Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени временното отстраняване от длъжност на прокурор, обвинен за казус с багер. Съдът върна преписката на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет със специални указания какво трябва да съобрази при повторното разглеждане на случая с Красимир Кирилов от Софийската градска прокуратура.

Основният аргумент на върховните съдии Румяна Папазова (председател и докладчик), Николай Гунчев и Десислава Стоева е свързан с решението на Конституционния съд, с което разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) беше обявена за противоконституционна. Според нея при повдигнато обвинение съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) задължително отстраняваше от длъжност магистрати без да има възможност за преценка.

През октомври миналата година прокуратурата съобщи, че бившият шеф на РП-Кнежа и сегашен обвинител в Софийската градска прокуратура Красимир Кирилов е обвинен в престъпление по служба (чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 във вр. ал. 1 от НК) заради багер.

Случаят е от края на 2015 г., като по това време Кирилов е оглавявал прокуратурата в Кнежа, а разследването е започнало по сигнал на шефа на ОП-Плевен.

На 25 ноември 2009 г. в прокуратурата в Кнежа е било образувано досъдебно производство за подправяне на идентификационни номера на багер „Komatsu“, защото са били установени несъответствия с номерата на рамата. Разследването се водело срещу неизвестен извършител.

Шест години по-късно в прокуратурата в Кнежа постъпили две молби за връщане на багера. Едната била от дружеството „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД, което твърдяло, че е собственик на багера, който бил взет на лизинг. Втората – от частно лице Д. Гаев, който на свой ред пък заявил, че има право да получи тежката техника.

По онова време наблюдаващ прокурор по делото бил Красимир Кирилов, който бил и шеф на прокуратурата в Кнежа. Според съобщението на държавното обвинение, той не е проверил кой е действителният собственик на багера и е разпоредил техниката да бъде върната и на дружеството, и на частното лице. Според прокуратурата целта била да се набави имотна облага на Д. Гаев от 56 675.79 лева, като на толкова се оценяват имуществените вреди, настъпили за „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД. Наред с това от прокуратурата твърдят, че са настъпили и неимуществени вреди – уронен е престижът на държавното обвинение и е разколебано общественото доверие в него.

На 10 октомври 2018 г. Прокурорската колегия, по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров, отстрани временно от длъжност Красимир Кирилов до приключване на наказателното производство срещу него (чл. 230, ал.1 от ЗСВ).

По жалба на Кирилов казусът стига до Върховния административен съд. Преди да го реши окончателно обаче, ВАС спира делото, за да изчака произнасянето на Конституционния съд за конституционносъобразността на чл. 230 от ЗСВ. Междувременно пък прокуратурата прекратява частично разследването срещу Кирилов – за това, че е извършил престъплението като шеф на РП-Кнежа и че са настъпили неимуществени вреди.

На 21 февруари т.г. КС обявяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 230, ал. 1, както и препратката към ал. 1 в чл. 230, ал. 2 от ЗСВ (повече за решението виж тук). Според КС автоматичното отстраняване на магистрати от длъжност, каквото предвиждаше ЗСВ, е нарушение на независимостта на съдебната власт. Конституционният съд каза още, че отстраняването по ЗСВ не съдържа пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, т.е. целта на отстраняването по съдебния закон не е да защити наказателния процес. Разпоредбата на чл. 230 от ЗСВ има специфична цел и тя е да опази престижът на съдебната власт, посочиха още конституционните съдии.

И именно заради тяхното решение ВАС отменя отстраняването от длъжност на прокурора Кирилов.

На основание чл. 151, ал. 2 от Конституцията актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Решението на Конституционния съд има конститутивно действие, пряка последица от което е обезсилване на действието на отменената норма, която престава да действа и да урежда съответните обществени правоотношения. Това от своя страна означава, че заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридически факт, уреден с обявената за противоконституционна правна норма, следва да бъдат преуредени съобразно извършената промяна. Решението на Конституционния съд се явява нов факт с правно значение за делото, който с оглед на нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на акта си. Като аргумент в подкрепа на изложеното служи и нормата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, според която, когато установят несъответствие между закона и Конституцията, ВКС и ВАС спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Тази норма явно цели да осуети прилагането на противоконституционен закон по висящо дело, като спирането би било безпредметно, ако при разрешаване на спора се прилага противоконституционният закон“, изтъква в мотивите си ВАС.

Следователно, продължават върховните съдии, решението на Прокурорската колегия е незаконосъобразно и не съответства на целта на закона. ВАС постановява преписката да бъде върната на ПК на ВСС за ново произнасяне като се спази „изискването за мотивиране на взетото решение при условията на ал. 2 на чл. 230 от ЗСВ (обявена за противоконституционна с Решение № 2 на КС на РБ в частта ѝ относно думите „извън случаите по ал. 1“)“. Защото, изтъква ВАС, мотивите, с които се иска отстраняването, са важни за преценката, която ще извърши ВСС, за да реши дали магистратът може да продължи да правораздава докато тече наказателното производство срещу него.

Съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да отстрани от длъжност магистрата, привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер в случаите по чл. 132 от Конституцията, до приключването на наказателното производство. Взетото решение следва да бъде мотивирано с конкретните факти и обстоятелства по случая, включително да се вземе предвид постановлението от 24 април 2019 г. на наблюдаващия прокурор (за частичното прекратяване – б.а.). Необходимо е да се прецени какво е прякото отношение на възложените функционални задължения на прокурор Кирилов в СГП с обвинението, което му е повдигнато, налице ли е съвместимост на изпълняваните служебни функции като прокурор в СГП с процесуалното му качество на обвиняем в наказателния процес за извършено престъпление от общ характер като прокурор в РП-Кнежа, съществува ли опасност да се възпрепятства или затрудни изясняването на обстоятелствата по наказателното дело, по което прокурорът е обвиняем, както и всички други релевантни според кадровия орган обстоятелства. Колегията следва да извърши преценка дали за целите на издаване на законосъобразен акт е необходимо да изслуша магистрата“, заявява ВАС.

Решението е окончателно.

 

8
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
16 юли 2019 18:24
Гост

Не той е занимавал КС, а по искане на ВКС е делото там. Той е занимавал ВАС. А как е точно ще реши съда.

Интересно
Интересно
16 юли 2019 11:34
Гост

Този дали е предполагал, че ще занимава КС със своята персона, докато е разпореждал връщане на багера на де що има претенции за него? Съмнявам се. Обаче всичко е без значение, важното е накрая да бъде наказан и изгонен от прокуратурата.

Анонимен
Анонимен
12 юли 2019 17:27
Гост

С решението си Конституционния съд върза ръцете на ПК на ВСС.

Анонимен
Анонимен
12 юли 2019 17:32
Гост

Най вече се погрижиха за запазването на престижа на съдебната власт.

Анонимен
Анонимен
12 юли 2019 17:20
Гост

A разпореждането на Красимир Кирилов е напълно нелепо. Как очаква да се раздели багерът на две. Или може би трябва да си направят график за ползването му.

Анонимен
Анонимен
12 юли 2019 19:11
Гост

Съдейки по нивото на спеца е много вероятно да не е точно така, още повече че не се сочат неговите мотиви. Лицето Ваня Савова, която беше обявена за автор на сигнала и шефа на КПКОНПИ, който бръщолевеше врели-некипели за случая, са достатъчни за да оставят съмнение за това дело

Анонимен
Анонимен
12 юли 2019 16:22
Гост

Задължително отстраняване от длъжност на магистрати е в разрез с всички етични норми.

Павлин
Павлин
12 юли 2019 20:00
Гост

Да не би това да е от вчера? Ако този прокурор не беше ревнал на ВАС, така и щеше да си остане законът и да се крият т.нар. магистрати като мишки от страх да не повдигне някой обвинение срещу тях. Да не говорим, че нямат достойнството да си вършат работата без значение от последствията.