Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. Това гласи първото изречение на третата алинея на чл. 496 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Тази разпоредба съществува в ГПК от 1952 г. (в стария ГПК е чл. 384, ал. 3) и по нея от години има установена съдебна практика, според която иск за недействителност на публичната продан може да бъде предявен единствено, след като постановлението за възлагане е влязло в сила като необжалвано. Т.е. ако си обжалвал постановлението, нямаш право на иск по чл. 496, ал. 3 ГПК.

Сега състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 ГПК за развитие на правото направи нов прочит на разпоредбата в контекста на уредбата в новия ГПК и отхвърли буквалното тълкуване на израза „ако възлагането не бъде обжалвано“ (пълния текст на решението виж тук).

Адвокатка участва в публична продан

Казусът, заради който ВКС реши да „обърне“ практиката, най-общо е свързан с апартамент във Варна, който е изнесен на публична продан. Там го купува местна адвокатка. Постановлението за възлагане е обжалвано от няколко лица, но всички жалби и възражения са отхвърлени. След това се установява, че в разрез със забраната на чл. 185 от Закона за задълженията и договорите в публичната продан е участвал адвокат (Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.). Именно на това основание е предявен иск по чл. 496, ал.3 ГПК за обявяване на проданта за недействителна.

Окръжният съд във Варна уважава иска, но апелативният съд обезсилва решението му. В мотивите си въззивният съд тълкува чл. 496, ал. 3 ГПК и неговото изискване за допустимостта на иска, „ако възлагането не бъде обжалвано“. И заявява, че законодателното виждане е, че редът за отстраняване на нарушенията при публична продан е обжалване на възлагането и само ако този ред е пропуснат и проверка не е извършвана, да се даде възможност за релевиране на изрично посочените в разпоредбата нарушения в исков процес.

Така делото стига до ВКС, който го допуска за разглеждане, тъй като не е установил практика по въпроса по новия ГПК.

Съставът с председател Велислав Павков и членове Ерик Василев и Десислава Попколева (докладчик) отговаря на въпроса: „Влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК срещу постановлението за възлагане, осъществява ли процесуална пречка за допустимост на иска по чл. 496, ал. 3 ГПК за оспорване действителността на публичната продан, доколкото разпоредбата предвижда тази недействителност да се релевира по исков ред, „ако възлагането не бъде обжалвано“?“.

Новият ГПК и новите тълкувателни решения

Преди да пристъпят към отговора върховните съдии изясняват някои принципни положения за публичната продан и възможностите за атакуването ѝ. Те първо напомнят, че (според в т.1 на Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС) заключителният акт на проданта не се ползва със сила на пресъдено нещо по изпълняемото право, а възлагането на привиден кредитор не поражда вещноправни последици. Постановлението няма сила на пресъдено нещо и по правото на собственост върху продадения чужд имот и е непротивопоставимо на действителния собственик.

„Нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК (Доп. ДВ, бр.49 от 2012 г.) постановява, че вещноправните последици на възлагането се проявяват от деня, в който влезе в сила постановлението. Влязлото в сила постановление прехвърля върху купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на възбраната. По отношение на момента, в който се проявяват вещноправните последици на възлагането, нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК се различава от тази на чл. 384, ал. 2 ГПК (отм.), според която от деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота“, изтъкват Павков, Василев и Попколева.

Те напомнят, че публичната продан не е договор за продажба, а изпълнителен способ и производството завършва с едностранен властнически акт на съдебния изпълнител. А след влизане в сила на постановлението за възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и единствено на основанията, предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК.

„Алинея 3 на разпоредбата на чл. 496 ГПК, която е идентична с ал. 3 на чл. 384 ГПК (отм.) следва да се тълкува систематично с ал. 2 – стабилизирането на проданта се свързва с момента, в който настъпват вещноправните последици на постановлението за възлагане – от момента на влизането му в сила, т.е. след изтичане срока на обжалването му (при необжалване), съответно след потвърждаването му с решение на окръжния съд. След този момент правата на купувача при проданта укрепват и е допустимо проданта да бъде атакувана само по исков ред на изчерпателно посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК основания. Едва с влизането в сила на възлагателното постановление, се погасява възможността публичната продан да бъде отменена от съда по реда на раздел I, глава XXXIX, чл. 435, ал. 3 ГПК“, пишат върховните съдии.

Те изтъкват, че трябва да се съобрази и друго задължително тълкуване на Гражданската и Търговската колегии на ВКС (т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС), според което решенията на окръжния съд по жалби срещу действия и откази на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна, тъй като пораждат правни последици, които не покриват трите основни съставки на силата на пресъдено нещо.

„Зачитайки задължителното действие на тълкувателното решение, настоящият състав е длъжен да приеме, че решението, с което жалбата по чл. 435, ал. 3 ГПК не е била уважена, не осъществява и процесуалната пречка по чл. 299 ГПК“, заявяват тримата върховни съдии.

Те признават, че установената съдебна практика по стария ГПК е приемала, че основанията за недействителност на проданта могат да бъдат заявени по исков ред единствено, след като постановлението за възлагане е влязло в сила като необжалвано.

„Обяснението обаче е в различната правна уредба“, заявяват Павков, Василев и Попколева.

И обясняват: „По ГПК (отм.) и двете основания за оспорване действителността на публичната продан по исков ред е можело да се заявят в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, а широката процесуална легитимация на жалбоподателите е поставяла в същия кръг и заинтересуваните лица по чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.). Така изискването на чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.) – искова защита след влизане в сила на постановлението за възлагане като необжалвано, но само при двете, най-тежки нарушения на публичната продан, се е обяснявало като своеобразна санкция на страните в изпълнителното производство, които са можели, но са пропуснали да обжалват по съдебен ред действията на съдебния изпълнител.

Друг аргумент за промяна на практиката при новия ГПК е и тълкувателното решение от 2017 г., което едва тогава сложи край на спора дали решенията по жалби срещу действия на съдебния изпълнител се ползват със сила на пресъдено нещо.

„Изискването „ако възлагането не бъде обжалвано“ не следва да се тълкува буквално“

пишат върховните съдии и сочат в решението си няколко аргумента в подкрепа на това тълкуване.

Първият е, че основанията за отмяна на постановлението за възлагане и за недействителност на публичната продан се покриват само частично.

Вторият е, че е различна надлежната легитимация на жалбоподателите по чл. 435, ал. 3 ГПК и по чл. 496, ал. 3 ГПК. Постановлението за възлагане може да бъде оспорено от лицето, внесло задатък до последния ден на проданта, от взискателя, участвал като наддавач, и от длъжника, а за проданта всяко заинтересовано лице може да се позове по исков ред на основанията за нейната недействителност.

„Различен е и предметът на защита по чл. 435, ал. 3 ГПК и по чл. 496, ал. 3 ГПК. По реда на раздел I, глава XXXIX ГПК се установява процесуалната (не)законосъобразност на постановлението за възлагане, т.е. на крайния акт на съдебния изпълнител по изпълнителния способ, а по исков ред се установява основанието за недействителност на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК.

Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че действащият ГПК не поставя възможностите за искова защита на засегнатите от незаконно принудително изпълнение материални права, а и на фактическите отношения, каквото е владението, в зависимост от постановените съдебни решения по жалби срещу действията и бездействията на съдебния изпълнител“, изтъква още ВКС

И така стига до извода, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба срещу постановлението за възлагане, не е пречка за иск за обявяване на публичната продан за недействителна. Като в решението се заявява: Подобна процесуална пречка – влязло в сила решение за отхвърляне на жалба срещу постановление за възлагане, за допустимостта на иска за недействителност на публичната продан законът не съдържа. При липсата на законова разпоредба да се поддържа, че този акт е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на изрично предвидения в чл. 496, ал. 3 ГПК исков ред за атакуване недействителността на проданта би накърнило правото на защита на лицето, чиято сфера е засегната от нея“.

Затова ВКС отменя решението на апелативния съд във Варна и му връща делото за ново произнасяне.

24
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Милена Димитрова
Милена Димитрова
11 октомври 2021 17:15
Гост

Изобщо не знам, какво му беше неясно до сега на условието „Ако възлагането не бъде обжалвано“…… Според мен, си беше чиста злоупотреба, защото на тези основания ни отхвърлиха маса искове още на ниво допустимост…… Разбира се, че обратното на това условие е, че, ако пък, бъде обжалвано, остават всички останали възможности…… А, ако не бъде обжалвано, е само възможността на чл. 496, ал. 3 ГПК……

анонимен
анонимен
11 октомври 2021 8:36
Гост

Ако някой успява да отвори линка към решението на ВКС може ли да сподели номера му и делото, по което е постановено!

Анонимен
Анонимен
11 октомври 2021 10:36
Гост

Решение № 120 от 04.10.2021, постановено по гр.дело № 3521 по описа за 2019 год. Председател на състава е съдия Павков. Можете да отворите линка към решението с десен бутон.

Свилен Цонев
Свилен Цонев
11 октомври 2021 10:39
Гост

Решение №120/04.10.2021 г. по гр.д. №3521/2019 г. ВКС, 4 г.о.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2021 18:18
Гост

„Изискването „ако възлагането не бъде обжалвано“ не следва да се тълкува буквално“, казал съда. След това го тълкува това ясно правило абсолютно наопаки.
Съдът често се оплаква, когато се нарушава принципа за раделение на властите. Защо тогава пренаписва закона, иземвайки функцията на законодателната власт с 290-ки и ТР?

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2021 18:46
Гост

Нищо подобно, тълкуването на ВКС е съвсем ясно и правилно. „Ако възлагането не бъде обжалвано“ означава, че с изтичане срока за обжалване, респ. с влизане в сила на решението по жалбата, се преклудират всички възражения на длъжника, освен за нарушение на чл. 490 ГПК и за невнасяне на цената, а не че необжалването е процесуална пречка за упражняване на исковата защита. И това е така, защото нормата на чл. 490, ал. 2 ГПК предвижда нищожност на проданта, която не може да бъде санирана с изтичане на процесуални срокове, а невнасянето на цената представлява неизпълнение на основната цел на изпълнителния способ,… Покажи целия коментар »

Любител
Любител
08 октомври 2021 14:10
Гост

Самата забрана в член 185 ЗЗД е архаизъм, остатък от предишен ЗЗД, писан през 1890 година, когато адвокатите са били служители на съда, и са били назначавани от председателя на съда. А иначе въпросът със СПН на постановлението за мене не е спорен, и решението е правилно.

Анонимен
Анонимен
11 октомври 2021 10:38
Гост

Дори да е архаичен текстът на закона, не е отменен и е действащ.

Бисер
Бисер
08 октомври 2021 13:21
Гост

Поздравления за решението на ВКС.

Лозан
Лозан
08 октомври 2021 13:20
Гост

Какво ли ще реши този път апелативния съд във Варна?

Красимир
Красимир
08 октомври 2021 13:14
Гост

Тази адвокатка не е ли наясно със забраната на чл. 185 от Закона за задълженията и договорите?

Милена Димитрова
Милена Димитрова
11 октомври 2021 17:12
Гост

Наясно е, обаче разчита на безнаказаността и на ЧСИ и на невменяемостта на недобросъвестни (меко казано) съдебни състави.

ей, новатори, ей
ей, новатори, ей
08 октомври 2021 11:14
Гост

И сега апелативният съд, който познава практиката и я следва излезе бунак и качи процента на отменени актове

123789
123789
08 октомври 2021 11:13
Гост

Akо възлагането не бъде обжалвано, kak по право куме в очи да се напише в ГПК, че ВКС да го извърта. Къде отиде – Лош закон, но закон?
ВКС е напълно прав за справедливия резултат и за двете ТР, които променят нещата в сравнение с ГПК (отм.), но просто трябва да бъде поправен законът, а не с 290-ки да си пишем нов. Преминават се някои граници, които не е приемливо да се минават.

справедливо
справедливо
08 октомври 2021 11:07
Гост

Приветствам това решение, което съответства на не само на новата практика, продиктувана от промените в изпълнителния процес, които бяха направени с новия ГПК, но и дава истински справедливото решение.
Може би все пак трябва да се нюансира да се приеме разрешение, че искът за недействителност на проданта е допустим, ако възлагането не е обжалвано на същото основание, т.е. ясно, че не става дума за невнасяне на цената, а за нарушение на чл. 490 ГПК

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2021 11:10
Гост

В случая не става ясно със сигурност, но изглежда участието на адвокат в проданта е установено след приключване на процедурата по чл. 435, ал. 3 ГПК. Т.е. отговаря на даденото от вас разрешение

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2021 11:02
Гост

Само промени. Бива ли така бе?

Anonimen
Anonimen
08 октомври 2021 13:16
Гост

Като са ни такива нормотворците…

Мюленски
Мюленски
08 октомври 2021 11:02
Гост

Да се надяваме, че няма всеки да хване да си чете закона, както си иска!

Мики
Мики
08 октомври 2021 13:17
Гост

Да чете както си иска, но да го разбира в крайна сметка.

Шилкави
Шилкави
08 октомври 2021 11:01
Гост

Нямам думи. Ново 20 дето се казва.

Йосиф
Йосиф
08 октомври 2021 11:01
Гост

Май май пак си четем закона по начин, който е угоден на четящия, а не както трябва да бъде.

123
123
08 октомври 2021 11:05
Гост

Ами търсили са аргументи за справедливо решение и са си намерили тези.

Анонимен
Анонимен
08 октомври 2021 10:53
Гост

Екстра