Биоразнообразието като компонент

в системата на националната сигурност

       д-р Златка Кушелиева

         Анотация

В настоящата статия се разглеждат въпросите по опазване на биоразнообразието, което е неделима част в системата на националната сигурност на всяка държава.

Ключови думи опазване на биоразнообразието, национална сигурност, благосъстояние, държавни интереси, екологична сигурност.

Границите на системата на националната сигурност е трудно да бъдат определени – на практика едва ли има елемент от цялостния обществен живот, който по някакъв начин да не е свързан с тази система и да не влияе върху нея.

„Националните интереси влияят пряко върху сигурността на държавата и на нейните граждани_, както и на политическата и икономическата система. Международните интереси са много по-широки и те се отнасят до стремежа на между­народната общност да запази нормалното функциониране на системата от международни отношения. В тях се включва широк спектър от отговорности като: осигуряване на иконо­мическото благосъстояние на света, развитие на демокра­тичните ценности, недопускане на война и особено на етни­чески сблъсъци, защита на териториалния интегритет и неза­висимост на държавите, зачитане и закрилата на човешките права и т.н. Дотолкова, доколкото тези интереси преследват идеалистични намерения, те обикновено се защитават се­лективно, в зависимост от това, дали в определен момент са се трансформирали в национални интереси, или обществе­ното мнение е започнало да упражнява натиск върху съот­ветните правителства „да направят нещо”. (Бояджиева, с. 131)”

Националната сигурност е тясно свързана едновременно с устойчивото развитие и с екологичната сигурност, елемент на който се явява и биоразнообразието:

„Нашият законодател предвидливо започна изброяването на екологичните ни правоотношения с принципа на устойчивото развитие в чл. 3 от ЗООС, за да демонстрира, от една страна, съпричастността на Република България в глобалното международно сътрудничество  по отношение на природната среда, а от друга, да прокламира желанието си този принцип, чийто генезис практически е в  международното екологично право, да бъде основно положение в дейността на опазване на околната среда в нашата страна. (Пенчев, с. 279)”

В последните десетилетия в глобален мащаб беше подчертано значението на биоразнообразието, като бе изразена силна тревога от изчезването на много видове и типове от растителната и животинската сфера.

„Най-важната причина за загубата на биоразнообразие е свързана с промяната или унищожаването на местообитанията на видовете и природните местообитания, а регулирането на този процес е свързано с регионалното развитие и прилагането на ландшафтното планиране като приложен аспект на ландшафтната екология. Глобализацията на съвременния свят изисква прилагането на интердисциплинарен подход към изследванията, а връзката между ландшафтната екология и биоразнообразието е класически пример за синергия между класическата екология и геоекологията. (Assenov, p. 212)”

В доклада на Международната комисия по околната среда и развитието на ООН „Нашето общо бъдеше”, специална глава е  озаглавена  „Биологичните видове и екосистемите – ресурси за развитието”.

Още в  началото ѝ се подчертава значението на националната дейност за опазване на националните биологични видове:

„1. Опазването на живите природни ресурси – растенията, животните и микроорганизмите, и неживите елементи на околната среда, от които те зависят – е от решаващо значение за развитието. Днес опазването на дивите живи ресурси е в дневния ред на правителствата; близо 4 процента от земната площ на Земята се управлява изрично за опазване на видовете и екосистемите и всички страни, с малки изключения имат национални паркове. Предизвикателството пред нациите днес е не по-нататъшното решаване дали съхранението е добра идея, а по-скоро как може да бъде приложено в националния интерес и в рамките на средствата, налични във всяка страна. (Our Common Future, p. 124)”

С този доклад биологичното разнообразие става един от елементите на системата на глобалната и на националната сигурност.

Връзката на биоразнообразието със системата на националната сигурност е на няколко нива и в няколко сфери.

Биоразнообразието преди всичко е свързано с оцеляването на населението на страната на две нива.

„Биологичните видове чрез своя генетичен материал са едни от непосредствените фактори за благосъстоянието на човека. Въпросът за опазването на екосистемите не е дали това е добра идея, а как тя да бъде практически осъществена в съчетание с интересите на екологичната сигурност и наличните ресурси. Икономическата изгода от използването на генетичния фонд не може да се оцени точно, но само в селското стопанство възлиза на милиарди долари годишно. Затова биологичните видове се разглеждат като икономически ресурс, който обаче е изложен на риск поради натиска на човека върху околната среда. (Каменов и др., с. 119)”

На първо ниво, биоразнообразието гарантира неговата цялостна прехрана чрез осигуряването на нормалното общо количество храни, което може да бъде нарушено, ако по някаква причина – действаща постепенно, но на която не се обръща своевременно внимание, или проявила се внезапно – бъде унищожен или силно намален един или няколко източника на храни, които осигуряват постъпленията в националния хранителен фонд на решаващо количество храни. Това могат да бъдат зърнените храни, които в резултат на климатичните промени постепенно намаляват своята добивност, но на този факт не се обръща своевременно внимание, като например се разчита, че това е временно явление   или  недостигът  се попълва с внос, без да се отчита, че и страните – контрагенти са засегнати от намаляване на добивите и един ден ще спрат износа. Едновременно с това е естествено да бъде засегнато биоразнообразието в животновъдството, поради намаляване на количеството фуражи за изхранване на домашните животни и така населението да бъде заплашено от полугладно съществуване, което пряко се отразява на отбранителната способност на страната.

На второ ниво нарушаването на биоразнообразието е свързано с нарушаване на рационалното хранене на населението в резултат на липсата на конкретен дял от храните, необходими за такова. Например, силното намаляване на дела на домашните животни е свързано с намаляване на дела в рационалното хранене от млечни и месни продукти, което се отразява особено неблагоприятно на физическото и умственото развитие на децата и младежите, а това естествено влияе на качеството на отбранителния персонал на страната.

Втората сфера, върху която влияе нарушаването на биоразнообразието във връзка с националната сигурност, е икономическата.

„Икономиката е важно свързващо звено между природата и благосъстоянието. Тя е трансмисията, преобразуваща част от природните ресурси в потребителски блага. По-голямата част от връзките на човека с природата имат характер на икономически дейности. Икономиката е главната причина за изчерпването на природните ресурси, намаляването на качеството на околната среда и намаляването на биологическото разнообразие. Природата не разполага с компенсаторни механизми за бързо възстановяване. (Апостолов, с. 26)”

Тук влиянието е също на две нива. На първо ниво разгледаното по-горе незадоволяване с храни национално производство, води до повишаване квотата от националния бюджет, необходима за закупуване на храни на външния пазар, което от една страна ще предизвика недостиг на средства за други пера, което може да засегне пряко снабдяването на системата на националната сигурност, а от друга води до безработица в отраслите за добив на хранителни продукти.

На второ ниво, нарушаването на биоразнообразието ще предизвика неравностойно задоволяване на потребностите на населението, а  се предполага и развихрянето на спекула. Така се създава нарушаване на националното единство като фактор за националната сигурност.

„Значението на икономическите обществени отношения за резултатно справяне с проблемите извежда на преден план въпросите на икономическите аспекти на сигурността. Още с появата си през 70-те години на ХХ век идеята за икономическата сигурност се превръща във важен съставен компонент на комплексната сигурност на всяка една държава. Притежавайки две взаимно свързани и зависими измерения – вътрешно и външно, икономическата сигурност пряко се влияе от качеството на управление на ограничените национални ресурси в условията на алтернативни обществени цели и непрекъснат поток от заплахи и смущения на икономическия живот. (Иванов, с. 58)”

Освен подбора на високопродуктивна сортове за прехрана, другата  страна за значението на биоразнообразието за осигуряването на нормални добиви от селското стопанство е опрашването от насекомите. Все повече нараства тревогата от унищожаването им чрез неконтролираната и прекомерна употреба на различни препарати за защита от вредители.

Трета страна на ролята на биоразнообразието в селското стопанство  е  осигуряването на значителни количества органичен тор от селскостопанските животни.

Много съществен проблем за националната сигурност, свързан с биоразнообразието, е този за генно модифицираните организми. Той е свързан, както с недоказаната безопасност за човешкото здраве, което може да се отрази върху отбранителните възможности на военния персонал, а на цялото население на страната, така и с икономическата агресия на фирмите, произвеждащи ГМО.

„Използването на ГМО поставя редица въпроси и опасения, които са свързани най-вече с възможността за заличаване на границите между отделните видове, създадени вследствие на хилядолетната еволюция, както и с неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве и околната среда.

Генно модифицираните организми се отличават със своята агресивност – те унищожават всякакъв друг вид естествени насаждения и правят невъзможно в почвите да се засаждат други растения освен тях. Според експерти, това е постигнато от фирмите производителки с конкретна цел – пълна зависимост на купувачи и селскостопански производители от една-единствена фирма или корпорация, произвеждаща определен вид ГМО. Показателен факт е, че повечето генно модифицирани растения са едногодишни и не дават семе, годно за посев. (Анастасов, с. 29)”

Проблемите със запазването на биоразнообразието са тясно свързани със стабилността на индустриалното производство. Много предприятия използват растителни и животински видове за производство на артикули за отбраната на страната. Това са най-напред предприятията, произвеждащи облекла за военните поделения, използващи памук, лен, коноп или животинска вълна. Друга значителна част от предприятията произвеждат храни непосредствено за тези поделения. Намаляването на обема или пълното изчезване на тези животински и растителни видове застрашава отбраната пряко. Дори заместването с други видове ще предизвика смущения в отбранителните възможности на страната, както организирането на внос, осъществяването на който не винаги е възможен, поне в необходимия обем. Ограничаването на  тези производства ще доведе и до социално недоволство, включващо и размирици, сред гражданското население.

Още един елемент в системата на биоразнообразието може да създаде опасност за националната сигурност. Това са инвазивните биологични видове, които не са свойствени за конкретни екосистеми и причиняват икономически щети, Могат да създадат опасност за здравето на хората или да бъдат вредни за състоянието на екосистемата.

„Около 60 вида покритосеменни растения се считат за инвазивни или потенциално инвазивни. Те се конкурират с местната флора, предизвикват промяна в структурата на растителните съобщества и др. От установените досега в България 347 чуждоземни вида членестоноги, 52 вида са широко разпространени вредители по културните растения с потенциално отрицателно въздействие за горското и селското стопанство, градинарството и оранжерийното производство. (Анастасов, с. 197)”

Съвременната епоха поставя на все по-високо ниво в системата на националната сигурност и психологическият елемент. Този елемент е тясно свързан с биоразнообразието като елемент на националната природа, макар и вплетен по един привидно неуловим начин.

„Днешните заплахи изискват от нас да развием нова чувствителност, способност да разпознаваме невидимата мрежа от връзки между човешката дейност и системите в природата и техните фини и сложни взаимодействия. Това пробуждане към нови възможности трябва да доведе до всеобщо проглеждане, в преврат в нашите най-основни нагласи и представи. Преврат, който ще дове­де постепенни промени в сферата на индустрията и търговията, както и в нашите индивидуални действия и поведението ни. (Голман, с. 45)”

Днес, когато глобализацията се е превърнала в елемент на международното развитие, мерките за стабилността на националната система на биоразнообразието са тясно преплетени с глобалната система на биоразнообразието. Това се отнася и за системата на националната сигурност. Гарантирайки тази система в международен план, ние трябва едновременно да гарантираме и национален аспект опазването  на биоразнообразието.

„Обвързвайки сигурността с интересите, можем да приемем твърдението, че границите на националните интереси са граници на националната сигурност. Това определение позволява да избегнем ограничението на националните граници и да приемем, че всяка област (функционална и географска), където има формулирани национални интереси, се явява и потенциална област на действие на националната сигурност. Националният интерес не означава интерес в рамките на държавните граници. Проблемите, свързани с миграцията и екологията, например, изглеждат глобални, но щом застрашават жизнени национални интереси, стават и български и следователно – изискват реакция в тази точка на света, където е необходимо, естествено в рамките на собствените ни ресурси.” (Цветков, с. 22).

В заключение е необходимо да се изтъкне, че макар проблемите по опазване на биоразнообразието да не се считат за тревожни, в сравнение с редица други проблеми, те трябва да заемат подобаващо място в приоритетите на ръководството, организаторите и експертите в тази система.

Библиография

Анастасов, А. Международноправен режим на биоразнообразието. С., ИДП-БАН, 2015

Апостолов, А. Разработване на проекти за устойчиво развитие. Проджекта, 2005

Бояджиева, Н. Международни отношения. Албатрос, 2017

Голман, Д. Екологичната интелигентност. С., Изток-Запад, 2012

Иванов, Ив. Стратегическа адаптация на системата за сигурност на доставки за отбраната. С., ИК на УНСС, 2021

Каменов, Д., В. Грозев, Д. Бъчварова, А. Дойчинов. Екология и сигурност. Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”, 2007

Пенчев, Г. Принципи на българското екологично право. С., Фондация „Граждани на Новата епоха”, 2017

Цветков, Г. Отбранителна политика на Република България. Критичен анализ. „Прокон” ООД, 2020

Assenov, A. Landscape Ecology and Biodiversity in Seminar of Ecology, 2016. изд. „Фараго”, 2017

Our Common Future. Report of the World Commission on Environment and Development. Nairobi, UNEP, 1987