Пред двама министри
Съюзът на юристите постави ребром проблема с качеството на образованието по „Право“
Само 25-30% от завършилите издържат адвокатския изпит, а и има факултети с нулева успеваемост, изтъкват от СЮБ
Има крайна необходимост от съществени промени в юридическото образование и при започналата сега реформа на висшето образование трябва да бъдат обсъдени и изготвени и изменения относно обучението на студентите по „Право“. Това заявява Съюзът на юристите в писмо до министрите на правосъдието и образованието Надежда Йорданова и акад. Николай Денков.
„Вече 30 години правим съдебна реформа, и сме недоволни от резултата, защото пропускаме най-важното, че тя трябва да започне от юридическото образование. Усилията на Съюза на юристите в България, Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) и редица правни НПО, както и на съдебната власт в тази посока досега не срещат подкрепа от изпълнителната и законодателната власти“, пише председателят на СЮБ Владислав Славов на двамата министри.
И припомня на Денков как през 2015 г., когато при поредно обсъждане на проблемите в юридическото образование, проф. Огнян Герджиков заяви: „Уважаеми колеги, произвеждаме брак“. А самият акад. Денков е изразил надежда, че ще има нова методика за държавно финансиране на университетите въз основа на качеството, а не на количество студенти, но тя не е факт и днес.
От СЮБ излагат твърдата си и дългогодишна позиция, че 9 юридически факултета са много. „Още в края на 90-те години на миналия век в МОН при министър Д. Димитров беше изработен проект на ПМС за преобразуване (обединяване) на съществуващите юридически факултети и свеждането им до не повече от пет, който остана само на хартия. И сега тази промяна е наложителна особено с оглед на количеството и качеството (знанията) на завършващите студенти“, пишат от най-голямата организация на юристите у нас. И изтъкват, че два международни одита на юридическото образование в България са излезли с доста негативни оценки.
Съюзът на юристите посочва, че за момента единственият обективен източник за качеството на образованието по „Право“ са изпитите за придобиване на адвокатски права. В тях всяка година участват около 1400 млади юристи с успеваемост 25-30%. „Има факултети с нулева успеваемост и абсурди – юристи с отлични дипломи не издържат изпита“, заявява СЮБ.
Организацията напомня и за основните си идеи за подобряване на качеството на юридическото образование, които сама определя като „брадясали“, защото десетилетия изпълнителната власт отказва да ги осъществи:
- Намаляване броя на юридическите факултети и лимитирано намаляване приема на студенти по право, включително и в частните вузове;
- Писменият анонимен държавен изпит да се провежда на национално ниво с оценители конституционни съдии и висши магистрати. При успеваемост под 50% на съответния юридически факултет да се отнема акредитацията. Подобна практика има в Румъния. За сведение дори в бившия Съветски съюз, държавният изпит по право се е провеждал във ВУЗ, различен от този, който студентът е завършил семестриално. За съжаление този „челен опит“ не сме могли да пренесем в НРБ, по обективни причини – имахме само един юридически факултет!
- Следва да се въведе централизиран тестов приемен изпит. С оглед нивото на средното ни образование някои кандидати не трябва да бъдат заблуждавани, че могат да завършват специалност право, а от друга страна субсидията на съответния ВУЗ не трябва да е обвързана от броя на студентите.
- Съществено значение за промяна на модела на юридическото образование е завишаване изискванията спрямо подготовката, знанията и качествата на преподавателите в юридическите факултети. Законът за висшето образование определя това задължение на държавата и на съответните ВУЗ, но се нуждае от детайлизиране в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист.
66
Коментирайте
Другарки и другари, партия, днес във властта отскоро-част от новата управляваща коалиция , в предизборно обещание обеща да въведе лустрацията. Днес те са във властта, и не разбирам защо не внасят проектотекста, текст който ввече съществува(изготвен е ,но не са събрани депутатски подписи за внасяне-неивестно защо). Въпрос на едно изречение изменение в Конституцията-не е късно да се случи. За сведение- Лустрацията в Чехия е най-всеобхватна. Тя е и до ниво внуци на лустрираните. Лустрацията в чехия представлява следните репресивни мерки към лустриравните, неизчерпателно: -за пенсионерите, търпящи лустрация-анулиране на правото на пенсия, и изземване на получените пенсии обратно, които не са… Покажи целия коментар »
Изумително е,че лица, никога през живота си неходили на конкурс коментират изпитните резултати на другите изпитвани днес. Защото до 2006-никъде, ама никъде нямаше задължителен конкурсен изпит. За работа в администрация, министерства, съдилища, прокуратури, арбитражи-ирането тогава не ставаше с конкурс. да не коментирам и странността от 90-те години-хора от извън съдсебната система да попаднат директно във Върховните съдилища-без конкурс и без изпит. Как става това, и толкова ли нямашще лица от систевата да са по-достойни? Факт е до -2006 г има лица , без НИТО ЕДИН КОНКУРСЕН ИЗПИТ! Друго- Ако в България беше проведена лустрация, лица нямаше да ни дават акъл… Покажи целия коментар »
Да направим един анализ на адв.изпит, а и на някои други. Обединен есен 2020/ пролет 2021: Тест- издържали 90 човека; Казус- издържали 90 човека (нито един отпаднал); Устен изпит- издържали 90 човека (пак нито един не отпада); Краен резултат- които е трябвало са го взели. Есен 2021: Тест- издържали 100 човека; Казус- издържали 72 човека; Устен изпит- издържали 71 човека + 1 неявил се по болест; Краен резултат- които е трябвало пак са го взели, но без един, но какво да се прави ковид е. Конкурс ДСИ 2020 Места- 11; Тест- издържали 13; Устен изпит- издържали 11, но заетите места… Покажи целия коментар »
Винаги в навечерието на Общото събрание на адвокатите го подига този въпрос и така … до догодина.
И всичко по старому!
Важното е синето да е депутат.
Само парлама!
Скоро ще внесем мотивирано предложение да отпаднат Конкурсите за първоначално назначаване на магистрати в Съдебната власт, както и Изпита за младши адвокати. Влизането да става на база – общ успех от следването + общ успех от държавните изпити / 2, както беше преди 89-та година. Дано да успеем!
Прави впечатление, че секцията е пълна с коментари как било преди 1989 г., как било преди 2006 г. Гледайте как е сега, колеги. Рабфаковете и назначенията без изпит не са оправдание за юристите през 2022 г. Нормално е всеки да иска да е като тези преди него, на които им е било лесно, но докога ще е така? Все някога трябва да се свърши. Дайте да махнем изпитите за адвокати и магистрати, защото до 2006 г. не е имало и не е честно спрямо децата. Съдебната система и адвокатурата в България няма да се реформират изведнъж – махаме всички и… Покажи целия коментар »
Въпросът не е,че сега е много трудно, а преди беше лесно(например никъде не се ходеше на конкурс и изпит, юристите бяха много малко-и по правило-„партийни преторианци“-най-верните към режима тогава, -, а през 90-те години дори, дори за съдия във върховния съд нямаше изискване за изпит, и то при външно назначаване на лица, които никога не са имали един ден магистратски стаж….). Циничното е,че лица, които никога не са ходили на изпит, които са получили високи назначение в съдебната система, -без конкурс, и без магистратски стаж преди инсталирането коментират колко незнаещи са днес явяващите се на изпит. Дори не се отчита,… Покажи целия коментар »
Изпитните конспекти са съобразени с действителността, а в България /както впрочем и в други европейски държави/ липсва система за тясно профилиране на юристите. Ако станете адвокат, получавате правомощия да осъществявате защита и съдействие по всякакви видове дела, не само по тези, към които имате интерес, и е много вероятно в практиката да се наложи да защитавате клиенти по всякакви дела /ако ще и по изключение/. Не са много адвокатските кантори, които могат да си позволят лукса да подбират клиентите си по материя, обикновено се делят най-общо на граждански и наказателни, като гражданските често взимат и административни дела, както и АХ-та.… Покажи целия коментар »
Впрочем в наказателноправната материя /която в съдилищата включва и административнонаказателната/ законите са доста повече от два /няколко примера: ЗИНЗС, ЗЕЕЗА, ЗБППМН, ЗООРПСМ, УБДХ, ЗЗдр, ЗАНН, ЗПИИРКОРНФС и пр./, и правната сложност на делата често е брутална, да не говорим за фактическата.
Моето предложение е на следващия изпит , организиран от адвокатурата-а той ще е сравнително скоро шефовете на СЮБ, а и защо не-действащи адвокати, вписани без изпит, ама мвного искащи да има дори двоен, повторен изпит за кандидат адвокатите-по лобисткия проект за изм. на ЗАдв. да бъдат изпитани на същите тестове и казуси като кандидат младши адвокатите, и проверяващия да не знае дали проверява изпитната работа на младеж-кандидат адвокат, или на юрист от СЮБ или на неизпитван ,действащ авокат-аз нямам съмнение,че оценките ще са пълни шестици, тоест проблем в изпита няма. Не за друго-а за да ни изумят със знания, и… Покажи целия коментар »
Интересно-има хора от предишното поколение никога неходили на изпит и конкурс. Ама най-активно коментират сегашните резултати от изпитите. Да напомня: -До 2006 и съдия и прокурор се ставаше и без конкурс. Последното безконкурсно назначаване е в последния ден, в който законът го позволява-тоест има хора, които хванаха последния влак, последния вагон, последното купе. Друг пример:-през 1996-когато ходихме по антиправителствени демонстрации против Ж.В., се оказва,че други хора бяха назначавани без конкурс-ние протестирахмве във всеобщо интерес по барикадите на Орлов мост, други се уреждаха. -До 2004 .г адвокат се ставаше-без изпит. А днес също може да се стане без изпит, при определени… Покажи целия коментар »
От всички часове за упражнения в ЮФ на СУ, в моето 5-годишно следване, най-доволен останах от упражненията по Наказателно право -обща и особена част при прокурор Добрин Велков от СГП, който отдавна е пенсионер, но този човек така ни обясняваше институтите на наказателното право, че направо в онзи момент се почувствахме и ние прокурори, така успяваше да слее теорията с практиката си, че направо все едно се намирахме в Съдебна зала, а не в университета. Някаква дарба си му беше. Затова всички от групата имахме положителни резултати при шуравия Стойнов.
Едно време имаше доста партийнолюбци в Юридическия факултет на СУ ,,Св. Климент Охридски“. Пример -академик Ярослав Радев, който преподаваше Конституционно право, на изпит не пропускаше да те унижи, особено, ако си с по-особено име, ама не смееше никой нищо да му каже, защото беше под крилото на БКП, нали той им изкова Конституцията през 71-ва година. Кой друг?! А, да, доц. Пантелей Григоров по История на БКП, който не пропускаше да изтъкне на лекции – колко сме заблудени и че повече от един „прост адвокат“, по неговите думи – няма да изкласим! Не знам защо такава ненавист имаше към нас.… Покажи целия коментар »
То така трябва да се закрие прокуратурата и голяма част от съда, а пък за адвокатурата да не говорим. Айде, то адвокатите повечето са бизнесмени, не практикуват процесуално представителство и кой знае какви щети не нанасят, освен че клиентът трудно хваща, че не разбират, но пък съд и прокуратура да са толкова зле подготвени, означава пародия на правораздаване. За законотворците юристи пък да не гооворим.-особено от последната партия… Повечето юристи след 2000 са вече от ЮЗУ, УНСС и симеоново. Ако се въведе един изпит за всички, ама по право и истински, не тинтириминтири,без връзки, сигурно ще останат 20 %
Аз след като завърших ЮФ на СУ си казах – Ами, ся, какво да правя!? Накъде?! Бях стажувал в две кантори като студент, но си казах, че адвокатската работа не е за мен. Магистратската позиция също не ме влече. Работих 3 месеца като брокер, ама и това не ме грабваше, накрая си казах – братле, през тия 5 години – открили силните си страни в Правото? Като почнах да се анализирам – си казах – да, във финансовото и данъчното право! Отварям в нета, търся, гледам че обявяват конкурс за инспектор в НАП, подадох документи, явих се и го спечелих.… Покажи целия коментар »
Категорично не споделям мнението на СЮБ. Не е обективно*. Ако беше обективно, защо не е коментирано качеството на правното образование преди 1989г-когато право можеше да завършиш, ако се запишеш за учиш за милиционер в милиционерското училище в Младост 4, а в СУ 80 процента от студентите по право бяха приемани с привилегии, не повече от 20 процента са влезли с конкурс. До 1989г привилегиите са, например и неизчерпателно за : -деца на активни борци против капитализма-гарантирано, запазено място в СУ, по която изберат специалност, -по линия на РАБФАК-между 20-50 процента от приетите. Хардкор номенклатура получаваше достъп до СУ чрез РАБФАКърстване.… Покажи целия коментар »
И във Вашия коментар има много истина…
А сигурно има все още български действащи съдии, прокурори и следователи…от старата школа, които са завършили „Право“ в СССР. Защото навремето, за да те пратят в СССР да учиш, особено „Право“…трябва да си с големи заслуги към БКП, баща ти, дядото ти…и т. н.
За сведение-съдииката, осъдила Н.К.-Б , преди 1989г по политическите текстове на НК дори и днес е на около 5 г от пенсия. Навсякъде в източна европа тя би била лустрирана, без право за работа в бюджетната сфера и при незачитане за трудов стаж на съдииския и стаж, отпреди 1989г. А дори и до днешна дата няма закон, който да реабилитира осъдените преди 1989г по политическите текстове на НК. Трети пример https://www.vesti.bg/novini/73-godishniiat-kandidat-na-ods-za-chlen-na-komisiiata-po-dosietata-kazva-che-s-nego-sa-se-zanimavali-217-oficeri-ot-dyrzhavna-sigurnost-1015677 -преди години антикомунистът Г. К. не беше назначен в комисията по досиетата-защото Държавна сигурност с новото и днес име не позволи-Г. К., заради антикомунистимеска дейност е бил в затвора… Покажи целия коментар »
режим
Навремето имаше виц – „като се зная какъв инженер съм, ме е страх на доктор да отида“. За много професии важи. Най добър е немския подход – дават шанс да се запишат на доста разширен кръг от хора. Но още първи курс ги скъсват от учене, някои и до изпитна сесия не могат да стигнат, защото не могат да заверят упражненията. Но нашите университети нещо не искат да възприемат такъв подход, знаем защо.
Всъщност основен проблем е нулевата практическа подготовка. Безспорно, важно е да знаеш какво съдържа един документ, каква е правната му природа, същност и характеристика, НО още по-важно е да си го виждал. Така, както се прави с „живото право“. Чудесно е да учиш в пети курс съдържание на „обвинителен акт“, но най-добрата подготовка е да ВИДИШ такъв, да се запознаеш с него, да го докоснеш. Всички знаем как се изкарва юридическа правоспособност. На никой не му се занимава със студенти,а и всеки си прехвърля топката. Напоследък, правото стана „модерна“ дисциплина. „Не знам какво да уча – ще запиша право“. Не… Покажи целия коментар »
Като гледате в другите държави, вижте в САЩ, как е. Там за да учиш право, първо трябва да си завършил бакалавър и обучението е много практически насочено. В България обучението по право най-добре да мине към окръжните съдилища и да приемат по 30-40 човека на година. Имаме 28 окръжни съда, това прави около 1000 човека, равномерно разпределени в цялата страна. За справка СУ приема 450 човека и продължава да обучава задочно незнайно колко. Няма как да се изисква качество в момента.
Завършим миналата година в Пловдив с Много добър 5 в дипломата. Преподавателите са под всякаква критика и на никой не му пука. За това се насочих към учене в практиката и разчитам на роднина, който ме учи на истинското право. Още сънувам кошмари от упражненията ми с асистента по семейно и наследствено право, който сваляше половината момчета в курса и явно си демонстрираше “апетитите”.
Еврогейски ценности, сър !
Това ще да е Митко Топузов. Лошото е, че срещу такива нищо не може да се направи, че после ще пищят за дискриминация, омраза и пр.
Същият, аз реших да му пусна, за да ми даде заверка…ама накрая се отказах и глупакът ме прати директно на поправителната по СНП.
Бълват се студенти по право, икономика, публична администрация и туризъм, а се търсят… програмисти 🙂
Последно време май никакви студенти не се и бълват. Последните две години приемът е на 60-65%, а отделно по данни на МОН 50% изобщо изкласяват. 80% от прекъснатите са прекъснали в първи курс.
Аз съм завършила „Право“ в Софийския университет през 1986-та година. По наше време имаше задължителна специализация още от трети курс – едни колеги се ориентираха към наказателноправната специализация, други към международноправната, трети към гражданскоправната, четвърти към публичноправната. Повечето се насочвахме към гражданскоправната специализация, защото имахме невероятен преподавател по гражданско и облигационно право – проф. Витали Таджер, който преподаваше със сърце и душа.
Да не забравяме и проф. Лиляна Ненова по семейно и наследствено право, която беше много изискана дама и…… изискваща, за разлика от брат й – проф. Иван Ненов, който ни преподаваше по Наказателно право – човекът спокойствие, както му викахме. Имах чувството, че той не знаеше какво е чувството да се ядосаш, камо ли избухнеш.
Амиии аз завърших 2010 г. СУ, и помня през първия семестър на последната година по Граждански процес ни бяха сложили един млад асистент, някъде на 26-7 г. беше, нищо не правихме на упражненията му цял семестър, говорихме си на свободна тематика, разказваше ни за студентския му живот, как са поливали взета сесия, как изкарал на косъм 3 по осигурително право и 3 седмици поливали взетия изпит, такива ти работи. За щастие летния семестър ни го смениха, сложиха ни една възрастна асистентка, нотариус, диктува ни казус, и ни викаше – хайде, бре, колеги, решавайте, ама вие нищо не знаете! Ми как… Покажи целия коментар »
Извинявам се, но погледнато обективно – не може в ЮФ на СУ ,,Св. Климент Охридски“ най-логически да е структуриран учебният план на спец. „Право“, а в другите юридически факултети – ХАОТИЧНО! Не може в ПУ да учат наказателния процес в 3-ти курс, а в СУ – в 5-ти. Същото е и с други правни дисциплини. А и студентите трябва сами да надграждат уменията си. Избират си отрасъл на правото и се усъвършенстват в него. Добрият юрист е този, който е специалист в даден правен отрасъл, съответно да решава казусите, със задълбочени познания по него, а не познавач по всичкология.
Кое е логичното на програмата в СУ? ПЕС и Административно право във втори курс ли? Или да изучават Криминалистика, преди да са имали и една лекция по Наказателен процес?
За Криминалистиката…важното е да са изучили Наказателно право (обща част), за да имат понятия от престъпление и наказание и да боравят с наказателния кодекс.
Глупости, дори преподаващи Криминалистика са на мнение, че следва да са учили процес. Каква е логиката да учат за различните видове експертизи, без да знаят какво са предмет и способи на доказване и каква е ролята им в процеса?
До „Анна“
Аз също съм съгласен, че криминалистика не трябва да се учи преди наказателния процес. Според мен най-правилно би било, ако се изучава паралелно с наказателния процес в 5 курс. Криминологията да се изучава в 3 курс паралелно с наказателното право. Всичко това е въпрос на организация на самите дисциплини. Но наистина има много неудачи. Например МПП и ПЕС трябва да се изучават в една учебна година – МПП първи семестър, а ПЕС – втори. Поне така мисля аз.
ПЕС, а?
Държавно право на социалистическите страни. Същата работа.
Класика трябва, класика!
Напълно съгласен. Невъзможно е човек да разбира от всичко – бил той и юрист. Затова трябва да се мотивират студентите към края на обучението им (може би от 5 курс, когато се сблъскат и с процесите) да се специализират в даден отрасъл на правото. За целта обаче трябва да има качествен подбор на преподаватели. Например най-удачно по процесите асистенти да бъдат действащи магистрати, защото те най-добре биха могли да представят процесуалното развитие на даден казус по най-достъпен за студента начин (вместо адвокати, както е сега в повечето ВУЗ-ове). Според мен трябва да има пропорционалност в подбора на асистенти (в смисъл… Покажи целия коментар »
Моето мнение е, като на колегите по-горе, че студентът по „Право“ още в 3-ти, 4-ти курс, трябва да се ориентира коя правна област го влече. Разбира се, той трябва да има основни познания по всички правни отрасли, но тук целта е да се задълбочи в един и да се развива в него. Аз… примерно в 4-ти курс осъзнах, че просто наказателноправните отрасли НЕ са за мен и не искам да си имам практическа работа с тях за в бъдеще. Моята силна страна беше гражданскоправната област и то в частност – Облигационно и Търговско право, та затова реших, че натам ще… Покажи целия коментар »
Не е много нормално да слагат асистент, който току-що завършил, взел си държавните изпити и айде на хонорар. Защото първо, според мен, без практически опит е безполезно да преподаваш на юристи, така и на лекари, инженери, архитекти и др. Само тука да ми обяснява нещата на теория…ммм, мерси, аз и от учебника мога да си го прочета. Имахме подобни премеждия с един асистент по финансово право, с който на всяко упражнения се чепкахме, защото той обяснява нещата само на теория, никаква практика няма, а финансовото право е много динамична материя, нормативната база там постоянно се мени, не може да ми… Покажи целия коментар »
Нищо логично няма в това в СУ да се учи задължително правна информатика. Ми да преподават по същата логика и правна космонавтика, или правна айкидистика, правна каратистика, правна тенисистика и тн.
И то при комплексирания проф. Кискинов, който се изяжда от яд, щото студентите му не обръщат никакво внимание на двата му скучно преподавани от него предмета – Информационно право и Правна информатика. То между другото Кискина е математик, завършил е и ФМИ, та веднъж като почна да разяснява някакво математическо уравнение, та гледахме като теле в зеле
Тъжна статистика.
Правилно поставен въпрос- в предходната тема писах за ревандикационен иск и за правните последици от непоставянето на печата на АВ върху НА като нищожност на нотариалното действие и оттам- нищожност на НА като вид краен официален писмен документ. обективиращ нотариалното производство, а друг коментатор ми говори смешки- твърди, че едва ли не обхвата на ревандикационният иск се разпростира и върху сделките с движими вещи- като МПС-та например., като в същия момент твърди, че ми липсвали “базисни знания“ по вещно право…
Крайно време е за подобен тип (дай боже) адекватни мерки. В последно време „студент по право“ е смислов синоним на „непрокопсаник“, „смотаняк“ и „галфон“. През последните години доста чесро ставам свидетел на подигравки и подхвърляния към юристи, именно защото специалността вече се конкурира с българска филология по възможности за реализация и финансови стимули и съответно масово се приема за глупост идеята да учиш усилено 5 години и накрая да не можеш да се бориш за едни хиляда лева. Аз лично съм учил съвестно и задълбочено и сега отличната диплома мога да си я поставя на (в) едно преспецифично място, или… Покажи целия коментар »
Както добрият математик и физик може да решава задачите по математика, съответно по физика, така и добрият юрист трябва да може да решава казуси, именно там е силата, математическата точност на юриста…Ако един завършващ юрист не може да решава казуси, то значи има нещо сбъркано в обучението му…
Завърших ЮФ на Пловдивския университет преди 3 години. За съжаление, след това ходих по мъките още около 2 години, защото при стажуването ми в кантори в гр. София осъзнах, че нищо не сме учили като хората в гражданския процес и материалното право. Тъжното е, че много колеги разбираме колко некачествена услуга получаваме едва при започване на реална работа и при сблъсъка с конкуренцията на пазара на труда. Връщайки се назад във времето, никога не бих избрал отново Пловдивския университет. Ако зависеше от мен, той би бил първия в списъка ми за закриване.
И във Велико Търново е същото дередже. Май СУ е най-добрият избор.
Във Великотърновския университет има много добри специалисти. Лично познавам доста от там.
Аз съм завършил Русенския университет. Повечето ни титуляри по дисциплините бяха преподаватели от София, не мога да кажа, че не бяха добри специалисти, но не без значение беше и работата на асистентите по семинарните занятия. На повечето от асистентите им се отдаваше да обясняват и да те мотивират да учиш, е, не всички бяха такива, но това е нормално. Истината е, че ако отделният студент не е решил на всяка цена да се отдаде на това, което е почнал да учи, няма как да стане. Аз съм тръгнал с тази мисъл още от първи курс, така че каквито и преподаватели… Покажи целия коментар »
При Чернев, ако не си разбрал, то ти си за закриване
Да видим ще въведат ли промени. Хубави са предложенията.
С обещания за лека работа и големи пари всеки млад човек се навива да се занимава с това. После разбира, че дори не може да завърши ако не плаща на преподавател. От там се оказва, че си е загубил 3-4 години от живота с глупости. После става програмист примерно.
Ами давам друг пример – по банките как е? Ти си си прочел съвсем малко закона и отиваш да искаш нещо специфично от банката, като услуга. Там обаче попадаш на „татако момиченцето“, което тъкмо е завършило и сега е голямата работа. Юрист към банката. Но не схваща, че това, което ти иска е пълна глупост, като документи и няма смисъл от това. Но тя е юристка…видиш ли.
На хартия. Нагледали сме се на такива.
Следва да се въведе централизиран тестов приемен изпит. С оглед нивото на средното ни образование някои кандидати не трябва да бъдат заблуждавани, че могат да завършват специалност право, а от друга страна субсидията на съответния ВУЗ не трябва да е обвързана от броя на студентите.
Абсолютно. Но как ще накарате родителите да не заблуждават децата си, че ще могат да завършат право?
В някаква степен тук остават да се учат само тези, които не са могли да заминат в чужбина по една или друга форма.
Да се надяваме, че ще се направят добир промени, но е важното да амбицираш децата първо и после студентите да имат интерес.
То в много аспекти в България младите се чудят как лесно да изкарват пари. Нямат амбиция да се развиват. За това има вина не само някое висше учебно заведение, но и средното образование. До осми клас някак си се учат децата и може и да им е интересно, но треснат ли ги хормоните и всичко отива на кино. После започват да се чудят за лесен начин за изкарване на пари без много работа, като примерно да станат футболисти или програмисти. Но и там нивото не е кой знае какво. Хайде за IT сектора може и да не е точно така,… Покажи целия коментар »
За това има вина на първо място семейството, което е възпитало глезени, мързеливи и безотговорни отрочета с огромни претенции, които нямат нищо общо с реалните им способности.
И като е поставен какво? Самите студенти нямат желание да се развиват и учат. Как ще ги накарате?
То проблем да имаше само с правото. Нивото е крайно ниско.
Ниско ще е. Като намират начин да преписват на изпитите.
Има такъв проблем.
Преди 10 ноември: Който се учи, ще сполучи! Който има вуйчо владика, става поп.
След 10 ноември- който сполучи, ще се учи. Който няма вуйчо владика, не става поп.