Ако отказите за образуване на досъдебно производство подлежат на съдебен контрол, това ще наруши конституционния принцип, че само прокуратурата привлича към наказателна отговорност. Това обяснява в становище до парламентарната правна комисия главният прокурор Иван Гешев (пълния му текст виж тук). То е по внесения от БСП проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

От левицата предлагат в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението за отказ пострадалият, наследниците му и подателят на сигнала да могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд. Той ще се произнася в закрито заседание в едномесечен срок по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ. Като ако го отмени, ще връща делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона (повече за проекта на БСП можете да си припомните тук).

„На първо място, необходимо е да се прецени внимателно дали законодателните идеи, които проектът въплъщава, са в съответствие с актуалните конституционни положения, възлагащи съответна компетентност на прокуратурата и съда“, изтъква Иван Гешев. И припомня, че според чл. 127 от Конституцията единствено прокуратурата има правомощие да привлича към отговорност на лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер пред съда. „Само прокуратурата разполага с такова конституционно правомощие и в нейния суверенитет е да извършва преценка дали да образува или да откаже образуване на досъдебно производство“, посочва главният прокурор.

И заявява: „Въвеждането на съдебно правомощие за контрол върху постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, вкл. да бъде отменено, като се дадат задължителни указания на прокурора по прилагането на закона, би довело до недопустимо от гледна точка на Конституцията заместване на компетентния да поставя началото на наказателното производство орган“.

Извън това, според Гешев, е съмнително и доколко въвеждането на съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство, ще е ефективно.

Той специално се спира на това, че има разлика между съществуващата възможност да се обжалват постановленията за прекратяване на наказателното производство и предлаганата от БСП съдебна проверка на отказите за започване на разследване. Като в становището се припомня, че действията преди образуване на досъдебно производство не са подчинени на НПК и събраните данни не са доказателства в наказателния процес.

„При прекратяване на наказателното производство от прокурора съдът разполага с всички доказателства по делото и извършва преценка дали атакуваният пред него прокурорски акт е обоснован и законосъобразен, респективно – дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и дали при установените факти материалният закон е приложен правилно. Същността на съдебния контрол на прокурорския акт за прекратяване е именно неговата обоснованост и законосъобразност и тази преценка винаги се обосновава с доказателствата по делото.

При въвеждането на аналогичен контрол по отношение и на отказа на прокурора да образува досъдебно производство преценката на съда няма да почива на факти, установени при строги и еднакви за всички стандарти, каквито са въведени с правилата на НПК. При предлагания от вносителите вариант съдът практически ще може да преценява само дали е допуснато нарушение на материалния закон, но не и на процесуалния, тъй като такъв не се прилага при извършване на проверка“, пише в становището.

В него се заявява, че съществуващата възможност недоволните от отказа на прокурора да започне разследване да го оспорят пред горестоящия обвинител е много по-гъвкава и защитава по-ефективно правата на гражданите.

Главният прокурор изтъква и друг аргумент срещу идеите на БСП и заявява, че те „не държат сметка за значителния ресурс от време, труд и средства, които ще бъдат употребени от съда за реализирането му, без да са рационално и обществено оправдани“.

Той дава на депутатите статистика за това колко откази за образуване на досъдебно производство се постановяват от прокурорите всяка година. Данните показва, че през 2018 г. са постановени 122 575 отказа, през 2017 – 112 389 и 116 738 през 2016 г., т.е. средно около половината от образуваните преписки завършват с отказ от образуване на досъдебно производство.

„Това изисква задължително съобразяване с фактическите кадрови възможности на съдилищата да се справят е потенциалния висок обем работа, който би възникнал вследствие на новата уредба, вкл. трудностите да се осигури разглеждането на делата в разумен срок. Възприемането на предложения подход най-вероятно ще наложи промени и в други институти (например този на отвода), които са предназначени да осигурят безпристрастност на съда“, се заявява в становището.

13
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Иван
Иван
13 януари 2020 19:38
Гост

Без съдебен контрол е прокурорски произвол. До момента почти на всеки сигнал има отказ, включително заплахи, насилие. Винаги отказват, не им се занимава. Обикновено пост фактум работят, при извършено тежко престъпление, труп. Битовата престъпност е безнаказана, много състави от НК са просто теория. Действително се натоварва съдът, но при така регламентирана прокуратура, тя не функционира в полза на хората и справедливостта, и ако нямат намерение да я обособят като отделно звено, извън съдебната власт, съдебншят контрол, макар и поредна законова кръпка ,е все пак някаква гаранция за пострадалите

адвокат
адвокат
13 януари 2020 16:22
Гост

трябва, трябва – как да има гаранция Пострадалия с/у безцеромнното бездействие на Прокурор,който не иска да разследва? Йерархичния им контрол е измислица и не работи – в крайа сметак,ако съда може да преценява дали има престъпление с присъдата, защо да не може да преценява дали има и ‘достатъчно данни’ за такова? Боли го Гешев,че така вече няма да имз избирателност кога и кой да разследваш, а има ли данни – ще са длъжнии.Нищо не пречи Конституцията, няма какво да се вайка

Aнонимен
Aнонимен
13 януари 2020 16:18
Гост

Левицата за пореден път пресолиха манджата.

Aнонимен
Aнонимен
13 януари 2020 16:21
Гост

БСП явно в последно време нямат качествени консултанти. Я на Гешев как хубаво са му написаши становището.

Pappy
Pappy
13 януари 2020 16:18
Гост

Да беше дал статистика колко от отказите са били обжалвани пред горестоящата прокуратура, за да е по-адекватно сравнението с евентуалния брой актове, които биха отишли и в съда.

Aнонимен
Aнонимен
13 януари 2020 16:16
Гост

Гешев освен, че се развихри тези дни, сега брани дъс зъби и нокти правата на прокуратурата.

Aнонимен
Aнонимен
13 януари 2020 16:17
Гост

В пълното право си е. Не може да се нарушава основния ни закон.

малко сметки
малко сметки
13 януари 2020 16:16
Гост

Само си представете от 120 000 отказа половината да бъдат обжалвани, макар и разгледани в закрито за какъв ужас от нови дела в НО ще става въпрос

Анонимен
Анонимен
13 януари 2020 16:17
Гост

Това не може да е аргумент. Най-същественото е на какво ще осъществява контрол съдът – над данни от предварителни проверки

анонимен
анонимен
13 януари 2020 16:28
Гост

Може, съдилищата ще се затрупат, това признават и самите съдии. Всъщност съм говорил с някои от тях и те не споделят идеята на БСП. Освен с натовареността, която се очаква да се увеличи, смятат, че не е работа на съда да упражнява контрол по отказите, защото това навлиза в сферата на прокуратурата.

стършел
стършел
13 януари 2020 19:43
Гост

Е, и ! Демокрацията е трудоемко и скъпо удоволствие ! Най-лесно е по сталинския модел: няма обжалване, няма проблем. Все пак минаха 30 години, пренастройте мисленето си !

БСП НПК
БСП НПК
13 януари 2020 16:11
Гост

Напълно валидни и основателни аргументи. БСП нещо се поизхвърлиха.

Анонимен
Анонимен
13 януари 2020 16:13
Гост

Е, то надали той го е писал. Нали си има по-учени глави във ВКП. Но принципната позиция е вярна