С ново тълкувателно постановление ВКС и ВАС слагат край на противоречия след големите промени в ЗАНН
Край на противоречията по два ключови въпроса, свързани с приложението на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), които възникнаха след мащабните му изменения (в сила от 23 декември 2021 г.), сложиха днес Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС). В съвместно тълкувателно постановление (пълния му текст виж тук) върховните съдии дават отговор на въпроси, които разделиха във вижданията им административните съдилища.
Първият е коя е въззиваемата страна пред районния съд, когато се обжалват наказателните постановления, предупрежденията и резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство.
Днес ВКС и ВАС единодушно постановиха: „Надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 от Закона за административните нарушения и наказания е наказващият орган“.
Този въпрос се урежда от чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. Това е една от разпоредбите, които бяха изменени при последните промени в ЗАНН. В момента тя предвижда: „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.
Преди измененията от 23 декември 2021 г. гласеше: „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели“.
Новата редакция на чл. 61 ЗАНН накара някои съдии да застъпват виждането, че когато пред районния съд се оспорва наказателно постановление, предупреждение или резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство (актовете по чл. 58д, т. 1- 3 ЗАНН), съдът може да призове или наказващия орган, или учреждението. Т.е. те приемаха като взаимозаменяема надлежна въззиваема страна учреждението и наказващия орган.
Върховните съдии отхвърлиха тази теза и приеха, че когато се оспорва наказателно постановление, предупреждение или резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство (актовете по чл. 58д, т. 1- 3 ЗАНН), като страна трябва да бъде конституиран и призован наказващият орган, а единствено когато се обжалва електронен фиш (акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН) – учреждението или организацията.
В постановлението си те посочват, че с изменението на чл. 61 ЗАНН разпоредбата е допълнена с предвиждането като ответна страна при разглеждане на делото да бъде призоваван „наказващият орган“, без да е уточнено по отношение на кой подлежащ на оспорване акт по този закон. Запазена е частта от разпоредбата, която предвижда призоваването при разглеждане на делото пред районния съд като ответна страна на „учреждението или организацията, чийто орган е издал“, като обаче е отпаднало посочването на „наказателното постановление или електронния фиш“, като тази част е заменена само с „акта по чл. 58д, т. 4“.
„Това обосновава извод, че призоваването като страна при разглеждане на делото от районния съд на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания, се дължи само в случаите на оспорване на акт по тази разпоредба, а именно – на електронния фиш, но не и при оспорване на наказателно постановление. Именно в тази част е допуснато изменение, като наказателното постановление е отпаднало при редакцията на нормата“, заявяват върховните съдии.
Те изтъкват, че това тълкуване съответства на правната природа на електронния фиш, който не се издава от наказващ орган.
Наказателните постановления (чл. 58д, т. 1 ЗАНН), предупрежденията (чл. 58д, т. 2) и резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство (чл. 58д, т. 3) се издават от административнонаказващ орган, а фишът – не, тъй като при него се създава електронно изявление в отсъствие на контролен орган.
Вторият въпрос, на който отговориха днес върховните съдии, е за това как трябва да постъпи административният съд при недопустимо решение на районния съд по ЗАНН – дали трябва да го обезсили, или да го отмени. ВКС и ВАС приеха, че недопустимите решения се обезсилват.
Вторият диспозитив на тълкувателното постановление гласи: „Разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс е приложима в производствата по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания“.
В тази му част постановлението е подписано с особено мнение от осмина наказателни съдии от ВКС – Галина Тонева, Мина Топузова, Мая Цонева, Милена Панева, Христина Михова, Петя Колева, Мария Митева, Татяна Грозданова, както и от 16 съдии от ВАС – Ваня Анчева, Светлозара Анчева, Анна Димитрова, Таня Вачева, Донка Чакърова, Илиана Славовска, Даниела Мавродиева, Анелия Ананиева, Мадлен Петрова, Мирослава Георгиева, Албена Радославова, Юлия Раева, Весела Павлова, Емилия Иванова, Юлия Тодорова, Емил Димитров.
След измененията в ЗАНН, в сила от декември 2021 г., чл. 63 в предвижда: „Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“. Т.е. касационните основания са по НПК, а касационното производство се развива по АПК.
В постановлението се сочи, че касационна проверка може да бъде предизвикана само при формулирани и обосновани в жалбата или протеста касационни основания по НПК, които са различни от тези в АПК и са изчерпателно изброени в чл. 348, ал. 1, т. 1 -3 от НПК – „когато е нарушен законът“, „когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила“ и „когато наложеното наказание е явно несправедливо“.
Върховните съдии обясняват, че именно така законодателят съобразява наказателния елемент в административнонаказателните производства, защото в АПК няма основание за касация „явна несправедливост на наказанието“. Но заради административния характер на тези производства, е предвидено делото да се гледа по правилата за касационното производство в АПК. И следователно административният съд задължително проверява валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния закон. „Аргумент за това е императивният характер на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, съгласно която касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, както и систематичното място на тази процесуална правна норма в Глава дванадесета от АПК“, се посочва в постановлението.
Мнозинството от върховните съдии изтъква, че бланкетният характер на разпоредбата на чл. 63в ЗАНН предопределя, че съдържанието ѝ трябва да бъде запълнено от императивните норми в АПК (глава 12), към които е и правомощието на съда по чл. 221, ал. 3 АПК – да обезсили проверявания съдебен акт.
„Необходимото условие за упражняването на това правомощие, съгласно хипотезата и диспозицията на тълкуваната правна норма, е предхождащата го положителна преценка на касационния съд, че съдебното решение е „недопустимо“, а не „неправилно“ или „нищожно“ по смисъла на чл. 221, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Следователно винаги, когато е налице основание за определяне на решението като недопустимо (например като постановено при липсата или при ненадлежно упражнено право на жалба или след предходно десезиране на съда и др.), разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК е приложима и оправомощава касационната инстанция да го обезсили със съответните правни последици от това (да прекрати делото, да го върне за ново разглеждане или да го прати на компетентния съд или орган). Това важи и за порочното процесуално действие на районния съд, изразяващо се в постановяване на недопустимо съдебно решение поради участие на ненадлежна страна, което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство“, обясняват върховните съдии.
Те заявяват, че само така ще се гарантира защитата на правата на засегнатите от административнонаказателния акт. „Това е така, защото провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса“, се посочва в тълкувателното постановление. Затова административният съд следва да обезсили решението на първата инстанция и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В тълкувателното постановление се коментира и чл. 84 ЗАНН, който препраща общо за всички неуредени въпроси в ЗАНН към правилата на НПК. Мнозинството от върховните съдии най-общо сочи, че тя влиза в действие, само ако в ЗАНН няма особени правила, а препращайки към АПК, чл. 63в от ЗАНН „дава“ особени правила – а именно тези на глава 12 от кодекса.
42
Коментирайте
Нито бяха огромни повечето размери на влогове, нито престъпната шайка имаше право да пуска в нета такива лични данни. Но от престъпни нарушители какво друго да се очаква?! Защо не пуснаха имената на теглилите кредит от банката, които не го върнаха? Зарати тях са фалитите. Това са дебелите връзкари и мафиоти, не вложителите.
Списъците на кредитополучателите си ги има. Това е публична , общодостъпна информация.
Както и списъците на лица с преправени договори. Тези, които внесоха пари на преференциална лихва-тоест без право да бъдат обезщетени, а после договорите им преправени на стандартни-тоест с право да си получат обезщетение до 100 000 евро.
Никакъв край не се слага в противоречията. Има доста още спорни въпроси, свързани с прилагане на изменениета в ЗАНН от края на 2021 година – разноски, обща давност и т.н.
Това че едно деяние е малозначително по чл.9, Ал 2 от НК означава само че не е престъпление. Но то си е 100 % нарушение – тълкувателно решение 113 на ОСНК на ВС по наказателно дело 97 от 1982 г. Освен това ЗАНН си има собствени легални определения, свързани с обществената опасност и не би следвало да се прилагат понятия от НК. На предупреждението по чл. 28 от ЗАНН е придадено значение – то изключва сключването на споразумение.
Някакъв отдел, чийто началник е оправомощен като административно-наказващ орган със заповед на висшестоящ административен орган, утре бива закрит или трансформиран в нещо друго, та ще му се търсят „правоприемниците“ из дебрите на разни постоянно променящи се устройствени правилници, за да се конституира надлежна страна… Дори и да не бъде закрит или трансформиран отделът, неговият началник, който няма кой знае какви други правомощия (при това делегирани) освен това да бъде АНО, ще трябва да упълномощава юрисконсулти, които дори са служители на по-висшестояща администрация, за процесуални представители по делата… Едно съдебно производство, призвано да бъде елементарно, се превърна в безсмислена джунгла по… Покажи целия коментар »
По същия начин се трансформират и цели администрации – отдели, дирекции, министерства, агенции, комисии. Когато те бяха ответни страни преди промените от края на 2021 г. си беше същото – търси се правоприемник.
Упълномощаването на юрисконсулта никога не е било проблемно. Напр. по чисто административните дела от самото начало по АПК ответник си беше административният орган. Според Вас как и кой оправомощаваще урисконсулта тогава? Имали сме полицейски инспектори, инспектори от ПАБ и т.н., позващи услугите на юрисконсулт. Това не е проблем.
В правото на ЕС няма админ.правораздаване
Прав сте.Тези администратори се роят,променят,окопават,за да оцелеят.Но в правото на ЕС гражданите на Съюза имаме неотменимото право,както и в чл.57 от КРБ, че гражданите имат право на добра администрация.А в пар.3 ПЗР на същата не се прилагат закони,наредби ,които противоречат на основният ни закон И сега .След 2007 г.сме ЕС.Прилагат се ДЕС и ДФЕС съгл.чл.5 от Конституцията.Тълкуване прави СЕС за приложимото право,а не ВКС и ВАС, щото процесуалните правила не са нещо отделно от материалното право,щото точно ТЕ го правят реално и смислено приложимо,или виртуална фикция.ЗНАЧИ винаги питаме СЕС ,съгласно чл.628 и сл.ГПК,дори и да не е последна инстанция,всеки съдия… Покажи целия коментар »
Допустимо ли е съдът да отменя НП за малозначителност по чл. 9, ал.2 от НК, след като в ЗАНН се прилагат други правила – предупреждение за маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Особено ако в специален закон е изключено приложението на чл. 28 от ЗАНН – какъвто е напр. чл. 189 „з“от ЗДвП.
Касае се за различни неща. В хипотезите по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН деянието не съставлява административно нарушение, а в тези по чл. 28 от ЗАНН то е административно нарушение.
Съдът е мъдър и справедлив -може да си пише каквото си поиска. По мое дело е постановил че нарушението по ЗДвП не само било маловажно, но било е малозначително.
За Електронните фишове по ЗДВП повечето състави приемат, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими – граници са само сроковете за давност за наказателно преследване по НК. И изведнъж същите състави започват да отменят ЕФ за неспазен едногодишен срок по чл. 34 от ЗАНН от извършване на нарушението – когато собственикът в 14 дневен срок от връчване е декларирал друг водач, поради което при обвързана компетентност неговия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ на водача в декларацията, за същото нарушение.
Проблемът с давностните срокове в производствата по ЗАНН е създаден от законодателя и още виси, т.к. ВАС и ВКС нищо от него не са разгледали. Такъв е, напр., проблемът с общата давност – едни съдилища прилагат такава по НК, други – само ЗАНН, която обща давност пък точно не регламентира. Има разнобой в практиката и много зависи в района на кой съд сте извършили нарушение – напр. Пловдив или Велико Търново. В единия случай за бързо давността Ви е изтекла, в другия – хич дори.
Има старо ТР, че по ЗАНН страните не внасят предварително разноски за свидетели и вещи лица. Съдилищата го игнорират, като задължават страните да внасят депозити за вещи лица и след това присъждат сумите според изхода от делото. Освен това ако деянието е извършено и НП само се изменя, защо нарушителя да има право на разноски? И на какъв принцип се разпределят те? Пълен хаос е и с преквалифициране на нарушението от съда.
Т.нар.законодател нищо не е има предвид,просто някой дето не пазбира нищо е внесъл ЗИДЗАНН и гласували даже без да знаят какво.Виждате в НС каква измет,отрепки и нещо по долно от животинска гор има.С факта,че има и 1000 о.м. за пореден път стана МАНДЖА С ГРОЗДЕ
Ама с ЕГН наказващ или нещо друго? Ако умре- наследниците ли? Хахахахааааа, това са хора, които занн виждат за първи път точно сега
Правила тук си има и са ясни за юристите, поне.
Органът не е физическото лице с ЕГН. Това е лицето, което осъществява съответните функции. Та ако умре то си се назначава ново. Ако този орган се закрие, има правоприемник и т.н.
С всеки изминал ден си мисля, че трябва да вляза в Народното събрание като народен представител, това е единственият начин да променя ЗАНН и ЗЗД по моя вкус и мисъл.
Тези проблеми възникват от недомислието, което направи Косьо Пенчев – за да намери работа на 28-те административни съдилища качи касацията по АХ-тата при тях, вместо да си останат в окръжните съдилища, където им е мястото. Ама нейсе – все пак административното производство е много по-близко до гражданското, затова и административните съдилища правят мазало по ВНАХД-тата…
Добре, че НАХД-тата не са на касация в ОС вече. Че там отдавна не се чете. Директно си потвърждават всичко на РС, че са си дружки. Сега им тежи на РС, че някой наистина следи за законност и допустимост на актовете им.
поредната тъпотия – основания по НПК, касация по АПК – е толкова ли е трудно в ЗАНН да се уреди режима, без АПК и НПК?
Браво! Очаквани диспозитиви!
Проблемът е, че касационните основания са по НПК, а правомощията на касационната инстанция – по АПК. При липса на касационно основание недопустимост, сега ще обезсилват за някои категории съществени процесуални нарушения по смисъла на НПК.
Прави са ВКС и ВАС
Има още проблеми в ЗАНН
Има. Напр. начин на разпределяне на разносики при изменение и частична отмяна на НП, общота давност.
По втория въпрос – става, доволен съм, по първия обаче- направо да ги връщат всичките магистрати в 6-ти клас да си припомнят граматиката за еднородните части на изречението и най-вече пунктуационните правила кога точно се пише запетая пред съединителни съюзи, в случая „или“.
Ха, само тях ли? само тях ли?
На този етап да, нали те имат решаващата дума в крайна сметка. Нека не прекаляваме, не съм на нивото на Екимджиев, че да си позволявам всеобхватна и безразборна критика на съдебната система, пък и е известно, че невинаги позицията кореспондира със знанията и професионалния опит, което дава известни надежди за съвестните колеги по-долу в йерархията и по места.
Ами да , защото за тях говорим.
Ами да , защото за тях говорим.
Най-сетне свършили нещо по същество.
Това е скандално
Е, как може да има спор дали се обезсилва, или отменя недопустимо решение? Това не е ли за студенти питанка…
Младите го мислят откъм крайния ефект, а не опаковката.
Те базисно за правомощията по АПК, или по НПК, а ЗАНН Е ЯСЕН!
Зависи кой процесуален ред прилагате – по АПК/ГПК или по НПК. По НПК обезсилване няма.
ЗАНН препраща към АПК.
И аз това се чудя, ама и тълкувателите във върховните съдилища трябва да се чувстват полезни с нещо.
Нивото е такова вече
В Търново ги отменяха като съществино процесуално нарушение. Въпреки изричната препратка на ЗАНН кэм АПК при касационната инстанция.
Когато КТБ фалира излязоха списъците на вложителите в банката. В медиите са и списъците на десетки съдии и прокурори, или техни роднини и съпрузи с огромни влогове в КТБ. Няма лошо,че имаха влогове в КТБ в нелош размер-законно е да имаш пари. Проблемът е ,че влоговете им в КТБ не са декларирани, поне не в точния размер в публичната декларация, която магитратите подават ежегодно-според медиите. В медиите можете да намерите имената на съдии , прокурори, и няколко следователи-които са имали депозити в чудесен размер в КТБ, но сумата не е декларирана в публичната декларация, която магистратите подават ежегодно. ВСС заяви,… Покажи целия коментар »