Правен режим на използването на атомната (ядрената) енергия по вторичното право на Европейския съюз
Проф. д.ю.н. Георги Пенчев
Увод
Екологоправните проблеми, свързани с използването на атомната (ядрената) енергия са едни от актуалните за нашата съвременност главно поради осигуряването на енергийния баланс за развитието на националната икономика и необходимостта от предотвратяване на изменението на климата[1]. Европейският съюз (ЕС) обръща особено внимание върху тези проблеми чрез приетите от него правни актове със задължителен характер за държавите-членки (регламенти, директиви, решения). С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на вторичното европейско екологично право[2] в разглежданата област.
От систематична гледна точка, екологичното право на ЕС може да бъде обособено в 2 части – обща и специална. За разлика от общата част, специалната част на европейското екологично право е посветена както на опазването на отделните природни ресурси, така и на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда, в случая – дейности, свързани с използването на атомната (ядрената) енергия. В контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделен том (подразделение) на специалната част на европейското екологично право.
По-нататък е необходимо да бъдат направени и някои уточнения. В настоящото изследване ще бъде разгледани предимно правните актове със задължителен характер за държавите-членки, приети от неговите институции, а именно регламенти, директиви и решения. Разглеждането им ще става във връзка със съответната тематика и в хронологична последователност.
Комисията на ЕС (по-долу за краткост „Комисията” – бел. авт.) има различен подход при обособяването на правните актове в разглежданата област в поддържаната от нея Интернет-страница за законодателството на ЕС[3]. Така например в раздел 15 “Околна среда, защита на потребителите и тяхното здраве”, тя е публикувала тези правни актове, които са свързани с ядрената безопасност. Поради това, в настоящото научно изследване вниманието ще бъде насочено именно към тях. Другите правни актове на ЕС, които са свързани с изграждането и с организационно-техническите аспекти на функционирането на атомните електроцентрали (АЕЦ) са публикувани в раздел 12 “Енергетика” на горепосочената Интернет-страница на Комисията и няма да бъдат разглеждани. Освен това, по систематични съображения, правните актове на ЕС, отнасящи се до радиоактивните отпадъци не са разгледани в това изследване, тъй като те, по мое мнение, следва да бъдат разгледани в самостоятелно или в по-цялостно изследване, посветено на правната защита на околната среда от вредното въздействие на отпадъците (т.е. в частта за отделните видове и категории отпадъци – бел. авт.) по европейското право, въпреки че те са публикувани от Комисията в подраздела, посветен на ядрената безопасност към горепосочения раздел 15 на нейната Интернет-страница за законодателството на ЕС. По подобни съображения тук не са разгледани правните актове на ЕС, свързани с радиоактивността на храните, защото смятам за уместно те да се разглеждат в законодателството на ЕС, свързано с храните и хранително-вкусовата промишленост.
Допълнителна информация за провежданите дейности в ЕС по опазване на околната среда и за прилагането на екологичното му законодателство може да бъде получена съответно на следните Интернет-страници на Комисията: www.ec.europa.eu/environment и www.ec.europa.eu/environment/impel. Практиката на Съда на ЕС се публикува на неговата Интернет-страница: www.curia.europa.eu.
За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица са съставени приложения с избрани правни актове, съдебна практика и международни договори с участието на ЕС, където са подредени: а) действащите правни актове и документи на ЕС със задължителен характер за държавите-членки – по вид и в хронологична последователност; б) отменените и загубили значение правни актове на ЕС – по материя и в хронологична последователност, отчитаща и правните актове по прилагане на други правни актове на ЕС; в) съдебната практика – по материя и в хронологична последователност по номера и годината на съдебното дело; г) международните договори – с оглед на предметната им насоченост. Спрямо редица правните актове, посочени в основния текст или приложенията, не са отбелязани неколкократните им изменения и допълнения, като само се изтъква обстоятелството, че те са изменяни и допълвани чрез съкращението “изм. и доп.”.
Настоящото научно изследване е съобразено със законодателството към 16.09.2024 г.
І. УЧРЕДЯВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ В ОБЛАСТТА НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АТОМНАТА (ЯДРЕНАТА) ЕНЕРГИЯ
І.1. Правни актове със задължителен характер за всички държави-членки
В тази насока могат да бъдат отбелязани 2 решения, които ще бъдат разгледани хронологично.
I.1.1. Решение 80/237/ЕОАЕ на Съвета от 18.02.1980 г. относно учредяване на “ad hoc” Консултативен комитет за преработката на нерадиационни ядрени горива (OВ L 52, 26.02.1980 г.)
С чл. единствен от това решение е учреден “ad hoc” Консултативен комитет за преработката на нерадиационни ядрени горива с компетентност, определена в приложението към него. В състава му фигурират правителствени експерти, експерти от юридически лица, свързани с използването на атомната енергия и представители на Комисията. При единодушно съгласие на членовете си, този комитет може да покани за участие в работата си и правителствени експерти или експерти от юридически лица, свързани с използването на атомната енергия от държави-нечленки на ЕС.
Към разглежданото решение фигурира едно приложение, озаглавено “Компетентност на “ad hoc” Консултативния комитет за преработката на нерадиационни ядрени горива”[4].
I.1.2. Решение 2007/530/ЕОАЕ на Комисията от 17.07.2007 г. относно създаване на Европейска група на високо равнище по ядрена безопасност и управление на отпадъците (ОВ L 195, 27.07.2007 г.)
Това решение също има организационно-технически характер. С чл. 1 от него е създаден специфичен консултативен орган към Комисията с наименованието “Европейска група на високо равнище по ядрена безопасност и управление на отпадъците“ (наричана по-долу за краткост “група на високо равнище”). Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по решението:
1) определяне на основните задачи на групата на високо равнище, а именно: а) консултиране на Комисията относно безопасността на ядрените инсталации и безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво; б) улесняване на сътрудничеството между компетентните органи на страните-членки по използването на атомната енергия (чл. 2);
2) определяне на състава на тази “група”, а именно 27 представители на страните-членки с компетентност в областите по чл. 2 и един представител на Комисията (чл. 3);
3) установяване на специални правила, свързани с организацията на работа на групата на високо равнище (чл. 4).
Те се отнасят до начина на вземане на решения, избора на председател, правната възможност за създаване на експертни работни групи или подгрупи и приемането на вътрешен правилник за работа й;
4) установяване на специални правила относно разноските по заседанията на тази “група” (чл. 5);
5) установяване на задължение за групата на високо равнище да изготвя на всеки 2 години доклад за работата си и да го предоставя на Комисията, както и задължение за Комисията да предоставя този доклад на Европейския парламент и на Съвет, “при необходимост” придружен с коментари (чл. 6);
6) установяване на задължение за тази “група” да се консултира с всички “заинтересувани страни” и обществеността “по открит и прозрачен начин” (чл. 7);
7) установяване на специални правила, свързани с поверителността на информацията (чл. 8)[5].
І.2. Правни актове с незадължителен характер за всички страни-членки
В тази насока могат да бъдат изтъкнати: Резолюция на Съвета от 18.07.1977 г. относно консултативни комитети за управление на програма за изследвания (OВ C 192, 11.08.1977 г.)[6]; Препоръка 2000/473/ЕОАЕ от 8.06.2000 г. относно прилагането на чл. 36 от Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия по отношение на мониторинга на равнищата на радиоактивност в околната среда за целите на оценката на експозицията на населението като цяло (ОВ L 191, 27.07.2000 г., изм. и доп.)[7]; и Препоръка 2006/851/ЕОАЕ на Комисията от 24.10.2006 г. относно управлението на финансовите ресурси за демонтажа на ядрените инсталации, отработеното гориво и радиоактивните отпадъци (ОВ L 330, 28.11.2006 г.).
ІІ. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ ИЗВЪНРЕДНА РАДИАЦИОННА СИТУАЦИЯ
ІІ.1. Правни актове със задължителен характер за всички държави-членки
II.1.1. Решение 87/600/ЕОАЕ на Съвета от 14.12.1987 г. относно споразуменията на Общността за ранен обмен на информация в случай на извънредна радиационна ситуация (OВ L 371, 30.12.1987 г.)
Основната цел на това решение е да осигури ефективен обен на информация между държавите-членки, от една страна, и между тях и Комисията, от друга страна, относно мерките, които се предприемат на национално равнище в случай на извънредна радиационна ситуация след ядрена авария или при функционирането на ядрени съоръжения, превоз на ядрен материал и третиране на радиоактивни отпадъци (по арг. от чл. 1).
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда от радиоактивно замърсяване по решението:
1) установяване на задължение за съответната държава-членка да информира Комисията и другите страни-членки относно предприетите мерки по чл. 1 за преодоляване на последиците от възникналата радиационна опасност (чл. 2);
2) определяне на реквизитите на предоставяната информация по чл. 2 (чл. 3);
3) установяване на задължение за другите държави-членки, получили информацията по чл. 2 и 3, да информират Комисията за взетите от тях мерки за избягване на евентуалната радиационна опасност (чл. 4);
4) установяване на задължение за Комисията да изпрати на компетентните органи на страните-членки получената информация по чл. 2–4, както и получената от нея информация за повишаване на равнището на радиоактивност или за ядрени аварии в държави-нечленки на ЕС (чл. 5);
5) забрана за ограничения при използването на информацията по чл. 2–4, освен ако тя е определена като поверителна от уведомяващата държава (чл. 6);
6) установяване на ненакърнимост на други двустранни или многостранни международни споразумения в областта на ядрената безопасност, в които участват страните-членки с разпоредбите на разглежданото решение (чл. 7)[8].
ІІ.2. Правни актове с незадължителен характер за всички страни-членки
В тази насока може да се отбележи Препоръка 2004/2/ЕОАЕ на Комисията от 18.12.2003 г. относно уеднаквена информация за радиоактивните въздушни и течни изхвърляния в околната среда от ядрени реактори и заводи за преработка при нормално функциониране (OВ L 2, 6.01.2004 г.; попр., OВ L 63, 28.02.2004 г.).
ІІІ. РАДИАЦИОННО НОРМИРАНЕ
ІІІ.1. Правни актове със задължителен характер за всички страни-членки
III.1.1. Директива 2013/59/ЕОАЕ на Съвета от 05.12.2013 г. относно определяне на основни норми за безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, и за отмяна на Директиви 89/618/ЕОАЕ, 90/641/ЕОАЕ, 96/29/ЕОАЕ, 97/43/ЕОАЕ и 2003/122/ЕОАЕ (ОВ L 13, 17.01.2013 г.)
III.1.1.1. Обща характеристика на Директива 2013/59/ЕОАЕ
С чл. 107 от тази директива са отменени, считано от 06.02.2018 г., Директива 89/618/ЕОАЕ на Съвета от 27.11.1989 г. относно информиране на населението за мерките за защита на здравето, които трябва да бъдат предприети и за стъпките, които трябва да бъдат реализирани при извънредна радиационна ситуация (OВ L 357, 7.12.1989 г.)[9], Директива 96/29/ЕОАЕ на Съвета от 13.05.1996 г. относно утвърждаване на основни стандарти за безопасност за защита на здравето на работещите и населението от опасности, произтичащи от йонизиращата радиация (OВ L 159, 26.06.1996 г., попр.)[10] и Директива 2003/122/ЕОАЕ на Съвета от 22.12.2003 г. относно контрола върху високоактивни закрити радиоактивни източници и безстопанствени източници (OВ L 346, 31.12.2003 г.)[11].
Основната цел на разглежданата директива е установяването на „единни основни норми на безопасност за защита на здравето на лицата – обект на професионално, медицинско и облъчване на населението, срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (чл. 1). Тя се прилага спрямо „всяка ситуация на планирано, съществуващо или аварийно облъчване, свързана с риск от излагане на йонизиращо лъчение, който не може да бъде пренебрегнат от гледна точка на радиационната защита или във връзка с околната среда предвид на дългосрочната защита на човешкото здраве” (чл. 2, § 1).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по директивата:
1) установяване на специални правила, свързани със системата за радиационна защита (чл. 5-13).
Те се отнасят до: а) общите принципи на радиационната защита (чл. 5); б) инструментите за оптимизация, които включват: аа) граничните дози при професионално облъчване, облъчване на населението и медицинско облъчване (чл. 6); и бб) референтните равнища (чл. 7); в) границите на дозите, които включват: аа) възрастовите граници за професионално облъчвани лица (чл. 8); бб) границите на дозите при професионално облъчване (чл. 9); вв) защитата на бременните и кърмещите работнички (чл. 10); гг) границите на дозите за стажанти и студенти (чл. 11); дд) границите на дозите при облъчване на населението (чл. 12); ее) оценката на ефективната и на еквивалентната доза (чл. 13);
2) установяване на специални правила относно изискванията, свързани с радиационната защита, образованието, обучението и информацията (чл. 14-18).
Те се отнасят до: а) общите задължения за образование, обучение и предоставяне на информация (чл. 14); б) обучението на професионално облъчвани лица и информация, която им се предоставя (чл. 15); в) информацията и обучение на работници, потенциално изложени на йонизиращо лъчение от безстопанствени източници (чл. 16); г) предварителното информиране и обучение на аварийните работници (чл. 17); д) образованието, информацията и обучението в областта на медицинското облъчване (чл. 18);
3) установяване на специални правила, свързани с обосноваността и регулаторния контрол на пратките (чл. 19-30).
Те се отнасят до: а) обосноваността и забраната на пратките, които включват: аа) обоснованост на пратките (чл. 19); бб) пратките, свързани с потребителски стоки (чл. 20); вв) забраната на пратки, в които фигурират радиоактивни вещества в определени вещи (чл. 21); гг) практиките, свързани с преднамереното облъчване на хора за немедицински образни изследвания (чл. 22); б) регулаторния контрол, който включва: аа) идентифицирането на практики, свързани с използването на естествени радиоактивни материали (чл. 23); бб) степенувания подход към регулаторния контрол (чл. 24); вв) уведомяването (чл. 25); гг) освобождаването от задължението за уведомяване (чл. 26); дд) регистрацията или лицензирането (чл. 27); ее) лицензирането (чл. 28); жж) процедурата за получаване на разрешение (чл. 29); зз) освобождаването от регулаторен контрол (чл. 30);
4) установяване на специални правила относно професионалното облъчване (чл. 31-54).
Те се отнасят до: а) задължението за държавите-членки да определят компетентен орган за оценката и прилагането на режими за радиационна защита на професионално облъчваните лица (чл. 31); б) оперативната защита на професионално облъчваните лица (чл. 32); в) оперативната защита на стажантите и студентите (чл. 33); г) консултациите с експерт по радиационна защита (чл. 34); д) организацията на работните места (чл. 35); е) класификацията на работните места (чл. 36); ж) минималните изисквания към контролираните зони (чл. 37); з) изискванията към наблюдаваните зони (чл. 38); и) радиологичното налюдение на работното място (чл. 39); й) категоризацията на облъчваните работници (чл. 40); к) индивидуалния мониторинг (чл. 41); л) оценката на дозата при аварийно облъчване (чл. 42); м) документирането и докладването на резултатите (чл. 43); н) достъпа до резултатите от индивидуалния мониторинг (чл. 44); о) медицинското наблюдение на професионално облъчваните лица (чл. 45); п) медицинската класификация (чл. 46); р) забраната за наемане на работа или за класифициране на негодни работници (чл. 47); с) медицинската документация (чл. 48); т) специалното медицинско наблюдение (чл. 49); у) обжалването на заключенията и решенията по членове 46, 47 и 49 (чл. 50); ф) защитата на външните работници (чл. 51); х) специално разрешените облъчвания (чл. 52); ц) професионалното облъчване при аварийна ситуация (чл. 53); ч) радона на работното място (чл. 54);
5) установяване на специални правила, свързани с медицинските облъчвания (чл. 55-64).
Те се отнасят до: а) обосноваността на такива облъчвания (чл. 55); б) оптимизацията, изразяваща се в „поддържането във възможно най-ниските разумно постижими стойности” на медицинско облъчване (чл. 56); в) отговорността на съответните лица (чл. 57); г) процедурите за изготвяне на съответната документация (чл. 58); д) обучението и признаването (чл. 59); е) радиологичното оборудване (чл. 60); ж) специалните практики (чл. 61); з) специалната защита по време на бременност и кърмене (чл. 62); и) аварийните и непреднамерените облъчвания (чл. 63); й) оценката на дозите медицинско облъчване, получени от населението (чл. 64);
6) установяване на специални правила относно облъчването на населението (чл. 65-75).
Те се отнасят до: а) защитата на лицата от населението и дългосрочна защита на здравето при нормални обстоятелства, която включва: аа) оперативната защита на лица от населението (чл. 65); бб) оценката на дозите облъчване за лицата от населението (чл. 66); вв) мониторинга на радиоактивните изхвърляния (чл. 67); гг) задачите на предприятието (чл. 68); б) ситуациите на аварийно облъчване, които включват: аа) аварийното реагиране (чл. 69); бб) информацията за лицата от населението, за които има вероятност да бъдат засегнати в случай на авария (чл. 70); вв) информацията за лицата от населението, действително засегнати в случай на авария (чл. 71); в) ситуациите на съществуващо облъчване, които включват: аа) програмата за мониторинг на околната среда (чл. 72); бб) замърсените зони (чл. 73); вв) облъчването от радон в закрити помещения (чл. 74); гг) гама-лъчението от строителни материали (чл. 75);
7) установяване на специални правила, свързани с общите задължения („отговорности”) на държавите-членки и компетентните им органи и другите изисквания, касаещи регулаторния контрол (чл. 76-105).
Те се отнасят до: а) институционалната инфраструктура, която включва специфични задължения относно: аа) определянето на национален компетентен орган (чл. 76); бб) прозрачността (чл. 77); вв) информацията за оборудването (чл. 78); гг) признаването на служби и експерти (чл. 79); дд) службите по трудова медицина (чл. 80); ее) дозиметричните служби (чл. 81); жж) експертите по радиационна защита (чл. 82); зз) експертите по медицинска физика (чл. 83); ии) служителите по радиационна защита (чл. 84); б) контрола върху радиационните източници, който включва: аа) общите изисквания към незакритите източници (чл. 85); бб) общите изисквания към закритите източници (чл. 86); вв) изискванията за контрол върху високоактивните закрити източници (чл. 87); гг) специфичните изисквания за лицензиране на високоактивните закрити източници (чл. 88); дд) воденето на регистри от предприятията (чл. 89); ее) воденето на регистри от компетентния орган (чл. 90); жж) контрола върху високоактивните закрити източници (чл. 91); в) безстопанствените източници, които включват: аа) откриването на безстопанствените източници (чл. 92); бб) замърсяването на метали (чл. 93); вв) откриването, управлението, контрола и погребването на безстопанствените източници (чл. 94); гг) финансовите гаранции за безстопанствените източници (чл. 95); г) „значимите събития”, изразени в аварийни и непреднамерени облъчвания, които включват съобщаването за- и документирането на значимите събития (чл. 96); д) ситуациите на аварийно облъчване, които включват: аа) системата за управление на аварийните ситуации (чл. 97); бб) аварийната готовност (чл. 98); вв) международното сътрудничество (чл. 99); e) ситуациите на съществуващо облъчване, които включват: аа) програмите относно ситуациите на съществуващо облъчване (чл. 100); бб) изготвянето на стратегии (чл. 101); вв) прилагането на стратегии (чл. 102); гг) плана за действие спрямо радона (чл. 103); ж) системата за прилагане, която включва: аа) извършването на инспекции (чл. 104); бб) правомощията на компетентния орган при ситуации на съществуващо облъчване (чл. 105);
8) установяване на задължение за държавите-членки да съобщават на Комисията текста на разпоредбите на националното законодателство, което са приети за транспониране на директивата в националното им законодателство (чл. 106, § 3).
Към разглежданата директива фигурират 19 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение I. Референтни равнища при облъчване на населението, посочени в членове 7 и 101; Приложение II. Радиационен тегловен фактор и тъканен тегловен фактор, посочени в член 4, точки 25 и 33; Приложение III. Стойности на активност, определящи високоактивните закрити източници, посочени в член 4, точка 43; Приложение IV. Обосновка на нови класове или видове практики, свързани с потребителски стоки, както е посочено в член 20; Приложение V. Примерен списък на практиките, свързани с облъчване при немедицински образни изследвания, както е посочено в член 22; Приложение VI. Списък на промишлените сектори, включващи използването на естествени радиоактивни материали, както е посочено в член 23; Приложение VII. Критерии за освобождаване от уведомяване/разрешение и от контрол, както е посочено в членове 24, 26 и 30; Приложение VIII. Определение и използване на индекса специфична активност за гама-лъчението, излъчвано от строителни материали, както е посочено в член 75; Приложение IX. Примерен списък с информацията във връзка със заявленията за лиценз, както е посочено в член 29; Приложение X. Система от данни от индивидуален радиологичен мониторинг, както е посочено в членове 43, 44 и 51; Приложение XI. Системи за управление на аварийни ситуации и планове за аварийно реагиране, както е посочено в членове 69, 97 и 98; Приложение XII. Информация за лицата от населението относно мерките за здравна защита, които да се прилагат, и стъпките, които да се предприемат в случай на радиационна авария, както е посочено членове 70 и 71; Приложение XIII. Примерен списък на видовете строителни материали, разглеждани по отношение на излъчваното от тях гама-лъчение, както е посочено в член 75; Приложение XIV. Информация, която трябва да съдържат регистрите за високоактивни закрити източници (ВЗИ), както е посочено в член 89; Приложение XV. Изисквания за предприятията, отговарящи за високоактивен закрит източник, както е посочено в член 91; Приложение XVI. Идентификация и обозначение на високоактивни закрити източници, както е посочено в член 91; Приложение XVII. Примерен списък на видовете съществуващи ситуации на облъчване, както е посочено в член 100; Приложение XVIII. Списък на елементите, които да бъдат разгледани при изготвянето на националните планове за действие за справяне с дългосрочните рискове от облъчване от радон, както е посочено в членове 54, 74 и 103; Приложение XIX. Таблица за съответствие, посочена в член 107[12].
III.1.1.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива 2013/59/ЕОАЕ
В тази насока могат да бъдат изтъкнати: Законът за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ – ДВ, бр. 63 от 2002 г., изм. и доп.)[13], и в частност Законът за изменение и допълнение на ЗБИЯЕ (ДВ, бр. 102 от 2017 г.); Наредба за планиране и готовност за действие при радиационна авария, приета с ПМС № 58 от 26.03.1999 г. (ДВ, бр. 33 от 1999 г., изм.); Наредба за осигуряване на физическата защита на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества, приета с ПМС № 224 от 25.08.2004 г. (ДВ, бр. 77 от 2004 г.); Наредба за осигуряване безопасността на изследователските ядрени инсталации, приета с ПМС № 231 от 2.09.2004 г. (ДВ, бр. 80 от 2004 г.); Наредба № 28 от 9.09.2005 г. за условията и реда за регистрация, обработка и съхраняване на данните, съдържащи се в регистъра на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения, издадена от министъра на здравеопазването (ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. и доп.); Наредба № 30 от 31.10.2005 г. за условията и реда за осигуряване защита на лицата при медицинско облъчване, издадена от министъра на здравеопазването (ДВ, бр. 13 от 2018 г., в сила от 09.02.2018 г.); Наредба № 32 от 7.11.2005 г. за условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, издадена от министъра на здравеопазването (ДВ, бр. 91 от 2005 г., изм. и доп.); Наредба № 28 от 3.10.2006 г. за условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за защита на лицата в случай на радиационна авария, издадена от министъра на здравеопазването (ДВ, бр. 84 от 2006 г.); Наредба за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с ПМС № 313 от 22.11.2011 г. (ДВ, бр. 94 от 2011 г., в сила от 29.11.2011 г.); Наредба за радиационна защита, приета с ПМС № 20 от 14.02.2018 г. (ДВ, бр. 16 от 2018 г., в сила от 20.02.2018 г., изм. и доп.); и Наредба № 11 от 22.10.2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 91 от 2018 г., изм. и доп.).
ІІІ.2. Правни актове с незадължителен характер за всички страни-членки
В тази насока може да се посочи Препоръка 91/444/ЕОАЕ на Комисията от 26.07.1991 г. относно прилагането на алинеи 3 и 4 на чл. 33 от Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия (OВ L 238, 27.08.1991 г.).
ІV. ЯДРЕНА БЕЗОПАСНОСТ (ОБЩИ ПРОБЛЕМИ)
ІV.1. Правни актове със задължителен характер за всички държави-членки
IV.1.1. Директива 2009/71/ЕОАЕ на Съвета от 25.06.2009 г. относно установяване на рамка на Общността за ядрената безопасност на ядрените инсталации (OВ L 172, 2.07.2009 г.)
IV.1.1.1. Обща характеристика на Директива 2009/71/ЕОАЕ
Основната цел на тази директива е създаването, от една страна, на т.нар. “рамка” на ЕО за подобряване на ядрената безопасност, а от друга страна, на национално законодателство на страните-членки, гарантиращо “високо равнище на ядрена безопасност” на работещите и населението при йонизиращото лъчение на ядрените инсталации (чл. 1). Тя се прилага спрямо ядрените инсталации, експлоатирани за граждански цели след издадена лицензия и предоставя правната възможност за тези държави да предприемат по-строги мерки за ядрена безопасност от тези по директивата (чл. 2). Същевременно в чл. 3 са формулирани редица дефиниции на правни понятия, сред които могат да бъдат споменати: “ядрена инсталация” е: а) инсталация за обогатяване, завод за производство на ядрено гориво, атомна електроцентрала, съоръжение за преработка, изследователски реактор, съоръжение за съхраняване на ядрено гориво; и б) съоръжения за съхранение на радиоактивни отпадъци, които се намират на същата площадка и са пряко свързани с ядрените инсталации по буква “а” (т. 1); “ядрена безопасност” е постигането на подходящи експлоатационни условия, предотвратяване на аварии и ограничаване на последиците от тях, така че работниците и населението да бъдат защитени от опасности, произтичащи от йонизиращото лъчение на ядрените инсталации” (т. 2); “лицензия” е всеки правен документ, предоставен под юрисдикцията на държава-членка, с който се възлага отговорността за избор на площадка, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрена инсталация” (т. 4).
Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по директивата:
1) установяване на задължение за страните-членки да създадат и поддържат “национална законодателна, регулаторна и организационна рамка” (наричана по-долу “националната рамка”) за ядрена безопасност на ядрените инсталации (чл. 4).
Съдържанието на тази “национална рамка” е очертано лимитативно в ал. 1 чрез изброяването на задълженията, които трябва да бъдат уредени от нея по отношение на: а) определянето на национални изисквания за ядрена безопасност; б) въвеждането на лицензионен режим за функциониране на ядрените инсталации и забраната за експлоатация на ядрени инсталации без лицензия; в) упражняването на надзор върху ядрената безопасност; и г) издаването, изменението и отнемането на лицензията, включително спирането от експлоатация на ядрената инсталация;
2) установяване на задължение за тези държави да определят компетентния си национален регулаторен орган в областта на ядрената безопасност на ядрените инсталации с посочване на основните му правомощия (чл. 5);
3) установяване на задължение за тези държави да регламентират в законодателството си задължението за притежателя на лиценза да осигури и оценява ядрената безопасност на ядрената инсталация, като това задължение не може да се делегира на друго лице (чл. 6);
4) установяване на задължение за тези държави да уредят в законодателството си провеждането на образование и обучение на работещите и служителите, имащи задължения, свързани с ядрената безопасност на ядрените инсталации с цел постоянното поддържане на техните умения и компетентност (чл. 7);
5) установяване на задължение за тези държави да регламентират в законодателството си информиране на работещите и населението относно регулирането на ядрената безопасност, като информацията трябва да се разпространява “публично” в съответствие с националното законодателство и международните споразумения, при защита на интересите, свързани с националната сигурност (чл. 8);
6) установяване на задължение за тези държави да предоставят на Комисията, на всеки 3 години, доклад за прилагането на тази директива с възможност за използване на циклите на докладване съгласно Конвенцията за ядрена безопасност, посочена по-долу, както и задължение за Комисията да предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад, базиран на националните доклади на тези държави (чл. 9);
7) установяване на задължение за тези държави да информират Комисията относно текста на основните разпоредби от националното законодателство, свързани с предмета на разглежданата директива (чл. 10, ал. 2)[14].
IV.1.1.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива 2009/71/ЕОАЕ
В тази насока може да се отбележи ЗБИЯЕ[15].
IV.1.2. Регламент (ЕОАЕ) 2021/100 на Съвета от 25.01.2021 г. за създаване на специална финансова програма за извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения и управлението на радиоактивни отпадъци и за отмяна на Регламент (ЕОАЕ) № 1368/2013 (OB L 34, 01.02.2021 г.)
С чл. 15 от този регламент е отменен Регламент (ЕОАЕ) № 1368/2013 на Съвета от 13.12.2013 г. за подкрепата на Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България и Словакия и за отмяна на регламенти (ЕОАЕ) № 549/2007 и (ЕОАЕ) № 647/2010 (OB L 346, 20.12.2013 г.)[16]. Той има по-комплексно значение, тъй като се отнася както до ядрената безопасност, така и до управлението на дейности по радиоактивните отпадъци[17]. Същевременно регламентът има временен характер, тъй като с чл. 1 от него е създадена специална финансова програма за подкрепа от ЕОАЕ на извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения и управлението на дейности по радиоактивните отпадъци за периода 2021-2027 г. от блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй” (България), блокове 1 и 2 на АЕЦ „Бохунице VI” (Словакия), обектите на Съвместния изследователски център (СИЦ) на Комисията в някои държави, и по-специално СИЦ-Геел в Белгия, СИЦ-Карлсруе в Германия, СИЦ-Испра в Италия и СИЦ-Петен в Нидерландия. Правното понятие „извеждане от експлоатация” е дефинирано в чл. 2, т. 1, където е указано, че: „извеждане от експлоатация” означава административните и технически мерки в съответствие с националното право, които позволяват частичното или пълно премахване на регулаторния контрол от ядрено съоръжение и които са насочени към осигуряване на дългосрочна защита на населението и на околната среда, включително намаляване на нивата на остатъчни радионуклиди в материалите и на площадката на ядреното съоръжение”.
Правните мерки за осигуряване на ядрената безопасност по регламента се изразяват в установяването на специални правила, свързани с: а) целите на финансовата програма (чл. 3); б) бюджета на тази програма (чл. 4); в) разпространяването на знания (чл. 5); г) методите на изпълнение и формите на финансиране от ЕС (чл. 6); д) допустимите дейности (чл. 7); е) процентите на съфинансиране (чл. 8); ж) многогодишните работни програми (чл. 9); з) докладването и наблюдението на изпълнението на горепосочената финансова програма (чл. 10); и) оценката на изпълнението на тази финансова програма от Комисията (чл. 11); й) одитите на използването на приноса на ЕС и националния принос (чл. 12); к) правната възможност за Комисията да се подпомага в дейността си по прилагане на регламента от комитет с консултативни функции спрямо нея (чл. 13); л) информацията, комуникацията и публичността (чл. 14).
Към разглеждания регламент фигурират 4 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение I. Подробно описание на целите на програма „Козлодуй“; Приложение II. Подробно описание на целите на програма „Бохунице“; Приложение III. Подробно описание на целите на програмата на СИЦ за извеждане от експлоатация и управление на отпадъци; Приложение IV. Показатели за докладване относно напредъка на програмата по отношение на постигането на целите, посочени в член 3.
IV.1.3. Регламент (ЕС) 2021/101 на Съвета от 25.01.2021 г. за създаване на програма за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ в Литва и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1369/2013 (OB L 34, 01.02.2021 г.)
С чл. 15 от този регламет е отменен Регламент (ЕС) № 1369/2013 на Съвета от 13.12.2013 г. за подкрепата на Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1990/2006 (OB L 346, 20.12.2013 г.)[18]. Той има временен характер, тъй като с чл. 1 от него е създадена специална финансова програма за подкрепа от ЕОАЕ на извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения за периода 2021-2027 г. от ядрената централа „Игналина” в Латвия (чл. 2, § 1). Правното понятие „извеждане от експлоатация” е дефинирано в чл. 3, т. 1, където е указано, че: „извеждане от експлоатация“ означава административните и технически мерки в съответствие с националното право, които позволяват частичното или пълно премахване на регулаторния контрол от ядрено съоръжение, и които са насочени към осигуряване на дългосрочна защита на населението и на околната среда, включително намаляване на нивата на остатъчни радионуклиди в материалите и на площадката на ядреното съоръжение”.
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за осигуряване на ядрената безопасност по регламента:
1) установяване на специални правила, свързани с: а) целите на тази финансова програма (чл. 3); б) бюджета на програмата (чл. 4); в) разпространението на знания (чл. 5); г) методите на изпълнение и формите на финансиране от ЕС (чл. 6);
2) установяване на специални правила относно допустимостта за финансиране (членове 7 и 8). Те се отнасят до: а) определените дейности за финансиране (чл. 7); б) процентите на съфинансиране (чл. 8);
3) установяване на специални правила, свързани с програмирането, наблюдението, оценката и контрола (чл. 9-). Те се отнасят до: а) работната програма (чл. 9); б) докладването и наблюдението (чл. 10); в) оценката на програмата (чл. 11); г) одитите на приноса на ЕС и националния принос за реализация на програмата (чл. 12); д) правната възможност за Комисията да се подпомага в дейността си по прилагане на регламента от комитет с консултативни функции спрямо нея (чл. 13);
4) установяване на специални правила относно информацията, комуникацията и публичността (чл. 14).
Към разглеждания регламент фигурират 2 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Приложение I. Подробно описание на целите на програмата; Приложение II. Показатели за докладване във връзка с постигнатия напредък по Програмата по отношение на постигането на целите, посочени в член 3
IV.1.4. Регламент (ЕОАЕ) 2021/948 на Съвета от 27.05.2021 г. за създаване на Европейски инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, въз основа на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и за отмяна на Регламент (ЕОАЕ) № 237/2014 (OB L 209, 14.06.2021 г.)
С чл. 18 от този регламент е отменен Регламент (ЕОАЕ) № 237/2014 на Съвета от 13.12.2013 г. за създаване на Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (OB L 77, 15.03.2014 г. Той има временен характер, защото с чл. 1, ал. 1 от него е създаден т.нар. „Европейски инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност”, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа[19], за периода от 1.01.2021 г. до 31.12.2027 г. Целта на този инструмент е „да допълни дейностите за сътрудничество в ядрената област, финансирани по Регламент (ЕС) 2021/947, по-специално да насърчи високата степен на ядрена безопасност и радиационна защита, както и ефективни гаранции за ядрените материали в трети държави (чл. 2, § 1).
Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за осигуряване на ядрената безопасност по регламента:
1) установяване на специални правила, свързани с: а) съгласуваността, последователността и взаимното допълване (чл. 3); б) бюджета на инструмента (чл. 4); в) „рамката на политиката” по прилагането на този регламент (чл. 5);
2) установяване на специални правила относно реализацията на Европейския инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност (чл. 6-). Те се отнасят до: а) многогодишните индикативни програми (чл. 6); б) годишните планове за действие (чл. 7); в) мерките за покрепа (чл. 8); г) методите на сътрудничество (чл. 9); д) формите и методите на финансиране от ЕС (чл. 10); е) „допустимите лица и субекти” за финансиране (чл. 11); ж) критериите, приложими към международното сътрудничество в областта на ядрената безопасност (чл. 12); з) бенефициерите на сътрудничеството (чл. 13); и) наблюдението, докладването и оценката чрез препращане към членове 41 и 42 от Регламент (ЕС) 2021/947 (чл. 14);
3) установяване на правна възможност за Комисията да се подпомага в дейността си по прилагане на регламента от комитет с консултативни функции спрямо нея (чл. 15);
4) установяване на специални правила, свързани с информацията, комуникацията и видимостта и дерогацията от изискванията за видимост чрез препращане към членове 41 и 42 от Регламент (ЕС) 2021/947 (чл. 16);
5) препращане към Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26.07.2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (OB L 201, 03.08.2010 г.) във връзка с прилагането на разглеждания регламент (чл. 17).
ІV.2. Правни актове с незадължителен характер за всички страни-членки
В тази насока могат да бъдат изтъкнати хронологично: Резолюция на Съвета от 22.07.1975 г. относно технологичните проблеми на ядрената безопасност (ОВ С 185, 14.08.1975 г.); Резолюция на Съвета от 18.02.1980 г. относно преработката на нерадиационни ядрени горива (OВ C 51, 29.02.1980 г.); Препоръка 82/74/ЕОАЕ на Комисията от 3.02.1982 г. относно складирането и преработката на нерадиационни ядрени горива (OВ L 37, 10.02.1982 г.); Препоръка 90/143/ЕОАЕ на Комисията от 21.02.1990 г. относно защита на населението от вътрешна експозиция на радон (OВ L 80, 27.03.1990 г.); Резолюция на Съвета от 18.06.1992 г. относно технологичните проблеми на ядрената безопасност (ОВ С 172, 8.07.1992 г.); Препоръка 2001/928/ЕОАЕ на Комисията от 20.12.2001 г. относно защита на населението от експозиция на радон при водоснабдяването с питейни води (OВ L 344, 28.12.2001 г.); и Препоръка 2009/120/ЕОАЕ на Комисията от 11.02.2009 г. относно прилагането на Система за отчет и контрол на ядрения материал от операторите на ядрени инсталации (ОВ L 41, 12.02.2009 г.).
V. РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
V.1. Правни актове със задължителен характер за всички страни-членки
V.1.1. Регламент (ЕОАЕ) № 1493/93 на Съвета от 8.06.1993 г. относно доставките на радиоактивни вещества между страните-членки (OВ L 148, 19.06.1993 г.)
V.1.1.1. Обща характеристика на Регламент (ЕОАЕ) № 1493/93
Този регламент е урежда превоза на запечатани и други (радиоактивни – бел. авт.) източници в количества и концентрации над установените в чл. 4 от Директива 80/836/ЕОАЕ на Съвета от 15.07.1980 г. относно допълнение на директивите, установяващи основни стандарти за безопасност за защита на населението и работещите от опасностите на йонизиращата радиация (OВ L 246, 17.09.1980 г., изм. и доп. – отм.), както и на радиоактивни отпадъци по Директива 92/3/ЕОАЕ на Съвета от 3.02.1992 г. относно надзора и контрола върху превоза на радиоактивни отпадъци между страните-членки и към- и извън Общността (OВ L 35, 12.02.1992 г. – отм.) (чл. 1, ал. 1).
Могат да бъдат посчени следните правни мерки за опазване на околната среда от радиоактивно замърсяване по регламента:
1) установяване на задължение за държавите-членки да извършват на територията си проверки за съответствието на превоза на ядрени материали с изискванията на Директива 80/836/ЕОАЕ (отм.) (чл. 1, ал. 2);
2) установяване на забрана за дикриминация при извършването на национални проверки спрямо превозите на радиоактивни вещества (“запечатани и други източници”) и на радиоактивни отпадъци към други страни-членки (чл. 3);
3) установяване на задължение за превозвача на радиоактивни вещества или отпадъци да притежава писмена декларация от получателя относно съответствието на товара с изискванията на Директива 80/836/ЕОАЕ (отм.) (чл. 4);
4) установяване на правна възможност декларацията по чл. 4 да бъде валидна за повече от един превоз при определени предпоставки (чл. 5);
5) установяване на задължение за доставчика на радиоактивни вещества или отпадъци да уведомява компетентните органи на държавата на получателя, в срок до 21 дни след изтичането на всяко календарно тримесечие за извършените дставки през това тримесечие (чл. 6);
7) установяване на задължение за държавите-членки да си сътрудничат при прилагането на регламента (чл. 7);
8) установяване на задължение за тези държави да уведомят Комисията относно компетентните си органи за прилагането на този регламент (чл. 8);
9) установяване на ненакърнимост на изискванията на международните споразумения относно превоза на радиоактивни вещества и отпадъци от регламента (чл. 9);
10) установяване на ненакърнимост на изискванията на Директива 92/3/ЕОАЕ на Съвета (отм.) от този регламент (чл. 10);
11) прекратяване на приложимостта на регламента спрямо радиоактивните отпадъци от 1.01.1994 г. (чл. 11, ал. 2).
Към разглеждания регламент фигурират 2 приложения, озаглавени както следва: Приложение І. Превоз на запечатани източници между държавите-членки на Европейската общност: унифициран документ, който трябва да се използва съгласно Регламент (ЕОАЕ) № 1493/93 на Съвета; Приложение ІІ. Превоз на радиоактивни отпадъци между държавите-членки на Европейската общност: унифициран документ, който трябва да се използва съгласно Регламент (ЕОАЕ) № 1493/93 на Съвета[20].
V.1.1.2. Българско законодателство, създаващо условия за прилагането на Регламент (ЕОАЕ) № 1493/93
В тази насока може да се отбележи Наредба за условията и реда за извършване на превоз на радиоактивни вещества, приета с ПМС № 156 от 13.07.2005 г. (ДВ, бр. 60 от 2005 г.).
V.1.2. Директива 2013/51/ЕОАЕ на Съвета от 22.10.2013 г. относно определяне на изискванията за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека (OB L 296 от 2013 г.)
V.1.2.1. Обща характеристика на Директива 2013/51/ЕОАЕ
Тази директива може да бъде отнесена както към водното законодателство, така и към законодателството, свързано с радиоактивните вещества на ЕС. По систематични съображения, тя ще бъде разгледана накратко в настоящото изследване.
Основната цел на директивата е определяне на изискванията за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивните вещества във водата, предназначена за консумация от човека и за мониторинга на тези вещества (чл. 1). Правното понятие „радиоактивно вещество” е дефинирано в чл. 2, т. 2, където е указано, че: „радиоактивно вещество” означава всяко вещество, което съдържа един или повече радионуклиди, чиято активност или концентрация не може да бъде пренебрегната с оглед на радиационната защита означава всяко вещество, което съдържа един или повече радионуклиди, чиято активност или концентрация не може да бъде пренебрегната с оглед на радиационната защита”. Предметният обхват на тази директива и изключенията от него са регламентирани в чл. 3.
Правните мерки, свързани с опазването на „водите за човешка консумация” от замърсяване с радиоактивни вещества по директивата се изразяват в установяването на специални правила, свързани с: а) задължението за държавите-членки да предприемат „всички необходими мерки” за установяване на програма за мониторинг на водата, предназначена за консумация от човека, за да се преценява риска за човешкото здраве и подобряване на качеството ѝ в случай на несъответствие с параметричните стойности, установени в разглежданата директива (чл. 4); б) параметричните стойности и пунктове за измерване на съответствието с тях (чл. 5); в) мониторинга на радиоактивните вещества във водата, предназначена за човешка консумация и лабораторния анализ на нейното качество (чл. 6); г) коригиращите действия и уведомяването на населението (чл. 7); д) задължението за държавите-членки да съобщават на Комисията текста на „основните разпоредби” от националното им законодателство, приети за въвеждане („транспониране”) на тази директива (чл. 8, § 3).
Към разглежданата директива фигурират 3 приложения с организационно-технически характер, озаглавени както следва: Параметрични стойности за радон, тритий и индикативна доза за водата, предназначена за консумация от човека; Приложение II. Мониторинг на радиоактивните вещества; Приложение III. Мониторинг на индикативната доза и на аналитичните работни характеристики.
V.1.2.2. Българско законодателство, въвеждащо Директива 2013/51/ЕОАЕ
В тази насока може да се отбележи Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 30 от 2001 г., изм. и доп.).
VІ. УЧАСТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ИЗПОЛЗВАНЕ НА АТОМНАТА (ЯДРЕНАТА) ЕНЕРГИЯ
По-нататък вниманието ще бъде насочено само върху правните актове на ЕС със задължителен характер за държавите-членки. Те ще бъдат изтъкнати хронологично.
VI.1. Решение 1999/819/ЕОАЕ на Комисията от 16.11.1999 г. относно утвърждаване от Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) на Конвенцията за ядрена безопасност от 1994 г. (OВ L 318, 11.12.1999 г., изм.)[21]
Тази конвенция е подписана в гр. Виена, Австрия на 20.09.1994 г. ЕОАЕ се присъедини към нея с декларация по чл. 30, ал. 4. Република България е страна по конвенцията[22].
VI.2. Решение 2003/462/ЕО на Съвета от 19.05.2003 г. относно подписване, от името на Европейската общност, и временно прилагане на Рамковото споразумение за многостранна ядрена програма по околната среда в Руската Федерация и неговия Протокол за претенции, правни процедури и обезщетение, и относно одобряване на сключването от Комисията, от името на Европейската общност за атомна енергия, на горепосоченото споразумение и неговия протокол (OВ L 155, 24.06.2003 г.)
Рамковото споразумение за Многостранна ядрена програма по околната среда в Руската федерация е подписано в гр. Стокхолм, Швеция на 21.05.2003 г. Протоколът за претенции, правни процедури и обезщетение към Рамковото споразумение за Многостранна ядрена програма по околната среда в Руската федерация също е подписано в гр. Стокхолм на 21.05.2003 г. Република България не е страна по споразумението и протокола към него.
VI.3. Решение 2005/84/ЕОАЕ на Съвета от 24.01.2005 г. за одобряване на присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (OВ L 30, 3.02.2005 г.)
ЕОАЕ одобри конвенцията с декларация по чл. 39, ал. 4, предложение трето. Република България също е участник в нея[23].
VI.4. Решение 2007/513/ЕОАЕ на Съвета от 10.07.2007 г. относно одобряване на присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал (OВ L 190, 21.07.2007 г.)
Тези изменения са приети на 8.07.2005 г.
Заключение
Накрая, в резултат на разгледаната правна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.
Първо, разгледаните по-горе правни актове на ЕС са фокусирани върху различни аспекти на използването на атомната (ядрената) енергия с оглед на рисковете за човешкото здраве и околната среда.
Второ, налице е сравнително добро равнище на въвеждане (транспониране) на разгледаните по-горе директиви на ЕС в българското законодателство.
Трето, успешното развитие на атомното законодателство както на национално равнище, така и на равнище ЕС, изисква ефективно сътрудничество между учени и специалисти от различни области на науката и социалната практика.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Борисов, О. Право на Европейския съюз. 8. прераб. и доп. изд. София: Нова звезда, 2010. 520 с.
Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър”, 2018. 288 с.
Борисова, О. Правни основи на защитата на населението и околната среда при използването на ядрената енергия. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър”, 2022. 140 с.
Драганов, Ж. Право на Европейския съюз. 2. прераб. и доп. изд. София: Издателски комплекс–УНСС, 2023. 300 с.
Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на атомната енергетика по вторичното европейско право. – Юридически сборник. Бургас, 2009, Т. ХVІІ, с. 5–37.
Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. Учебно ръководство. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023. 580 с.
Попова, Ж. Право на Европейския съюз. 4. осн. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2020. 656 с.
Семов, А. Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му. София: Министерство на правосъдието, 2005. 120 с.
ПРИЛОЖЕНИЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
ДЕЙСТВАЩИ ПРАВНИ АКТОВЕ И ДОКУМЕНТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, СВЪРЗАНИ С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АТОМНАТА (ЯДРЕНАТА) ЕНЕРГИЯ
І. РЕГЛАМЕНТИ
Регламент (ЕОАЕ) № 1493/93 на Съвета от 8.06.1993 г. относно доставките на радиоактивни вещества между държавите-членки (OВ L 148, 19.06.1993 г., в сила от 9.07.1993 г.)
Регламент (ЕОАЕ) 2021/100 на Съвета от 25.01.2021 г. за създаване на специална финансова програма за извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения и управлението на радиоактивни отпадъци и за отмяна на Регламент (ЕОАЕ) № 1368/2013 (OB L 34, 01.02.2021 г.)
Регламент (ЕС) 2021/101 на Съвета от 25.01.2021 г. за създаване на програма за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ в Литва и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1369/2013 (OB L 34, 01.02.2021 г.)
Регламент (ЕОАЕ) 2021/948 на Съвета от 27.05.2021 г. за създаване на Европейски инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, въз основа на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и за отмяна на Регламент (ЕОАЕ) № 237/2014 (OB L 209, 14.06.2021 г.)
ІІ. ДИРЕКТИВИ
Директива 2009/71/ЕОАЕ на Съвета от 25.06.2009 г. относно установяване на рамка на Общността за ядрената безопасност на ядрените инсталации (OВ L 172, 2.07.2009 г., в сила от 22.07.2009 г.)
Директива 2013/51/ЕОАЕ на Съвета от 22.10.2013 г. относно определяне на изискванията за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека (OB L 296 от 07.11.2013 г.)
Директива 2013/59/ЕОАЕ на Съвета от 05.12.2013 г. относно определяне на основни норми за безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, и за отмяна на Директиви 89/618/ЕОАЕ, 90/641/ЕОАЕ, 96/29/ЕОАЕ, 97/43/ЕОАЕ и 2003/122/ЕОАЕ (ОВ L 13, 17.01.2013 г., в сила от 06.02.2018 г.)
ІІІ. РЕШЕНИЯ
Решение 80/237/ЕОАЕ на Съвета от 18.02.1980 г. относно учредяване на “ad hoc” Консултативен комитет за преработката на нерадиационни ядрени горива (OВ L 52, 26.02.1980 г.)
Решение 87/600/ЕОАЕ на Съвета от 14.12.1987 г. относно споразуменията на Общността за ранен обмен на информация в случай на извънредна радиационна ситуация (OВ L 371, 30.12.1987 г.)
Решение 1999/819/ЕОАЕ на Комисията от 16.11.1999 г. относно утвърждаване от Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) на Конвенцията за ядрена безопасност от 1994 г. (OВ L 318, 11.12.1999 г.; изм., OВ L 172, 6.05.2004 г.)
Решение 2003/462/ЕО на Съвета от 19.05.2003 г. относно подписване, от името на Европейската общност, и временно прилагане на Рамковото споразумение за многостранна ядрена програма по околната среда в Руската Федерация и неговия Протокол за претенции, правни процедури и обезщетение, и относно одобряване на сключването от Комисията, от името на Европейската общност за атомна енергия, на горепосоченото споразумение и неговия протокол (OВ L 155, 24.06.2003 г.)
Решение 2005/84/ЕОАЕ на Съвета от 24.01.2005 г. за одобряване на присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (OВ L 30, 3.02.2005 г.)
Решение 2007/513/ЕОАЕ на Съвета от 10.07.2007 г. относно одобряване на присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал (OВ L 190, 21.07.2007 г.)
Решение 2007/530/ЕОАЕ на Комисията от 17.07.2007 г. относно създаване на Европейска група на високо равнище по ядрена безопасност и управление на отпадъците (ОВ L 195, 27.07.2007 г., в сила от 27.07.2007 г.)
ІV. ПРЕПОРЪКИ
Препоръка 82/74/ЕОАЕ на Комисията от 3.02.1982 г. относно складирането и преработката на нерадиационни ядрени горива (OВ L 37, 10.02.1982 г.)
Препоръка 90/143/ЕОАЕ на Комисията от 21.02.1990 г. относно защита на населението от вътрешна експозиция на радон (OВ L 80, 27.03.1990 г.)
Препоръка 91/444/ЕОАЕ на Комисията от 26.07.1991 г. относно прилагането на алинеи 3 и 4 на чл. 33 от Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия (OВ L 238, 27.08.1991 г.)
Препоръка 2000/473/ЕОАЕ от 8.06.2000 г. относно прилагането на чл. 36 от Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия по отношение на мониторинга на равнищата на радиоактивност в околната среда за целите на оценката на експозицията на населението като цяло (ОВ L 191, 27.07.2000 г., изм. и доп.)[24]
Препоръка 2001/928/ЕОАЕ на Комисията от 20.12.2001 г. относно защита на населението от експозиция на радон при водоснабдяването с питейни води (OВ L 344, 28.12.2001 г.)
Препоръка 2004/2/ЕОАЕ на Комисията от 18.12.2003 г. относно уеднаквена информация за радиоактивните въздушни и течни изхвърляния в околната среда от ядрени реактори и заводи за преработка при нормално функциониране (OВ L 2, 6.01.2004 г.; попр., OВ L 63, 28.02.2004 г.)
Препоръка 2006/851/ЕОАЕ на Комисията от 24.10.2006 г. относно управлението на финансовите ресурси за демонтажа на ядрените инсталации, отработеното гориво и радиоактивните отпадъци (ОВ L 330, 28.11.2006 г.)
Препоръка 2009/120/ЕОАЕ на Комисията от 11.02.2009 г. относно прилагането на Система за отчет и контрол на ядрения материал от операторите на ядрени инсталации (ОВ L 41, 12.02.2009 г.)
V. РЕЗОЛЮЦИИ
Резолюция на Съвета от 22.07.1975 г. относно технологичните проблеми на ядрената безопасност (ОВ С 185, 14.08.1975 г.)
Резолюция на Съвета от 18.07.1977 г. относно консултативни комитети за управление на програма за изследвания (OВ C 192, 11.08.1977 г.)
Резолюция на Съвета от 18.02.1980 г. относно преработката на нерадиационни ядрени горива (OВ C 51, 29.02.1980 г.)
Резолюция на Съвета от 18.06.1992 г. относно технологичните проблеми на ядрената безопасност (ОВ С 172, 8.07.1992 г.)
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
ПРАВНИ АКТОВЕ И ДОКУМЕНТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, СВЪРЗАНИ С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АТОМНАТА (ЯДРЕНАТА) ЕНЕРГИЯ, КОИТО НЕ СА В СИЛА ИЛИ СА ИЗГУБИЛИ ЗНАЧЕНИЕ
І. ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОБУЧЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА АТОМНАТА (ЯДРЕНАТА) ЕНЕРГИЯ
Решение 1999/175/ЕОАЕ на Съвета от 25.01.1999 г. за утвърждаване на Програма за изследвания и обучение (ЕОАЕ) в областта на атомната енергия (1998–2002 г.) (OВ L 64, 12.03.1999 г. – временен правен акт)
Решение 1999/176/ЕОАЕ на Съвета от 25.01.1999 г. за утвърждаване на Специфична програма за изследвания и обучение, осъществявана от Съвместния център за изследвания с оглед на преки действия на Европейската общност за атомна енергия (1998-2002 г.) (OВ L 64, 12.03.1999 г. – временен правен акт)
ІІ. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ ИЗВЪНРЕДНА РАДИАЦИОННА СИТУАЦИЯ
Директива 89/618/ЕОАЕ на Съвета от 27.11.1989 г. относно информиране на населението за мерките за защита на здравето, които трябва да бъдат предприети и за стъпките, които трябва да бъдат реализирани при извънредна радиационна ситуация (OВ L 357, 7.12.1989 г. – отм., считано от 06.02.2018 г., с чл. 107 от Директива 2013/59/ЕОАЕ на Съвета от 05.12.2013 г. относно определяне на основни норми за безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, и за отмяна на Директиви 89/618/ЕОАЕ, 90/641/ЕОАЕ, 96/29/ЕОАЕ, 97/43/ЕОАЕ и 2003/122/ЕОАЕ – ОВ L 13, 17.01.2013 г.)
ІІI. РАДИАЦИОННО НОРМИРАНЕ
Директиви [(ЕОАЕ) на Съвета от 2.02.1959 г.] относно установяване на основни стандарти за защита на здравето на работещите и населението от опасности, произтичащи от йонизиращата радиация (OВ L 11, 20.02.1959 г., изм. и доп. – отм., считано от 13.05.2000 г., с чл. 56 от Директива 96/29/ЕОАЕ на Съвета от 13.05.1996 г. относно установяване на основни стандарти за безопасност за защита на здравето на работниците и населението от опасности, произтичащи от йонизиращата радиация – OВ L 159, 1996 г.)[25]
Директива 96/29/ЕОАЕ на Съвета от 13.05.1996 г. относно утвърждаване на основни стандарти за безопасност за защита на здравето на работещите и населението от опасности, произтичащи от йонизиращата радиация (OВ L 159, 26.06.1996 г., попр. – отм., считано от 06.02.2018 г., с чл. 107 от Директива 2013/59/ЕОАЕ на Съвета от 05.12.2013 г. относно определяне на основни норми за безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, и за отмяна на Директиви 89/618/ЕОАЕ, 90/641/ЕОАЕ, 96/29/ЕОАЕ, 97/43/ЕОАЕ и 2003/122/ЕОАЕ – ОВ L 13, 17.01.2013 г.)
ІV. ЯДРЕНА БЕЗОПАСНОСТ (ОБЩИ ПРОБЛЕМИ)
Решение 98/381/ЕО,ЕОАЕ на Съвета от 5.06.1998 г. относно вноската на Общността в Европейската банка за възстановяване и развитие за Фонда за Чернобил (OВ L 171, 17.06.1998 г. – отм. с чл. 23 от Регламент (ЕОАЕ) № 300/2007 на Съвета от 19.02.2007 г. относно създаване на Инструмент за сътрудничество по ядрената безопасност – OВ L 81, 22.03.2007 г.)
Регламент (ЕО,ЕОАЕ) № 99/2000 на Съвета от 29.12.1999 г. относно предоставянето на помощ на държавите-партньори от Източна Европа и Централна Азия (OВ L 12, 18.01.2000 г., изм. и доп. – отм. с чл. 23 от Регламент (ЕОАЕ) № 300/2007 на Съвета от 19.02.2007 г. относно създаване на Инструмент за сътрудничество по ядрената безопасност – OВ L 81, 22.03.2007 г.)
Решение 2001/824/ЕО,ЕОАЕ на Съвета от 16.11.2001 г. относно допълнителна вноска на Европейската общност в Европейската банка за възстановяване и развитие за Фонда за Чернобил (OВ L 308, 18.01.2001 г. – отм. с чл. 23 от Регламент (ЕОАЕ) № 300/2007 на Съвета от 19.02.2007 г. относно създаване на Инструмент за сътрудничество по ядрената безопасност – OВ L 81, 22.03.2007 г.)
Директива 2003/122/ЕОАЕ на Съвета от 22.12.2003 г. относно контрола върху високоактивни закрити радиоактивни източници и безстопанствени източници (OВ L 346, 31.12.2003 г., в сила от 31.12.2003 г. – отм., считано от 06.02.2018 г., с чл. 107 от Директива 2013/59/ЕОАЕ на Съвета от 05.12.2013 г. относно определяне на основни норми за безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, и за отмяна на Директиви 89/618/ЕОАЕ, 90/641/ЕОАЕ, 96/29/ЕОАЕ, 97/43/ЕОАЕ и 2003/122/ЕОАЕ – ОВ L 13, 17.01.2013 г.)
Регламент (ЕО) № 1990/2006 на Съвета от 21.12.2006 г. за прилагане на протокол № 4 относно атомната електроцентрала „Игналина“ в Литва към Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словашката република, „Програма Игналина“ (OB L 411, 30.12.2006 г. – отм. с чл. 13 от Регламент (ЕС) № 1369/2013 на Съвета от 13.12.2013 г. за подкрепата на Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1990/2006 (OB L 346, 20.12.2013 г.)
Регламент (ЕОАЕ) № 300/2007 на Съвета от 19.02.2007 г. относно създаване на Инструмент за сътрудничество по ядрената безопасност (OВ L 81, 22.03.2007 г., в сила от 11.04.2007 г. – временен правен акт)[26]
Регламент (ЕОАЕ) № 549/2007 на Съвета от 14.05.2007 г. за изпълнението на Протокол № 9 относно блок 1 и блок 2 на атомната електроцентрала Бохунице V1 в Словакия, приложен към Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (OB L 131, 23.05.2007 г. – отм. с чл. 13 от Регламент (ЕОАЕ) № 1368/2013 на Съвета от 13.12.2013 г. за подкрепата на Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България и Словакия и за отмяна на регламенти (ЕОАЕ) № 549/2007 и (ЕОАЕ) № 647/2010 (OB L 346, 20.12.2013 г.)
Регламент (ЕОАЕ) № 647/2010 на Съвета от 13.07.2010 г. относно финансова помощ на Съюза за извеждане от експлоатация на блокове 1 – 4 на АЕЦ “Козлодуй” в България (OB L 189, 22.07.2010 г., в сила от 11.08.2010 г. – отм. с чл. 13 от Регламент (ЕОАЕ) № 1368/2013 на Съвета от 13.12.2013 г. за подкрепата на Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България и Словакия и за отмяна на регламенти (ЕОАЕ) № 549/2007 и (ЕОАЕ) № 647/2010 (OB L 346, 20.12.2013 г.)
Регламент (ЕОАЕ) № 1368/2013 на Съвета от 13.12.2013 г. за подкрепата на Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България и Словакия и за отмяна на регламенти (ЕОАЕ) № 549/2007 и (ЕОАЕ) № 647/2010 (OB L 346, 20.12.2013 г.)
Регламент (ЕС) № 1369/2013 на Съвета от 13.12.2013 г. за подкрепата на Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в Литва и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1990/2006 (OB L 346, 20.12.2013 г. – отм. с чл. 15 от Регламент (ЕС) 2021/101 на Съвета от 25.01.2021 г. за създаване на програма за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрената централа „Игналина“ в Литва и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1369/2013 (OB L 34, 01.02.2021 г.)
Регламент (ЕОАЕ) № 237/2014 на Съвета от 13.12.2013 г. за създаване на Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (OB L 77, 15.03.2014 г. – отм. с чл. 18 от Регламент (ЕОАЕ) 2021/948 на Съвета от 27.05.2021 г. за създаване на Европейски инструмент за международно сътрудничество в областта на ядрената безопасност, допълващ Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, въз основа на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и за отмяна на Регламент (ЕОАЕ) № 237/2014 – OB L 209, 14.06.2021 г.).
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3
СЕЛЕКТИВНА СЪДЕБНА ПРАКТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ОБЛАСТТА НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АТОМНАТА (ЯДРЕНАТА) ЕНЕРГИЯ
Дело 277/84 Heinz Günther Jänsch срещу Комисията на Европейските общности, Решение на Съда от 10.12.1987 г., [1987] ECR 4923, ECLI:EU:C:1987:540. [Решение на Комисията от 17.01.1984 г. (IX D 000347), непубликувано в ОВ][27]
Дело 181/87 Marie-Elizabeth Agazzi Leonard срещу Комисията на Европейските общности, Решение на Съда от 6.07.1988 г., [1988] ECR 3823, ECLI:EU:C:1988:373. [чл. 39 от ДЕОАЕ][28]
Дело 187/87 Land de Sarre и други срещу Ministre de l’Industrie, des P et T et du Tourisme и други, Решение на Съда от 22.09.1988 г., [1988] ECR 5013, ECLI:EU:C:1988:439 [тълкуване на чл. 37 от ДЕОАЕ]
Дело С-246/88 Комисията на Европейските общности срещу Република Италия, Решение на Съда от 7.05.1991 г., [1991] ECR І-2049, ECLI:EU:C:1991:146. [Директива 80/836/ЕОАЕ на Съвета от 15.07.1980 г. за изменение на директиви, установяващи основни стандарти за безопасност на здравето и защитата на населението и работещите от опасностите на йонизиращата радиация (OB L 246, 17.09.1980 г. – отм.)]
Дело С-308/90 Advanced nuclear fuels GmbH срещу Комисията на Европейските общности, Решение на Съда от 21.01.1993 г., [1993] ECR І-309, ECLI:EU:C:1993:23. [чл. 83 от ДЕОАЕ]
Дело С-376/90 Комисията на Европейските общности срещу Кралство Белгия, Решение на Съда от 25.11.1992 г., [1992] ECR І-6153, ECLI:EU:C:1992:457. [Директива 80/836/ЕОАЕ на Съвета от 15.07.1980 г. за изменение на директиви, установяващи основни стандарти за безопасност на здравето и защита на населението и работещите от опасностите на йонизиращата радиация (OB L 246, 17.09.1980 г. – отм.)]
Дело С-107/91 Еmpresa nacional de uranio SA срещу Комисията на Европейските общности, Решение на Съда от 16.02.1993 г., [1993] ECR І-599, ECLI:EU:C:1993:56. [чл. 53 от ДЕОАЕ]
Дело С-135/94 Комисията на Европейските общности срещу Република Италия, Решение на Съда от 29.06.1995 г., [1995] ECR І-1805, ECLI:EU:C:1995:212. [Директива 89/618/ЕИО на Съвета от 27.11.1989 г. за информиране на широката общественост относно мерки, които да бъдат наложени за защита на здравето и стъпките, които да се предприемат в случай на радиационна авария (OB L 357, 7.12.1989 г. – отм.)]
Дело Т-219/95 R. Marie-Therese Danielsson, Pierre Largenteau и Edwin Haoa срещу Комисията на Европейските общности, Определение на Съда от 22.12.1995 г., [1995] ECR II-3051, ECLI:EU:T:1995:219. [чл. 34 от ДЕОАЕ]
Дело С-21/96 Комисията на Европейските общности срещу Кралство Испания, Решение на Съда от 9.10.1997 г., [1997] ECR І-5481, ECLI:EU:C:1997:474. [Директива 84/466/ЕОАЕ на Съвета от 3.09.1984 г. за определяне на основни мерки за радиационна защита на лицата, подложени на медицинско изследване или лечение (OB L 265, 5.10.1984 г. – отм.)]
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4
МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АТОМНАТА (ЯДРЕНАТА) ЕНЕРГИЯ С УЧАСТИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
- Конвенция за ядрената безопасност (Виена, 20.09.1994 г.)
- Единна конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (Виена, 5.09.1997 г.)
- Рамково споразумение за Многостранна ядрена програма по околната среда в Руската Федерация (Стокхолм, 21.05.2003 г.)
3.1. Протокол за претенции, правни процедури и обезщетение към Рамковото споразумение за Многостранна ядрена програма по околната среда в Руската Федерация (Стокхолм, 21.05.2003 г.)
Бележки
[1] Вж. в тази насока, напр.: Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър”, 2018, с. 7-8, 17-43; от нея. Правни основи на защитата на населението и околната среда при използването на ядрената енергия. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър”, 2022, с. 9-10; Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. Учебно ръководство. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023, с. 390-381.
[2] Вж. относно вторичното (производното) право на ЕС, напр.: Борисов, О. Право на Европейския съюз. 8. прераб. и доп. изд. София: Нова звезда, 2010, с. 133-144; Драганов, Ж. Право на Европейския съюз. 2. прераб. и доп. изд. София: Издателски комплекс-УНСС, 2023, с. 42-51; Попова, Ж. Право на Европейския съюз. 4. осн. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2020, с. 160-173; Семов, А. Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му. София: Министерство на правосъдието, 2005, с. 33-42, и др.
[3] Вж. Интернет-страницата на Комисията за законодателството на ЕС: www.eur-lex.europa.eu и по-специално раздел 15, посветен на екологичното законодателство на ЕС.
[4] Вж. за повече подбобности относно Решение 80/237/ЕОАЕ, напр. Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на атомната енергетика по вторичното европейско право. – Юридически сборник. Бургас, 2009, т. XVII, с. 11.
[5] Вж. за повече подбобности относно Решение 2007/530/ЕОАЕ, напр. Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на атомната енергетика по вторичното европейско право, с. 11–12.
[6] Макар и с по-общ характер, тази резолюция се посочва поради връзката ѝ с радиоактивните отпадъци.
[7] Във връзка с присъединяването на България и Румъния към ЕС от 1.01.2007 г. тази препоръка на Комисията беше изменена и допълнена в 2006 г. с Препоръка 2006/715/ЕОАЕ на Комисията от 23.10.2006 г. за адаптиране на Препоръка 2000/473/ЕОАЕ относно прилагането на чл. 36 от Договора за ЕОАЕ по отношение на мониторинга на равнищата на радиоактивност в околната среда за целите на оценката на експозицията на населението като цяло, поради присъединяването на България и Румъния (ОВ L 293, 24.10.2006 г.).
[8] Вж. за повече подбобности относно Решение 87/600/ЕОАЕ, напр.: Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 167; Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на атомната енергетика по вторичното европейско право, с. 12–13.
[9] Вж. за повече подбобности относно отменената Директива 89/618/ЕОАЕ, напр.: Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 199-200; Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на атомната енергетика по вторичното европейско право, с. 13–15.
[10] Вж. за повече подбобности относно отменената Директива 96/29/ЕОАЕ, напр.: Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 168-169; Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на атомната енергетика по вторичното европейско право, с. 15–16.
[11] Вж. за повече подбобности относно отменената Директива 2003/122/ЕОАЕ, напр. Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на атомната енергетика по вторичното европейско право, с. 17–19.
[12] Вж. относно Директива 2013/59/ЕОАЕ, напр. Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 67, 173, 204-207, 243-245; от нея. Правни основи на защитата на населението и околната среда при използването на ядрената енергия, с. 38-39.
[13] Вж. относно ЗБИЯЕ, напр.: Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 92-96; Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. Учебно ръководство. 3. прераб. и доп. изд., с. 382-395.
[14] Вж. относно Директива 2011/71/ЕОАЕ, напр. Борисова, О. Правно регулиране на риска в ядрената енергетика, с. 169-174, 214-215, 217-219, 221; от нея. Правни основи на защитата на населението и околната среда при използването на ядрената енергия, с. 42-45.
[15] Вж. чл. 112-123 от ЗБИЯЕ.
[16] В контекста на историческото развитие на правната уредба в тази насока следва да се отбележи обстоятелството, че с чл. 13 от отменения Регламент (ЕОАЕ) № 1368/2013 бяха отменени Регламент (ЕОАЕ) № 549/2007 на Съвета от 14.05.2007 г. за изпълнението на Протокол № 9 относно блок 1 и блок 2 на атомната електроцентрала Бохунице V1 в Словакия, приложен към Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (OB L 131, 23.05.2007 г.) и Регламент (ЕОАЕ) № 647/2010 на Съвета от 13.07.2010 г. относно финансова помощ на Съюза за извеждане от експлоатация на блокове 1 – 4 на АЕЦ “Козлодуй” в България (OB L 189, 22.07.2010 г.).
[17] Проблематиката по управлението на дейности по радиоктивните отпадъци бе следвало да бъде предмет на самостоятелно научно изследване, посветено на правния режим на управлението на дейности, свързани с отпадъците по правото на ЕС.
[18] В контекста на историческото развитие на законодателството в тази насока трябва да се отбележи обстоятелството, че с чл. 13 от отменения Регламент (ЕС) № 1369/2013 беше отменен предходния спрямо него Регламент (ЕО) № 1990/2006 на Съвета от 21.12.2006 г. за прилагане на протокол № 4 относно атомната електроцентрала „Игналина“ в Литва към Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словашката република, „Програма Игналина“ (OB L 411, 30.12.2006 г. Регламент (ЕО) № 1990/2006 на Съвета от 21.12.2006 г. за прилагане на протокол № 4 относно атомната електроцентрала „Игналина“ в Литва към Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словашката република, „Програма Игналина“ (OB L 411, 30.12.2006 г.
[19] Този инструмент е създаден с чл. 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета oт 9 юни 2021 година за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (OB L 209, 14.06.2021 г.; попр. OB L 430, 02.12.2021 г.).
[20] Вж. за повече подбобности относно Регламент (ЕОАЕ) № 1493/93, напр. Пенчев, Г. Екологоправни аспекти на атомната енергетика по вторичното европейско право, с. 25–26.
[21] Изменението на това решение с Решение 2004/491/ЕОАЕ на Комисията от 29.04.2004 г. (OВ L 172, 6.05.2004 г.) се отнася до редакционна промяна в текста на декларацията, с която ЕОАЕ се присъедини към конвенцията.
[22] Конвенцията за ядрена безопасност е ратифицирана от Република България със закон от 14.09.1995 г. (ДВ, бр. 86 от 1995 г.). Тя е в сила за нашата страна от 24.10.1996 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 93 от 1.11.1996 г.
[23] Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци е ратифицирана от Република България със закон от 10.05.2000 г. (ДВ, бр. 42 от 2000 г.). Тя е в сила за нашата страна от 18.06.2001 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г.
[24] Вж. Препоръка 2006/715/ЕОАЕ на Комисията от 23.10.2006 г. за адаптиране на Препоръка 2000/473/ЕОАЕ относно прилагането на чл. 36 от Договора за ЕОАЕ по отношение на мониторинга на равнищата на радиоактивност в околната среда за целите на оценката на експозицията на населението като цяло, поради присъединяването на България и Румъния (ОВ L 293, 24.10.2006 г.).
[25] От правно-техническа гледна точка наименованието на тези правни актове не е прецизно, защото те трябваше да са номерирани и по-добре индивидуализирани.
[26] Съгласно чл. 23 от регламента, срокът му на действие обхваща периода 1.01.2007 – 31.12.2013 г.
[27] С това решение Комисията е отказала да признае на жалбоподателя наличието на професионално заболяване, свързано с радиоактивно замърсяване на околната среда.
[28] Делото се отнася до жалба срещу решение СОМ/А/8/84 на Комисията по селекция на кандидатите при вътрешен конкурс към Комисията на Европейските общности за работа в Единния изследователски център на ЕОАЕ, включително “секцията” му за документация и проучвания, свързани със здравето и ядрената безопасност.
