„Ърнст и Янг“ работи по електронното издаване на заповеди за изпълнение у нас

Lex News 26 март 2019, 11:15 1783 4

Световната консултантска компания „Ърнст и Янг“ работи по идеята на Висшия съдебен съвет заповедните производства да се развиват изцяло по електронен път и да се разпределят централизирано между районните съдилища в цялата страна. Тя е избрана от Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия.

Това разказа днес пред членовете на Съдийската колегия членът ѝ Даниела Марчева.

Централизираната електронна обработка на заповедните дела цели да се премахне диспропорцията в натовареността на съдиите и да се намали времето за разглеждането на заявленията. Според статистика, огласена днес от Марчева, ако в малките населени места обработката на едно заявление за издаване на заповед за изпълнение отнема средно 3 дни, то в Софийския районен съд това става за 6 месеца и повече. „Заповедните дела са 50-70% от делата в районните съдилища“, подчерта тя.

Даниела Марчева посочи, че идеята е да се постигне дигитализация на целия процес – от подаването на заявлението до издаването на заповедта всичко да става по електронен път. „Това позволява да се игнорира местната подсъдност и заявления и по чл. 410 и 417 ГПК на кредитори със седалище в един съдебен район да се образуват в друг“, каза тя. Марчева обясни, че тъй като заповедните производства не се отличават с особена сложност, основният ресурс, който отива за тях, е времето на съдията.

Пълната електронизация на издаването на заповедните по чл. 410 и чл. 417 ГПК се оказва, че е ангажимент на правителството и е част от изискванията към България, за да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II, т.е. за да бъде допусната до т. нар. чакалня на Еврозоната и банковия съюз.

Затова в тази реформа ще участва не само ВСС, но министерствата на финансите и правосъдието и Агенцията за електронно управление.

Първата среща по проекта ще е на 4 април, а след нея ще започне първият етап от проекта, който ще продължи 6 месеца. През тях „Ърнст и Янг“ ще проучват добрите световни практики, ще изготвят предложение какво да представлява самият механизъм за централизирано електронно разпределение на заповедните производства. Като реформата ще наподобява тази на Търговския регистър, при който от система при която новите фирми и промените в партидите им се вписваха в окръжните съдилища в страната, се премина към централизирана обработка на заявленията. При Търговския регистър вписванията за фирмите бяха „иззети“ от съдиите и възложени на т. нар. длъжностни лица по регистрацията в Агенцията по вписванията, които са юристи, но не са магистрати. Засега официално не се обсъжда подобен ход за заповедните производства, но има предложения с тях да бъдат натоварени държавните съдебни изпълнители.