Свободното публикуване на информация за дейността на работодателя в определени случаи може да бъде прието като нарушение на дисциплината и като неизпълнение на трудовите задължения на работника по смисъла на задължението за лоялност, въведено с чл.126, т.9 от КТ, а именно „да пази доброто име на предприятието“.

Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател.  Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.

Очевидно в тези случаи сме изправени пред необходимостта от балансиране между правото на репутация и правото на свобода на изразяване.  Важно е да се изтъкне, че докато свободата на изразяване е уредено в чл.10 от Конвенцията за правата на човека, то правото на репутация (на добро име) е изведено по тълкувателен път от чл.8, като константната практика на ЕСПЧ е, че репутацията попада в обхвата на понятието „личен живот”.

Известно е, че когато има конфликт между две права, защитени от Конвенцията, нито едно от тях не може да неутрализира другото на абсолютно основание. Двете трябва да бъдат приложени и да същестуват в хармония чрез необходими компромиси в зависимост от фактите във всеки конкретен случай.

Ако ЕСПЧ намери, че атаката срещу репутацията  е достатъчно сериозна и като такава засяга личния интегритет на лицето,  тогава Съдът следва да направи баланс между чл.8 и чл.10 от Конвенцията, като прецени дали намесата в правото на личен живот на жалоподателя е пропорционална.  В случай, че атаката срещу репутацията не е сериозна или темата засяга важен за обществото проблем , по всяка вероятност Съдът в Страсбург ще даде превес на свободата на изразяване, доколкото последното е в основата на демократичната държава.

За да се балансира правилно правото на свобода на изразяване и правото на репутация, съдиите в Страсбург анализират думите или твърденията,  от които се оплаква пострадалият. Тук основният въпрос е дали става дума за фактическо или за оценъчно твърдение (мнение, оценка).   Докато съществуването на факти може да бъде доказано, то истината на оценъчните твърдения не подлежи на доказване.

За да определят дали даден израз е фактическо, или оценъчно твърдение, съдиите трябва да разгледат целия текст на публикацията, за да опредеялт какви са били насоките и целите, които е преследвало твърдението.  От значение също така е и контекстът, в който е направено твърдението (1).

Дори когато едно изявление представлява оценъчно съждение, пропорционалността на намесата може да зависи от това съществува ли достатъчна фактическа база за такова изявление, защото дори оценъчното съждение може да бъде прекомерно, когато липсва фактическа основа, която да го подкрепя

Известно е, че в трудовите отношения съществува фактическа неравнопоставеност, което води до сериозно ограничаване на правото на свобода на изразяване.  Наред с това, под угроза от налагане на дисциплинарно наказание за „уронване на престижа на предприятието”, работникът трудно би се oсмелил да публикува информация за условията на труд в предприятието, независимо от това, че темата без съмнение е обществено значима.

Съдът в Страсбург е имал възможност да разгледа подобен случай, като подходът му отчита една трайна тенденция в европейските държави, а именно даване на превес на свободата на изразяване.

По делото Heinisch v. Germany ((Application no. 28274/08)) Съдът в Страсбург разглежда оплакване на медицинска сестра в старчески дом за нарушаване на правото на свобода на изразяване.  Фактите по делото са следните.

Жалбоподателката е работила като медицинска сестра в старчески дом. Между януари 2003 г и октомври 2004 г тя и колегите й редовно са информали ръководството на предприятието, че предоставяните услуги не са надлежно документирани, а работниците са пренатоварени. След извършена инспекция  от Комитетът за медицинска ревизия на Здравноосигурителната каса са открити редица пропуски в дейността на предприятието, включително и недостатъчен персонал.  През ноември 2004 година адвокатът на жалбоподателката е отправил запитване до ръководството във връзка с редица нарушения, водещи до риск за възрастните хора в дома. След като твърденията са били отхвърлени, жалбоподателката е отправила искане за образуване на наказателно производство, тъй като дружеството съзнателно не е  гарантирало висококачествени медицински грижи, а работниците са били принуждавани да изготвят фалшиви доклади.

През януари 2005 г прокуратурата е прекратила наказателното производство, а малко по-късно жалбоподателката е била уволнена.

Уволнението е довело до редица протестни действия на синдикална организация, която, заедно с нейни приятели, е изготвила брошура, в която се твърди, че уволнението на жалбоподателката е имало за цел да сплаши останалите работници.

Трудовите съдилища в Германия обаче намира уволнението за законосъобразно.

В производството пред ЕСПЧ,  жалбоподателката се оплаква от нарушаване на чл.10 от Конвенцията, тъй като причината за нейното уволнение е образуването на наказателно производство, както и нейните действия, целящи информиране на обществото за ситуацията в старческия дом.

Съдът в Страсбург приема, че подаването на жалба в този случай следва да се разлежда в светлината на член 10 от Конвенцията.

Съгласно т.2 на чл.10 2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

Що се отнася до пропорционалността на намесата в този случай, Съдът счита, че принципите и критериите, установени в решението Guia v Moldova, отнасящи се до служител в публичния сектор, се прилагат и в частноправните отношения.  По тази причина и като взе предвид уязвимото положение на пациентите в напреднала възраст, както и необходимостта от предотвратявнене на злоупотреби, разкритата информация със сигурност е от обществен интерес.  Що се отнася до това дали жалбоподателката е можела да избегне „злепоставянето” на нейният работодател, Съдът отбеляза, че тя многократно е информирала ръководството на старческия дом за допуснатите нарушения.  Независимо от обстоятелството, че наказателното производство е прекратено, твърденията на жалбоподателката не са били неверни, доказателство за което е оценката на медицинският одит. Наред с това, няма съмнение, че жалбоподателката през цялото време е действала добросъвестно.

Накрая, що се отнася до тежестта на санкцията, на жалбоподателката  е дадено най-строгото дисциплинарно наказание, предвидено в трудовото право. Това оказва отрицателно въздействие не само върху нея , но и върху другите служители на дружеството, както и върху служителите, ангажирани с предоставянето на грижи като цяло, което възпрепятства разпространението на информация в областта, в която пациентите често не са в състояние да защитят своите права. По тази причина държавата е нарушила чл.10 от Конвенцията.

Да се приеме, че всеки сигнал или всяко разгласяване на информация за наличието на  нередности в организацията на работата в едно предприятие, подаден от работник в него представлява нелоялно отношение на работника към работодателя си , означава работникът да е поставен в зависимост, да липсва равнопоставеност между страните по трудовото правоотношение. Независимо от това, следва да се отчитат фактите по всеки отделен случай,  доколкото редица сигнали за нередности биват подавани от недобросъвестни работници или служители.   Практиката на Съдът в Страсбург по чл.10 може да бъде ценен наръчник на българските съдилища, тъй като отчита в най-голяма степен постиженията на европейската доктрина в областта на правата на човека.

  • Б.Боев, А.Кашъмов , К.Кънев, Н.Огнянова, П.Русинова – Свободата на изразяване, Сиби,2010, стр.42 и сл.