Из мотивите на съда

Светла Бъчварова от БСП е оправдана и заради сбъркано обвинение в неизгодна сделка

Като шеф на Селскостопанската академия депутатката е можела да сключи и по-изгоден договор с „Литекс“, но за това престъпление не може да отговаря за пропуснати ползи

Lex News 23 ноември 2018, 15:16 1997 4

Депутатката от БСП Светла Бъчварова е оправдана, че като шеф на Селскостопанската академия е сключила неизгодна сделка с „Литекс Комерс“ на Гриша Ганчев, защото прокуратурата се е доверила на експертиза, основана на чуто от познати, а освен това е било сбъркано и обвинението.

Това става ясно от мотивите на съдия Атанас Атанасов от Софийския градски съд (СГС) към оправдателната присъда на Бъчварова, която беше четена на 27 юни. Забавянето на мотивите стана причина главният прокурор Сотир Цацаров да поиска проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет, а от СГС да отговорят, че материалите са 150 тома, а разследването е продължило 4 години.

Според обвинението Бъчварова е сключила договор за съвместна научно изследователска и опитно-производителна дейност върху близо 10 000 дка площи в селата Стражица и Карвуна, които са в района на Балчик. С тях фирмата на Гриша Ганчев се задължавала да плаща на академията по 17 500 лева на година, което е по 1,80 лева на декар и според прокуратурата сделката е неизгодна, защото академията е можела да вземе в пъти по-голяма аренда. От държавното обвинение твърдят, че по това време арендната цена за същите райони е от 70 до 80 лева за декар и академията би могла да получи годишен приход от над 680 000 лева. Бъчварова е била шеф на академията до средата на 2011 г. и прокуратурата изчислява, че настъпилите вреди от неизгодната сделка за това време са за 1 326 671.36 лева.

За да оправдае Бъчварова, съдът посочва, че въпросният договор не е нито за аренда на земеделска земя, нито за наем и дори само заради това не могат да се съпоставят средни пазарни цени за аренди и наеми, и така да се правят изводи за нанесени щети.

Извън това, в хода на разследването прокуратурата „се позовава дословно и безкритично“, пише съдът, на заключение на вещи лица, което е направено след разговори с познати. За да стигне до извод, че арендната цена на декар в района на Балчик е 70-80 лева, един от експертите обяснил след това в съда, че с колегите му направили „изследване“ сред собственици и арендатори. Експертът също бил собственик, но на земи край Монтана и казал, че е разговарял с познати собственици в добруджанския край, с които поддържал добри връзки. Освен това, вещото лице не успяло да посочи нито един конкретен договор на свой познат с такава цена. За финал съдът подчертава, че заключенията са направени за цени през 2010 – 2011 г., а договорът е от 2009 г.

Съдът е отхвърлил и двете експертизи на тези вещи лица, защото подходът им изобщо не отговаря на процесуалните изисквания за експертиза, която да е основана на специални знания и да е обоснована.

В хода на делото е била назначена допълнителна експертиза, която е заключила, че арендната цена в района се е формирала с плащане на 20-40% от продукцията, като към август 2009 г. е посочена средна цена от 40 лева на декар.

В мотивите си съдът пише, че „принципно подсъдимата е могла да бъде упрекната за това, че е следвало да изрази и поддържа позиция в хода на преговорите, която да доведе до постигане на по-голям размер на уговорената парична вноска“. По делото обаче не е било установено коя от страните е предложила конкретния размер на годишната вноска, а за да се прецени дали тя е справедлива, прокуратурата е трябвало да събере доказателства за печалбите на „Литекс Комерс“ в годините, в които е ползвала земите, а това не е било направено.

Според държавното обвинение, договорът за съвместна дейност с „Литекс комерс“ само прикривал аренден по същността си договор, тъй като научно-изследователска и опитно-производствена дейност не били извършвани. Това твърдение обаче е било опровергано в хода на делото от свидетелски показания и документи, от които става ясно, че са били засети сортове пшеница, царевица и са извършвани наблюдения за особеностите на метеорологичните условия, зимоустойчивостта и сухоустойчивостта на сортовете. Бил направен и отчет, а през 2013 г. е публикуван и научен доклад.

По делото е коментирана и възможността академията и Добруджанският земеделски институт (ДЗИ) сами да обработват земята, да извършват научната си дейност, но и да реализират печалба от засетите култури, каквато несъмнено е имала фирмата на Гриша Ганчев. Според показания на свидетели обаче в годините преди договора, земите изобщо не били обработвани, защото техниката на ДЗИ била стара, нямали хора, нито бюджет за такава дейност. В същото време, научните изследвания били необходими, защото такива по закон са и функциите на академията, която е получавала все пак и пари по този договор.

За сбърканото обвинение съдът пише в мотивите си, че щетата от неизгодната сделка (по чл. 220 от НК), според прокуратурата е нанесена от пропуснати ползи.

„Пропуснатите ползи обаче не могат да съставляват вредите в състава на престъплението по чл. 220 от НК, доколкото последните обхващат само реално причинените щети на имуществото на ощетеното лице, съгласно задължителните указания за прилагане на материалния закон“, се казва в мотивите на съда и са цитирани Постановление № 7 от 1976 г. на Пленума на Върховния съд, както и решение на Върховния касационен съд от 2010 г.

„Несъобразяването на така дадените задължителни указания по прилагането на материалния закон от страна на държавното обвинение е довело до инкриминиране на несъставомерни обстоятелства по елементите от състава на повдигнатото срещу подсъдимата обвинение“, пише още съдия Атанасов. Според него, тезата на прокуратурата, че е нанесена щета от пропуснати ползи, не позволява да се търси отговорност на Бъчварова и за безстопанственост (чл. 219 от НК). Такова искане е направил в пледоарията си наблюдаващият прокурор. Аргументите на СГС са отново от цитираното Постановление на Върховния съд, според което съставомерни по чл. 219, ал.1 от НК са само реално причинените на имуществото на ощетеното лице имуществени щети, но не и пропуснатите ползи.

Решението на СГС не е окончателно и прокуратурата вече го протестира пред Софийския апелативен съд.