Трябва ли само натовареността на съда да определя въвеждането на задължителен опит за медиация
На вниманието на обществото в последната седмица беше представена концепция, приета от Висшия съдебен съвет (ВСС) относно възможностите за пилотно въвеждане на задължителна медиация.
По въпросите за разпространението на медиацията и утвърждаването ѝ като реална и постижима възможност за извънсъдебно решаване на спорове у нас се извършва практическа дейност и се провеждат дискусии от години. В тях участват адвокати, медиатори, съдии.
В медиаторската общност все още няма изразено единно становище за това необходимо ли е въвеждането на задължителна медиация. Българската адвокатура, която не остава встрани от процесите, свързани с медиацията, също иска да заеме своето място в обсъждането на този въпрос. През септември 2019 г. в София се проведе кръгла маса с международно участие на тема „Задължителна медиация в полза на страните-възможности и приложно поле“, организирана от Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) (заключителният документ от дискусията е публикуван на сайта на ВАдвС, можете да се запознаете с него тук).
Възможностите за въвеждане на задължително провеждане на медиация се обсъждат у нас и в светлината на приетия на 32-то пленарно заседание на Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ), проведено в Страсбург на 13 и 14 юни 2019 г., Европейски наръчник на законодателство в медиацията. В наръчника се посочва каква да бъде задължителната основа за посещение на процедура по медиация, като условие предшестващо съдебното производство, като подробно са изброени различни предпоставки. Препоръката към националните законодатели е да внимават да не нарушават принципа на ефективна съдебна защита, „произтичащ от конституционните традиции, общи за държавите-членки, който е залегнал в членове 6 и 13 от ЕКПЧ и който също е потвърден отново от чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“.
Както е известно, правото на защита, достъп до съд и справедлив съдебен процес е основно право, закрепено не само в общностното законодателство, а е и конституционно гарантирано, като универсално основно право в Република България в чл. 56 Конституцията и редица произнасяния от Конституционния съд. Затова към този дискусионен и в общностното, и в националното ни законодателство въпрос трябва да се подхожда твърде внимателно.
Вярно е, че Съдът на ЕС е имал възможност да се произнесе по преюдициално запитване по тълкуване на чл. 1 и чл.2, пар. 1 от Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 май 2013 г. за алтернативно разрешаване на потребителски спорове по въпроса дали национално законодателство, което предвижда провеждане на медиация в някои от споровете в обхвата на директивната като условие за допустимост на съдебния иск на страната, която е потребител, нарушава текстовете от общностното законодателство. С Решение от 14 юни 2017 г. (по делото Menini & Rampanelli, С-75/16, EU:C:2017:457), Съдът е приел, че директивата за алтернативно разрешаване на потребителски спорове трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда използването на процедура по медиация при споровете по чл. 2, пар. 1 от тази директива като условие за допустимост на съдебния иск, но доколкото подобно изискване не възпрепятства страните да упражнят правото си на достъп до съд. Този въпрос е решен за спорове в обхвата на Директива 2013/11/ЕС, т.е. спорове между потребители и доставчици по договори за продажба на стоки или предоставянето на услуги, с национален и трансграничен характер. Тук следва да се направи уточнение, че преюдициалното заключение не може да се тълкува разширително, а трябва да се разбира като тълкуване само във връзка с поставения въпрос. Това тълкуване не може да се абсолютизира и да се приема като произнасяне в полза на допустимост на въвеждането на задължителна медиация по всички видове спорове като процесуална предпоставка за упражняване правото на иск.
В решението си Съдът на ЕС изрично подчертава: „В този смисъл изискването за процедура по медиация като условие за допустимост на иска или жалбата пред съд може да е съвместимо с принципа на ефективна съдебна защита, когато тази процедура не води до задължително за страните решение, не забавя съществено предявяването на иск или подаването на жалба по съдебен ред, спира погасителната давност за съответните права и не причинява разходи или причинява незначителни разходи за страните“.
Имайки предвид поставената вече основа за обсъждане на възможности за задължителен опит за провеждане на медиация, представената концепция поражда няколко въпроса, а именно:
1. До каква степен е съобразена, ако изобщо е била съобразявана, с виждането на българската адвокатура по въпросите за възможностите и условията за въвеждане на задължителна медиация, отразено в заключителния документ от Кръглата маса с международно участие на тема „Задължителна медиация в полза на страните – възможности и приложно поле”, от 25 септември 2019 г. Документът е приет с решение да бъде представен през октомври 2019 г. в рамките на работа на работна група по въпросите на медиацията, сформирана към ВСС.
От разпространена в медиите информация за концепцията се разбира, че в изготвянето ѝ са участвали и адвокати-медиатори. Няма информация това да са били представители на ВАдвС, но включването на адвокати в работната група към ВСС предполага представителство на адвокатурата. Адвокатската общност вече си поставя различни въпроси, свързани с това защо мнението на адвокатите се чува избирателно. Внимателният прочит на цитирания Заключителен документ показва, че адвокатите не гледат на въвеждането на задължителна медиация като отговор само на необходимостта от разтоварване на съдилищата. Адвокатите се обединяват около разбирането, че задължителният елемент на медиация, който бъде избран, следва да се използва преди отнасянето на спора към съда, като участието на адвокатите да се регламентира, включително с предвиждане на задължително участие на адвокат в процедурите по медиация и с включване на участието на адвокатите в механизмите на правната помощ като държавата се ангажира с финансирането.
Предложената концепция не отразява тези разбирания на адвокатурата.
2. Концепцията предвижда възможност за заплащане само на труда на медиаторите, която се разисква от години и наистина е време да има законодателна намеса по въпроса. Ако не се предвиди обаче законодателно уреждане по отношение на участието на адвокатите и заплащане на техния труд, което да не води до причиняване на значителни разходи за страните, въвежданото на задължение за обръщане към медиация може да доведе до несъвместимост с изискването за осигуряване на ефективна съдебна защита.
В цитирания Европейски наръчник за законодателство в медиацията на CEPEJ се посочва, че адвокатите гарантират защитата на интересите на страните, като препоръките са страните да се насърчават да бъдат представлявани от адвокати по време на медиация без това да бъде задължително. Тези препоръки се отнасят до провеждане на медиация изобщо, а не до случаите на въвеждане на задължение за медиация.
Затова, ако има предлагане на задължителен елемент, свързан с медиация, задължително трябва да има и регламентирано участие на адвокатите. Още повече, че съгласно българския Закон за медиацията, медиаторите могат да имат различно образование и професия, т.е. ако адвокатите останат извън този процес по време на неговия „задължителен“ етап, най-общо казано, ще се наруши балансът и ще се ограничат възможностите страните да разчитат и на намесата на адвокати при разрешаване на споровете си. Целите на медиацията и на адвокатската защита и консултиране не са противопоставими, но са различни и изместването на една професионална намеса изцяло с друга не следва да се допуска.
3. Пилотното въвеждане на задължителна медиация (в смисъла на „задължителна“, който се представя от концепцията) да се осъществи в посочени конкретни съдилища, а не по определени спорове във всички съдилища на територията на цялата страна, може и да се възприема като необходимост от първа стъпка в един цялостен бъдещ процес, но има вероятност този избор да създаде неравнопоставеност, казано на езика на медиацията. От друга страна, концепцията предлага настъпване на преклузиите по чл.133 ГПК, включително и при подаден своевременно отговор на искова молба, като „санкция“ за страната, непожелала да направи опит за медиация (раздел „Стимули и санкции“ на концепцията). Ще оставя за по-късно и за други формати на обсъждане коментарите за така предлаганите изисквания за промени в гражданския процес, граничещи с „реформа“.
Въвеждането на пилотни проекти за задължителни опити за медиация се разглежда в по-различна светлина в рамките на препоръките на CEPEJ от предложеното пилотно въвеждане с концепцията. Възможните предложени от Комисията варианти са: включване на новото законодателство за медиация като преходни разпоредби, ограничаващи обхвата, територията или периода на прилагане на някои части от закона, въвеждащ новите идеи или прилагане на новите идеи в по-малък мащаб, без да се налага да се правят законодателни промени преди приключване на експерименталния период.
Разминаването на предложената концепция с обсъдените насоки е съществено от гледна точка на необходимостта от последващите законодателни промени и на избора само на няколко от съдилищата.
Не на последно място искам да обърна внимание на това, че от медиаторската общност в Европа вече се чуват гласове, споделящи разбирането, че представянето на медиацията в рамките на ЕС в последните години е ставало не по най-правилния начин. Усилията за прилагането на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси са довели до представянето на медиацията само като алтернатива на съдебния процес. Правят се проучвания и се споделя опит за това следва ли предимствата на медиацията да се изтъкват и преценяват единствено в съпоставяне със съдопроизводството, когато се прави избор кой способ за разрешаване на спорове да се избере.
Разбира се, това са въпроси, касаещи медиацията като цялостна възможност, но представената концепция неминуемо ще доведе до създаване на представа у обществото, че медиацията цели само разтоварване на определени съдилища и неспазването на изискванията за това, ще доведе до „санкции“. Сменя се изцяло фокусът на обсъждане на темата. При това, се прави след като са изминали години на упорит и всеотдаен труд от десетки медиатори у нас, които виждат медиацията като възможност, не като санкция. Предложената концепция може да доведе до противопоставяне между медиатори и адвокати, както и между работещите към съдебни центрове за медиация и останалите медиатори.
35
Коментирайте
Каква задължителна медиация? Какви са тия глупости? Ей, дано скоро дадат дата за делото преди да са вкарали тези простотии. Аз искам ответникът да страда, да се мъчи, да го заболи истински. Това медиаторът как ще го постигне?
Адв.Пенова очевидно ревнува, че като медиатор не е била поканена в работната група. Ех, тази държава все така се движи – от его на его…Дайте сега, защото тя не се е вписала в историческата стъпка, да не се въвежда единствената алтернатива, за да се развие медиацията.Задължителната медиация е от полза основно за страните, защото ще спестят време и излишни разходи, но най-вече ще си спестят нерви и влошени отношения с насрещната страна. Ще с запази нормалността.
Единственият аргумент „против“ е само материалният интерес на адвокатите. Нищо друго.
Адвокат Пенова е включена в работната група в Министерството на правосъдието,която ще обсъжда концепцията и не ревнува!
Адвокат Панова,
А като радетел на това медиацията да бъде разглеждана паралелно с помирението при потребителски спорове по смисъла на Директива 13/11(ЕС), има ли начин в работната група да бъда включена и аз.
Незнайно защо темата за алтернативното решаване на спорове не се разглежда като част от съдебната реформа, а като специфичен казус на потребителската защита, сякаш достъпът до правосъдие и защитата на потребителските права нямат общо.
Адвокат Пенова, Тази работна група, вна която сте член- на МП, не е работила почти и затова ВСС е създал собствена работна група. Концепцията е именно на съдиите от ВСС.
Пределно ясно е, че не сте част от авторите и очевидно и впоследствие, когато започне проекта на ЕК, няма да бъдете част. Затова ревнувате. Това е простата истина.
Недостойно е и поставя въпроса що за медиатор сте…
Адвокат Пенова, като слагате минуси, но не излагате контрааргументи- бламирате собствената си теза.
Е,исках някой друг да изплюе най-сетне камъчето за проекта,благодаря! Лека-полека и ще стигнем до същността! А,виждам,че имате и представа от кухнята-кога и как е работила комисията в министерството Добре,такава анонимност ми харесва!
Много ниска топка, адв.Пенова, много ниска. Кухня, проект, пари….Вижда се, че това Ви вълнува. Жалко. Сама се дискредитирате. Велико! 🙂
Този ВСС се скъса да взима идиотски решения. Безсмислени промени на Софийския съдебен район, задължителни медиации, План 4 за реформа на съдебната карта, който не става за чеп за зеле и какво ли не още?? Какво друго ще трябва да изтърпим ние, клетите до м. октомври 2022 г.?
Вероятно имаш гениални идеи, които не са хрумвали на ВСС. Защо не ги споделиш тогава?
Аз ще споделя една- никаква задължителна медиация. Я пробвай ти да „измедиираш“ по граждански иск в наказателното производство изнасилената с изнасилвача. Трол жалък.. Медиацията си има своето място, но не и по задължение.
По дефиниция медиацията е ДОБРОВОЛНА. Абсурд е някой друг да решава кое е добре за страните, и да им натрапва непоискана медиация. Редно е преди предложения за задължителна медиация, първо да се медитира, да обмисли нещата. То и без това някои медиатори по погрешка първо записваха курс по медитация, и до края на обучението неразбрали на какво ги обучават, и едва пред МП им разяснили,че трябва да изкарат курс по медиация, а не по медитация. Все пак обучението по медитация не вреди 🙂 . Медиацията, ако е задължителна,, натрапена ще оскъпи и удължи процеса-медиаторът няма да медиатира от добро сърце,… Покажи целия коментар »
Адвокат Пенова се тревожи за правата на гражданите или за приходите си? Защото като съдия съм виждал стотици дела, по които страните са склонни да се спогодят и адвокатите им не ги оставят, за да не изпуснат клетите пари.
Ясно е, че адвокатите ще са най-големите противници на задължителната медиация, но да видим дали ще има разум.
Aдв.Пенова се опитва да каже,че адвокатите не са против медиацията по принцип,с че пренебрегването на тяхното мнение е проява на дисбаланс.Медиацията трябва да помага за търсене на решения от взаимен интерес за всички.Ничии приходи не подлагам на обсъждане,но в случай,че е важно-нямам никакъв проблем с приходите си!
Бла-бла-бла…
Нищо не казвате. Дори не успявате да замаскирате прозрачната си его-центрична причина да оспорвате концепцията.
Ще повторя – недостойно е подобно поведение от страна на медиатор.
Добре е, че предварително афиширате позициите си, за да може ВСС да не разчита на Вас при реализацията на проекта.
Дисбаланс?! Що за глупост!
Разбирам, че медиацията цели само разтоварване на определени съдилища, но все пак някой трябва да помисли и за интереса на хората.
Какво пилотно въвеждане на задължителна медиация? Тя трябва да е по избор.
Преди да пишете, прочетете внимателно. Защото задължителността е само за провеждане на медиационно среща, една, в началото на процеса. Никой насила не кара страните да се спогаждат.
А защо трябва някой да кара страните насила да се срещат медиационно? На някой заплатката ли да оправдаят?
Колегите адвокати да не се плашат – в този ВСС всичко е имитация на реформа. Нито ще има модел 4 за реформа на съдилищата, нито ще има задължителна медиация, всичко са само празни приказки на пазара
От кога се говори за тази реформа? Нищо не правят. Особено с кадровото обезпечение.
Колегата Пенова от дълги години е медиатор и мнението й тежи
Намекваш, че е не е гастрольор като някои членове на ВСС ли 😉 и вижда по-далче от носа си?
Най-важното са правата на участниците в процеса! Право на защита има всеки, но са собствена сметка, а може да се помисли за нещо правната помощ. само казвам
Taзи дъвка колко години я дъвчем и все доникъде, май е по-зле и от мчетаното ни електронно управление.
Така така, но докато не стане задължителна по някои дела, нищо няма да направим! Така искаш не искаш отиваш при медиатор и се пробвате да се разберете, макар като знам българския манталитет, ще трябва да е някакъв изключително изкусен медиатор, особено по делбите, за да накара спорещи роднини да постигнат споразумение. Там трябва адвокат и психолог, а често и психиатър…
Като гледам какви дела са напраскали в концепцията, хич не прогнозирам успех без задължително участие на адвокат. Маса търговски има, облигационни… Хайде стига, пак недомислици
Да, само с медиация няма да стане.
Не знам кои адвокати са участвали в работната група, но не е много видно да са защитили интересите на адвокатурата! Колегата е напълно права – не може съдиите да си въвеждат задължителна медиация само за да се разтоварват. Това трябва да се прави за гражданите, а не са тях.
На мен пък не ми се привидя толкова тревога за гражданите, колкото за парите, които може да бъдат изпуснати.
Не става въпрос само за пари. Много медиатори не са адвокати. Какво правим, ако се постигне спогодба? Тя може да урежда страните, но да противоречи на закона и добрите нрави и съдът да не я одобри. А ако медиаторът е адвокат или страните са представлявани от адвокати това няма да се случи и ще се правят читави спогодби, които ще бъдат одобрявани и няма да се стига до исков процес
Aйде да не си говорим глупости. Става дума за хиляди делби, разводи пр., които за адвокатите не представляват някаква правна сложност, но пък съставляват доволна част от доходите. Не казвам, че не трябва да се получават пари за свършена работа, нито че трябва да е безплатна, пази боже, но ми се струва, че тук въпросът опира само до това кой да ги получава.
За гражданите се тревожат само на думи.
Задължителната медиация е проект, защото е задължително децата на такива като мен, неуспели да се доредят до ЧСИ, нотариуси, съдии и прокурори, да ги вкараме все пак в бизнеса, преди изборите. Та за медиаторчета поне, на заплатка за разтягане на локуми.