93% от районните съдилища са на мнение, че заповедните производства трябва да останат в съда. Само тези в Костинброд, Балчик и Сливница подкрепят идеята за изваждането им от съда. Това става ясно от общо 46-те становища от районни съдилища, изпратени до Висшия съдебен съвет (ВСС) по повод обсъжданата реформа на този вид дела.

На 12 ноември Съдийската колегия се запозна с доклада за целите и обхвата на предложенията за реформа на заповедните производства, разработен по европроект, чиято задача е да подпомогне ВСС в процеса на дигитализация на заповедното производство, да улесни участниците в него и да доведе до по-ефикасно разпределение на делата и да съкрати времето за приключването им.

Основният въпрос обаче беше дали заповедните производства да останат в районните съдилища, или да бъдат извадени от тях и дадени на друг орган. Според доклада ако бъдат извадени, това би довело до закриване на районни съдилища, редуциране на щата и намаляване на приходите от съдебни такси.

И тъй като въпросът за това кой да разглежда заповедни производства е основополагащ, Съдийската колегия реши да поиска становищата на районните съдилища, които до 21 ноември трябваше да си кажат мнението.

От 113 районни съдилища, становища са дали 46, които предстои да бъдат обсъдени на утрешното заседание на СК на ВСС.

Както вече стана ясно, в преобладаващата си част съдиите са на мнение, че те трябва да продължат да разглеждат заповедни производства. И посочват редица аргументи в подкрепа на това виждане.

Най-напред заповедното производство по своята същност и резултат е правораздавателна дейност и формира изпълнителното основание, а не е дейност по правоприлагане. Наред с това се отбелязва, че исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното, което предполага, че един и същ орган следва да решава всички спорни въпроси, свързани с претенцията на заявителя и преценката за нейната редовност и допустимост.

Магистратите, подкрепящи заповедните производства да останат в съда, казват още, че ще настъпи загуба на значителен финансов ресурс за съдебната система от таксите по заповедните дела, ако те бъдат „извадени“ от районните съдилища. И още – всеки друг орган, различен от съда, ще оскъпи допълнително заповедното производството с обучение на нови служители, закупуване на техническо оборудване и т.н.

Ако пък този вид дела бъде възложен на нотариуси или съдебни изпълнители, това ще доведе до законодателни промени и увеличаване на щата им. А що се отнася до това да бъдат възложени на държавните съдебни изпълнители, това би се отразило дестабилизиращо на правния оборот за дълъг бъдещ период, в който неминуемо тепърва ще се изясняват и утвърждават нови практики, твърдят съдиите. Те сочат още, че не е оправдано и създаването на изцяло нов самостоятелен целеви орган заради необходимия времеви и финансов ресурс, докато районните съдилища в страната разполагат с достатъчен капацитет, а съдиите и служителите са подготвени.

Изваждането на заповедните производства от съда ще доведе и до понижаване на ефективността особено на малките районните съдилища, което пък няма как да не се отрази на съдебната карта, посочват съдиите. А някои предлагат с този вид дела да се заемат съдебните помощници към РС.

Според магистратите не е добра идея заповедните производства да се дадат на ДСИ, защото така ще се стигне до недопустимо възлагане на несъвместими функции по преценка и изпълнение на вземането от един и същ орган. Освен това ДСИ са много по-малко на брой от районните съдии.

„Нито съдебният изпълнител, нито съдията по вписванията, имат предвидена в закона компетентност да изпълняват правомощията на съдия, но на съдията законът делегира компетентност и на съдебен изпълнител, и на съдия по вписванията, при условията на чл.264, ал.4 от ЗСВ и чл.279, ал.З от ЗСВ, по аргумент за което е недопустимо изземване на компетентност на съд и възлагането ѝ на друг орган на съдебна власт по устройствения ѝ закон (арг. от чл.1 от ЗСВ) или на друг орган извън нея без каквато и да е подготовка и опит за това, кадрова и материална обезпеченост“, се казва още в становищата.

Съдиите по вписванията искат да поемат тези дела

Организациите на съдиите по вписванията и на държавните съдебни изпълнители обаче искат да поемат този вид дела.

„На съдиите по вписванията, като съдебен орган, извършващ правоохранителна дейност, биха могли да се възложат определени охранителни производства, както и част от заповедното производство с цел „разтоварване” на магистратите“, се казва в становището на Българската асоциация на съдиите по вписванията (БАСВ).

От организацията отбелязват, че заповедното производство е факултативно, като характерно за него е и това, че при подаването от длъжника на възражение по чл. 414 ГПК делото не се трансформира служебно в исково производство. Същевременно това дело е изключително опростено и формализирано – то се развива изцяло в писмена форма, като се използват стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и на страните, посочват още от БАСВ и добавят, че всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по исканията.

Доколкото не е нужно извършването на преценка за основателността на вземането и цялото производство по чл. 410 ГПК има по-скоро технически характер. Предвид недостатъчния ресурс на съдилищата и затрупването от дела в съдебната система, нуждата от държавна санкция за принудително събиране на безспорни вземания може да бъде осигурена чрез възлагането на този вид заповедни производства освен на районните съдии и на съдиите по вписванията по преценка на председателя на съответния районен съд. Това би довело едновременно до намаляване натовареността на районните съдии и запазване на приходите по заповедните производства в бюджета на съдебната власт. Същевременно в районите съдилища с по-малко натоварване заповедните производства ще се разглеждат от районите съдии, като това няма да наруши тяхната структура и състав“, изтъкват от БАСВ.

Те определят като неудачна идеята заповедните производства да минат към Търговския регистър, защото той и сега е много натоварен.

И са на мнение, че не е редно държавните съдебни изпълнители да поемат тези дела, защото издаването на заповедта за изпълнение и евентуално изпълнителен лист ще доведе до съвпадане на органа, който издава тези актове. „Би следвало това да представлява основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, поради формираното вече становище на държавния съдебен изпълнител при издаването на заповедта за изпълнение, който проблем ще се почувства най-вече в малките съдилища, където работи по един държавен изпълнител.

Освен това ГПК не разграничава съдебните изпълнители на частни и държавни такива. Възлагането на заповедните производства на държавните съдебни изпълнители ще бъде изключение от правилото, което крие риск евентуално в бъдеще с оглед равнопоставеното положение на държавните и частните изпълнители. Според правилата за лоялна конкуренция, последните могат да имат претенции също да станат орган по заповедното производство. Това от една страна би довело до оскъпяване на услугата за гражданите – частните съдебни изпълнители начисляват ДДС върху дължимите им се такси, от друга – до намаляване приходите в съдебната система“.

Ако обаче съдиите по вписванията поемат заповедните производства, това ще доведе до разтоварване на районните съдилища в големите градове, изтъкват от БАСВ и добавят, че съдиите няма да се занимават с „несъщинска правораздавателна дейност, което ще им позволи да се съсредоточат върху основната си задача – да правораздават и ще повиши качеството на съдебните актове“.

Друг плюс, според организацията, е, че тази реформа няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, защото няма да се назначават нови хора, да се създават нови структури и т.н., нито пък ще доведе до промяна на режима на държавните такси, събирани в рамките на заповедното производство.

Наред с това от БАСВ предлагат да се обособи охранително отделение в районите съдилища, като на съдиите по вписванията се възложи разглеждането на част от производствата по ГПК, като например: издаване на разрешение за извършване на разпоредителни сделки с имоти собственост на непълнолетни лица, разрешение за теглене на детски влог, отказ от наследство, издаването на удостоверение за отказ от наследство и вписването му, производство по открито наследство и др. И в тази връзка излагат и друга идея – ВСС да назначава и освобождава съдиите по вписванията.

ДСИ: Почти навсякъде в ЕС съдии-изпълнители поемат част от работата на магистратите

Държавните съдебни изпълнители от своя страна отбелязват, че в почти всички европейски държави към съдилищата има специализирани съдии (т.нар. съдии-изпълнители или съдии по обезпеченията), които поемат част от работата на магистратите – по издаване на изпълнителен лист, по публичната продан на недвижими имоти или по контрол на дейността на ЧСИ.

Процедурата на заповедното производство е с административен характер и не е типична дейност по правораздаване, като съществуването на възможност за оспорването на вземането пред съд в евентуално исково производство по чл.422 от ГПК отговаря напълно на изискването за достъп до съд по смисъла на ЕКПЧОС, който да разгледа и реши съответния правен спор и пази правата на евентуалния длъжник“, посочват от асоциацията на ДСИ.

Наред с това изтъкват, че разпоредбите, които уреждат заповедните производства са в част „Пета“ от ГПК „Изпълнително производство“ и е логично именно те да осъществяват тази дейност.

Посочват още, че ДСИ са изключително добре подготвени в областта на изпълнителния процес, няма да са необходими допълнителни средства за разкриване на щатове, тъй като има такива във всички районни съдилища и призовават да се използва техният ресурс.

Във връзка с изложеното, както и с дейността на ДСИ, имайки предвид и историческите традиции в законодателството предлагаме да бъде изменено наименованието на органа по изпълнението по ГПК – вместо Държавни съдебни изпълнители, наименованието да се промени в закона на съдия-изпълнител или на съдия по изпълнението“, предлагат от АДСИ.

Централизирано разпределение на заповедните производства

От обобщението на становищата от районните съдилища става ясно, че магистратите са раздвоени по въпроса за централизираното разпределение на случаен принцип на заповедните производства.

Сред аргументите против идеята са, че така биха се нарушили редица основни принципи в правото – като достъп до съда, който е в най-близка, тясна връзка по териториален признак с лицето, което иска съдебна защита. Наред с това няма да има пряк контакт между съдията, деловодителя и призовкаря, което е предимство на работата в екип. Поставя се въпросът какво става с разликата в заплатите между районните съдии, която преди години беше въведена именно във връзка с по-голямата натовареност на съдиите в СРС.

И още аргументи против: „При съществуващото в момента съществено забавяне в сроковете, в които съдиите от най-натоварените съдилища решават заповедните производства, преразпределяне на част от тях и произнасяне в законовия тридневен срок би довело до ускоряване на последващата процедура по подавбане на възражения и определяне на едномесечен срок за предявяване на исковете по чл.422 ГПК, подсъдността по които се определя по общите правила. По този начин би се достигнало до увеличаване на делата по чл.422 ГПК, подсъдни на най- натоварените съдилища, т.е. до обратен ефект на целения“.

Централизираното разпределение измежду всички районни съдилища може и да доведе до облекчаване на работата на РС в областните градове, но пък значително да забави работата на тези извън големите населени места, които са значително по-дисциплинирани при спазване на процесуалните срокове, се казва в част от позициите.

Други обаче приемат идеята за положителна, като отбелязват, че с централизираното разпределение ще се реши въпросът с концентрацията на заповедните производства в няколко големи съдилища, ще се съобрази действителната натовареност на магистратите, ще спомогне за уеднаквяване на практиката. Предлага се по заповедни производства да се произнасят както граждански, така и наказателни съдии.

Има и препоръки като например разпределените дела да са пропорционални на броя на магистратите.

„За“ и „против“ дигитализацията на заповедните производства

Разнобой има в становищата по въпроса трябва ли да се дигитализират заповедните производства.

Една част от магистратите подкрепят предложението, като казват, че това ще улесни заявителите, ще подобри качеството на предлаганата услуга, ще ускори производството и ще улесни работата на съда. „Реално ще се осъществи ефективно електронно правосъдие съобразно достиженията на информационните и комуникационните технологии. Ще балансира натоварването без необходимост от увеличаване на щатната численост на съдиите, ще доведе до  равномерност при разпределението, включително чрез възможност за изключване на по-натоварените съдилища от разглеждане на този вид дела“, посочват съдиите.

Други обаче виждат проблем в липсата на достатъчна степен на дигитализиране на българското общество и по-специално на съдилищата и, съответно, спазването на сроковете. Освен това според тях наличната техника не може да отговори на очакванията за дигитализация.

Ще изисква обезпечаване на съдилищата с достатъчен човешки ресурс, предвид необходимостта от постоянно проследяване на електронния обмен на документи по това производство, сканиране на подадени на хартиен носител документи, заверяване на хартиените носители и връщането им на приносителя, в случай, че се възприеме тази идея, попълване, от страна на съдебен служител, на електронния образец на заявление, в случаите, в които е подадено на хартиен носител от заявителя и др.“, посочват съдии.

Сред становищата има и призиви за провеждането на цялостна дигитализация на правосъдието.

38
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
магистрат
магистрат
26 ноември 2019 12:29
Гост

Поредна юрисконсултска простотия. Не са научиха на право и това е. Все не знаят, все питат и накрая пак не разбрали.

юрисконсулт
юрисконсулт
26 ноември 2019 15:46
Гост

Е, да караме по магистратски – с общи приказки без аргументи по същество. Добре че не са всички като теб, ако въобще си такъв за какъвто се представяш , като те гледам как пишеш.

юрисконсулт
юрисконсулт
26 ноември 2019 12:21
Гост

„Във връзка с изложеното, както и с дейността на ДСИ, имайки предвид и историческите традиции в законодателството предлагаме да бъде изменено наименованието на органа по изпълнението по ГПК – вместо Държавни съдебни изпълнители, наименованието да се промени в закона на съдия-изпълнител или на съдия по изпълнението“, предлагат от АДСИ. Аз пък, във връзка с икономическото положение в страната, оптимизиране на държавния апарат, липсата на фактическа и правна сложност и техническият характер на дейността им, ниският КПД, структурната им подчиненост, предлагам да бъдат извадени от ЗСВ и да бъдат преназначени на експертни длъжности в териториални отдели на МП – нива 9-11… Покажи целия коментар »

няма логика
няма логика
26 ноември 2019 12:23
Гост

да получават по 3 хил. лв. (освен като хранилка за ‘наши’ хора)

служител
служител
26 ноември 2019 12:07
Гост

Щом мен съдията ме кара да му пиша заповедните, защо и съдията по вписванията да не може? Изобщо не е сложнотия.

Конституцианалист
Конституцианалист
26 ноември 2019 18:34
Гост

Защото съдията, който Ви кара това, не си върши работата. Заповед се пише лесно, трудно се преценява дали да се издаде.
Това – http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=220358&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=4280468 (т. 2 от диспозитива) можете ли да го прецените?

До конституционалистчето
До конституционалистчето
26 ноември 2019 10:57
Гост

Приятел, ДСИ и съдиите по вписванията полагат клетва, когато встъпват длъжност/виж ЗСВ/. Отделно те отговарят на същите изисквания за заемане на тези длъжности, както и магистратите /виж ЗСВ/. Заплатите им идват от едно и също място. Органи са на съдебната власт…. Престанете с тези закостенели виждания. Другите били магистрати… е къде в ЗСВ е дадено определение за магистрат.
Ако съдиите по вписванията участват в разпределението на заповедните това ще облекчи съдиите и няма да е свързано с допълнителни разходи за системата. Отделно в някои райони съдиите по вписванията имат нужда от допълнителна работа, за да не затъпеят.

Конституцианалист
Конституцианалист
26 ноември 2019 18:27
Гост

Може ли министърът на правосъдието/председателят на РС да дава указания на съдиите по вписванията и на държавните съдебни изпълнители. Независимостта не идва и не се гарантира с клетви и това откъде ти идва заплатата. Идва от това никой да не може да ти я отнеме. Разбиранията са закостенели по други причини.
Иначе се радвам, че за Вас правата на гражданите са функция от това кой държавен чиновник имал или нямал работа. Очевидно е защо имаме проблем с независимостта на съдебната система.

Конституцианалист
Конституцианалист
26 ноември 2019 9:25
Гост

Чета тук дискусията и се чудя, колеги, никой ли не чете закона. Съгласно чл. 411,ал.2,т. 2 ГПК заповед не се издава, ако искането в заявлението противоречи на закона и добрите нрави. Съдиите по вписванията, които мякар и в съдебната система, не са магистрати и нямат гаранции за независимост (колкото и изпразнени от съдържание да са), ли да проверяват това? Всички говорят за искови произвества. Обаче около 66 на сто от заповедите влизат в сила без исково производство. И какво – ДСИ или съдии по вписванията да издават изпълнителни титули. Има и друг въпрос – те ли ще издават и изпълнителния… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2019 0:13
Гост

А адвокатите ще папкаме ли – че слушкаме вече колко години.
Единственият човек в България – преди суверенитета – единственият човек, който е защитил Васил Левски (Дякона), е бил неговият адвокат, никой от поборниците тогава не е проявил смелост (то е било равносилно и на неговата смърт).

Реалист
Реалист
26 ноември 2019 16:22
Гост

Адвокатът му май не се е справил много добре.

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 23:20
Гост

Това наистина е разумно решение за по-равномерно натоварване и ускоряване на делата. А в районните съдилища този проблем все още стои на преден план.

Мислещ
Мислещ
26 ноември 2019 16:23
Гост

Натовареността на няколко съдилища е на ръба на възможното. В други няма дела. Реформата е жизнено необходима.

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 23:11
Гост

Заповедните отделения в съдилищата ще отнемат много ресурси. А това е в разрез с реформата.

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 21:21
Гост

Заповедните производства трябва да се дигитализират на всяка цена.

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 23:09
Гост

Първо е нужно да се постигне електронизацията им.

Дигитализация
Дигитализация
26 ноември 2019 16:21
Гост

В 21 век в Европа, това е екзистенц минимум на системата. Оборотът си върви, никой не може да чака, времето е пари, информацията – също!

Ищец във ВАС и СГС
Ищец във ВАС и СГС
25 ноември 2019 17:24
Гост

Дайте Заповедното производство на юрискондултите на монополистите – ЧЕЗ, Веолия, Топлофикация – и без това те са най-честите заявители – над 95% Ако добавим и банките – ще стане 99.999%.
НАдявам се усещате сърказЪма ми, другарки и дрОгаре.

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 21:17
Гост

Би било много интересно да са в ръцете на банките. И без това държавата ни е разграден двор.

Истината
Истината
26 ноември 2019 16:23
Гост

Всички сме в ръцете на банките. Не си мислете друго.

анонимен
анонимен
25 ноември 2019 17:12
Гост

Идеята за централизиран заповеден съд ми напомня за „невероятната идея“ на Магдалинчев за централизиран административен съд. Както той бе „създаден“, така и другото предложение ще се реализира.

уви
уви
26 ноември 2019 16:26
Гост

Идеите на Магдалинчев са умопомрачаващи. Като тази, че Иван Гешев е подходящ за главен прокурор.

какофония
какофония
25 ноември 2019 16:59
Гост

Да се даде заповедното на ДСИ е скандал – смесване на функции. Направо си стават манифактура – сами си издават заповедта, сами си събират принудително вземането.

анонимен
анонимен
25 ноември 2019 17:03
Гост

Това наистина е пълно безумие и няма да стане. Но пък се замислих за съдиите по вписванията – защо на тях не им се възложат тези дела наистина.

Пешеходец
Пешеходец
25 ноември 2019 19:48
Гост

Те не са в съдебната система. Назначават се от министъра на правосъдието. И при ДСИ, и при СВп заявлението ще бъде депозирано пред извънсъдебен орган. Затова предложението е безумно.

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 20:33
Гост

И в коя система са според вас? Назначава ги министъра, но са в щатовете на съдилищата. Въпроса е че са малко, в момента над 1000 съдии се зорят с заповедните, съдиите по вписванията са 200 души.

Смешници
Смешници
26 ноември 2019 11:06
Гост

Кой е в съдебната система го пише в ЗСВ. Не пишете глупости, ако не разбирате. Уникална тъпота….

анонимен
анонимен
25 ноември 2019 16:58
Гост

Като чета материала, имам чувството, че някои от съдиите са против всякакви реформи. Окопали са се в дупката и така си живуркат до пенсия. Много ретроградни типове има в системата.

Провокатор
Провокатор
25 ноември 2019 20:41
Гост

И какво излиза – не си даваме заповедните …..ама ако може някой друг да ги гледа . Ясно е , че заповедните производства „ще останат в съда“ , обаче РЕФОРМИ СА НЕОБХОДИМИ И ТО СПЕШНО . Всъщност най-добър е вариант , който изпраща ЧАСТ от заповедните производства В НАТОВАРЕНИТЕ РАЙОНИ на ДСИ и на съдебни помощници . Ако бях на мястото на ВСС щях да си създам „вратички“ в законите , които да им дават възможност за реакции при ПЕРМАНЕНТНИТЕ кадрови кризи . Възможности ДСИ и помощници да гледат заповедни , възможности да се преразпределят дела на съседни райони и… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 23:11
Гост

Много моля да не намесвате тук фигурата на съдебния помощник. Това чудо на природата е съдебен служител, то вярно че заповедните ги пишат секретарите, ама да не го официализираме:)))

Провокатор
Провокатор
26 ноември 2019 10:39
Гост

„Чудото на природата“ съдебен помощник е публична тайна , че „правораздава“ дори във ВАС и ВКС само че „под псевдоним“. Не виждам нищо лошо да му се дадат по-елементарните заповедни производства – особено по чл.410 ГПК . Естествено , след съответното допълнително обучение . Щом много от помощниците стават после младши съдии , значи имат капацитет и възможности . Глупаво е да занимават съдиите С ВСИЧКО , а съдебни служители са пият кафета и да пушат по 3-4 часа от работното време !

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 23:18
Гост

Тези типове за съжаление нарастват и опорочават системата ни. Не че това единствения й кусур.

ops
ops
25 ноември 2019 16:56
Гост

Страх ги е да не ги закрият, т.е. да им вземат хляба. Въпреки че дори и да закрият някой районен съд, съдията няма да бъде съкратен, а просто преместен.

анонимен
анонимен
25 ноември 2019 17:00
Гост

Страх ги е пари да не загубят. Всъщност май това е по-големият страх, защото тогава няма да имат пари за ДМС и 13 заплата. Няма да може да си уреждат близки съдилища със съдебни помощници и повече администрация.

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 16:54
Гост

Вместо да се разтоварят от работа, те са се хванали като удавник за сламка.

Анонимен
Анонимен
25 ноември 2019 16:56
Гост

Точно от това ги е страх. Да не ги закрият.

централизация електрификация
централизация електрификация
25 ноември 2019 17:10
Гост

всъщност не е така, просто системата има вътрешен ресурс, който е грях да не се използва. т.е. централизраното разпределение е най-удачното решение + дигитализация. стана малко съветска власт + електрификация, ама нейсе

анонимен
анонимен
25 ноември 2019 17:15
Гост

Вътрешното преразпределение ще бъде следствие на закриването на някой и друг съд. Имам предвид кадрово преразпределение. Едното не пречи на другото, т.е. на случайния жребий.