I. Принцип на възмездност на труда: В основата на функционирането на съвременната икономика стои предоставянето на възмезден труд. Без своеобразната зависимост на престиращия от ползвателя, то не би функционирало нито едно производство, нито предоставянето на никоя услуга. Причината предоставянето на труда да е възмездно се извежда от това, че за да съществува, човек има нужда от множество материални блага. Поради това по необходимост в основата си полагането на труд е възмездна дейност, тъй като това в типичните професии отнема голяма част от времето на трудещия се. Самият израз „престиране“ предполага предоставяне срещу възнаграждение. Въпросната обща постановка на възмездността на труда е характерна както за престирането по Кодекса на труда, така и за различните възмездни сделки по ЗЗД (типични са изработка и договор за поръчка).

II. Общ преглед на въпроса за забавата на кредитора в гражданското законодателство: Всички двустранни договори предполагат разместване на блага срещу съответна цена. В основата на съвременната пазарна икономика стои това, че стойността се заплаща в пари, а не в натура. Логическо обосновано е, че лице, което има интерес да сключи сделка и да предостави уговореното по нея, има интерес да получи дължимото от насрещната страна. Интересът му не се ограничава само до получаване на предмета на сделката. Изпълнението трябва да бъде точно, навременно, като в случай че е вещ, да не е с недостатъци и т.н.. Но тази логика, базирана на здравия разум, че никой не би сключил договор без да се възползва от предоставеното насрещно дължимо, търпи отклонения. Поради това чл. 95 от ЗЗД предвижда задължение на кредитора да съдейства на длъжника, за да може той да изпълни по договора. Обикновено под такова съдействие се разбира фактическа необходимост кредиторът да извърши или предостави нещо. Типичен пример е при договор за изработка на дреха клиентът да бъде на разположение на шивача – длъжник, който да му вземе съответните размери. Подобна е хипотезата и при извършване на ремонтни дейности, които налагат предоставяне на достъп до помещението, което подлежи на ремонт. Има множество сходни примери. При двустранните договори всяка от страните е кредитор и длъжник едновременно. В този смисъл в забава може да е не само несъдействащият клиент на шивача, но и самият шивач, ако не приеме цената, която му се дължи за изработката. Подобни случаи са рядкост, тъй като както се разгледа по-горе полагащият труд се издържа от дейността си. Когато има такива хипотези обикновено житейски се приема, че кредиторът опрощава дължимото му или че трудът е безвъзмездно положен изначално.

Възможни са обаче и други хипотези, при които лицето, което трябва да получи парична сума избягва получаването й. Те може да варират от желание да се злепостави длъжникът до стремеж към натрупване на законна лихва, което да доведе до своеобразно обогатяване на неизправния кредитор. Всички те предполагат наличието на недобросъвестна страна, която изрично отказва да приеме предоставено й изпълнение във вид на пари. При всички положения ЗЗД урежда последствията от недобросъвестното поведение на кредитора, сред които: длъжникът да внесе паричната сума в банка, също така се редуцира отговорността му при възникване на вреди за недобросъвестния кредитор и др. подобни. Следователно, на длъжникът, който е умишлено възпрепятстван да изпълни са предоставени множество възможности да се освободи от дълга. Законодателната цел е ясна: не следва от недобросъвестното поведение на кредитора вреди да понася длъжникът, който не може да бъде изправен, заради въпросното некоректно поведение. Подобно законодателно решение е справедливо, доколкото се отчитат интересите и на двете страни.

III. Специфична регламентация на определени дейности по българското законодателство: Редица професии са уредени в специални закони. Те сами по себе си осъществяват дейности, които не може да се уредят в Кодекса на труда (това са т.нар. свободни професии). Обединяващото ги е, че сложността на самото занятие е такова, че се налага подробна законова уредба. Тя се изразява както в необходимостта от определено образователно ниво, за да се упражняват, така и в спазването на определени законови правила при осъществяването си. Поради това не е достатъчно да се уредят като ненаименуван договор с приложение за неуредените части от общи закони. Такива професии са счетоводните дейности (ЗСЧе), проектантската дейност (Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране) и др. подобни. Голяма част от правните професии и специфичните услуги, които предоставят са регламентирани по идентичен начин. Такива са: частното съдебно изпълнение (ЗЧСИ и ГПК), нотариалната дейност (ЗННД и ГПК) и адвокатската дейност в (ЗА).

IV. Обща регламентация на адвокатската дейност по ЗА: Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата на адвоката се полага съответно възнаграждение. Следователно може да подведем адвокатската дейност към възмездно престиран труд във вид на услуга, който бе разгледан по-горе. Професията е „свободна“, поради което уредбата на отношенията между доверител и адвокат почиват на договор. Правоотношението е изцяло гражданско. За него не може да се приложи отношението работник/служител – работодател. Това е видно от редица особености на дейността: адвокатът може по свое желание да приема или не приема защитата на дадено лице, може да се отказва от нея, да определя възнаграждението си (макар и да е ограничен в минималния размер от НМРАВ). Обратното – работникът/служителят изпълнява възложеното от работодателя, не може да отказва извършване на определена дейност, стига да е предвидена в длъжностната му характеристика, като възнаграждението се определя на база трудов договор и е сходно независимо дали има или не предоставена трудова дейност. Следователно договорът по ЗА е произлязъл от гражданското законодателство, по-точно от договора за поръчка, като по никакъв начин не може да има връзка с трудовото законодателство. Следователно отношението е ЗЗД – ЗА, а не КТ – ЗА. Естествено ЗЗД не може да се приема за общ закон спрямо ЗА. Макар и произлязъл от гражданското законодателство, то отдавна тази дейност вече е самостоятелна и откъсната от договора за поръчка.

V. Законова празнота за адвокат, който се явява кредитор в забава: Проблемите с изпълнението остават. Адвокатът може да бъде кредитор в забава за получаване на парични средства. Законодателна уредба на тази хипотеза не съществува. Спомена се, че не може да се прилага и по аналогия ЗЗД. Подобна хипотеза рядко би се срещнала в типичния случай на клиент – адвокат. Причината е, че за да се претендира от насрещната страна адвокатско възнаграждение, то трябва да се предостави доказателство за заплащането. Следователно заплащане трябва да има. Възможна е хипотеза, в която се цели увреждане на доверителя, но по всяка вероятност това би било екзотика.

В по-редките хипотези: при осъждане на насрещната страна да заплати възнаграждението на адвокат, обаче забава на кредитора – адвокат, е често срещани. В случая няма да се разглеждат законодателните пропуски, които на практика позволяват устно деклариране, че някой е материално затруднен и това е достатъчно, за да се възползва от изключението в закона, че на адвоката се дължи възнаграждение.

Ще разгледаме хипотезата, в която е оказана адвокатска защита по чл. 38 от ЗА, като насрещната страна е осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на адвоката. В случая длъжник е осъденото да заплати възнаграждението лице. Неслучайно се разгледа хипотезата на кредитор в забава. ЗЗД предвижда възможност на длъжника да изпълни, независимо от пречките, които недобросъвестният кредитор му създава. Подобна възможност не съществува в Закона за адвокатурата. Отново се подчертава, че ЗЗД е неприложим. Това води до две големи групи проблеми, а именно:

1. Ако адвокатът доброволно не предостави своя банкова сметка или не приеме адвокатското възнаграждение, то осъдената за разноски страна не може да бъде изправна. Последствията от неплащането на вземане, което е присъдено със съдебно решение са издаване на изпълнителен лист и последващо образуване на изпълнително дело. Видна е несправедливостта в настоящата хипотеза. За разлика от уредбата в ЗЗД, тук законова корекция липсва.

2. Друг случай на злоупотреба с правото на адвоката да получи възнаграждението си е възможността му да прехвърли вземането си срещу осъдената насрещна страна на трето лице. В този случай адвокатът – кредитор прехвърля на трето лице – най-често дружество – колектор. Същото образува изпълнително дело срещу длъжника. В този случай, отново законът не позволява на длъжника да бъде изправен. Той разбира за цесията обикновено след образуване на изпълнителното дело. В случаите, когато разбира преди това, то въпросният цесионер е неоткриваем и без публично обявена банкова сметка. По този начин длъжникът не разполага с механизъм да плати доброволно на адвоката или колектора.

В тази втора хипотеза трябва да се има предвид следното: адвокатът сам по себе си е специалист и би следвало да разполага със съответните правни познания, с които сам да може да защитава правата си. Странно разминаване е този, който защитава чужди права, да не е в състояние да защити своите. В случая е редно да се подчертае, че в Българската правна система не съществува разделение на адвокатите по дейности. Следователно несъстоятелен би бил аргумент, че даденият адвокат не се занимава с граждански дела или точно с изпълнителни дела. Адвокатският изпит и законовата уредба на адвокатурата дават право да защитава доверители по всички дела. Също така трябва се подчертае, че в случая не става дума за специфична област в правото, а до попълване на стандартна молба за образуване на изпълнително дело. В много случаи физически лица без правни познания извършват въпросното действие и успешно се защитават. Следователно адвокатът, като лице с правни познания, би следвало да се справи и сам.

Делението на двете групи е условно с цел по-лесно разглеждане. Възможно е и без прехвърляне адвокат да упълномощи друг адвокат и отново длъжникът на адвокатското възнаграждение да дължи повторно такова по изпълнителното дело.

Проблеми в практиката: Ежедневни са присъжданията на адвокатско възнаграждение с нисък размер за частично отхвърлен или частично уважен иск. Често в тези случаи следва отказ на адвоката да предостави банкова сметка за заплащане на възнаграждение. Целта му е да прехвърли вземането си на трето лице, най – често колектор без реално действащ офис, който да упълномощи адвокат да образува изпълнително дело. По този начин положението на осъдената да заплати адвокатско възнаграждение страна се влошава многократно. Освен присъденото от съда, тя дължи още едно адвокатско възнаграждение (в някои случаи дори на адвоката цедент) и таксите на съдебния изпълнител. За нищо от това отговорен не е длъжникът. На него не му се предоставя възможност да е коректен, като дали той може да е такъв зависи само от благоволението на адвоката.

De lege ferenda може да се направи следното законодателно изменение: В регистъра на българската адвокатура всеки адвокат (и младши адвокат) да посочи банкова сметка. Същевременно да се измени ЗА и да се уточни, че плащанията по тази банкова сметка се считат за отишли в полза на съответния адвокат.

В защита на предложението трябва да се има предвид следното: Други професии с аналогична уредба са задължени да поддържат банкови сметки. Съгласно чл. 25 а/ от ЗННД нотариусите имат банкова сметка, като през нея преминават плащанията по сделките. Законодателната уредба на съдебните изпълнители отива по-далеч: чл. 24 от ЗЧСИ задължава съдебния изпълнител освен да поддържа банкова сметка, в която да постъпват сумите, удържани от длъжника и дължими на взискателя, трябва да поддържа и такава за таксите и разноските, които му се дължат (чл. 24, ал. 1, изр. 3 от ЗЧСИ). Разглежданото отношение на адвокат – осъдена насрещна страна е по-близка до отношението ЧСИ – длъжник. Следователно задължаването на лице, упражняващо свободна професия да има публично известна банкова сметка не е прецедент. С предоставянето на банкова сметка не съществува никакъв риск от злоупотреби с имуществото на адвоката. Не е прецедент и по сметка на такова лице да постъпват суми в полза на лицето, упражняващо въпросната дейност. Следователно само от волята на законодателя зависи да се реши този проблем. Може да се помисли и за крачка напред, като се задължат адвокатите да поддържат и банкова сметка, по която доверениците им да превеждат дължимите държавни такси. При всички положения следва да има законодателно решение. В противен случай адвокати (кредитори в забава), които недобросъвестно поставят длъжника в забава ще се възползват от това, за да кумулират допълнително възнаграждение под формата на допълнително адвокатско възнаграждение. Това само по себе си представлява злоупотреба с право, което конституцията в чл. 57, ал. 2 изрично забранява.

Следва да се подчертае, че има множество коректни адвокати, които не се възползват от описаното по-горе. Те доброволно предоставят банкови сметки за заплащане на дължимите им възнаграждения. Предложените промени по никакъв начин не влияят негативно на тяхната дейност.

Александър Гюров

юрисконсулт

През 2009г. завършил ПГМЕТ гр. Плевен - специалнсот 'Компютърна техника и технологии". През 2016г. завършил Велкикотърновски университет 'Св. Св. Кирил и Методий" специалност "Право".

Вижте всички публикации на Александър Гюров