Интимни срещи без наблюдението на камери и надзиратели, прегръдка с близките и възможност за работа. За това настояват 26 затворници в жалби до Върховния административен съд (ВАС), обединени в общо дело, които може да доведат до промяна в основни правила, при които се изтърпява лишаването от свобода.

Затворниците са атакували три разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и ако съдът ги отменени, от това ще се ползват всички лишени свобода в България.

Жалби до ВАС са подали Светломир Нешков, Калоян Илиев, Станислав Пенев, Личко Александров, Марио Пеев, Бисер Петров, Светлин Такев, Юлиян Зашев, Драгомир Манолов, Иван Иванов, Митко Харакчиев, Назъм Азиз, Валентин Христов, Здравко Стефанов, Димитър Станев, Иван Григоров, Халил Хасан, Сергей Лазаров, Кязим Вейселов, Камен Горанов, Мирослав Събев, Енчо Енчев, Георги Вълев, Мемиш Мемишев, Петко Петков и Ангел Стефанов. Повечето са с доживотни присъди за убийства.

Дългата история на съдебната битка за интимност зад решетките

Преди две години 15 от тях вече водиха дело срещу невъзможността да ползват т. нар. удължено свиждане с половинките си без да ги наблюдават камери и в стаята да присъства надзирател.

Тогава те се обърнаха към съда с искане за отмяна на заповед на тогавашния шеф на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Свилен Цветанов, с която беше регламентиран редът за т.нар. удължено свиждане. Според заповедта то е за срок до 4 часа, вид поощрителна мярка и в заведенията от закрит тип и поправителните домове се провежда в помещения, при възможност оборудвани със системи за видео-наблюдение, като мероприятието протича в присъствието на надзиратели.

Затворниците настояваха да може да се уединяват с половинките си без „съгледвачи“ и камери.

Административен съд София-град отхвърли жалбата им с основен аргумент, че удълженото свиждане е награда, а не право.

ВАС обаче отмени заповедта. Въпреки това, затворниците така и не можеха да останат насаме с половинките си. Причината за това е, че докато делото се разглеждаше, беше променен Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и изискването помещенията за интимни свиждания да бъдат оборудвани с видеонаблюдение и срещите да стават в присъствието на надзиратели залегна в неговия чл. 73, ал. 18.

Именно тази разпоредба от правилника обжалват сега затворниците и настояват тя да бъде отменена, защото според тях нарушава правото зачитане на личния и семеен живот, гарантирано от чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права в Европейския съюз (защита личния и семейния живот и на личните данни) и разпоредби от Конституцията.

Законът, Конституцията и ЕКПЧ

Те напомнят, че в от закона за изпълнение на наказанията (чл. 98, ал. 1, т. 5) няма такова изискване. Там се казва само, че: „За подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани с удължено свиждане за срок до 4 часа“. А в ал. 4 се уточнява, че въпросното уединение се провежда в специално обзаведени помещения.

Затворниците изтъкват, че никъде в закона не се казва, че интимността трябва да бъде под видеонаблюдение и в присъствието на надзиратели.

Това е така, защото на основание чл. 30 ал. 1, чл. 32 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8 от ЕКЗПЧ (приложим на основание чл. 5 ал. 4 от Конституцията), личният живот на гражданите е неприкосновен, поради което този вид свиждания следва да се провеждат при зачитане на правото на неприкосновеност на личния и семейния живот – както на лишените от свобода, така и на лицата, които провеждат свижданията с тях. Посочените правни норми регламентират и гарантират правото на неприкосновеност на лишените от свобода по време на провеждане на свиждане по чл. 98 ал. 1 т. 5 от ЗИНЗС, защото няма правна норма, която да урежда противното и защото на основание чл. 31 ал. 5 КРБ и чл. 75 от ЗИНЗС, това право не е отнето с присъдата или ограничено изрично със закон или е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието“, изтъкват в жалбата си лишените от свобода.

И обясняват, че разпоредбите на Конституцията са императивни и други нормативни актове не може да им противоречат, а освен това имат и пряко действие.

Посочват и защо смятат, че е нарушено правото им на зачитане на личен и семеен живот по ЕКЗПЧ.

Вярно е, че § 2 на чл. 8 ЕКЗПЧ допуска намеса на държавните власти в правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Тази намеса обаче не е безусловна. Тя е допустима само в случаите, предвидени от закона и е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на дружите.

В настоящия случай намесата на държавните власти в правото на неприкосновеност на лишените от свобода и гражданите, които провеждат свиждане с тях по чл. 98 ал. 1 т. 5 ЗИНЗС не е предвидено нито от законодателството в страната, нито от относимите международни правни норми, нито в специалния за случая ЗИНЗС; не е обществено необходимо в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, нито пък е свързано с предотвратяването на безредици и престъпления, или за защита на здравето или правата и свободите на другите“, изтъкват затворниците.

Според тях с приемането на този текст в правилника министърът на правосъдието е нарушил правото на неприкосновеност на лишените от свобода и на половинките им, които ги посещават за интимност.

Те изтъкват и още нещо – липсват мотиви за приемането на разпоредбата, от които да стане ясно защо се навлиза в правото им на личен живот.

Проверката за пропорционалност на мярката се дължи от компетентния орган на база на принципа на пропорционалност, който е залегнал в ЕКЗПЧ, чл. 12 и чл. 15 от ЗНА. В Правилника за прилагане на ЗИНЗС няма индиция министърът на правосъдието да е извършил преценка за пропорционалност на наложената мярка и за съответствието ѝ с точно определените цели на закона. Тази преценка обаче е част от задължителната мотивировка на подзаконовия нормативен акт. Липсата на такива законооснователни мотиви съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт като незаконосъобразен“, посочват затворниците.

Те напомнят, че има препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа, че „трябва да се направи всичко възможно, затворниците да се срещат със своите сексуални партньори без визуално наблюдение по време на свижданията.“

Затворниците сочат и че не е ясно дали е спазен редът по издаването на оспорената разпоредба.

Позовавайки се практиката на съда в Страсбург и на Съда на ЕС, те изтъкват още нещо – заснемането на лицето е събиране и обработване на лични данни. Т.е. с използването на видеонаблюдението се нарушава и Общият регламент за защита на личните данни (GDPR), защото се заснемат хората, които им отиват на свиждане. Посочват, че понякога по време на тези посещения идват и деца, а тяхното заснемане изисква разрешение от съд.

Освен това от разпоредбите в правилника не става ясно как се съхраняват видеозаписите, колко време, кой ги пази и кой има достъп до тях.

И заключават, че разпоредбата на чл. 73, ал. 18 от правилника е „противоконституционна, незаконосъобразна, нищожна и нецелесъобразна“ и трябва да бъде отменена.

Какво препоръча върховният съд

Въпросът дали се нарушават личните данни на половинките, които отиват на свиждане, беше обсъден и от ВАС в решението, с което отмени заповедта, регламентираща присъствието на надзирател при интимните свиждания и заснемането на уединението с камера. Тогава ВАС каза, че ГДИН трябва да съобрази изискванията на GDPR, които са транспонирани в Закона за защита на личните данни.

Още тогава върховните съдии изтъкнаха, че предвиждането по принцип на видеонаблюдение и присъствието на надзирател при удължените свиждания може да представлява нарушение на правото на личен и семеен живот по чл. 8 от ЕКПЧ и на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права в ЕС.

Съдът препоръча всеки отделен случай да се преценява отделно, за да се определи нивото на обществена опасност на съответния затворник, както и дали други хора биха били поставени под угроза при определяне на режим за свиждане без камери и свидетели.

Очевидна е при това необходимостта при определяне на начина за удължено свиждане административният орган да отчете посочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и да предприеме мерки, отговарящи едновременно на изискванията за спазване на целта на закона и на пропорционалност“, каза тогава ВАС.

Свиждане зад преграда

Затворниците искат отмяна и на разпоредбата от правилника, според която свижданията в арестите и затворите от закрит тип се провеждат без пряк контакт с посетителите, а с преградни стени, като връзката е през телефон и постоянно наблюдение на охраната.

Според тях тези ограничения влизат в противоречие с Европейските правила на затворите, с правото на зачитане на личния и семейния живот в ЕКПЧ и погазват Хартата на основните права на ЕС, според която всеки има право да встъпи в брак и да създаде семейство.

Мотивите за исканата отмяна на разпоредбата са изведени обобщено от положението на затворника Калоян Илиев, който е осъден на 25 години затвор и вече е изтърпял повече от половината си наказание.

Той пише до съда, че на 17 февруари 2019 г. му се е родил син и 4 месеца по-късно е поискал от началника на затвора в София да му разреши свиждане с пряк контакт със семейството, за да може да прегърне детето си, но му било отказано заради разпоредбата от правилника.

Преди това пък прокуратурата отказала прекъсване на изпълнението на наказанието за раждането на детето, което според Илиев е в нарушение на чл. 447, т.2 от НПК, според която при изключителни семейни причини изпълнението на наказанието може да бъде прекъснато.

От жалбата става ясно, че детето е било заченато с инвитро процедура в затвора, което е прецедент и до него се стигнало поради отказ на затвора да предостави семеен контакт на Илиев със съпругата му. Двамата поддържали семейната си връзка единствено чрез свиждания през стъкло, по телефон и чрез писма, а жена му дори осиновила дъщеря му от първия брак, която осъденият Илиев имал възможност да прегърне само веднъж за две години.

„Невъзможността лишеният от свобода да прегърне детето си унижава същия и на практика представлява начин, по който лишените от свобода се демотивират да спазват добро поведение и да се завърнат като пълноправни членове на обществото“, се казва в жалбата. От нея става ясно, че единственият шанс осъдените да получат право на контакт със семейството си, е да заслужат награда, което обаче зависи единствено от началника на затвора и в случая тя винаги е отказвана.

Това, според затворниците, е в разрез и със смисъла на наказанието, което цели превъзпитание на осъдения и възпитателно въздействие върху обществото, но не и причиняване на физическо страдание и унижение.

Те се позовават и на практиката на съда в Страсбург, според която забраната на физически контакт на осъдения със семейството му не е оправдана.

Право на труд, но за 12%

Жалбите на 26-имата затворници не са свързани само с правото им на личен живот, но и с това на труд. Те настояват ВАС да отмени още една разпоредба от ППЗИНЗС (чл. 164, ал. 2), според която на практика право да работят се дава само на 12% от лишените от свобода. Тя гласи: „Ежегодно министърът на правосъдието, по предложение на главния директор на ГДИН, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в обслужващата и комунално-битова дейност, който не може да надвишава 12% от средносписъчния състав на лишените от свобода в затворите и поправителните домове“.

Според затворниците обаче това противоречи на Наказателния кодекс (чл. 41, ал 1), който регламентира, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен, общественополезен труд.

Самият ЗИНЗС също казва, че затворниците имат право на подходяща работа, но правилникът дава това право само 12% от тях.

В жалбата си един затворниците – Нешков, изтъква, че щом НК казва, че наказанието лишаване от свобода се съпровожда с труд, значи той е задължителен елемент от начина на изтърпяването му.

Нещо повече, изтърва той, министърът на правосъдието въобще няма право да регламентира условията за работа на затворниците, защото те се определят от трудовото законодателство.

Това според него означава, че разпоредбата в правилника, с която това се случва, не само е незаконосъобразна, но и нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган.

 

28
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
чукча
чукча
22 април 2020 10:32
Гост

„Нещо повече, изтърва той,“ (предпоследен параграф)
Какво е изтървал?
Нещо много запада гтамотността на статиите..

Горки
Горки
21 април 2020 18:50
Гост

Предлагам да се публикува списък колко хора са убили всички тези юнаци и въобще колко години затвор общо имат да лежат /ако все пак не са всички убийци/. Доста са нелицеприятни нещата , а правото на секс не мисля , че е основополагащо право за затворник – поне що се отнася за такъв с „външен“ ;))

Филчев
Филчев
21 април 2020 17:29
Гост

НАГЛЕЦИ! Да не са попадали там! Затворниците и мангалите са най-големите НАГЛЕЦИ в тая държава! Сещат се че имат права и реват за тях, ама за задълженията не… Никакъв секс за тях!

юрист
юрист
22 април 2020 10:33
Гост

То и Филчев е същия ама нема кой да му потърси сметка

прок
прок
21 април 2020 16:58
Гост

Защо ли ВАС се занимава с тези наглеци докато сума ти дела на граждани са спрени.. Някак балансът между справедливост и правоприлагане ми се губи в този случай. По спешност и с приоритет ще им разглеждат делото да не би да не им падне от чакане.. мерака. Ама като са се наду.. пардон навели колегите, що да не им го турят.. Някой друг няма ли да заведе някое още по-абсурдно дело да погледаме сеир? хаха сладури И всичките ще настояват да присъстват лично на делото, и вместо ууу ще има демонстративно кихане и кашляне в залата. Ами да, щом може,… Покажи целия коментар »

Сенека :)
Сенека :)
21 април 2020 12:01
Гост

о, санкта симплиситас! Колко много люде (из коментарите) неразумяващи що е то „лишаване от свобода“ и „доживотен затвор“…

СЦЗ
СЦЗ
21 април 2020 10:59
Гост

E колко му е на някой да се увлече и да удуши в екстаз партньора ?

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 23:43
Гост

Пълна глупост е да првмахнат камерите. Покрай секса може и да доставят и други неща на затворника. Например наркотици.

sisi
sisi
20 април 2020 23:44
Гост

Е, стига глупости. Нали има охрана.

прок
прок
21 април 2020 17:17
Гост

Те и за наркотиците ще заведат дело след това, съмняваш ли се? Всичко тръгва от запад, там вече има гласове да ги легализират, даже на някои места вече започнаха да го правят

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 23:40
Гост

Всяко живо същество ума нужда и пълно право да прегърне детето си.

DPO
DPO
20 април 2020 10:56
Гост

Много ме трогна позоваването на GDPR, егати!

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 10:57
Гост

Трябва да сезират КЗЛД, имат голям шанс там.

Тия пък
Тия пък
20 април 2020 10:54
Гост

Абе какви прегръдки по време на епидемия, ще пламнат затворите и какво правим тогава.

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 10:57
Гост

Ееее, ти пък. То не е за сега, в момента всички свиждания са забранени до отпадане на заплаха от епидемия. Впрочем прави впечатление, че в бг затворите няма ропот срещу тази мярка, поне не е известен. В други държави имаше бунтове, но явно на нашите са им уврели главите, че ще изпукат, ако им влезе ковид

Чичо
Чичо
20 април 2020 10:53
Гост

Може да съм малко краен, но какъв е смисълът един доживотник да се поправя? Да се надяваме, че няма да излезе пак сред нас…

Фики
Фики
20 април 2020 23:36
Гост

Абсолютно сте прав. Да не говорим, че след като е зад решетките, трябва да изтърпи някои лишения.

Възмутен
Възмутен
20 април 2020 10:51
Гост

И как въобще е възможно някой да се размножи зад решетките, това не е ли свободия и скандал всъщност?!

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 10:50
Гост

И все пак да не забравяме, че това са изверги, които са причинили непоправими страдания на други хора, а сега искат да им е хубаво.

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 10:53
Гост

Това е природа. Искат да си удовлетворят нуждите без да минават на левия тротоар

ст. мишев
ст. мишев
20 април 2020 10:55
Гост

Така е, ама правилникът се отнася до всички, дребни крадци и други утайки. От статията става ясно, че повечето от конкретните жалбоподатели са убийци, но правилникът е за всички, включително и за арестанти по отношение на едната разпоредба т.е. хора, чиято вина не е доказана. Само казвам. не ги защитавам. Наказанието все пак е и за да превъзпитава.

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 10:49
Гост

Ама и на тях не им е лесно – да избират да са на сухо или да им светят, ама да си отпуснат душата 🙂

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 23:38
Гост

Сексът би трябвало да им е последен приоритет.

надзирателите?!
надзирателите?!
20 април 2020 10:49
Гост

Ако поставим въпроса от гледна точка на надзирателите, които са длъжни да стоят в стаята докато някой пандизчия търся приемлива дума, да речем – люби, жена си, трябва да си яко перде или супер перверзно копеле. Нормален човек сигурно няма да си намери място от принудата да присъства на затворническо порно на живо, ще ме прощавате, ама си е баш така

туити
туити
20 април 2020 10:42
Гост

Признавам, че затворниците от край време са майстори на сърцераздирателните истории, но това да не дадеш на баща, за който няма данни, че би наранил детето си, това е важно уочнение, да го прегърне за малко, а след това пак да го върнеш зад преградата, признавам и на мен ми повлия. Много интересен казус!

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 10:40
Гост

Много интересно – как са направили инвитрото? Явно администрацията на затвора е съдействала.

туркия ке падне
туркия ке падне
20 април 2020 10:38
Гост

Четейки аргументите от предходното произнасяне на ВАС, прогнозирам – Туркия ке падне! Поне по отношение на първите две разпоредби. Що се отнася до правото на труд… доста сложна ситуация. Трябва да се премахне разпоредбата от правилника, но де факто положението няма как да се промени, защото няма как държавата на практика да осигури възможност да работят на всички

Анонимен
Анонимен
20 април 2020 10:51
Гост

Аз не съм толкова сигурен. Във ВАС практиката е толкова противоречива, че като нищо друг състав ще измъдри друго