Платилият трудовото възнаграждение на длъжника, въпреки наложения запор, без да удържи сумата по него, няма качеството на длъжник в изпълнителното производство. Предвидената в закона солидарна отговорност на третото лице спрямо взискателя не го превръща ex lege в длъжник в изпълнението.

Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становището си по тълкувателно дело № 4/2017 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).

Пълният текст на становището на ВАдС

Въпросът дали платилият заплатата на длъжника, въпреки наложения запор и без да удържи сумата по него, има качеството на длъжник в изпълнителното производство или на трето за изпълнението лице, е само един от общо шест, по които се очаква да се произнесе ВКС. Всички те са свързани с принудителното изпълнение.

Адвокатурата обосновава подробно и аргументирано позицията по всеки от тях. По отношение на това дали работодателят във въпросната хипотеза става длъжник по изпълнителното дело, ВАдС изтъква, че страни са само посочените като кредитор и длъжник в изпълнителния лист или прякото изпълнително основание. „Принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния титул или изпълнителния лист, освен в случаите, при които изрично е предвидено разпростиране на неговите предели съгласно чл. 429, ал.2 и ал. 3 ГПК (мотиви по т. 1 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК на ВКС). Тези случаи са уредени в норми-изключения, които не подлежат на разширително тълкуване и прилагане“, се изтъква в становището. В него се обяснява, че при насочено изпълнение върху вземания на длъжника, с връчването на запорното съобщение третото задължено лице придобива качеството на пазач на вземането.

„Третото задължено лице, членовете на управителните му органи, както и лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника, въпреки наложения запор, без да направи удръжки на сумата по него, носят солидарна отговорност заедно с третото задължено лице лично към взискателя за тази сума (чл. 452, ал. 3 ГПК и чл. 512, ал. 4 ГПК). Солидарната им отговорност е прогласена ex legе, но тя не включва възможност за конституирането им като длъжници във висящото изпълнително производство, образувано въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист“, посочват от адвокатурата. И обясняват, че принудителни действия спрямо работодателя в тази хипотеза може да бъдат предприети въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу него в полза на взискателя.

Постановлението за възлагане след проведена публична продан в случаите, когато имотът е бил възложен на привиден кредитор, не поражда вещно-прехвърлителен ефект, гласи становището на адвокатурата по друг от въпросите в тълкувателното дело.

ВАдС обяснява, че изпълняемото право на взискателя спрямо длъжника е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес и когато то не съществува, това отнема материалноправната основа на производството. „В този случай удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане. … Привидният кредитор дължи връщане не само на получените чрез плащане от осребряване суми, но и полученото вместо плащане“, пише в становището. Като се обяснява, че когато имотът е възложен на привиден кредитор, принудителното прехвърляне на вещта от съдебния изпълнител е недействително като лишено от правно основание. И специално се уточнява, че стабилизирането на публичната продан (чл. 496, ал.3 ГПК), не може да послужи като аргумент за запазване правата на привидния кредитор – купувач. „Целта на разпоредбата е осигуряване стабилитет на правата на третите лица, купувачи при проданта. Привидният взискател не е трето за изпълнителното производство лице“, пише ВАдС.

„Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество?“, гласи друг от въпросите по изпълнителното дело. И той получава следният отговор от адвокатурата: „Лицата по чл. 429, ал. 3 ГПК, върху които се разпростират субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист в случаите, при които изпълнението е насочено срещу вещта, обект на предоставеното от тях обезпечение, имат качеството на страна-длъжник в изпълнителното производство“.

В становището се посочва, че уеднаквяването на практиката за това какво е процесуалното качество на залогодателите и ипотекарните длъжници, за които изпълнителният лист има сила, когато взискателят насочва събирането на дълга към тази вещ, е от важно значение. „Тези лица са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, когато взискателят е насочил изпълнение върху заложената или ипотекирана вещ и са длъжни да търпят изпълнителните действия срещу своето имущество, предоставено като обезпечение за чужд дълг. Ето защо в тези случаи залогодателят – трето за изпълнението лице и ипотекарният длъжник имат идентични на длъжника в изпълнителното производство права и задължения  и процесуално качество. За тях следва да се прилагат ограниченията за допустимост и основания за обжалване, които важат за длъжника“, посочват от адвокатурата.

Недействителността на публичната продан може да бъде релевирана както чрез самостоятелен установителен иск, така и инцидентно, като преюдициален въпрос по предявен иск за собственост на имота, предмет на проданта, гласи отговорът, който тя дава в становището си на следващия въпрос по тълкувателното дело.

Тук противоречието в практиката е за това дали недействителността на продажбата (по чл. 496, ал. 3, изр. 1 ГПК) винаги следва да бъде предмет на самостоятелно установяване (чрез предявен установителен иск), или това може да бъде стане инцидентно – като преюдициален въпрос в рамките на предявен иск за собственост. ГПК казва, че ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред. Според адвокатурата в случая „исков ред“ трябва да бъде тълкувано разширително, т.е. не само като предявяване на самостоятелен иск, а като установяване в рамките на исков процес. В становището се посочва, че това установяване може да е извършено само в мотивите на решението (например като обсъждане на преюдициален въпрос при предявен иск за собственост), без задължително по въпроса да има произнасяне в диспозитива на решението и по него да се формира сила на пресъдено нещо.

Според ВАдС няма правна и житейска логика засегнатият от продажбата да води един иск за установяване на недействителността ѝ и друг, за да установи правото си на собственост, когато то е засегнато именно от недействителната продажба. „Подобно разрешение не само би натоварило засегнатото лице с излишни процесуални разноски (за два иска, вместо за един иск), но би забавило развитието на производството, което като краен резултат е насочено към установяване на правото на собственост на засегнатото от недействителната продажба лице“, пише в становището.

Предмет на тълкувателното дело е и въпросът дали е допустим иск за обявяване на недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Според ВАдС такъв иск би бил недопустим поради липса на правен интерес. За взискателя, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, извършеното след запора/възбраната разпореждане е недействително. Тази недействителност настъпва по право и законът не е предвидил ред.

Последният въпрос по тълкувателното дело – може ли да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските по изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение, вече получи отговор с последните промени в ГПК, които влязоха в сила на 30 октомври 2017 г. Тогава чл. 245, ал. 3, ГПК беше допълнена и вече предвижда, че в тази хипотеза изпълнителен лист се издава както за връщане на сумите и вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, така „и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство“.

5
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Montana
Montana
18 февруари 2024 7:32
Гост

Inat TV is Turkey’s preferred online broadcasting platform, renowned for its extensive free football content. Inat TV Ideal for Android users, this app consolidates all content in a single

Anoni@men
Anoni@men
05 юни 2018 10:38
Гост

За сетен път се убеждавам, че пропуските и недомислиците в ГПК водят до противоречива практика.

5-ко
5-ко
05 юни 2018 10:15
Гост

Както винаги напълно аргументирани мнения от страна на ВАдС.

Анонимен
Анонимен
05 юни 2018 10:07
Гост

С нетърпение чакам решението на ВКС.

Анонимен
Анонимен
05 юни 2018 10:11
Гост

То касае много от нас. Имайки в предвид, че повечето сме взимали кредити.