Динамиката в развитието на страната ни след промените през 90-те години на миналия век, обуслови появата на новости, които се развиха в индустрии – бизнеси, и възможности за обикновения човек да се докосне до забранени в предходни времена стоки и услуги. Едновременно възникнаха, частната охранителна дейност и свободният достъп за обикновения гражданин до някои видове оръжия и помощни средства. Един от по-ограничените бизнеси – оръжейният, се разви в предлагането на така нареченото „газ-сигнално” оръжие. Възможността да бъде закупен  един пистолет, представляващ точно копие – реплика на неговия боен събрат, без за това да се изискват разрешения, курсове за боравене, удостоверяване на пригодност за притежание, и въобще всички изискуеми реквизити, както при огнестрелното оръжие, предпостави масово търсене и закупуване на тези оръжия. Наред с това бе и началото на пазарния подем при охранителния сектор, чиято дейност се разви неимоверно бързо в отделен стопански отрасъл. От 1994 г. до 2004 г. частната охранителна дейност (ЧОД) се регулираше посредством наредби, и собствени (вътрешни) правила на охранителните институции. Вече през 2004 г. бе приет и обнародван първият за страната ни „Закон за частната охранителна дейност” (ЗЧОД), в последствие отменен с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на  „Закона за частната охранителна дейност” – ДВ, бр. 10 от 30 януари 2018 г., в сила от 31.03.2018 г., действащ и до днес. Същевременно се осъществи и регулационна рамка в оръжейния бизнес със създаване на, „Закон за за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите” (ЗКВВОБ), в последствие отменен с новия – „Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“ (ЗОБВВПИ). Наред с изброените се създадоха  и други закони и подзаконови нормативни актове, които са в тясна взаимовръзка с оръжейния и охранителен сектори. В  ЗОБВВПИ вече не се говори за „газ-сигнално оръжие”, както в предходния закон,  а за „предупредително и сигнално оръжие”(ПСО).  Но, каквото и развитие от гледна точка на нормативна обезпеченост да търпят тези два сектора (охранителният и оръжейният),  то налице една празнота, по отношение – мястото на предупредително и сигнално оръжие в охранителния сектор. За съжаление тази празнота се появи след приемане на ЗОБВВПИ, в който  газ-сигналното  (предупредително и сигнално) оръжия бяха квалифицирани като оръжия. При предходно действащия ЗКВВОБ, въобще не се споменаваше този тип оръжие.  Но вече през 2010 г. в новоприетия  ЗОБВВПИ пневматичните, газови и сигнални оръжия, които макар и неогнестрелни все пак влизат в състава на оръжията, определени като „неогнестрелни оръжия”.  Доколкото газовото оръжие (ПСО) е нормативно дефинирано като оръжие, то в ЗЧОД при всичките му допълнения и изменения не бяха направени стъпки към уреждане на неговата употребата в сферата на частната охранителна дейност. Докато за периода на действащите ЗКВВОБ и наредбите, регламентиращи  ЧОД,  газ-сигналното оръжие можеше да бъде прието като „помощно средство”, макар и не включено в списъка им, то след приемане на ЗОБВВПИ и ЗЧОД,  употребата на този тип „помощни средства”  остана извън нормите на двата акта.
Какво се случи в действителност?   Законът за оръжията дефинира предупредителните и сигнални оръжия като оръжия,  а  ЗЧОД  изрично определя помощните средства, които  могат да бъдат използвани при осъществяване на ЧОД, но без да са включени ПСО. Така следва и да бъде, защото не би могло едно средство за защита да бъде отнесено едновременно към оръжие и към помощни средства. А и обективно погледнато, изброените в ЗЧОД помощни средства са по-ограничени по вид, от колкото в други нормативни актове (НА) /напр: ЗМВР; ЗВП и др./. И така, тази празнота от към нормативна уреденост, която се образува с влизане в сила и прилагане на двата закона; за оръжията и за охранителната дейност, води до обстоятелството, че употребата на предупредително и сигнално, и пневматично оръжие от охранителния състав при ЧОД, се явява незаконосъобразна.
Доразвивайки тезата досежно незаконосъобразността при употребата на ПСО от лица, осъществяващи охранителна дейност, ще изложа следното:
В ЗЧОД, ал. 1 на чл. 6 е разписано, че частната охранителна дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана. Същият текст препраща към  ЗОБВВПИ, сочейки, че при въоръжената охрана се спазват изискванията на този закон. В смисъла на това следва да се отбележи, че по отношение на носенето, съхранението и най-вече употребата на този тип оръжия, ЗОБВВПИ е доста лаконичен, като не е обърнато внимание на ЧОД. Доста охранителни фирми и предприятия, осъществяващи самоохрана вмъкнаха в своите вътрешни актове употребата на газ-сигнално оръжие.  Други от тях уредиха в отделни – нарочни свои правила, наредби, планове за охрана и инструкции  употребата на тези оръжия за служебни цели. Дори някои от посочените  определиха; когато охранителната дейност включва тези оръжия, то същите да са собственост на фирмата, а не лични на охранителния състав. В повечето фирми тези вътрешно-нормативни документи са действащи и до днес, макар вече да са в колизия със закона или поне на ръба на същия.  Тук ще се спра на един от текстовете на ЗЧОД, който по-скоро е написан с пропуснат израз  – „огнестрелно”, това е ал. 2 на чл. 62, който казва: „При използване на оръжие лицето е длъжно да направи всичко възможно да запази живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашава живота и здравето на други лица.” Наистина  в цитираната норма от закона е употребен самостоятелно изразът – „оръжие”,  без да е съчетан с „огнестрелно”,  което на пръв поглед, би могло да се разбира като „позволение” за употреба на друг вид оръжие, каквото е предупредителното и сигналното. Но от тълкуването на цялостната разпоредба на цитирания член, както и предходните, и следващите, е по-коректно да се предположи, че липсата на израза „огнестрелно” е пропуск за упоменаването – вписването му от страна на законодателя.
И така, в резюме от горното: Употребата за служебни цели на предупредително и сигнално оръжие при осъществяване на охранителна дейност, не е в релация със закона и може да бъде отчитано от контролиращите и правораздавателни институции като незаконосъобразно. От една страна, този вид оръжия са изключени от списъка на помощните средства и са дефинирани като оръжия. От друга страна, тяхната употреба  за служебни – охранителни цели не е уредена в нито един от релевантните нормативни актове.  Налице е парадокс, при който липсва законов режим за употреба на този вид оръжия, а едновременно с това няма забрана за тяхното открито носене при осъществяване на охранителна дейност.  Последното се извежда от текста на ал. 2 от чл. 60 на ЗОБВВПИ. Този текст премахва забраната за открито носене на неогнестрелни оръжия на обществени места от лица, изпълняващи служебни задължения по охрана.
Тук е моментът, да се спра на необходимостта от носенето и употребата на предупредително и сигнално оръжие, ведно с негативите и позитивите от това.:
Естеството на работата на охранителите е, преди всичко осъществяване на превенция срещу посегателства над охранявания обект. Най-съществена е превенцията, която оказва психологическо влияние над тези субекти, които са с намерения за противоправни действия по отношение на охраняваното имущество или физически лица. Един от психологическите начини за въздействие е именно осъзнаването, че при проява на противоправно поведение, извършителят ще срещне въоръжен отпор от въоръжено лице. За да се покаже, на предполагаеми нарушители, че ще срещнат такъв отпор е ясно, че охранителите следва да носят открито разполагаемото оръжие, та било то и предупредително (газово). Доста рядко сред криминално проявените лица се срещат толкова големи специалисти  –  оръжейни експерти, които да могат да отдиференцират едно оръжие, стоящо в кобур, дали е предупредително и сигнално, или е огнестрелно – бойно.  Все пак, оръжейните консорциуми предлагат изключително точни копия – реплики на огнестрелните  бойни оръжия, които на външен вид не могат да бъдат разпознати.  Друг аспект на психологическото въздействие, е самият акт по изваждане на оръжието, придружен от действията по зареждане (взвеждане на ударника и въобще на целият ударно-спусков механизъм в готовност за изстрел). В 80% от подобни случаи нарушителят е бил респектиран и съответно обезвреден, и задържан.
И негативите:
Да, ноторен факт е, че употребата на предупредително и сигнално оръжие не изключва и неблагоприятни последици:  Не бива да се омаловажава това, че е налице реална опасност нарушителят също да бъде въоръжен и то с огнестрелно оръжие. В този случай, ако не бъде респектиран от действията на охранителя и реши да отвърне с огън, то нещата няма да са с положителен завършек…,  ще е налице реална опасност за здравето и живота на охранителя, а и на трети лица, и имущество.  Друг минус при употребата на предупредително и сигнално оръжие, е невъзможността да се използва в закрити помещения, срещу въздушни течения и при наличие на непоносимост към някои от веществата в патроните с дразнещ ефект. В посочените случаи е възможно охранителят да навреди както на себе си, така и на други присъстващи в помещението или в посока на въздушното течение. А в случай на клинична (алергична) непоносимост към някое от дразнещите вещества, охранителят, който малко или много е подложен на тяхното въздействие също може да пострада. Ако не инхалационно, то чрез кожата на ръката с която е произвел изстрела/ите/. И не на последно място, като отрицателен фактор при употребата на предупредително и сигнално оръжие е, липсата на изискуем миниум за подготовка и умения за боравене с оръжия. Последното е предпоставка за ситуации, при които охранител, неподготвен и непознаващ поне основните методи за действие с такова оръжие, че може да нанесе вреди на себе си, на трети лица и/или/ на охранявания обект.
В обобщение,: След като разгледах от към нормативната страна законосъобразността на употребата на предупредително и сигнално оръжие за целите на ЧОД, и достигнах до заключението, че същата е в колизия с разписаните релевантни законови норми, ще вметна и важна особеност: Както вече посочих, употребата на ПСО за охранителни цели не е разписана в закона. Но, както в административно-наказателните разпоредби на ЗЧОД, така и в същите на ЗОБВВПИ, не са посочени конкретни текстове, които да санкционират употребата на предупредително и сигнално оръжие. Това разбира се не следва веднага да води до извода – „незабраненото от закона е позволено”!  При евентуален инцидент, предизвикан от употреба на този вид оръжие, което да доведе до действия по НПК, то органите на досъдебното производство, а в последствие и съдът, ще разглеждат нещата от друг ъгъл. Все пак в Наказателния кодекс са налични достатъчно състави, които биха били осъществени при употреба на предупредително и сигнално оръжие.
Но! Тъй като ПСО, освен средство за самоохрана и предпазване на личното имущество, е средство за защита най-вече против нарушаване неприкосновеността на личността от нападение, което би могло да застраши здравето и живота, тук е тънкият момент, при който е допустима употребата на ПСО и от охранители по време на изпълнение на дейността по охрана, на обекти, дори когато са под режим на невъоръжена охрана. В случай на противоправни действия от страна на нарушител, охранителят следва да действа изключително и само според утвърдените правила съгласно ЗЧОД , длъжностната си характеристика, правилата и инструкциите, на които подчинява дейността си. Охранителят следва да направи постъпки за париране на противоправните действия, и ако се наложи да използва зачислените му помощни средства, отговарящи на законовите изисквания. Дори да притежава и носи в себе си ПСО, охранителят не може да използва същото до момента, в който възникне ситуация на неизбежна отбрана. При неизбежната отбрана, която по своята същност е отпор на нападение над личността и неприкосновеността на охранителя, вече са допустими и средства за защита, неразписани в закона. Тук вече говорим за лична защита и предпазване на своето здраве и живот, което допуска употребата на лични предпазни средства, каквото е предупредителното и сигнално оръжие, извън описаните като помощни, или непозволени в релевантните норми по отношение на охранителната дейност.
Накратко обобщено; при защита на охранявания обект се използват методите и тактиките, съгласно плана за охрана, както и помощните средства допустими по закон. А когато е застрашена сигурността на самия охранител, е допустима употребата на лично средство за защита – оръжие (ПСО). Това следва да залегне като правило и във вътрешните нормативни актове на фирмите, осъществяващи охрана и самоохрана. Дори тези, които предоставят фирмено ПСО, следва да посочват, на охранителния състав, че е за лична охрана и действия при условията на неизбежна отбрана против действия, насочени срещу самите тях, но не и за дейността по охрана на охранявания обект.
До тук изложеното води до извода, че законодателният орган, или поне на ниво министерски подзаконови нормативни актове, следва да  придадат онзи нормативен облик на употребата на предупредително и сигнално оръжие, който да отговаря на европейските норми, и е в полза на охранителната индустрия. Не липсват експерти в областта на сигурността, въоръжението, охранителния отрасъл и юристи, които да съумеят да запълнят нормативната празнота във връзка с употреба на предупредително и сигнално оръжие в ЧОД.  Ако не отделна нова глава, допълнена в ЗЧОД, то поне текст, който да допълва (пояснява); ПСО да бъдат приобщени към дефинирането за въоръжена охрана с допълнителен текст към чл. 6 от ЗЧОД.
Докато се реализира някое от горните, а то рано или късно вярвам ще се случи. Ръководителите в охранителния сектор, както и самите охранители, трябва да бъдат много прецизни в своите преценки и да са запознати с това, което е налично от към нормативна уредба по повод употребата на предупредително и сигнално оръжие. Наложително е и следва да бъдат провеждани обстойни – реални инструктажи и обучения на охранителния състав. Тези обучения следва да засягат нормативната страна по отношение  – употребата на ПСО, а така също и обучение за боравене със същото, както и разясняване на тактико техническите му данни, включително и на използваните боеприпаси.
Добре би било браншовите организации и сдружения в областта на охранителния сектор да отправят във връзка с нормативната уреденост предложения до компетентните институции и най-вече до законодателния орган на Република България, относно употребата на ПСО . Когато една дейност е уредена със съответния закон или подзаконов нормативен акт, винаги ще може да се говори за сигурност и защита за всички, които са в някаква форма на обвързаност с тази дейност.

Никодим Кръстев

Студент в ЮФ на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", специалност - Право.

Роден съм през 1974 г. на 7-ми Март в гр. София. От 2018 г. съм студент в ЮФ на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", специалност - Право. Интереси, които проявявам са; административно право и процес, военно и наказателно право. В процеса на обучение, а и лични причини затвърдиха и интересите ми към облигационно и вещно право. Щастлив татко съм на двама прекрасни синове.

Вижте всички публикации на Никодим Кръстев