Комисията за защита на личните данни до главния прокурор:
Публикуването на имена на обвиняеми при надделяващ обществен интерес е законосъобразно
Оповестяването на информация не нарушава презумпцията за невиновност, а само съобщава за предприетите от прокуратурата действия, изтъкват още от комисията
„Публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес. В случаите, когато с оглед на общественополезната цел е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана в анонимизиран или псевдонимизиран вид, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно“.
Това се казва в становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в отговор на поставени въпроси от главния прокурор Сотир Цацаров във връзка с прилагането от 25 май т.г. на Общия регламент за защита на личните данни.
Главният прокурор е отправил два въпроса към комисията с две подточки.
Той е попитал дали представлява нарушение на нормативните актове в областта на защитата на личните данни: а) публикуването на лични данни на участници в досъдебното производство (обвиняеми лица, свидетели и др.) на интернет страниците на прокуратурите? б) предоставянето на лични данни на участниците в досъдебното производство за журналистически цели? Ако да, в кои случаи? Как се съотнася обработването в тези случаи с презумпцията за невиновност?
А второто питане му е, ако не съществува пречка да бъдат предоставени лични данни, има ли ограничение и какъв е техният обем (съвкупност) така, че да бъдат защитени правата на гражданите?
От КЗЛД най-напред правят уточнението, че обработването на лични данни от прокуратурата в рамките на досъдебното производство за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления попада в обхвата на Директива (ЕС) 2016/680 и се подчинява на специфичните правила в нея.
Но публикуването на прессъобщения и предоставянето на информация на медиите с лични данни на участници в досъдебното производство, попада в обхвата на Общия регламент.
„При това положение, за да е законосъобразно обработването, администраторът, в случая прокуратурата, следва да има самостоятелно правно основание по чл. 6 от Общия регламент, респективно по чл. 9 от регламента, ако се касае за специални категории (чувствителни) лични данни. В тези случаи следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 85 от Общия регламент, по силата на която държавите членки на ЕС имат задължение да съгласуват правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели. Въпросните права са равнопоставени и следователно при тяхното упражняване и защита следва да се търси правилен, разумен и пропорционален баланс“, изтъкват от комисията.
Тя обяснява, че не само прокуратурата, но и всички органи на съдебната власт, с оглед законово определената им компетентност, не обработват лични данни за журналистически цели, съответно спрямо тях не важат особените правила, приложими за медиите.
Независимо от горното, публикуването на информация от досъдебните производства, включително лични данни, в определени случаи би могло да се разглежда като необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес по смисъла на чл. 6, параграф 1, б. “д“ от Общия регламент, уточняват още от КЗЛД.
Комисията допълва, че общественият интерес би могъл да бъде обоснован от различни фактори, които следва да бъдат преценявани от прокуратурата във всеки отделен случай.
И излагат следните аргументи: „На първо място, принципът на публичност, прозрачност и отчетност на съдебната власт обезпечава обществения контрол върху органите на съдебната система с цел постигане на справедливост, законност и независимост, както и за засилване на общественото доверие в институциите. Прокуратурата, като част от съдебната система, също е обект на обществен контрол, една от формите на който е публикуването на сведения за дейността ѝ. В допълнение към общата статистическа информация, в отделни случаи общественият интерес по смисъла на чл. 6, параграф 1, б. “д“ от Общия регламент може да надделее над интереса на индивида, в резултат на което е допустимо и оправдано да се предоставят и лични данни, които обаче следва да са пропорционални на целта. Обществен интерес би могъл да е налице и на плоскостта на генералната превенция, като публикуването на данни за обвиняеми лица би могло да се разглежда като инструмент за постигане на възпитателен ефект за обществото като цяло“.
В подобни хипотези прокуратурата трябва всеки път да извършва преценка дали общественополезната цел, за която се публикува информацията на интернет страницата ѝ или в медиите, не може да бъде постигната чрез прилагане на подхода, разписан в чл. 64 от Закона за съдебната власт, а именно по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тях (напр. замяна на имената с инициали и т.н.), изтъкват от комисията.
И обясняват, че ако с оглед въпросните общественополезни цели е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана със скриване на личните данни, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно.
Освен това прокуратурата трябва да предприеме и конкретни мерки, за да не допусне погрешно идентифициране на друго лице при евентуално съвпадение на имената, уточняват от КЗЛД. За тази цел биха могли да се използват допълнителни признаци, включително псевдоними, възраст, населено място и други, стига допълнителната информация да не е прекалена.
Нещо повече, според комисията, по силата на чл. 204 от НПК, органите на досъдебното производство би трябвало широко да използват съдействието на обществеността за разкриване на престъпленията и изясняване на обстоятелствата по делото. Когато това е обосновано и пропорционално на обществената опасност на дееца или на престъпното деяние, прокуратурата би могла да се обърне за съдействие към гражданите и чрез своята интернет страница и медиите, включително чрез публикуване на лични данни – снимки, имена, адрес или други данни за лицето, пишат от комисията.
Тя посочва още една хипотеза, при която общественият интерес за информираност би могъл да надделее над защитата на личните данни. Това е когато в наказателния процес участва човек, което заема висша публична длъжност по смисъла на закона за борба с корупцията, както и такъв, който, поради естеството на своята дейност, има влияние върху обществото.
Тук от КЗЛД цитират две решения на Конституционния съд – №7 от 4 юни 1996 г. и №4 от 26 март 2012 г., в които се казва, че „държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. (. . .) Поначало защитата на личните данни на тези лица е много по-занижена е сравнение със защитата на останалите граждани“.
Не на последно място от комисията коментират и отношението между защитата на личните данни и прецумпцията за невиновност.
„Съгласно чл. 16 от НПК, обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. От разпоредбата става ясно, че единствено съдът може да определи дадено лице за виновно или невиновно. Прокуратурата е страна в процеса, която повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В този смисъл КЗЛД счита, че публикуването на информация от прокуратурата, когато това е оправдано от обществения интерес, не нарушава презумпцията за невиновност, а само дава информация за предприетите от прокуратурата действия по разкриване и разследване на престъпни деяния“, изтъкват от комисията. И дават следната препоръка – ако даден човек бъде оправдан или делото срещу него прекратено, тогава да се помисли дали информацията за повдигнатото обвинение не трябва да бъде „свалена“ от сайта на прокуратурата.
На финал от КЗЛД казват, че по отношение на свидетели, вещи лица и др. не е налице надделяващ обществен интерес и техните данни не би следвало да се съобщават.
8
Коментирайте
Нищо подобно – имената и др.лични данни, разпространени от прокуратурата ПРЕДИ да има влязла в сила присъда, е ЗАБРАНЕНО.Не съществува обществен интерес, който може да погазва личните права и свободи , когато има САМО твърдение за престъпна дейност, неустановена от съда с влязла в сила присъда.И повярвайте-прокуратурата ще бъде осъдена в Страсбург.А по начина на нейното структуриране/като част от ВСС, където липсва нейният естествен опонент – защитата/, В РБ не може да се гарантира обективно и независимо правораздаване.Има и решение на СПЧ.А ДЧленки в ЕС не вярват на нашите присъди и проверяват по няколко пъти всички данни и дори факти.Да… Покажи целия коментар »
Мисля, че общественият интерес е с предимство пред анонимността на един потенциален престъпник.
Именно за това информацията не бива да се крие от медиите и журналистите.
От жълтите и кафяви медии-бухалки на мафията? Какво общо имат те с обществения интерес?
Данните на свидетелите не бива да се огласяват. Това може да доведе до заплаха за живота им.
Не е логично срещу някого да има досъдебно производство, а ние да се грижим за гражданските му права, защото в случая субекта е нарушил както закона, така и нечии чужди права.
Ако срещу теб повдигнат обаче друга ще я запееш..
„Да се помисли дали информацията да бъде свалена от сайта…“Вие, господа, да не се намирате в балон пълен с хелий, или що.Такава „информация на сайта“е клевета, а ВИЕ- не искам да ви обидя-Вие и сами сте си го причинили публично…Дори ви благодаря.