За да попадат в обхвата на актовете, по чиято законност по Конституция Върховният административен съд (ВАС) се произнася задължително като първа инстанция, е необходимо актовете да са издадени от Министерския съвет и министрите при упражняване на възложените им от Конституцията функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление; да притежават белезите на административен акт; да засягат права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица и да не са изключени изрично със закон от пряк съдебен контрол.

Така Конституционният съд (КС) очерта с приетото вчера, но огласено днес, тълкувателно решение обхвата на една бъдеща реформа на административното правораздаване, която да разтовари ВАС от множество дела. В решението си КС в прав текст заявява: „Извън задължителния обхват на тълкуваната конституционна норма, който включва актовете, издавани при упражняване на конституционно установени властови правомощия, законодателят има правото да определя друга подсъдност за възникнали правни спорове“.

Пълният текст на решението на КС

КС беше сезиран с искане да даде задължително тълкуване на чл. 125, ал. 2 от основния закон от Пленума на ВАС. Като върховните съдии поискаха отговор на въпроса дали разпоредбата ги задължава винаги да са първа инстанция по дела срещу актове на Министерския съвет и министрите. Свои становища по покана на КС дадоха много институции и представители на правната наука, които се разделиха във вижданията си.

Пълният текст на становището на Министерския съвет

Пълният текст на становището на Висшия съдебен съвет

Пълният текст на становището на проф. Иван Тодоров

Както още вчера „Лекс“ съобщи, КС отговори, че ВАС е първа инстанция по спорове за законността на актове на кабинета и министрите, но само ако с тях е упражнена публична власт.

За да стигне до този извод, КС е анализирал не само 125, ал. 2, но и другите разпоредби от Конституцията, които са свързани с правораздаването и по-специално с административното такова. В решението се изтъква, че съдебният контрол за законността на административните актове е регламентиран в чл. 120 от основния закон, а чл. 125, ал. 2 не е създаден, за да послужи като материалноправно основание за обжалваемост на актовете на Министерския съвет и на министрите, а за постигане на други цели. Според КС сред тях са да се подчертае по категоричен начин, че в правовата държава актовете на МС и министрите подлежат на пряк съдебен контрол, както и изрично да се посочи, че той се осъществява от ВАС. Освен това, пише КС, „правилото по чл. 125, ал. 2, предложение първо е закрепено на конституционно ниво, за да се гарантира неговата неизменност и да се осуетят опити на законодателната власт да изключи от подсъдността на Върховния административен съд някои или всички актове на Министерския съвет и на министрите по съображения от законодателна целесъобразност“. Изтъква още, че в случая се спазва т. нар. йерархична симетрия между нивото на административния орган, издал акта и нивото на съда от системата на административните съдилища.

КС сочи още две обстоятелства, които имат значение за определяне на ВАС като първоинстанционен съд по смисъла чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Първо, там правораздават съдии с по-дълъг професионален опит, което е допълнителна гаранция за качеството на съдебния контрол върху актовете на висшите органи на изпълнителната власт. И второ, съдиите във ВАС, за разлика от административните съдилища, не заседават еднолично.

В решението се прави граматическо и логическо тълкуване на чл. 125, ал. 2 от основния закон. Като КС посочва, че то също води до извода, че в този случай ВАС действа като първа инстанция. „Разпоредбата предвижда съдът да се произнася по законността на актовете на Министерския съвет и на министрите. В нормата се използва глаголът „произнася”, юридическото значение на който е „решавам, постановявам”.

Подобна правосъдна функция да упражнява пряк съдебен контрол за законосъобразност на административните актове, притежава само първоинстанционният съд по административни дела

обясняват конституционните съдии. И напомнят, че няма логика да се приеме, че ВАС гледа като касационна инстанция делата срещу актове на кабинета и министрите, защото тя по административни дела е контролноотменителна и се произнася по валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а не по законността на оспорения акт.

КС прави и историческо тълкуване и посочва, че съгласно традициите в новата ни история, по споровете относно законността на актовете на Министерския съвет и на министрите (когато те не са изключвани от съдебен контрол), ВАС се е произнасял като първа инстанция.

Така конституционните съдии заключават, че „разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията следва да се тълкува в смисъл, че тя задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове относно законността на актовете на Министерския съвет и на министрите“.

„Този обобщен извод обаче подлежи на допълнителни уточнения, тъй като той би бил неточен, ако се приеме, че Върховният административен съд е компетентен да упражнява всеобщ и неограничен съдебен контрол за законност спрямо всичките актове на Министерския съвет и на министрите. Подобен извод за обхвата на административните актове, по които Върховният административен съд е задължен да се произнася като първа инстанция, би противоречал на други идеи и принципи на Конституцията“, заявява КС в решението си.

В него се подчертава, че питането на Пленума на ВАС имплицитно съдържа в себе си и въпроса за обхвата на актовете, върху които Върховният административен съд може да упражнява контрол за законност. „Без да се отговори и на този естествено следващ въпрос, даденото тълкуване по същността си не казва нищо ново в сравнение с даденото вече от съда тълкуване на чл. 125, ал. 2 от основния закон с Решение № 13 от 22.07.1993 г. по к. д. №13/1993 г.“, пише в решението.

В него се посочва, че буквалното тълкуване на разпоредбата може да доведе до извод за всеобхватен съдебен контрол върху актовете на МС и министрите, но той „не съответства на заложеното разбиране в разпоредбата на чл. 120, ал. 2, която ограничава прекия съдебен контрол и върху тези актове в две насоки: изключва изрично посочените със закон административни актове и изключва административните актове, които не засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица“.

КС заявява, че е необходимо да очертае общите положения относно обхвата на актовете на Министерския съвет и на министрите, подлежащи на пряк съдебен контрол за законност пред Върховния административен съд. Ето какво пише в решението: „В кръга на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията се включват тези актове, които притежават белезите на административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт.

Тези актове не са обикновени административни актове.

Те са правни актове, чрез които Министерският съвет и министрите осъществяват възложените им от Конституцията и детайлизирани в закони функции. Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционноустановените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации“.

Конституционните съдии заявяват, че извън вложените в чл. 125, ал. 2 от основния закон разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерския съвет и от министрите, с които, макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията. „Този извод напълно се подкрепя от факта, че за някои видове актове, издавани от посочените висши органи на изпълнителната власт, законодателят определя друг ред за осъществяване на съдебния контрол, както например е сторил по отношение на актовете по Кодекса на труда и по Закона за административните нарушения и наказания“, се посочва още в решението.

КС критикува съществуващото положение с обжалването на актове на премиера и министрите, издадени в изпълнение на функциите им като органи по назначаването. „Поради предвидената законодателна възможност министър-председателят и министрите да делегират правомощието си на орган по назначаването, в практиката еднотипни от фактическа и правна страна спорове се разглеждат като първа инстанция от Върховния административен съд или от съответния административен съд в зависимост от издателя на акта“, посочват конституционните съдии и определят това като неприемливо.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
24 април 2018 18:50
Гост

Решението дава единствено възможното разумно разрешение. Логика и разум има в това тълкуване, другото би означавало да се ВАС вовеки да разглежда елементарни казуси като за районен съд

колега
колега
24 април 2018 18:53
Гост

признавам, че очаквах повече от мотивите, някои от становищата бяха доста интересни и задълбочени

реформатор
реформатор
24 април 2018 19:11
Гост

хайде да я почват тази реформа, че не ми се чака за насрочване на дело по една година

Анонимен
Анонимен
24 април 2018 19:39
Гост

Много добро и точно решение. Казано е това, което е съществено без излишно да се раздува. Бяха дадени и добри становища в подкрпепа на решението.

Анонимен
Анонимен
24 април 2018 20:51
Гост

То не беше един проект на АПК, после втори, трети и т.н. То не беше Централен административен съд,то не беше идеята за елитен отряд от десетина върховни съдии, които да бъдат въззивка на свои колеги. Какви ли не щури идеи, докато най-накрая не се стигна до КС, който да каже къде и какво да се пипне.