27 години и 127 000 лева по-късно – оправдан за „албанската сделка“ е на път да получи компенсация
Съдебната сага около т.нар. „албанска сделка“ в Министерството на отбраната (МО) се очаква да приключи, след като и последният оправдан за нея получи обезщетение. Той е Марио Стоичков и беше единственият цивилен подсъдим по делото, започнало през 1993 г. и приключило с оправдателни присъди през 2012 г.
Стоичков заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по което градският съд му присъди 100 000 лева за претърпените морални вреди.
Миналата седмица Софийският апелативен съд (САС) увеличи това обезщетение до 120 000 лева, колкото и поиска Стоичков, а отделно той трябва да получи и 6240 лева за разноски, с което прокуратурата трябва да му изплати общо близо 127 000 лева.
Стоичков беше подсъдим като помагач в присвояване на 100 минохвъргачки, които са били предмет на сделката и трябвало да стигнат до Албания по време на югоембаргото. Първоначалните обвинения включваха и 10 000 мини от поделението в Горна Малина и 150 пушки „Драгунов“, като общата стойност на оръжията беше изчислена на над 17 млн. неденоминирани лева и 670 000 долара.
Останалите подсъдими по делото бяха началникът на управление „Снабдяване и търговия“ в МО полк. Валентин Попински, заместникът му Стоян Цаков и Николай Николов от тогавашната Национална служба „Сигурност“. Попински вече осъди прокуратурата да му плати 50 000 лева обезщетение. Делото на Николов също приключи и той трябва да бъде обезщетен с 32 000 лева.
Процесът за „албанската сделка“ влезе в съда за пръв път през 1995 г., но беше многократно връщан за доразследване, като до 2003 г. е гледан задочно срещу Стоичков, тъй като той беше в Чехия. Според обвинението, участието му в сделката е като превозвач на оръжието през фирмата му „Видеомакс“. Въпреки че стоката е трябвало да бъде транспортирана по вода, оръжията били пренесени с камиони, но следите им се изгубили в Скопие. Срещу четиримата беше четена една осъдителна присъда през 2005 г. от Софийския военен съд, който осъди Попински на 25 години затвор, Стоичков и Цаков на по 20 години, а Николов на 15 години. След това тя беше отменена, а делото няколко пъти се разхожда по съдебните инстанции, веднъж беше връщано и от Върховния касационен съд (ВКС). Накрая и трите инстанции оправдаха четиримата подсъдими.
В окончателното решение на ВКС се казваше, че между МО и Албания е имало устна договорка за сделки с оръжие и са водени преговори, които не са били тайна и за тях е бил уведомен военният министър. Оръжейните сделки били и нужни на Министерството на отбраната, тъй като му трябвали пари. За да си получи парите, МО трябвало да отправи искане до Албания, което не било направено, въпреки че били давани такива съвети и от дипломат. Била изпратена и специална представителна делегация на МО в Албания за среща с ръководството на тяхното министерство с цел да бъде уредено плащането. Имало обаче и указания от дипломатическата служба на тази среща да не се решава въпросът с плащането. Всички тези установени факти по делото, ВКС изброи като доказателства, че е липсвал умисъл у подсъдимите за извършване на престъпления, а още по-малко е можело да се говори за тайнственост, защото сделката е била скрита само от медиите.
От началото на скандала до 2003 г., Стоичков живял в Чехия, където започнал бизнеса си наново и дори се оженил повторно, тъй като първата му съпруга се развела с него заради множеството негативни публикации в медиите. През юли 2003 г. обаче бил задържан от чешките власти във връзка с искането за екстрадирането му. Там прекарал зад решетките над 4 месеца, след което бил върнат в България и останал в следствения арест до март 2006 г.
Стоичков пише, че заради воденото срещу него дело фирмите, които оставил в България фалирали и капиталите им били източени, загубил семейния си живот два пъти, като през 2010 г. и втората му съпруга поискала развод, защото не искала да живее с човек, който е преследван от закона. Изгубил близките отношения с децата си, а близо 3 години в ареста бил под силен стрес. Постоянната медийна атака срещу него от 1994 г. до 2012 г. също съсипвала живота му. Свидетелка разказа пред съда, че бащата на Стоичков изпаднал в шок и се самоубил, когато научил, че синът му е осъден на 20 години затвор, защото мислел, че повече няма да го види.
В решението на апелативния съд се казва, че всички действия на прокуратурата, свързани с образуване на делото, процедурата по екстрадиране от Чехия, задържането под стража и обвинението, „поддържано неколкократно и системно“, са били незаконни.
„Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, тъй като се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищеца, и уронване на престижа му в обществото“, пише САС, но не приема, че действията на прокуратурата са допринесли за смъртта на бащата на Стоичков, както и че тя е отговорна за разгласяването на случая.
Решението на САС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, но делата по ЗОДОВ на останалите двама оправдани за „албанската сделка“ приключиха окончателно след две инстанции, а обезщетенията вече надхвърлиха 200 000 лева.
28
Коментирайте
Много тежки времена бяха. След 89та си мислехме, че ще дойдат цветя и рози, а то дойде катран и гнус
Ех, върнахте ме в миналите дни . Тоагва си беше див див запад тук
По това време какви ли машинации не се правиха. Как ли не се опитваха да забогатяват хората
А, че сега въобще не е така 🙂 Яко се краде.
Доказателство, че съдъ ни е бърз. Почнало дело 1993 и свършило 2012. Евала.
Еми пънала се планината да мисли и измислила мишка
Това не е първото дело, което се проточва толкова. А, после иди вярвай в българското правосъдие.
Потресаващо. Не вярвам, че може такова нещо
Има го, и още как! В тази статия всичко е вярно, така, както е истина, че сделката не се е случвала „на тъмно“. Теоретично дори е невъзможно нито през онези години, нито сега. Няма обещетение, което може да върне съсипаните нерви, кошмарите, пропилените години… Абсурдно, но достоверно, за жалост.
Военните съдилища дали да не ги затворят вЕрно….
Крайно време е. Напълно излишна са. Само разходи около тях.
А ние знаем, че са хванати за тази сделка. Ама нали се сещате, че може и да е имал преди това други прехвърляния на оръжие и сега и пари ще вземе
Ще си подреди нещата
После разправят, че военните съдилища не са за затваряне…
Питай ИВСС дали са само те с такива рекорди. Истината е доста по-различна и някои районни имат постижения от по близо 30 години за просто гражданско дело.
Знам, че не са само те, но това не променя извода. Напротив, имат и са имали толкова малко дела, че забавянето няма никакво оправдание.
Да, айде да е СРС, да го разбере човек. Ама тези не стига, че имат малко дела, но пък и не ги решават.
Защо останалите са получили далеч по-малко, да не би да са се излъгали и да не са поискали повече?
Може и да не им е бил съсипан животът чак толкова. Все пак всеки случай е отделен, независимо че делото е общо.
Родната прокуратура за пореден път съсипва човешки съдби. Преди поне се случваше веднъж на 10 години, а сега вече е почти ежедневие.
Така ще е със сигурност докато Гешев е начело. Пък после…дано се променят нещата.
Шапкари…
Това беше далавера на държавно ниво, ама като се разбра, трябваше да се намери и кой да опере пешкира.
А сега никой не го опира. Малко ли са далаверите по високите етажи на властта?
Системата ни загрява като албански реотан. Явно този е изводът/
Добрата новина е, че след
почти 3 десетилетия почва да затопля….
27 години…Че то това е половин съзнателен живот.
Много странно – такава крупна сделка, на държавно ведомство, с предмет оръжие и боеприпаси, да се сключи устно?! След което контрагента да ме плати цената, без да върне стоката и съдът да приеме че всичко това е в реда на закона?!? После защо се говори за корупция в съдебната система и няма никакво доверие към нея. Напълно резонно.
Оправданието – министъра знаел. Ми като знаел трябваше и той да е на подсъдимата скамейка, това да не му е бащиния да раздава на вересия общоопасни средства – държавен ресурс.