Европейският съд по правата на човека обяви за недопустима жалбата на босненски гражданин, осъден в страната си за негови изявление в интернет. Според съда в Страсбург намесата в свободата на изразяване е предписана в наказателния закон на държавата и следователно не е незаконна, а това ограничение преследва легитимна цел – защита на правата на другите, съобщиха от Българския хелзинкски комитет.

Жалбоподателят Смаич, който по професия е адвокат, се определя за бошняк. През 2010 г. в публичното пространство в родината му се появяват предложения Република Сръбска, населена основно със сърби, изповядващи християнството, да се откъсне от Босна и Херцеговина.

По този повод Смаич написал в публично достъпен интернет форум свои идеи за това какви военни действия би следвало да се извършат от страна на бошняците в Босна и Херцеговина срещу тези сърби. В изявленията си, наред с друго, той говорил за „смръдливата Коледа“; за нуждата бошняците „да се отървем от опасността в гърба ни“, каквато представляват „сръбските села“ Буквик, Гайеви и Церик, „по същия начин, по който го направихме през 1992 г.“ (препращайки към кървавите събития по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г.); как центърът на град Бръчко „трябва бавно да бъде прочистен“, тъй като „там живеят сърби, надошли от различни дупки“; както и че бръчкият квартал Илицка е „поселище, състоящо се предимно от радикализирани сърби, които […] първи трябва да бъдат атакувани и неутрализирани“.

Срещу Смаич започнало наказателно преследване и първоинстанционен съд го осъжда на година условно с тригодишен изпитателен срок, защото е подбуждал към национална, расова и религиозна омраза или нетолерантност.  Освен това са отнети  персоналният му компютър и лаптоп и мъжът бил осъден да плати съдебни разноски за около 50 евро.

Смаич обжалвал присъдата с аргумента, че не е подбуждал към омраза, а просто изразил лично мнение за това как следва да се постъпи при един хипотетичен сценарий, който е част от „реалния свят“.

Апелативният съд обаче отхвърлил жалбата му с мотив, че въпреки хипотетичната форма на изявленията му, те следва да се разглеждат в цялост и не представляват реч, която се ползва с гаранциите на свободата на изразяване, а застъпничество за стратегия за поведение спрямо цяла една етническа група в Босна и Херцеговина.

Решението на въззивната инстанция било обжалвано от Смаич пред Конституционния съд, като адвокатът се позовал включително и на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, който прогласява свободата на изразяване. Конституционният съд обаче също отхвърлил жалбата му като изтъкнал, че речта на Смаич може да бъде ограничена на основанията на чл. 10, параграф 2 на Конвенцията.

Текстът гласи: „Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието“.

Така Смаич стигнал до съда в Страсбург.

ЕСПЧ обаче вчера обяви жалбата му за очевидно недопустима. Съдът посочва, че намесата в свободата му на изразяване е била предписана в наказателния закон на държавата и следователно не е незаконна или произволна; че това ограничение преследва легитимна цел, а именно – защитата на правата на другите; както и че средствата, с които тази цел е преследвана са пропорционални, а мотивите за употребата на тези средства са били относими и достатъчни.

ЕСПЧ отбелязва, че макар изказванията на жалбоподателя да касаят хипотетичен сценарий, те засягат чувствителните етнически взаимоотношения в следвоенното босненско общество. Същевременно от максималния размер на наказанието, който е пет години лишаване от свобода, националните съдилища наложили едва една, при това с изпитателен срок, което не е прекомерно.

Коментирайте

avatar