Правната комисия прие промени в заповедното производство
С доказателства за неправилно изчисление на дълга ще може да се спре заповедта по чл. 417 ГПК
Продажбата на несеквестируеми вещи, обезпечаващи дълга, ще чака една съдебна инстанция да се произнесе по заповедта
Ако длъжникът представи писмени доказателства, че не дължи, или че сумата е неправилно изчислена, или че вземането се основава на клауза в договор, която противоречи на добрите нрави или е наравноправна, съдът може да спре изпълнението на заповедта по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това беше една от серията промени, свързани със защитата на потребителите в заповедното производство, които прие правната комисия. До късно снощи тя обсъжда на второ четене изменения в ГПК.
Ябълката на раздора – чл. 420 ГПК
Очаквано най-разгорещени спорове предизвикаха измененията в чл. 420 ГПК. От едната страна на спора бяха бившият и настоящият омбудсман Мая Манолова (присъстваща на заседанието като редови адвокат) и Диана Ковачева, адвокатите Веска Волева и Десислава Филипова и депутатите от левицата. От екипа на омбудсмана дойде първоначалният проект за изменения в ГПК, който предлагаше всяко възражение автоматично да спира заповедта за незабавно изпълнение.
Всички останали – Министерството на правосъдието, съдии, адвокати и депутатите в правната комисия без БСП, застъпват тезата, че подобно изменение на практика ще ликвидира и обезсмисли заповедното производство.
„Ако не се приеме предложението за спиране на изпълнението при възражение от длъжника без условия, нищо не правим“, заяви Манолова. Христиан Митев от Обединени патриоти изтъкна: „Приемем ли това, може направо да отменим цялото заповедно производство“.
Именно по негово предложение и с помощта на част от съдиите, участващи в заседанието на комисията – Георги Чехларов и Константин Кунчев от Софийския районен съд и адвокат Валя Гигова, бяха направени промените в чл. 420 ГПК, които получиха консенсусната подкрепа на мнозинството от депутатите. Заради множеството редакции и дискусии, изчистването на точното съдържание на разпоредбата предстои, но е ясен смисълът на основните промени.
Първата от тях беше направена по предложение на Министерството на правосъдието. Тя е свързана с хипотезата, когато, за да спре изпълнението на заповедта по чл. 417 ГПК, длъжникът предоставя обезпечение на кредитора. Сега в закона се предвиди, че то е в размер не по-голям от една трета от дълга. Както и сега, при даване на обезпечение съдът ще е длъжен да спре изпълнението.
Основната промяна обаче е във втората алинея на чл. 420 ГПК, която урежда възможността и без обезпечение, а въз основа на писмени доказателства от длъжника, съдът да спре незабавното изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК. Първо в нея отпадна изискването искането за спиране на изпълнението да е направено в срока за възражение.
Освен това бяха записани три хипотези, при които изпълнението може да бъде спряно:
- при недължимост на вземането;
- когато вземането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, която противоречи на повелителните норми на закона, на добрите нрави или е неравноправна, включително когато е налице обоснована вероятност за това;
- когато е направено искане за спиране, основано на неправилно изчисление на размера на дълга.
Адвокат Валя Гигова изтъкна, че възможността за спиране заради неправилно изчисление на задължението, трябва да важи само за потребителите, а не и за търговците, но не стана ясно дали комисията възприе това в окончателната редакция на разпоредбата.
Остава възможността определението по искането за спиране да се обжалва. Като практиката на ВКС, че ако съдът постанови спиране, жалбата не спира изпълнението на това негово определение, беше регламентирана в закона.
Освен това изрично беше записано, че ако за дълга вече е образувано исково производство, съдът, който го разглежда, ще се произнася и по искането за спирането.
„Замразяване“ на изпълнението при ипотека на единственото жилище
Една друга промяна в ГПК обаче предизвика много колебания у депутатите и до гласуването ѝ в пленарната зала няма да е ясно дали наистина ще бъде възприета от законодателя. Става въпрос за изменение в чл. 445 ГПК. Той урежда изключенията по отношение на несеквестируемото имущество и това, че забраната изпълнението да се насочва към него отпада, когато върху вещта е учреден залог или ипотека, а взискател е именно ипотекарният кредитор. Класическата хипотеза е с единствено жилище, което по закон е несеквестируемо, но банката, която е отпуснала кредит срещу ипотека върху него, може да го продаде, за да се удовлетвори.
По настояване на съдиите Кунчев и Чехларов към правилото в чл. 445 ГПК, че „от забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор“ беше добавено, че „когато изпълнението е допуснато по реда на чл. 418 по отношение на потребител, изречение първо не се прилага до постановяване на решението на първоинстанционния съд по заповедта за изпълнение“. Това означава, че банката няма да може да започне принудително изпълнение за единственото жилище на длъжника, макар и да е ипотекирано в нейна полза, докато първата от общо две съдебни инстанции не постанови решение по започналия след възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК исков процес. Т.е. ще трябва да почака година или две, а в някои случаи и повече.
Адвокат Гигова посочи, че това е практика на банките – и сега те изчакват заповедта да влезе в сила, за да пристъпят към принудително изпълнение. „Но едно е банките сами да се въздържат от действия, защото това е по-целесъобразно за тях, съвсем друго е това да се регламентира в закон. Законът възпитава, а на какво възпитаваме с подобна разпоредба?“, попита тя.
Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев посочи какъв ще е ефектът: „Огромна част от хората ще подават възражение срещу заповедта, само за да отложат изпълнението“. От Асоциацията на банките предупредиха – има вероятност да няма кредитиране, когато обезпечението е единственото жилище на длъжника, освен това подобно изменение ще се отрази върху оценката на активите на банките, а те са от изключително значение за присъединяването на България към банковия съюз.
Димитър Лазаров от ГЕРБ беше сред депутатите, които изтъкнаха и друг проблем – към кой момент ще се преценява несеквестируемостта, тъй като жилището може да не е било единствено при сключването на кредита, а после собственикът му да разпродаде останалите си имоти и така да се ползва от тази нова възможност за „замразяване“ на изпълнението.
Поставят се и серия други проблеми, като това как ще се постъпва при ипотека върху земя например, като по закон несеквестируеми са 30 дка, а длъжникът може да е дал като обезпечение една цяла нива от 100 дка. Или пък при ипотека върху апартамент от 150 кв.м, в който живее тричленно семейство, чиято несеквестируема част е 55 кв.м.
Как проверката за неравноправни клаузи стана основно начало на процеса
Основната цел на измененията в ГПК беше да се отговори на започналата наказателна процедура срещу България за това, че правата на потребителите не са достатъчно защитени в заповедното производство. За целта бяха направени серия изменения. Мястото на едно от тях обаче предизвика коментари в правната комисия.
Още в чл. 7 ГПК, който е в главата с основните принципи на гражданския процес и регламентира служебното начало, беше записано: „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да вземат отношение по тези въпроси“.
Срещу това възрази депутатът от БСП Филип Попов, а министърът на правосъдието Данаил Кирилов също изтъкна, че така се придава фундаментално значение на този принцип. Адвокат Валя Гигова даде предложение служебната проверка за неравноправни клаузи да влезе в чл. 140 или чл. 146 ГПК, но на финала тя беше въздигната в едно от основните начала на гражданския процес.
Освен това в ГПК изрично беше регламентирано (в чл. 113), също след спорове дали там му е мястото, че делата на потребителите са граждански, а не търговски.
С друга промяна в чл. 410 ГПК пък беше предвидено, че „когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива“.
С изменение в чл. 411 ГПК беше регламентирано, че съдът ще отказва издаването на заповед за изпълнение, ако „искането се основава на неравноправна клауза, сключена с потребител“.
В полза на длъжника беше предвидено, че срокът за изпълнение след издаването на заповедта вече няма да е двуседмичен, а едномесечен. Освен това в самата заповед по чл. 410 ГПК задължително ще има предупреждение към него, че ако възрази неоснователно срещу нея, „може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта“.
С промяна в чл. 417 ГПК беше регламентирано, че когато основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение е извлечение от счетоводните книги на банките, към него трябва да е представен „документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. А в неговата точка 10 се добави изрично условие, че „когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“.
Беше направена промяна и по отношение на обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение (чл. 419 ГПК). Срокът за обжалване беше увеличен от две седмици на един месец, а съдът беше задължен да отмени разпореждането, ако се основава на клауза в договор с потребител, която противоречи на повелителните норми на закона, на добрите нрави или е неравноправна.
Всички тези изменения в ГПК, свързани с правата на потребителите, са придружени и от определение в 20 пункта що е то неравноправна клауза в Закона за защита на потребителите. А съдия Албена Ботева от Софийския градски съд на финала на продължилото с часове обсъждане в правната комисия обобщи: „Съдът на всеки етап, непрекъснато ще прави проверки за неравноправни клаузи, ще чете договори и общи условия, а всъщност Законът за защита на потребителите задължава ресорната комисия да проверява общите условия за неравноправни клаузи. Има 20 банкови и още 60 небанкови финансови институции, ако техните условия бяха проверени от този, на когото законът го е възложил, сега нямаше да се очаква пак всичко да се върши от съда“.
36
Коментирайте
Ако вместо да пишеш постове от 10 страници почнеш ДА РАБОТИШ няма да имаш проблеми със сметките за парно . На 5000 лева заплата 200 лева парно не се усеща .
Не виждам какъв е проблемът при подадено в срок възражение срещу ЗНИ да се спира по силата на закона допуснатото ПРЕДВАРИТЕЛНО (незабавно) изпълнение – взискателят вече е обезпечил СПОРНОТО все още вземане чрез налагане на ИЗПЪЛНИТЕЛНИ възбрани и запори. Ама щяло да се оскъпи производството за длъжника – че то се оскъпява и за „недобросъвестния“ ответник при иск за реално изпълнение, когато „предотврати“ постановяване на неприсъствено решение или не признае иска. А ако бе се реципирало немското заповедно производство, чрез австрийското, нямаше да се позволи да се издават Заповеди за НЕЗАБАВНО изпълнение въз основа на едностранно съставени частни документи, удостоверяващи… Покажи целия коментар »
ГПК го мразят негодяите, които отдават за лихва 500 лева и искат 2 500 лв. Въобще – мързелите и които им се пие кафе през работно време, не че нещо лошо. ГПК се променя като някаква мода, което не мога да го разбера. В закона трябва да има музика, а постоянните промени – внасят дисхармония в онова изпипано първоначално разрешение. Усещам следната тенденция – че тетките от адвокатската колегия, измислят план да се рекламират, така че да станат търсени от клиентите, ма то няма грам мозък в предложенията, не че нещо, смисъл исках да кажа, смисъл адвокатски кантори се саморекламират… Покажи целия коментар »
Крайно време беше да се направи това изменение в ГПК има дори още на много места да се пипне и поправи .Помните ли около 2000-2007 г .какви бяха лихвите на потребителските кредити .Аз помня и помня как ги отпускаха и сега как страдат хората стани гаранти по нечии кредит и КСК им запорират сметките с пенсии и детски надбавки .Защо наследници Теябва да плащат за грешките ,поступките и деянията на родните си ?Защо гарантите Трябва да плащат за девнията на кредитоискателите?Не е ли всичко това една задкулисна игра на банките.?Това не е ли за тях един вид застраховка ?Не се… Покажи целия коментар »
Всичко за неравноправните клаузи на банките е една голяма буря …..в чаша вода , която Манолова , Филипова , Волева и сие раздухват и правят НС и Правната комисия на луди . Жалко , че и съдии им пригласят , а не може да не знаят за какво става въпрос . Големият проблем на длъжниците стигнали до съд е , че НЯМАТ ПАРИ и са теглили безумно ГОЛЕМИ КРЕДИТИ . Да , има присвоени суми от банките , но те са много малки като част от дълга – 5% , най-много 10 % . Другите суми се дължат , ипотекираното… Покажи целия коментар »
Добре е, че най-сетне се урегулира детайлно материята. Пък ако ще и самият дявол да е вносител на предложенията.
Пак са се сетили след сто години практика. Потребителите кучета ги яли.
Това е материя, която остава в тоалетната след ходене не по малка нужда. Крайно време е да се пусне водата. Особено ако някой от „законотворците“ помни чл.237 от ГПК отм. Пък и целия този отменен ГПК. Всъщност наред с материята, не е ли добре да пуснем водата и на тези, дето създават тази материя!? Крайно време е всеки да си иде на мястото. Едни – на работа, други – във фекалийната канализация.
В статията е изнесена много невярна информация. От сайта на НС се вижда, че едните предложения не са изготвени от екипа на Кунчев, Чехларов и Валя Гигова. Като се отворят предложенията на Християн Митев се вижда, че той се позовава на текстове, изготвени от съдиите Кунчев, Васил Петров и Филип Савов. Това не е единственото невярно изнесено в статията. Само е показателно за достоверността на написаното!
Достоверността на написаното ще я видиш ако, когато и каквито се приемат измененията и допълненията на второ четене на законопроекта в НС и след обнародването му в ДВ. Излишно е да се споменава, че дотогава това са само предложения.
Като не сте запознат, не коментирайте, защото в правна комисия проектът съвсем не изглежда като на сайта на НС
Забавен сте! Това казвам и аз – кой Ви говори за сайт… Изчакайте гласуването на законопроекта на второ четене, после и обнародването на окончателно приетото. Пък, ако си нямате работа, гледайте си сайта.
Истината е, че рано или късно всичко се нормализира. Време беше проверката за неравноправни клаузи да бъде извършвана от съда още в заповедното производство. Отпорът на монополисти, банки, дружества за бързи кредити, събирачи на дългове и други подобни е голям, защото много добре знаят, че ако трябва да представят в съда договорите, с анексите и общите условия към тях, няма да могат да докажат значителна част от сумите, които иначе смело претендират като дължими.
Добре е, че са удължили срокът за изпълнение след издаването на заповедта.
Колко да е добре? Аз не смятам, че този срок е кратък и в момента.
Правата на потребителите в много случаи не са достатъчно защитени в заповедното производство. Най-често това се случва в договорите за ипотека.
А, нищо не са в сравнение с тези за бързи кредити.
Ако се допусне всяко възражение автоматично да спира заповедта за незабавно изпълнение, то заповедното производство ще обезсмисли със сигурност заповедното производство.
Не са прави, трябваше проверката за неравноправни клаузи да я вкарат още в чл. 5, чл. 7 много назад…
Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да вземат отношение по тези въпроси.
Защитата на потребителите не е обикновена императивна норма, а свръхповелителна. Казва го СЕС, но кой да чете. И естествено, че основнита начала се регламентират в началото на закона. Пише го в УПЗНА, но нали…
СЕС никой не го бръсне. Ако го няма в НА у нас, съдиите изобщо не знаят, че го има.
Само на мен ли така ми изглежда или ГПК затъва все повече и повече в казустика
20 точки определение за неравноправна клауза?! това кой графоман го сътвори? тежко и горко ни. Поздравления за съдия Ботева, която е казала истината право купе в очи!
само яки глоби, които лично да плащат онзи хубавец председателят на комисията и останалите анонимници, ще оправят нещата. сега всичко се хвърля на съда и той да се оправя и да чете общи условия до откат. За Топлофикация – София всичко си е ясно, там ВАС си ги гледа редовно
Ами Директива 93/13 го е сътворила. Направи се промяна в чл. 143 ЗЗП, с която правилно се транспонира директивата. При досегашното й транспониране формулировката в нашия закон навеждаше на извод, че е необходимо кумулативно да е налице общия състав по чл. 143 и други условия по т. 1-18 или да се търсят каквито и да е било допълнителни условия съгласно т. 19. В Директивата е разписано, че е достатъчно да е осъществен общият състав, транспониран в 143 и не е необходимо да се установяват и други условия. ЕК отправи критика за транспонирането на Директивата и Министерство на икономиката презицира текста… Покажи целия коментар »
Промените в ГПК са нещо като правна Евровизия – провеждат се (поти) всека година, гастролират различни изпълнители, а нивото става все по-ниско и от АВВА стигнахме до Мая Манолова
Така е. Но аз искам да попитам какво става с промените, които се готвят в МП – нали там също беше формирана работна група. Приключи ли тя работа или какво…
Новата казуистика в чл 420, ал. 2 какво носи всъщност?! И сега има възможност за писмени доказателства, пак съдът не задължен като с обезпечение?!
премахването на срока за искането – двуседмичния за възражението, го прави възможно по всяко време, т.е. дори и при започнало исково, явно това ще да е най-значимото
Мая Манолова значи продължава да се изявява като общественичка. Ми че да идем всички там да плещим глупости за заповедното! Граждани сме все пак!
Айде няма нужда да ни се смеят като на нея.
Тази жена сега се чуди как да си уплътни времето. Не стана кмет, клиенти няма. Ходи да виси по комисии и да се прави на интересна.
А щеше да е хубаво ря да бъде кмет.
Мая има нужда от работа. Сега хем кмет не е, хем омбудсман. То как се живее така?
Ще доразкатае майката на ГПК-то , ако може . Банките са лоши , а милионерите -длъжници и тези с единствено жилище по 200 кв.м са ….измамени потребители . Чул някой , че с заради неравноправни клаузи може да не си връща кредита и се наредил на опашката . Е , Веска Волева и Филипова си губят 95 % от делата , но това няма значение . Нали са жегнали банката да върне 2000-3000 лева . Че тя си ги е взела 1000 пъти тия пари . Който е правил глупости и е теглил големи кредити винаги опира пешкира , само… Покажи целия коментар »
За корупцията и беззаконието винаги ни е виновен закана, който съдиите нито четат, нито приемат доказателства за нарушаването му, нито прилагат собствените си разпоредби. Повече от ясно е казано, че въззивния съд следва служебно да прилага императивната правна норма, дори без ответника да го е поискал. Могат ли всички съдилища взети заедно, да представят поне едно доказателство от стотиците хиляди дела по искове на Топлофикация, че са приложили императивната материалноправна норма „продажба“, предмет на чл. 150 от Закона за енергетиката, А сега съдилищата ще спират изпълнението при оплакване за неравноправни клаузи или за нарушение на императивна норма на закона или… Покажи целия коментар »