1. Противоречивата съдебна практика на ВКС

Статията има за цел да потърси отговор на въпроса дали се считат за валидни предприетите действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД след прекратяване на изпълнителното производство по ГПК. Струва ми се, че този въпрос е особено актуален, тъй като към настоящия момент са налице противоречиви мотиви в съдебните актове на ВКС в хипотезата на настъпило прекратяване поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тях на поставения въпрос се дават различни отговори. Според мен това противоречие трябва да бъде анализирано в светлината на всички основания за прекратяване на изпълнителното производство по ГПК, тъй като засяга принципни въпроси на погасителната давност.

Струва ми се, че проблемът е породен главно от различните тълкувания на мотивите и диспозитива на т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, както и на решаването на въпроса относно същността на прекратяването на изпълнителното производство по ГПК като юридически факт.

В една група съдебни актове се приема, че при прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правната последица е обезсилване с обратна сила на всички изпълнителни действия, поради което те не се считат за произвели прекъсващ ефект относно погасителната давност на основание чл. 116, б. “в” ЗЗД[i].

Във втора група съдебни актове се приема обратното – при прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните действия запазват своето материалноправно значение относно прекъсването на давността[ii].

  1. Търсене на отговори

Мисля, че създаденият проблем се поражда от диспозитива на ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, в който в т. 10 се посочва като правно релевантни за прекъсването на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. “в” ЗЗД само онези изпълнителни действия, които са валидни. В мотивите на ТР е посочено, че при всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство по ГПК всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изрично посочените в чл. 433, ал. 4 ГПК. Тоест валидността на изпълнителните действия се обвързва с правните последици от тяхното обезсилване по право.

Според мен обезсилването на изпълнителните действия е специфична правна последица от настъпилия правоотменящ юридически факт на прекратяването на изпълнителното производство по ГПК. Поради това е по-правилно да се говори за отмяна и заличаване на правните последици от изпълнителните действия[iii]. Правната последица при прекратяване на изпълнителното производство е заличаването с обратна сила на процесуалното отношение[iv] между взискателя и съдебния изпълнител, както и на всички правни последици, породени въз основа на него. Всички юридически факти, които са пораждали тези последици, трябва да се считат за невалидни. Обезсилването настъпва както спрямо предприетите и извършени изпълнителни действия, така и спрямо исканията на взискателя и овластяването на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, които представляват право, упражнявано от взискателя въз основа на процесуалното отношение[v]. Поради това трябва да се приеме, че обезсилването с обратна сила обхваща всички действия по принудително изпълнение, които са предприети по прекратеното изпълнително производство по ГПК.

Мнението ми е съобразено с чл. 433, ал. 3 ГПК относно запорите и възбраните, които се вдигат служебно от съдебния изпълнител[vi]. За останалите юридически факти правните последици се извличат по тълкувателен път от чл. 433, ал. 4 ГПК, където е предвидено, че при прекратяване не се засягат правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от трето задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

Следователно, след като разпоредбата посочва кои права не се засягат, по аргумент от противното може да се направи извод, че всички други права, които не са посочени в нея, се засягат от прекратяването. Законодателният подход при формулиране на чл. 433, ал. 4 ГПК е да се посочат само онези права, които запазват своето материално и процесуално значение спрямо определени лица и в определени случаи.

Аргумент за възприемане на гореизложените изводи е и изложеното в правната доктрина, в която е направен извод, че при прекратяване на изпълнителното производство по ГПК взискателят губи всички права, които е придобил преди прекратяването[vii]. Такова е и правото на взискателя да се позове на прекъсващия ефект на давността от предприетите действия по принудително изпълнение.

Прекратяването се явява неблагоприятна последица за взискателя. То има санкционна функция за него. Тя се изразява в последиците на прекратяването, които настъпват поради липсата на постигнат резултат[viii]. Поради тази причина не трябва да се прави разграничение между отделните основания за прекратяване по чл. 433, ал. 1 ГПК, тъй като всяко едно от тях визира хипотеза, в която взискателят не е постигнал изцяло или частично търсения резултат от принудителното изпълнение.

Този извод може да се направи и с оглед на основанието за прекратяване по чл. 422, ал. 3 ГПК и отхвърлен положителен установителен иск за съществуване на вземането на кредитора. В този случай съдебната практика на ВКС приема, че всички изпълнителни действия се обезсилват по право с обратна сила и не се счита, че са прекъсвали погасителната давност. Те не произвеждат процесуални и материални последици[ix].

Предвид гореизложената аргументация и обвързаност на чл. 116, б. “в” ЗЗД с правните последици по чл. 433, ал. 3 и 4 ГПК, неправилно е да се използват аргументи с оглед на липсата на изрично предвиждане на правните последици за заличаване на прекъсването на погасителната давност, какъвто е законодателният подход в чл. 116, б. “б” ЗЗД[x]. В чл. 116, б. “б” ЗЗД са посочени хипотези, които не могат да бъдат приравнени на предприетите действия по принудително изпълнение в изпълнителното производство по ГПК. Според т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС изпълнителното производство по ГПК няма характеристиките на съдебен процес и не може да има същите правни последици като при неуважен иск или възражение. Поради това, съобразявайки изложеното в ТР, е по-правилно последиците на заличаване на ефекта от прекъсване на давността да се преценяват не на плоскостта на опит за аналогия с чл. 116, б. “б” ЗЗД, в хипотезата на искова молба или възражение, а на плоскостта на преценката за валидност на действията по принудително изпълнение, очертана в чл. 433, ал. 3 и 4 ГПК. Противното разбиране би довело до нуждата от обосноваване на вътрешно противоречивата теза, че невалидните действия по принудително изпълнение, непроизвеждащи материални и процесуални правни последици между взискателя и длъжника след настъпило прекратяване на изпълнителното производство по ГПК, могат да бъдат зачетени при правен спор като валидни, произвеждащи прекъсващ ефект относно давността. Едно такова разбиране би противоречало на изричното и изчерпателно изброяване на последиците, които по изключение се запазват съобразно чл. 433, ал. 4 ГПК. А видно от съдържанието на разпоредбата, прекъсването на погасителната давност не е сред тях.

  1. Извод

Изложеното води до извода, че прекратяването на изпълнителното производство има за последица заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети действия по принудително изпълнение – исканията на взискателя, овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и предприетите изпълнителни действия. Причината за това е тяхната невалидност, която обосновава невъзможността да породят правни последици между взискателя и длъжника.

[i] Вж. р. № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; р. № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС. В този смисъл е и р. № 32 от 11.08.2016 г. по търг. д. № 781/2015 г., II т. о. на ВКС, в което е възприет принципният извод за обезсилване на всички изпълнителни действия.

[ii] Вж. р. № 130 от 23.12.2015 г. по търг. д. № 855/2011 г., I т. о. на ВКС; р. № 324 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 6730/2013 г., III г. о. на ВКС; р. № 456 от 30.12.2015 г. по гр. д. № 4894/2013 г., IV г. о. на ВКС; р. № 325 от 13.01.2015 г. по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС; р. № 10 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о. на ВКС; р. № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о. на ВКС.

[iii] Този вид юридически факти заличават с обратна сила породените преди това правоотношения – така Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 422.

[iv] Така също Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство. Т. II. Съдебни и несъдебни производства. С.: Софи-Р, 2010, с. 253.

[v] Изключение от гореизложената теза за обезсилването на предприетите изпълнителни действия с обратна сила може да има с оглед на прекратяването на изпълнителното производство поради приключване. В този случай запазването на значението на изпълнителните действия е оправдано, защото производството е завършено успешно вследствие на проведеното принудително изпълнение. То е достигнало своето нормално завършване – така също Силяновски, Д., Ж. Сталев. Граждански процес. Том II. С.: НИ, 1957, с. 88.

[vi] Вж. Сталев, Ж. и др. Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2012,  с. 992. С настъпване на някое от основанията, принудителното изпълнение се прекратява ex lege и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати, или не – така ТР № 47/1965 г., ОСГК на ВС. Постановлението за прекратяване има единствено декларативен характер.

[vii] Пак там.

[viii] Така също Силяновски, Д., Ж. Сталев. Цит. съч., с. 88. Ж. Сталев изтъква, че при прекратяване, когато не може да бъде завършено започнатото изпълнение, тогава то губи своя смисъл. Затова се извършва отмяна на изпълнителните действия, а техните правни последици се заличават.

[ix] Вж. р. № 285 от 6.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС. Повече по този въпрос съм изложил във Василев, И. Въпроси на погасителната давност в хипотезата на съдебен процес по установителен иск на основание чл. 422 ГПК. – Норма, 2016, № 5, 28–29, в което съчинение съм развил подробно въпроса за прекратяване на изпълнителното производство при отхвърлен иск по чл. 422 ГПК и ефекта на този юридически факт върху прекъсването на давността в изпълнителното производство по ГПК.

[x] Този аргумент, основан на чл. 116, б. “б” ЗЗД, е използван в Сталев, Ж. и др. Цит. съч., с. 993. Велинов, Л. Погасителна давност по българското частно право. С.: Фенея, 2008, с. 142, прави извод, че на което и да е основание по чл. 330, ал. 1 ГПК отм. (чл. 433, ал. 1 ГПК) да е прекратено изпълнителното производство, не се заличава ефектът на прекъсване на давността.

Ивайло Василев

Адвокат, преподавател в Юридическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски"

Ивайло Василев е адвокат от екипа на Адвокатска кантора "Балабанова и Василев" (http://www.balabanova-vasilev.com/). Той е доктор по гражданско и семейно право, преподавател в Юридическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски". През 2014 г. е избран за Главен секретар на УС на дружеството на Съюза на юристите в България в гр. Пловдив, а от 2017 г. е избран за председател на УС на Сдружение „Национален семинарен център „Темида“, които длъжности заема и до сега. От 2017 г. е ръководител на Кръжока по гражданско и търговско право към ЮФ на ПУ. Автор е на монографията "Действие на вписването по българското вещно право" и на научни публикации в периодичните правни издания сп. "Правна мисъл", сп. "Норма", сп. "Общество и право", сп. "Собственост и право", сп. "Търговско и облигационно право", сп. "Studia Iuris" и др. За контакти: i.s.vasilev1@abv.bg, тел.: 0896/ 733 134.

Вижте всички публикации на Ивайло Василев