За 4 месеца след постановяването му
17% от исковете по „Гражданска отговорност“ са следствие от тълкувателното решение на ВКС
В Софийския градски съд са образувани 129 застрахователни дела на братя, сестри, баби, дядовци, внуци и хора без родство с починалия
Предизвика ли наистина „цунами“ от искове тълкувателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), с което той отвори кръга от родственици, които имат право на обезщетение при смъртта на свой близък? Именно с мотив, че след решението са заведени много дела от братя, сестри, баби, дядовци и внуци и хора без всякакво родство с починалия, заради които трябва да заделят резерви, застрахователите обясниха идеята да се въведат лимити на обезщетенията при смърт.
„Лекс“ реши да провери колко всъщност са делата на тези „нови“ ищци и се обърна към Софийския градски съд (СГС), където на практика са концентрирани застрахователните дела.
Данните, които ни предоставиха от там, показват, че от постановяването на тълкувателното решение по дело №1/2016 г. на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на ВКС на 21 юни 2018 г. до 31 октомври 2018 г. в СГС са образувани 756 дела срещу застрахователи, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по „Гражданска отговорност“. Т.е. това са всички искове за обезщетения по „Гражданска отговорност“ за малко над 4 месеца.
От тях за тези първи месеци, през които действа тълкувателното решение, около 17% са подадени от близки, които преди постановяването му не влизаха в кръга на хората с право на компенсация.
От градския съд специално изброиха, че делата, образувани в СГС, по искове на братя, сестри, баби, дядовци и внуци и хора без всякакво родство с починалия, които настояват да получат обезщетение за неговата смърт от 21 юни до 31 октомври 2018 г. са 129.
Огромната част от исковете обаче все така са от най-близките роднини, които винаги са имали право да търсят компенсация за това, че техен близък е починал при катастрофа.
Трябва да се отчете обаче, че от 7 август 2018 г. са в сила промените в чл. 115, ал. 2 ГПК, с които за застрахователните дела вече не важи общата подсъдност по адреса или седалището на ответника. Така вече три месеца за исковете за обезщетение срещу застрахователи действа принципът на алтернативна подсъдност и увредените избират между три възможности къде да предявят иска си – дали в съда, в чийто район се намира настоящият им адрес, дали в този, където е постоянният им адрес, или по местонастъпването на застрахователното събитие. Очакванията са това да е пренасочило част от застрахователните дела към съдилищата в страната, но все още няма статистика за ефекта от промяната, която се очаква след 6 месеца от влизането в сила на новата подсъдност.
Дали подобен ръст на исковете след тълкувателното решение е достатъчен, за да обоснове въвеждането на лимити на обезщетенията при смърт – до 20 000 лв. за деца и родители, 15 000 лв. за брат или сестра и до 5000 лв. за всеки друг, предстои да обсъдят всички заинтересувани утре на заседанието на Комисията по бюджет и финанси в парламента. Именно председателката на тази комисия Менда Стоянова направи предложенията за въвеждане на лимитите между гласуването на първо и второ четене на проект за изменения в Кодекса за застраховането.
Тя предлага още да бъде изработена методика, по която да се определят обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Според застрахователите именно тази методика е целта на законопроекта, а регламентирането на таван на обезщетенията е само временна мярка. В текстовете на разпоредби, предложени от Стоянова, обаче никъде не е предвидено, че след изработването на методика лимитите ще отпаднат.
Съдии коментираха пред „Лекс“, че създаването на методика за изчисляване на размера на вредите е много по-удачен вариант от въвеждането на лимити на обезщетенията. Според тях идеята на тълкувателното решение е да сложи край на несправедливостта, която действа от десетилетия в българската съдебна практика заради постановленията на Върховния съд, с които беше ограничен кръгът на роднините, които имат право да получат компенсация при смърт. То обаче не означава, че към майката, бащата и децата автоматично трябва да се причислят и останалите близки и да им се присъжда обезщетение, а просто да им се признава възможност в изключителни случаи да получат такова.
9
Коментирайте
съвсем ясно е казано – специално са извадени исковете по гражданска от всички застрахователни, а после само тези, по които ищци са новите правоимащи. явно сгс са ги вадили специално. все пак сега това е гореща тема и е добре да се знае, че съвсем не става дума за лавини, цунамита и други такива, за които говорят застрахователите
Не знам дали може да се нарече „лавина“ или „цунами“ , но потенциална възможност за предявяване на такива искове съществува и то със задна дата – 2013 , 2014, 2015 г и така нататък . Застрахователите са в стрес не заради самият текст на тълкувателното , а защото веднага след него излязоха три решения на ВКС , с които се уважават искове на братя и сестри , от които става ясно , че това „по изключение“…не е вярно . Има още стотици дела във ВКС , които бяха спрени и сега ще се възобновят . В 90 % от случаите… Покажи целия коментар »
Като се говори за „лобистки идеи“ много интересно дали някой адвокатски кантори си нямат лоби във ВКС , което им пробута това Тълкувателно . На тези , които реват от „обратно действие“ на закони да им напомня , че по същество Тълкувателното също се оказва “ с обратно действие“ , защото в момента се предявяват претенции от 013-2014 г , когато застрахователите не са знаели , че ще излезе такова тълкувателно . Толкова за „справедливостта“….както я разбират някой адвокати – като повече мангизи в джоба .
129 дела са едно нищо и не могат да повлияят на цената на застраховката, освен това съдът не е длъжен да удовлетвори всички искания. Така че поскъпването на Гражданската и лимитите са съвсем друга игра с други истински причини и мотиви.
Трябва да бъде проведено широко обществено обсъждане, а не да се пробутват лобистките идеи!
Освен, че предизвика наистина „цунами“, ТР на ВКС бръкна в джоба на застрахователите.
Тези лимити са недопустими. Дори да бъде изработена методика, няма скала, по която да се определя цената на човешкия живот.
Знаех си, че ще се навъдят загрижени родственици, които се правят на много опечалени.
По темата
-
Братя, сестри, баби, дядовци и внуци на починалия имат право на обезщетение за неимуществени вреди
-
20 000 лева обезщетение при смърт на съпруг, родител или дете
-
След тълкувателното решение на ВКС обсъждат лимити на обезщетенията по „Гражданска отговорност“
-
Таванът на обезщетенията при смърт бил временна мярка срещу „цунамито“, предизвикано от ВКС
Има нещо неясно в статията- върху каква база са изчислили 17% от делата? Кои дела? За какъв период? Защото в СГС не водят официална статистика по вид на ищеца, а по групи дела- напр. искове срещу застрахователи. а колко от тези искове са основани на ТР на ВКС, това е абсолютно сметка от типа „гледаме в тавана“. Никой не води такава статистика, никой.