Софийският районен съд постанови:
На съдията трябва да се плаща за дежурство, независимо дали е бил в съда и са постъпили дела
Съдия Делян Дилков спечели дело срещу Висшия съдебен съвет
Кой е работодателят-ответник
Един от важните въпроси по делото на съдия Дилков е кой е ответникът по него – ВСС или СРС, т.е. най-общо казано кой е работодателят на съдията.
Съдия Антонова застъпва становището на проф. Васил Мръчков и проф. Емил Мингов, което се споделя и в решения на Конституционния съд и Върховния касационен съд, а именно, че магистратите имат особен статут.
Правоотношенията с тях не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, не са и служебни по Закона за държавния служител, обяснява в решението си Ивета Антонова.
„Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи по ЗСВ са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като една от трите държавни власти (чл. 8 КРБ). При зачитане на тази специфика на правоотношенията съдиите, прокурорите и следователите полагат труд при осъществяваната от тях съдебна власт, изпълняват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и т. н. Поради това в § 80 от ПЗР на ЗСВ. (отм.), а сега в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на КТ, като са приложими и принципите от международните актове и на вътрешното ни законодателство, свързани с правото на труд и неговата защита“, пише тя.
И сочи, че възникването, изменението и прекратяването на магистратските правоотношения се извършва с решения на съответната колегия на ВСС. Като в индивидуалния административен акт на ВСС за назначаване е определено и мястото на изпълнение на функциите на магистрата. Административният ръководител на съответния съд или прокуратура няма каквито и да е правомощия, определящи т.нар. „работодателска власт“.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на ВСС, че встъпването в длъжност се осъществява пред председателя на съда. „Законодателят изрично е записал (чл.161, ал. 2 ЗСВ), че удостоверяването на встъпването в длъжност е пред съответния административния ръководител. Както цитираната разпоредба, така и следващите, подкрепят именно извода за наличие на особено публично правоотношение не между съответния магистрат и органа на съдебната власт, където изпълнява функциите си, а между него и ВСС“, пише в решението.
На съдията трябва да се плаща за дежурство, независимо дали са постъпили дела, като няма значение дали е бил на работното си място, или е чакал да бъде повикан. Това най-общо се заявява в решение на Софийския районен съд (СРС), с което съдията Делян Дилков от същия съд осъжда Висшия съдебен съвет (ВСС) да му плати 170 лв. за едно дежурство от преди две години.
Пълният текст на решението на СРС
“По време на дежурство съдията е ограничен в своето придвижване и поведение. При постъпване на дело, той незабавно трябва да се яви в съда и да се произнесе. Това, че административните ръководители почти навсякъде са наложили практиката, че не е необходимо присъствие на работното място, не променя този извод. Затова на съдиите се дължи възнаграждение за извънреден труд за целия период на дежурството, а не само за периода на разглеждане на постъпили дела”, заяви пред “Лекс” адвокат Иван Георгиев, представлявал съдия Дилков по делото.
Искът на съдията
Казусът на Дилков възниква през февруари 2016 г., когато една неделя той е дежурен, идва на работа в съда в 9,15 ч. и стои до 17 ч., но така и не постъпва дело. Впоследствие установява, че за въпросното дежурство не му е платено. Отговорът на тогавашното ръководство на СРС е, че указания на ВСС от 2003 г. предвиждат, че се плаща само за действително отработените часове, в които фактически е престирана работна сила, а той не е участвал в открито или закрито заседание през конкретната неделя. През 2003 г. ВСС решава следното: „Увеличеният размер на възнаграждението (за работа през почивните дни и официалните празници – б.а.) се изчислява върху основното месечно възнаграждение на съответния магистрат или служител, разделено на броя на работните дни през съответния месец и на действително отработените часове през съответния ден“.
Дилков заведе дело срещу ВСС, в което настоява да му бъде платено за дежурството. Като съветът е главен ответник в процеса, а СРС – евентуален (за това кой е работодател на магистратите виж карето – б.а.).
Искът е основан на чл. 220 от Закона за съдебната власт, който предвижда, че „допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни“ и препраща за неуредените въпроси към Кодекса на труда.
Дилков обяснява особеностите на дежурството на съдията в наказателно отделение и това, че той трябва да се съобразява с кратките преклузивни срокове, предвидени за редица производства. И затова, че той трябва да е наличен на работното си място, защото всяко забавяне, свързано с придвижването до сградата на съда, би могло да има за последица незаконно задържане на лице или липса на надлежно одобрено процесуално-следствено действие. В исковата молба се изтъква и че е възможно да настъпят негативни последици и за самия магистрат, заради несвоевременно изпълнение на задълженията му.
Така Дилков обосновава, че всъщност дежурният съдия трябва да е на работното си място, а дали ще постъпят дела, какви и колко, няма как да бъде предвидено.
Практиката в съдилищата обаче масово не е такава. Дежурните съдии не стоят в сградата на съда, а ги известяват за предстоящото постъпване на дело, например, че до два часа ще бъде внесено искане за определяне на мярка за неотклонение и се явяват навреме, за да го разгледат. Така си спестяват чакането, а и в повечето населени места могат бързо да се придвижат от дома си до съдебната палата, нещо което не е така лесно в София.
СРС: Законът се тълкува превратно и неправилно
В решението си, с което осъжда ВСС да плати на съдия Дилков 170 лв. с лихвите за въпросното дежурство, съдия Ивета Антонова заявява, че законът и указанията на съвета се тълкуват и прилагат превратно и неправилно.
Тя сочи, че първо трябва да бъдат изяснени понятията „дежурство“ и „работно време“ като за целта стъпва на ТР № 8/2013г. на ОСГК на ВКС, както и на цитираната в него Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която се отнася за всички области на дейност в частната и публичната сфера, с изключение на транспорта.
„Нито в уеднаквената съдебна практика след цитираното ТР, нито съобразно тълкуванията на понятията дадени в цитираната директива на ЕП (която няма пряко приложение, а създава задължение за държавите членки да я „въведат“, „транспонират“ във вътрешното си законодателство, като съобразно практиката на ЕС от горното правило се допускат изключения, когато се касае за конкретно уредени права на граждани), няма съмнение и спор, че часовете работа по време на дежурство (когато съответния работник/служител е на работното си място) е част от работното време, от което следва логичния извод и за възникващо насрещно задължение на насрещния субект по правоотношението да заплати възнаграждение“, пише съдия Антонова.
В решението си тя се позовава на практиката на Съда на ЕС, според която разграничителният критерий за включване на почивките в работното време е дали по време на дежурството служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или служителят има такова задължение, цялото дежурство, включително и неактивната част, се счита за работно време.
„Настоящият състав счита, че времето, през което съответния служител/работник, в случая магистрат следва да бъде на разположение (не на работното си място), за да изпълнява функциите си при необходимост от това, въпреки горната формулировка следва да бъде считано за част от работното време (а не само часовете, през които е повикан и извършил конкретни дейности)“, пише в решението на СРС.
Съдия Антонова обосновава този извод с факта, че именно за да изпълни задълженията си, по време на дежурство съдията е ограничен в едно от основните си права – на свободно придвижване, както и във възможността за извършване на други дейности. „При условие, че при необходимост следва да се яви на работното си място или друго определено или определяемо място, очевидно не е налице „неработен ден“ или почивка по смисъла на всички цитирани вътрешни и международни актове, което време е равнозначно на липса на какъвто и да е физически ангажимент за изпълнение на служебни/трудови задължения“, посочва тя.
Като специално подчертава, че съвсем друг въпрос е по какъв начин и в какъв размер следва да бъде заплатено работното време на „разположение“.
Така рer argumentum a fortiori СРС стига до извода, че и дежурство, което изисква присъствие на работното място, както е било при съдия Дилков, несъмнено е работно време и подлежи на заплащане.
Ако решението ѝ бъде потвърдено от горните инстанции, всеки съдия ще може, стъпвайки на казуса, да обоснове собствен иск срещу ВСС да му бъдат платени дежурствата, независимо дали ги е изкарал на работното си място, или е бил в готовност да го извикат.
Според съдия Антонова проблемът не е в решението на ВСС от 2003 г. И именно въз основа на него трябва да се плаща допълнителното възнаграждение на магистратите за извънреден труд. „Незаконосъобразна е практиката по прилагането му, тъй като съдържанието на самото решение не въвежда рестриктивните изисквания, които ВСС изисква и дава като указания във връзка с приложението на това решение до органите на съдебната власт“, пише тя в решението си.
Т.е. възможно решение на проблема е ВСС да издаде нови указания, в които също може да определи намален размер на възнаграждението за времето на разположение, а пълната почасова ставка да се плаща само за действително отработените часове.
9
Коментирайте
Браво на съдията завел иска и ПОКЛОН на съдията постановил решението
Решението е справедливо, четете мотивите. Същото е и при полицаи и пожарникари. Щом си се поставил на разположение, т.е. нищо друго не можеш да правиш в това време, трябва да ти се плаща.
И за това ми се плаща по 0,35 ст на час
Плаща ти се 0,10 лв. на час
Сега трябва масово да заведат дела!
На всеки се плаща докато е на разположение, но доста по-малко, отколкото за действително положения извънреден труд, защо съдиите да са изключение?
Заплаща се труда на съдията, когато действително е положил труд. Трудът като се полага на определено място в съда. Как ще му се заплаща възнаграждение, когато си е бил у дома. Той е гражданин на държавата и трябва да получава това, което изработил. Ако му се заплащат суми за дежурство, а той си е бил дома си, значи държавата му дарява пари, които съдията не е изработил. Сбъркано мислене. Това е гавра с трудовата функция на гражданите.
Трудът на съдията е толкова достоен, колкото на всеки друг гражданин в Република България, който полага труд.
Изобщо не си прав. Той може да не е искал да си бъде у дома, както пишеш, а да иде на механа, на село, на ски…Обаче, щото е дежурен, няма мърдане. И за теб това не струва пари?
Да им се неначудиш как досега с години са търпели подобна глупост – да са на разположение, но да не им се плаща. Разбирам да могат да откажат да се явят, понеже им е почивен ден и примерно в момента са в чужбина и физически няма как да се явят, тогава няма за какво да им се плаща. Случаят обаче не е такъв. И досега са си мълчали… И вместо като високо образовани хора да се разберат, те тръгват да се съдят. Боже… Допускам, че на ищеца с магарешки инат му е отказано заплащане, затова се е принудил да заведе… Покажи целия коментар »