Г-н Диков, в бюджета на съдебната власт за 2018 г. са заложени 7 млн. лева за капиталови разходи. Същевременно Висшият съдебен съвет управлява 295 съдебни сгради. За къде по-напред ще стигнат тези пари?

Действително за тази година ни отпуснаха 7 млн. лева, но имаме от предишни години преходен остатък от 12 млн. лева. Общо са 19 млн. лева, които, живи-умрели, трябва да усвоим.

Кои са приоритетите за тази година?

Приоритетите са ремонтирането на сградата на бул. „Ал. Стамболийски“, тази на бул. „Драган Цанков“ и съдебната палата в Карлово.

Казвате, че ремонтът на бившия механотехникум на бул. „Ал. Стамболийски“, където по план трябва да се настанят специализираните съд и прокуратура, е приоритет. Започна ли вече процедурата?

Сградата ни беше предоставена през декември 2017 г. Тогава имахме среща с премиера, финансовия министър, министъра на МРРБ, главния прокурор, председателите на ВКС и ВАС, представляващия ВСС и аз. За една седмица беше решен въпросът с прехвърлянето на механотехникума. Знаете за протестите на СУ „Св. Климент Охридски“ и на болница „Лозенец“, на които е била дадена сградата. Но от години не си бяха мръднали пръста да направят нещо по нея. Освен че бяха назначили четирима пазачи.

Наши експерти проведоха среща с представители на община „Възраждане“, за да се изясни въпросът със строителните книжа – разрешение за строеж, виза, проектиране и т.н. Оказа се, че има строителни книжа само за една част от сградата и те са хелиографно копие, като на индиго, едно синьо, нечетливо. Сега трябва да се направи технически паспорт на сградата, което е задължително. Паралелно с това се изготвя и техническото задание за обявяване на обществена поръчка.

Кога очаквате да започне ремонтът?

Когато нашата комисия приемаше сградата от болница „Лозенец“ и университета, установихме, че покривът е в отчайващо състояние, отвсякъде тече, да не говорим за плъхове и т.н. За ремонт на бившия механотехникум са ни отпуснати 8 млн. лева за 24 месеца, така че задължително трябва да започнем строителството тази година. То ще продължи обаче с години, защото говорим за 7000 кв. метра. Трябва да бъдат преустроени класни стаи и кабинети в съдебни зали. Освен това предстоят обществени поръчки, а те много бавят процедурата, защото винаги ще се намери някой, който ще обжалва.

Планът там да се настанят специализираните съд и прокуратурата един ден остава ли? Или има промяна?

Засега не сме решили още. Лично мен ме смущава едно нещо и това е зоната за сигурност. Казвам това, защото видях как е в Мадрид с техния специализиран съд за организирана престъпност и тероризъм. Вярно, че е на час и половина път от центъра на столицата на Испания, но на 500 метра от сградата няма служебни, няма лични автомобили. Върви се по една пътечка, а проверката на входа е жестока.

А тук не може да затворим бул. „Ал. Стамболийски“. Там има четири стъпала от тротоара до централния вход. Може евентуално залите и кабинетите на специализираните съдилища и прокуратури да са откъм ул. „Опълченска“, където има бивш училищен двор, висока ограда. А в другата част да се настанят други органи на съдебната власт. Но според мен най-подходяща за специализираните органи е сегашната им сграда на ул. „Черковна“. Но трудно може да убедим Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) да излезе от там. От ДКСИ имат специални изисквания, не може да им се предостави каква да е постройка, макар че премиерът лично беше обещал да им търси подходяща.

Ситуацията на специализираните съдилища е трагична, те работят в нечовешки условия. Имат само три зали, а кабинетът на председателя на ДКСИ е по-голям от най-голямата им съдебна зала. При тези условия не мога да разбера защо непрекъснато искат да се увеличава броят на съдиите, те не могат да се доредят до зала. Най-добрият вариант е да се направи някаква надстройка, както каза премиерът.

А има ли такава възможност?

Държавна тайна. Когато изпратих експерти да проверят в общината каква е ситуацията, какво е застрояването, се оказа, че има бяло петно заради ДКСИ. Означени са само размерите на парцела. Възможно ли е дострояване и какво – е държавна тайна.

Явно борбата за сградата на „Черковна“ ще продължи. А с тази на бул. „Драган Цанков“ какво стана, започна ли ремонтът?

И там е голяма борба. Предвижда се в тази сграда да се нанесат Административен съд София-град, Административен съд София-област, административният отдел на Софийската градска прокуратура и да има два кабинета за Софийската окръжна прокуратура.

Проблем ни е, защото председателите на АССГ и АССО при условие, че все още има свободни помещения, не могат да се разберат кой какъв кабинет да вземе, с какво изложение, на кой етаж и т.н. Накрая ще постъпим по-друг начин – „На основание чл. 388 ЗСВ Пленумът на ВСС ще реши: Разпределя ползването на сградата между органите на съдебната власт“. Като не могат да се разберат, ще се намесим ние, искат, не искат. Този спор забавя и проектирането, и ремонта.

Като оставим настрани разногласията между двамата председатели, има друг проблем във връзка с ремонта. Сградата е паметник на културата и за всяка строителна стъпка се иска разрешение. Това не се отнася до вътрешното преустройство. Но например имаше идея да се направят външни асансьори, защото сегашният е само един и е крайно недостатъчен. Но тя трудно може да бъде осъществена. Помните, когато се извършваше реконструкцията на Съдебната палата, не позволиха да се сложи ПВЦ дограма на фасадата, а трябваше да се шлайфа дървената, за да не се наруши външният вид.

Иначе предвиждаме кабинетите да са на последните етажи, където ще има и ограничен достъп. А на по-ниските ще са съдебните зали, деловодствата и канцелариите.

Имаме пари за ремонт, надявам се скоро да започне.

Третият приоритет е съдебната палата в Карлово. Била съм на място, положението там наистина е опасно.

Знаете, Банка ДСК като си взриви трезора, за да си построи новата сграда и стана белята. Съдът е в съседство, стените се напукаха, сградата започна да пропада. Съдиите и служителите се изнесоха в едно училище и в още една сграда, където са под наем. Ремонтът ще започне още тази година.

По-големият ни проблем е сградата на районния съд в Бяла. Тя е строена през 1939 г. През 80-те години на миналия век са правени пилотни колони, но почвата ерозира и тези колони висят в нищото, има опасност сградата да потъне. Изчислихме, че по-евтино ще ни излезе да построим нова сграда. Прогнозната стойност за това е 1.5 млн. лева. Докато укрепването на сегашната ще ни струва 1.8 млн. лева.

Г-н Диков, знаете за дългогодишните проблеми със сградите на съдилищата във Варна. Наскоро по въпроса имаше и среща между ръководствата на съдилищата и местната адвокатура. Кога най-сетне ВСС ще обърне внимание на нуждите на магистратите в града?

На срещата с премиера през декември беше засегнат и този въпрос. Тогава беше споменато за нуждите на съдилищата и прокуратурата във Варна да бъде предоставена транспортната болница в града. Когато ходихме да огледаме сградата в курорта „Константин и Елена“, предназначена за Националния институт на правосъдието, огледахме и тази постройка. На срещата премиерът попита транспортния министър какво има там. Ивайло Московски отговори, че има предимно частни кабинети. Министерството, което е  принципал на търговското дружество, каквато е болницата, само прибира наемите.

Направихме среща с всички председатели на съдилища и ръководители на прокуратурите във Варна. Колегите прокурори имаха готовност да се преместят в транспортната болница, председателят на Апелативния съд Ванухи Аракелян също е склонна. Но ръководителите на районния и окръжния съд категорично си искат проекта на Миглена Тачева. Като министър на правосъдието тя беше осигурила едно петно. Съдилищата там си имат дори идеен проект за 10-етажна сграда, дори са си избирали вече кабинети. Колегите от военната прокуратура говориха, че щели да бъдат на осмия етаж, западното крило и т.н. Щяло да има и четири подземни етажа.

Направихме среща с областния управител на Варна и с председателя на Общинския съвет. Оказа се, че на това петно, което Тачева е осигурила, на 4 метра надолу има подпочвени води. За да се излезе на кота нула, при тези подпочвени води и с четири подземни етажа, не е ясно колко още милиони левове ще трябва да отидат. Проектът на Тачева е за 100 млн. лева. Но задължително трябва да се изготви геотехническа експертиза, която да каже дали е възможно строителство. Тази експертиза не е включена в 100-те милиона. Не са включени и евентуалните разходи за отводняване, хидроизолации и др.

На срещата с колегите, щеше много грубо да прозвучи, но имах намерение да им кажа, че ако ще Варна да я обявят за световна столица на правораздаването, няма кой да им даде 100 млн. лева за изграждане на нова сграда. Това е един мегапроект, който на практика е неосъществим при сегашния бюджет на съдебната власт за строителство. При условие, че с преходния остатък средствата ни са 19 млн. лева, ако започнем да строим, пет мандата на ВСС ще минат, докато стане готова новата сграда. Невъзможно е.

По принцип кои органи на съдебната власт трябва да се нанесат в сградата на транспортната болница?

Окръжният прокурор на Варна Владимир Чавдаров каза, че в момента прокуратурите в града се намират в седем постройки, колите въртят по 100 км на ден, за да карат преписки и дела от една сграда в друга.

Не мога да кажа кои органи на съдебната власт ще отидат там. Но сегашната съдебна палата е пренаселена, там коридори за преградени и направени на работни помещения, тоалетните са станали кабинети. Разбира се, когато бъдат преместени някои органи, сградата ще бъде ремонтирана. Тя е хубава, масивна постройка, в центъра на града.

Но двамата председатели на РС и ОС категорично са против преместването в транспортната болница. Казват, че била строена по времето на цар Фердинанд, цялата вода на Варна отивала там, щели да се наводнят помещенията. Ние, като бяхме в постройката, не видяхме някъде да тече. Светъл сутерен, светли долни приземни етажи, нагоре има още два етажа, тя е под формата на буквата „п“, отворена към морето. Има възможност за изграждане на пристройка, където може да се обособят съдебни зали. Но всичко е въпрос на съгласие.

Ако не се съгласят, ще ги оставите без сграда ли?

Колегите от Варна трябва да разберат, че не е възможно да се реализира проектът на Тачева без геодезия и без допълнителни средства, над тези 100 млн. лева. Освен това, няма град в България, който е седалище на окръжен, апелативен и районен съд и на съответните прокуратури, в който всички органи на съдебната власт да са в една сграда. Нещата са стопирани докато председателите на съдилищата и ръководителите на прокуратурата не се обединят около една позиция. Да мислят за другите варианти. В инвестиционната прогноза на ВСС до 2022 г. са предвидени единствено текущи ремонти на отделните сгради във Варна.

Наскоро упълномощихте представляващия ВСС Боян Магдалинчев да преговаря Върховният административен съд да вземе сградата на Министерството на здравеопазването, когато то се изнесе в Института по хигиена. Според Вас, не е ли по-удачно в тази сграда да бъдат преместени някои от органите, които сега са в пренаселената Съдебна палата?

Започваме една наболяла тема. Действително в Съдебната палата има 24 зали на 2000 съдии. Сигурно им се падат по няколко минути на денонощие да заседават. Преди месец препоръчахме вътрешно преразпределение на някои кабинети, за да има достатъчно за Софийския апелативен съд, където положението е сложно. Увеличава се щатът, колегите от СГС, които спечелят конкурс за повишаване в САС, не се местят там, а работят в старите си кабинети.

Не е обсъждан въпросът за преместване на органи от Съдебната палата. А това може да стане единствено, след като имаме готова – нова или ремонтирана, сграда, със съответното оборудване. Не може да затворим съд или прокуратура, докато построим, ремонтираме или оборудваме сграда. Освен това и за ВАС помещенията са недостатъчни. Нали има и законопроект за създаване на Централен административен съд.

Нека първо приемат закона. Едно време се създадоха 28 административни съдилища и за тях нямаше сгради, но лека-полека се намериха. Така може да стане и с Централния административен съд. Положението в Съдебната палата е тежко, там са като в дядовата ръкавичка.

А защо безкрайно се увеличава щатът, без да се осигурява работно място? Едно от основните задължения на работодателя по Кодекса на труда е да осигури работно място. А сега променяме процесуални закони, променяме подсъдността и съответно – натовареността на някои органи на съдебната власт се увеличава, на други намалява, но веднъж достигнат щат за магистрати и служители, няма съкращаване, освен на свободни бройки.

От 3 октомври 2017 г., когато встъпи настоящият състав на ВСС, поне в Прокурорската колегия не е разкрит нито един допълнителен щат. Единствено се извършват трансформации на щатни бройки от по-слабо натоварени прокуратури към по-натоварените. Навремето, когато работих в градската прокуратура, бяхме 34 прокурори, сега щатът е 120.

А обмисляли ли се от палатата да се изнесат някои по-малки съдебни органи, например военните съдилища.

Може да помислим евентуално да отидат в сградата на бул. „Ал. Стамболийски“. Може там да се преместят Софийският градски съд и Софийската градска прокуратура. Площта е голяма, 7000 кв. метра.

Какво ще стане със специализираните органи тогава?

Ако ДКСИ се изнесе от сградата на ул. „Черковна“ и ако е възможно надстрояване или пристройка, няма да има нужда да се местят. Едно време бившият председател на ДКСИ Цвета Маркова беше построила сграда, която да отговаря на всички изисквания – натовски, европейски. Но сега ГДБОП се помещава там. Шестима служители на всеки етаж работят в стая без прозорци, предвидена за хранилище.

А в сградата на ДАНС на бул. „Черни връх“ на един служител се падат може би по два кабинета.

Наред с разходите за ремонти, ВСС плаща и наеми за сгради и помещения. Колко месечно отиват за това?

Общо се плащат 108 613.41 лева месечно за цялата страна. Не знам дали ще успеем да построим или ремонтираме сградите в рамките на сегашния мандат на ВСС, но ще се преборим поне да не се плащат наеми. Най-високият е 76 020 лева, той е за сградата на ул. „Съборна“ №7, където се намират АССО, административният отдел на СГП, СОП и дирекцията към Комисията „Управление на собствеността“ на ВСС. Предвидено е да отидат на бул. „Драган Цанков“.

Плащаме месечно наем от 15 240 лева за 500 кв. метра на ул. „Бачо Киро“, където се настани част от Инспектората към Висшия съдебен съвет. След промените в ЗСВ, с които се дадоха по-широки правомощия на ИВСС, не се помисли, че тези хора, които се прехвърлиха от други органи, трябва да бъдат настанени някъде.

Но на първо време искаме да освободим сградата на ул. „Съборна“. Първоначалният договор за наем, който е бил сключен по времето на министър Тачева, е бил за над 100 000 лева. После с анекс сумата е била намалена на 76 000 лева. Междувременно Военно-апелативната прокуратура се премести на ул. „Позитано“.

Но собствениците на сградата – фирмата „Транслат“ АД, не иска поетапно освобождаване, защото не могат да намерят наематели, нали има пропускателен режим.

Вашата дирекция къде ще отиде, в гардероба на Съдебната палата?

Аз не знам кой го измисли това нещо. Сега е постъпило становище от Висшия адвокатски съвет да не се закрива гардеробът. Ние не го вземаме целия.

А колко вземате?

Половината, колкото за една канцелария за нуждите на Апелативен съд-София.

Председателят на САС сега предлага там да се обособят три кабинета на съдии.

Накрая ще бъде пак „чл. 388 ЗСВ – Пленумът реши: разпределя това помещение, това помещение, това помещение…“.

Не може ли да се използва по-рационално помещението, предназначено за кафене в палатата?

А осветлението? Като на ГДБОП ли ще бъде? Не става.

Добре, да се върнем на наемите. Много ли са договорите?

Имаме 10 договора, по които ВСС е наемател. Съдът в Карлово в момента е под наем, прокуратурата в Елин Пелин ползва 7 помещения срещу заплащане на местната Районната потребителна кооперация (РПК), органите в Девня също дават пари за наеми, там не е предвидено строителство преди 2021 г., нито има сграда, която общината да отпусне.

Но ми прави впечатление, че непрекъснатото говорене за реформа на съдебната карта, за евентуално закриване на съдилища и прокуратури, доведе до това общините да се надпреварват да ни предлагат за безвъзмездно ползване сгради.

Последният пример е от Луковит – родния ми град. Сградата на общинския комитет на партията е пететажна, в нея имаше някакви офиси. Сега там е прокуратурата, а съдът е в една национализирана навремето триетажна сграда. През лятото там не се диша, защото септичната яма е на двора. Много подходящо за съдебна палата… Сега областният управител на Ловеч ни предостави цялата пететажна сграда, където ще се настани и съдът. Ще стане прилична палата и то без много средства за ремонти и преустройства.

 

3
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Макс
Макс
23 март 2018 11:13
Гост

Аз предлагам прокуратурата да се изнесе от Съдебната палата. Не следва да е на едно място със съда. Нали заради това се казва „съдебна палата“.

Анонимен
Анонимен
23 март 2018 11:58
Гост

Що ли ми се струва, че Евгени Диков, когото безкрайно много уважавам, не иска да дава сградата на „Стамболийски“ на спецпрокуратурата и спецсъда

Хахаха
Хахаха
24 март 2018 9:17
Гост

Супер Луковит.
Съдът отива до милицията.