Конституционосъобразно ли е предаване на български гражданин на държава извън ЕС за целите на наказателно преследване
Адвокат Любомир Владикин
Авторът е управляващ съдружник в адвокатско дружество „Владикин, Славов и партньори“.
Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е четири години юрисконсулт.
През 2005 г. основава адвокатското дружество. Специалист е в областта на данъчното, митническото, търговското и административно право, обществени поръчки, инвестиции, концесии.
Адвокат Владикин е внук на известния български юрист, конституционалист и писател Любомир Владикин, който е бил и декан на Юридическия факултет на Софийския университет. След 9 септември 1944 г. е осъден задочно на смърт от Народния съд и е заличен като професор.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от Конституцията на Република България в действащата редакция до изменението от 2005 г. (ДВ, бр. 18 от 25 февруари 2005 г.) гражданин на Република България не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга държава[1].
Във връзка на задължението на Република България за правно сътрудничество по наказателни въпроси и съобразно членове чл. 31 (а) и (б) и чл. 34 (2) (б) ДЕС и Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 г. за европейската заповед за арест и процедурите по предаване между държавите-членки, страната ни следва да предвиди възможност за предаване на собствени граждани на съдебните или еквивалентни власти на другите държави-членки във връзка с наказателните производства[2]. „Една от най-важните последици от пълноправното членство на Република България в ЕС е признаването на предимството на европейското право спрямо българското право. С акта на присъединяване всяка държава-членка на ЕС поема задължението да признава предимството както на учредителните актове (Конституцията) на ЕС, така и на правото, прието от институциите на Съюза, в изпълнение на правомощията, които са му предоставени. Доколкото това предимство произтича от самата същност на интеграцията и е изрично установено като конституционен принцип на ЕС както в сега действащата съдебна практика на ЕС, така и в писаната норма на чл. I – 6 ДЕК, Комисията прецени, че не е необходимо включването на изрична норма в този смисъл в българската конституция. Задължението на Република България да зачита предимството на европейското право произтича от международния договор, с който нашата страна се присъединява към ЕС“, сочи конституционният законодател.
Действащата разпоредба на чл. 25, ал. 4 от Конституцията предвижда, че гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. В решение № 3 от 5 юли 2004 г. Конституционният съд е приел, че предаването на български гражданин за наказателно преследване на друга държава членка на Европейския съюз или на международен съд по силата на международно споразумение не представлява нарушаване на основните права на българските граждани.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, тя е върховен закон, който има непосредствено действие. Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното законодателство. Нормите на международни договори при противоречия с норми на законови и подзаконови актове от вътрешното законодателство се прилагат с предимство, съгласно разпоредбата във второто изречение на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Те обаче не трябва да противоречат на Конституцията. Този извод се налага от тълкуването на чл. 5, ал. 2 и 4 във връзка с чл. 85, ал. 3 и чл. 149, ал. 1, т.4 от Конституцията на Република България[3].
Съобразно решение № 7 от 2 юли 1992 г. по к.д. № 6/92 г. за тълкуване на чл. 5, ал. 2, 3 и 4 от Конституцията: „Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени деяния (действия и бездействия) са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната само доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължения за промяна на законодателството“.
В чл. 158, ал. 1 от КРБ са посочени изрично правомощията на Великото Народно събрание за изменение и допълнение на Конституцията. Всички останали изменения и допълнения на Конституцията, извън тези по чл. 158, ал.1 се извършват от обикновено Народно събрание. Следва да отбележа, че правомощията на Великото Народно събрание за изменение и допълнение на Конституцията не могат да бъдат делегирани на обикновено Народно събрание.
Видно от разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 4 от Конституцията само Велико Народно събрание решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1[4] и 3 от Конституцията. Разширяването на приложното поле на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и съответното изменение по чл. 25, ал. 4 от същата може да се извърши само от Велико Народно събрание, в частта предаване на български граждани за наказателно преследване на чужда държава, извън ЕС. Това е така, защото предаването за наказателно преследване на чужда държава, извън Европейския съюз, засяга от една страна основно неотменимо право на гражданите[5], което изменение се извършва от Велико Народно събрание, а от друга се разширява действието на международния договор, които придобива примат (предимство) над действащата конституционна разпоредба, което отново е в правомощие само на Велико Народно събрание.
Във връзка с гореизложеното, считам изменението на чл. 25, ал. 4 от Конституцията, в частта, с която е предвидено предаване на български гражданин на чужда държава за наказателно преследване въз основа на международен договор, ратифициран, влязъл в сила и обнародван, за противоконституционно, поради нарушение на чл. 158, ал. 1, т. 4.
Ревизия на конституционна норма при неспазване на предвидения за това ред води до противоконституционност на изменениeто.
[1] „Наказателноправните системи на всички държави – членки на Европейския съюз, са в съответствие с Хартата на основните права на Съюза (прогласена от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз на 7.12.2000 г. в Ница) и рамковото решение на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за задържане и процедурите по предаване на лица между държавите членки. Това обстоятелство гарантира справедлив процес, в която и да е държава членка, включително и в Република България, след нейното приемане в Европейския съюз. В този смисъл такава държава членка не попада в категорията „друга държава“ по смисъла на чл.25, ал. 4 от Конституцията. Българският гражданин е гражданин и на Европейския съюз. Наказателното законодателство и съдопроизводствена система на държавите членки, към които ще бъде присъединена и България, се изграждат на еднакви принципи, обстоятелство, произтичащо и от паралелното европейско гражданство.
По отношение предвиждането на възможност за предаване на международен съд въз основа на международен договор, ратифициран от Република България, Конституцията не съдържа забрана. Международният съд не е съд на „друга държава“ по смисъла на чл.25, ал. 4 от Конституцията. Това направи възможно България да бъде страна по Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г. (ДВ, бр. 68 от 2002 г.), който предвижда задължение за предаване на собствени граждани по искане на този съд“ ( решение № 3 от 05.07.2004 Конституционният съд).
[2] МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (№ 454-01-137 от 08.12.2004 г.)
[3] Решение №7 от 1992г. на Конституционния съд.
[4] Основните права на гражданите са неотменими.
[5] Гражданин на Република България не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга държава
9
Коментирайте
The good news is that here is the complete guide on how to connect your phone to Windows PC using the phone app located at aka.ms/yourpc.
Visit My Post: Aka.ms/yourpc
Никоя държава-членка на ЕС, не е длъжна да приема и да изпълнява решения на чужд съд, решения на друга държава включително и предаването на български гражданин на чужд съд, когато тези решения са противоречиви на обществените норми в държава. А това предаване е противоречиво на конституцията и съответно тази разпоредба, която се съдържа във всеки един регламент от Международното частно право. Освен това по въпроса с предаването на български гражданин на чужд съд, следва да се произнесе лично главния прокурор, въпреки че, не съм сигурен, дали изобщо някой съблюдава тези правила и доколко Главния прокурор има право да наруши конституция.… Покажи целия коментар »
Тезата е грешна, тъй като във веригата от логически съждения липсват някои основни взаимовръзки, като например защо се приема, че чл. 25, ал. 4 може да се измени само от Велико народно събрание. Чл. 158, т. 4 посочва, че чл. 57, ал. 1 не може да се измени от Народното събрание, но тази норма е бланкетна и единствено посочва, че основните права са неотменими, но никъде не казва, че тези разпоредби (в глава Втора Основни права и задължения на гражданите) не могат да се изменят (чл. 25, ал. 4 не е отменен, а само изменен). Казано просто – основните права… Покажи целия коментар »
Редно е Конституцията на РБ да пази правата на гражданите.
Може да се направи ревизия на някои международни договори, по които България е страна, и да се предприемат стъпки за тяхната промяна.
Добро решение, обаче по принцип нещата трябва да се обмислят при самото подписване на договорите.
Интересна теза, колега Владикин, но какво предлагате да се случи. Нима мислите, че не трябва уважаваме подписани от България международни договори за екстрадиция?
отказът от суверенитет би трябвало да го може само ВНС
Do You have Problem Regarding Destiny Credit Card Login? If you’re looking to check your Desti status, read this post.
Visit My Post: Destiny Credit Card Login