Симеон Сакскобургготски за сагата с имотите:
Това е систематичен и продължителен тормоз. Апетити има всякакви
През август Софийският градски съд излезе с решение, че дворецът „Врана“ и паркът към него принадлежат на държавата. То не е окончателно и е поредното за т. нар. царски имоти. До момента държавата е спечелила с влязло в сила решение делата за имението „Кричим“ и за ловните хижи в Рила „Ситняково“ и „Саръгьол“.
По повод последното решение на съда и развитието на цялата сага Симеон Сакскобурготски дава интервю за бТВ, което препечатваме (видео виж тук).
Чия собственост е мястото, на което седим в моментa (дворецът Врана – бел. ред.)?
Аз вече се уморих обяснявам, защото ми се струва като сага или never ending story. Единствено изхождаме от фактите. Винаги сме считали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, но съдейки по онова време, когато държавата реши да одържави всичко през 1947 г., показва, че то не е било държавно. Повече от това като логика мисля, че не може да се добави
Защо хората не стигат до тази логика?
Много пъти съм си задавал въпроса, защото от 1998 г. вече всичко живо каза, че някаква си историческа несправедливост била коригирана или изправена, или както и да го наречем. След това, когато сестра ми и аз, решихме да дарим парка на гражданите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: „Къде сте тръгнали, ми то не е ваше”.
Много пъти се чуваше, че този въпрос е законов и е било добре да бъде решен по време на Вашето управление. Защо не се стигна до законово разрешаване на този въпрос тогава?
Лично аз тогава настоявах да не се навлиза много в тази тема, тъй като бях премиер и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето желание. Оттам нататък дали някои административни, как да кажа – ходове, са били предприети, това вече е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, но за съжаление, така се случи. А щом като всъщност не е чисто юридически, защото юридическото си е било ясно още от поколенията на баща ми и на цар Фердинанд, мисля, че има начин, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или въобще, както се прави в други цивилизовани държави.
Като стигнахме до договарянето, в последните 9 години някой от управлението на държавата опитвал ли се е да се свърже с Вас по тази тема?
С много лица, които отговарят по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това положение наистина не само не е коректно, но не е редно и в крайна сметка трябва да се стигне до някакво решение. Последното беше: „Ами, да изчакаме да мине председателството”. Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за успешното председателство, но след това можеше да се започне нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и нормален начин. Но това не се е случило досега.
За икономически интереси ли става дума, лични или може би за политически?
Всичко може да се предположи, защото не е нещо, което е според закона. Започна се да се търси туй много години след 1998 г., когато всички вече бяха казали: „Добре, край!”. Сякаш пък никой друг пък не си е получил бащиното наследство или никой друг не притежава имоти.
Извиват ли Ви ръцете?
Извиват ми ги всъщност по този начин. Защото 9 години, говоря от фамозния мораториум, вече навлизаме в една изцяло абсурдна ситуация.
Какво мислят децата Ви в момента за ситуацията, в която се намирате?
Карат ми се защо търпя всичко това. И просто недоумяват, защото те са свидетели на това, което съм правил цял живот. Но може би защото това ни е било втълпено, че България преди всичко и човек трябва да стиска зъби понякога. Апетити винаги има, всякакви.
На отделни личности?
Вече там не мога да посоча, но човек може да си го представи или да си зададе този въпрос, защото иначе няма обяснение за такъв систематичен и продължителен тормоз. Може би се надяват да си отида от този свят и тогава вече да си кажат: Сега вече free-for-all, както викат американците, но едва ли ще им направя това удоволствие, засега поне се надявам не.
7
Коментирайте
Спомням си интервюто, в което ясно го питаха дали има претенции към българската държава в това число и за царските имоти, и той подскочи като ужилен….едва ли не сме го обидили с въроса. Преди да стане правен, въпросът си е морален. Човек трябва да си държи на думата, иначе олеква. Друг е въпросът дали наистина има основание държавата да му връща каквото и да е. Българският народ е предал тези имоти на царската институция….последно като проверих, още сме си република и Симеон не е български цар. Е видни юристи са се заели с казуса през годините…но все пак – Симеон… Покажи целия коментар »
Какво направи той за държавата ни? Обеща да ни „оправи“. С какви очи иска имотите, които де факто са български, а той си живее в Испания?
Няма да се учудя ако продаде царските имоти и проиграе парите на хазарт. Дано баща му да не го гледа от отвъдното
Макар и в кратце, вече недолюбваният монарх, когото преди години посрещнаха хиляди с възгласи: Искаме си царя!, казва доста истини за това, което журналистите наричат сага с царските имоти. Само мораториумът да вземе човек – това е брутално погазване на частната собственост, недопустимо в демократична и правова държава. Не съм му фен, не съм бил и навремето, когато го избраха, но това е правото, а тук то беше погазено
навремето е бил посъветван срещу приемането на специален закон, май от прословутия Ошанов и сега бере горчивите плодове на този лош съвет
Това е смешен плач на Величеството…
Поредният измамник, който не оправда доверието на българите и с това доказа, че не му пука за народа и държавата ни, а само гони материален интерес.