Дисциплинарното производство да се развива изцяло пред административните ръководители, а те да могат да наказват съдиите и прокурорите с намаляване на заплатата, вместо съответната колегия, както е сега. Такива предложения за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) са изготвили членове на дисциплинарната комисия към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Те вече са в Министерството на правосъдието и за обсъждането им е създадена работна група, научи „Лекс“.

Предложенията са били дискутирани и в съдийската комисия по дисциплинарна дейност, и в правната комисия на съвета, които са направили някои забележки и възражения и са изпратили становищата си в правосъдното министерство.

Предлаганите изменения са само за дисциплинарните производства, като се дават по-големи правомощия на административните ръководители.

Идеята на авторите е Висшият съдебен съвет да бъде максимално разтоварен от процедурата по образуване и разглеждане на дисциплинарки, събиране на доказателства и произнасяне.

В проекта за изменения на ЗСВ е записано, че предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу редови магистрат се изпраща на съответния административен ръководител, като към него се прилагат и посочват всички доказателства в подкрепа на съдържащите се в него фактически констатации. Ако предложението се отнася до ръководител или негов заместник, отива в съответната колегия на ВСС.

Изцяло се променя чл. 314 от ЗСВ. В него се регламентира как протича дисциплинарното производство.

Според новата му редакция след като получи предложението, административният ръководител с мотивирана заповед образува дисциплинарно производство срещу магистрата. Той може да образува такова и „при непосредствено разкриване на признаци на извършено дисциплинарно нарушение“.

Копие от заповедта, предложението и доказателствата към него се връчват срещу подпис на засегнатия съдия или прокурор, който в 7-дневен срок от получаването им може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.

След това ръководителят изяснява фактите и обстоятелствата, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, както и да изслушва вещи лица, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, предлагат още от ВСС.

Началникът дава възможност на вносителя на предложението (това може да е и самият той) и на дисциплинарно привлеченото лице да се запознаят със събраните доказателства, след което насрочва заседание за изслушването им. Двете страни може да не присъстват лично, а да представят писмени бележки.

В 30-дневен срок от заседанието административният ръководител издава заповед, с която установява подлежащите на доказване факти, излага мотиви за обстоятелствата и посочва правното основание за налагане или неналагане на наказание.

Той може да наложи наказание „забележка“ или „намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година“, или да не санкционира съответния магистрат.

Ако констатира, че нарушението е за по-тежко наказание, тогава спира производството и изпраща преписката на съответната колегия на ВСС.

Засегнатият магистрат може да обжалва наказанието си, но тук е другата промяна – това ще става пред административен съд в 14-дневен срок като неговото решение подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд.

В проекта е записано, че дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на наказаното лице на заповедта на съответния ръководител. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът реши друго, е предвидено в измененията.

Според предложенията, когато колегията получи материалите от административния ръководител, но прецени, че няма основание за налагане на наказание, тя връща преписката на началника, а той няма право повторно да я изпраща.

В проекта е залегнало и предложение административният ръководител просто да уведомява ВСС за наложено от него наказание „забележка“ и то когато заповедта за това е влязла в сила. В момента законът изисква дадената колегия да се произнесе след него, като или потвърди, или отмени забележката.

Но не е предвидено решението за налагане на наказание „намаляване на заплатата“ също да се изпраща в съвета.

Дискусионните моменти в предлаганата редакция на чл. 314 от ЗСВ са няколко. При такава формулировка на разпоредбата, на практика се отнема правомощието на ВСС да контролира наложените от административния ръководител наказания. Сега кадровият орган задължително трябва да се произнесе дали потвърждава или отменя заповедите за „забележка“. Т.е. съветът ще бъде лишен от възможността да уеднаквява практиката на началниците, да следи процесите, да води актуален регистър на дисциплинарните производства, да попълва кадровото досие на магистрата и т.н.

Според чл. 312, ал. 1 от ЗСВ предложения за образуване на дисциплинарни производства могат да правят съответният административен ръководител, по-горестоящият, ИВСС и министърът на правосъдието.

Тук възниква друг проблем. При така очертани нови правомощия на ръководителите, те ще предлагат даден магистрат да бъде наказан, ще събират доказателства, а на финала решават дали да го санкционират. Т.е. те ще са и страна в производството, и арбитри. А в такива хипотези основателно би възникнало съмнение за тяхната безпристрастност.

Още повече, когато техният акт не подлежи на контрол от ВСС, независимо че е предвиден съдебен такъв. Съдебен контрол има и за решенията на съвета, с които се налагат дисциплинарни наказания на магистрати, но въпреки това, Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС се произнесе в тълкувателно решение №7 от 2017 г., че е недопустимо кадровици да бъдат едновременно вносители на предложения за образуване на дисциплинарно производство и част от дисциплинарния състав.

„Функциите на дисциплинарния състав показват необходимостта от гаранции за неговата независимост и безпристрастност. Последната би била накърнена, ако не бъдат изключени от случайния подбор по чл. 316 ЗСВ вносителите на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като въпросните вносители, от една страна, и членовете на дисциплинарния състав, от друга страна, упражняват несъвместими функции в една състезателна по своя характер процедура“, казва ВАС.

За да стигнат до този извод върховните съдии се позоваха и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Той квалифицира съвместяването на такива функции като нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

„Пристрастен“ орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в чл.10 АПК“, категоричен е ВАС.

През 2016 г. ЗСВ беше променен и в синхрон с постановеното тълкувателно решение беше отнето правомощието на членове на съвета да предлагат магистрати за наказание.

В момента единственото наказание, което може да наложи административният ръководител на съдия и прокурор, е най-лекото – „забележка“, като в тези случаи сам събира материалите за това. Но неговата заповед минава през контрола на ВСС.

Според юристи, освен че „намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година“ е по-тежка санкция, тя е свързана и с едно от основните правомощия на ВСС – той единствен има право да определя възнагражденията на магистратите. Затова задължително трябва да бъде запазено правомощието му поне да потвърждава или отменя наложеното такова наказание от ръководителя на съда или прокуратурата.

В проекта се предлага още колегията да не образува дисциплинарно производство, когато са изтекли давностните срокове или предложението или заповедта на ръководителя не са обосновани, или не са посочени доказателства.

Кадровиците предлагат и следната редакция на чл. 319, ал. 1 от ЗСВ: „Когато дисциплинарният състав прецени, че не е извършено дисциплинарно нарушение, или са изтекли сроковете по чл. 310 – предлага прекратяване на дисциплинарното производство“.

Според юристи обаче дисциплинарното производство е санкционно и не може да се прекрати, когато няма нарушения, а е необходимо изрично решение на кадровия орган, че не наказва магистрата поради неизвършване на такива.

Наред с тези предложения, авторите имат и други. Те са за промени в чл. 310 от ЗСВ, в който са регламентирани давностните срокове. В момента разпоредбата гласи: „Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението“.

Кадровиците предлагат да се добави още едно изречение: „Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях“.

Те искат и третата алинея на чл. 310 да се промени в следния смисъл: „Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. При нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт“, а не както е сега „от публичното оповестяване на деянието“.

Освен това предлагат в чл. 309 да бъде записано, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици за органите на съдебната власт и гражданите, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

Друга промяна, която предлагат кадровиците, е при системно неспазване на срокове и действия и бездействия, които неоправдано забавят производствата, да се взема предвид индивидуалната натовареност на магистрата и на органа, в който работи.

Не на последно място в проекта се предвижда да не се плащат разноски по делата за дисциплинарни наказания.

10
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Съдийски недоразумения
Съдийски недоразумения
10 декември 2018 22:20
Гост

Тогава да се закрие ВСС

Анонимен
Анонимен
10 декември 2018 17:38
Гост

Тотална глупост. Администрат. ръководители не са шефове на съдиите и прокурорите по места. Нямат и не следва да имат дисциплинарта власт спрямо тях. Нито ги назначават, нито ги освобождават. Така саво ще се дерибейства по места. На КОЙ е удобно? На този, който разсава местата.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
10 декември 2018 14:11
Регистриран

Да.Категорично да.Няма независимост без контрол.А разгласяването извън…е онзи съставомерен факт,. Който ангажира решителната намеса на председателя.В противен случай,неговото бездействие ще бъде съучастие и Той носи отговорност за вреди,причинени и на държавата.Другите аргументи са несъстоятелни.Те не следва витиевато да изкривяват преследваната легитимна цел .Отговорност се зове.Запомнете я Всеки отговаря.Само децата не.Приветствам и идеята за АПК.Той е единственият проц.закон ,съобразен изцяло с правото на ЕС.Не се бавете.Променяйте се,господа.Времето е Ваше.

Frodo
Frodo
10 декември 2018 11:42
Гост

Не съм съгласен с предложенията . Както казва адвокатът , ако се засили дисциплинарната власт на административните ръководители това може да се използва като средство за натиск за решаване на дела по определен начин . На практика режимът се доближава то този по КТ , а съдията не е нито чистачка , нито дърводелец , за да стои по цял ден с примка на шията . В нормалните държави ако един съдия е „проблемен“ – въпреки многократни напомняния бави дела и въобще не си върши работата , направо го уволняват . Ако не е „проблемен“ , въобще не го наказват… Покажи целия коментар »

Айнщайн
Айнщайн
10 декември 2018 11:20
Гост

А кога ще се премине към санкции за решения при ОЧЕВАДНА неправилност???!!!

Прост адвокат
Прост адвокат
10 декември 2018 10:25
Гост

Не съм в системата, но и до мен е достигал слуха, че определени административни ръководители прилагат натист върху съдии. Дали това не е способ за озаконяване именно на този натиск?

16-ти април
16-ти април
10 декември 2018 10:17
Гост

Предлагам много по-просто решение – докато не си напишеш делата – НЕПЛАТЕН ОТПУСК! Не може ние да работим и да вземаме едни пъри, а други да се чешат и да вземат същите пари! СПРАВЕДЛИВОСТ!!!!

Aнгел
Aнгел
10 декември 2018 9:36
Гост

Не може ръководителят да намалява заплатите, защото така ще проявява субективизъм.

Anonimen
Anonimen
10 декември 2018 9:34
Гост

Напълно разумни предложения за промените в ЗСВ.

Aнонимен
Aнонимен
10 декември 2018 11:03
Гост

На мен ми прилича на лобизъм.