Предизвика ли наистина „цунами“ от искове тълкувателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), с което той отвори кръга от родственици, които имат право на обезщетение при смъртта на свой близък? Именно с мотив, че след решението са заведени много дела от братя, сестри, баби, дядовци и внуци и хора без всякакво родство с починалия, заради които трябва да заделят резерви, застрахователите обясниха идеята да се въведат лимити на обезщетенията при смърт.

„Лекс“ реши да провери колко всъщност са делата на тези „нови“ ищци и се обърна към Софийския градски съд (СГС), където на практика са концентрирани застрахователните дела.

Данните, които ни предоставиха от там, показват, че от постановяването на тълкувателното решение по дело №1/2016 г. на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на ВКС на 21 юни 2018 г. до 31 октомври 2018 г. в СГС са образувани 756 дела срещу застрахователи, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по „Гражданска отговорност“. Т.е. това са всички искове за обезщетения по „Гражданска отговорност“ за малко над 4 месеца.

От тях за тези първи месеци, през които действа тълкувателното решение, около 17% са подадени от близки, които преди постановяването му не влизаха в кръга на хората с право на компенсация.

От градския съд специално изброиха, че делата, образувани в СГС, по искове на братя, сестри, баби, дядовци и внуци и хора без всякакво родство с починалия, които настояват да получат обезщетение за неговата смърт от 21 юни до 31 октомври 2018 г. са 129.

Огромната част от исковете обаче все така са от най-близките роднини, които винаги са имали право да търсят компенсация за това, че техен близък е починал при катастрофа.

Трябва да се отчете обаче, че от 7 август 2018 г. са в сила промените в чл. 115, ал. 2 ГПК, с които за застрахователните дела вече не важи общата подсъдност по адреса или седалището на ответника. Така вече три месеца за исковете за обезщетение срещу застрахователи действа принципът на алтернативна подсъдност и увредените избират между три възможности къде да предявят иска си – дали в съда, в чийто район се намира настоящият им адрес, дали в този, където е постоянният им адрес, или по местонастъпването на застрахователното събитие. Очакванията са това да е пренасочило част от застрахователните дела към съдилищата в страната, но все още няма статистика за ефекта от промяната, която се очаква след 6 месеца от влизането в сила на новата подсъдност.

Дали подобен ръст на исковете след тълкувателното решение е достатъчен, за да обоснове въвеждането на лимити на обезщетенията при смърт – до 20 000 лв. за деца и родители, 15 000 лв. за брат или сестра и до 5000 лв. за всеки друг, предстои да обсъдят всички заинтересувани утре на заседанието на Комисията по бюджет и финанси в парламента. Именно председателката на тази комисия Менда Стоянова направи предложенията за въвеждане на лимитите между гласуването на първо и второ четене на проект за изменения в Кодекса за застраховането.

Тя предлага още да бъде изработена методика, по която да се определят обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Според застрахователите именно тази методика е целта на законопроекта, а регламентирането на таван на обезщетенията е само временна мярка. В текстовете на разпоредби, предложени от Стоянова, обаче никъде не е предвидено, че след изработването на методика лимитите ще отпаднат.

Съдии коментираха пред „Лекс“, че създаването на методика за изчисляване на размера на вредите е много по-удачен вариант от въвеждането на лимити на обезщетенията. Според тях идеята на тълкувателното решение е да сложи край на несправедливостта, която действа от десетилетия в българската съдебна практика заради постановленията на Върховния съд, с които беше ограничен кръгът на роднините, които имат право да получат компенсация при смърт. То обаче не означава, че към майката, бащата и децата автоматично трябва да се причислят и останалите близки и да им се присъжда обезщетение, а просто да им се признава възможност в изключителни случаи да получат такова.

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Минувач
Минувач
07 ноември 2018 13:52
Гост

Знаех си, че ще се навъдят загрижени родственици, които се правят на много опечалени.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2018 13:56
Гост

Тези лимити са недопустими. Дори да бъде изработена методика, няма скала, по която да се определя цената на човешкия живот.

Анчо
Анчо
07 ноември 2018 13:58
Гост

Освен, че предизвика наистина „цунами“, ТР на ВКС бръкна в джоба на застрахователите.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2018 14:04
Гост

Трябва да бъде проведено широко обществено обсъждане, а не да се пробутват лобистките идеи!

Спец
Спец
07 ноември 2018 14:47
Гост

129 дела са едно нищо и не могат да повлияят на цената на застраховката, освен това съдът не е длъжен да удовлетвори всички искания. Така че поскъпването на Гражданската и лимитите са съвсем друга игра с други истински причини и мотиви.

"r
"r'f
07 ноември 2018 14:52
Гост

Като се говори за „лобистки идеи“ много интересно дали някой адвокатски кантори си нямат лоби във ВКС , което им пробута това Тълкувателно . На тези , които реват от „обратно действие“ на закони да им напомня , че по същество Тълкувателното също се оказва “ с обратно действие“ , защото в момента се предявяват претенции от 013-2014 г , когато застрахователите не са знаели , че ще излезе такова тълкувателно . Толкова за „справедливостта“….както я разбират някой адвокати – като повече мангизи в джоба .

Мара
Мара
07 ноември 2018 17:12
Гост

Има нещо неясно в статията- върху каква база са изчислили 17% от делата? Кои дела? За какъв период? Защото в СГС не водят официална статистика по вид на ищеца, а по групи дела- напр. искове срещу застрахователи. а колко от тези искове са основани на ТР на ВКС, това е абсолютно сметка от типа „гледаме в тавана“. Никой не води такава статистика, никой.

xxxx
xxxx
07 ноември 2018 17:16
Гост

съвсем ясно е казано – специално са извадени исковете по гражданска от всички застрахователни, а после само тези, по които ищци са новите правоимащи. явно сгс са ги вадили специално. все пак сега това е гореща тема и е добре да се знае, че съвсем не става дума за лавини, цунамита и други такива, за които говорят застрахователите

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2018 18:59
Гост

Не знам дали може да се нарече „лавина“ или „цунами“ , но потенциална възможност за предявяване на такива искове съществува и то със задна дата – 2013 , 2014, 2015 г и така нататък . Застрахователите са в стрес не заради самият текст на тълкувателното , а защото веднага след него излязоха три решения на ВКС , с които се уважават искове на братя и сестри , от които става ясно , че това „по изключение“…не е вярно . Има още стотици дела във ВКС , които бяха спрени и сега ще се възобновят . В 90 % от случаите… Покажи целия коментар »