Съдът в Германия оправда лекари и реши, че не носят вина, дори и да асистират за самоубийства
Федералният съд в Лайпциг потвърди оправдателните присъди на двама лекари, които са подсъдими за убийства, въпреки че или са подпомогнали, или не са предотвратили самоубийствата на свои тежко болни пациенти, съобщи ДПА.
Двамата лекари са се грижили за пациенти, които приели лекарства в смъртоносни дози, но медиците решили да не вземат никакви мерки, за да спасят живота им. Регионалните съдилища в Хамбург и Берлин ги оправдаха, а федералният съд реши, че и в двата случая е било ясно, че пациентите са искали да сложат край на живота си, а решаващ фактор е именно тяхната воля. Според решението, ако „пациентът се самоубие, дори и с помощта на някой друг, действията на този човек не са наказуеми по силата на закона“, пише БТА.
По-рано съдът в Хамбург е оправдал един от обвиняемите, който е невролог и психиатър. Той е присъствал, когато през 2012 г. двама пациенти (на 81 и на 85 години) решили да сложат край на живота си, като приели смъртоносна доза лекарства, посочва „Франс прес“. Те са страдали от множество несмъртоносни заболявания, които обаче са влошавали качеството на живота им.
Съд в Берлин пък оправда друг доктор, който дори е предоставил смъртоносно лекарство през 2013 г. на 44-годишна жена, страдаща от хронична болка в продължение на почти 30 години. Той е присъствал на смъртта ѝ и не е опитал да я предотврати. По думите му негов „морален дълг“ е бил да помогне на жената. Лекарят от Хамбург призова съда да постанови „решение, подкрепящо правото на гражданите да вземат решения за себе си“.
5
Коментирайте
4 са държавите с света, в които евтаназията е разрешена – Белгия, Холандия, Италия и американският щат Орегон.
Изключителноно хуманни и благородни постъпки и на двамата лекари.
Да си на 44 години, а 30 от тях да живееш с болка. Е, това ако е живот. Напълно подкрепям действията на лекарите.
Истината е, че никой не може да си представи какво е да живееш с болка в продължение на толкова години или тялото ти да отказва да те служа след определена възраст. Някои имат късмет и са здрави, други – не. Само човек, който живее по този начин има право да реши за себе си, дали си струва да продължи или не.