Процесуални аспекти на заличаването на порочни вписвания в Търговския регистър
Още с Тълкувателно решение № 1 от 6 декември 2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС разясни, че порочните вписвания[1] в Търговския регистър[2] подлежат на установяване чрез самостоятелен иск при наличието на правен интерес. Успешно проведеното исково производство води като краен резултат до заличаване на вписването в Търговския регистър като заличаването няма обратно действие.
Както последователно се приема в съдебната практика (виж специално разясненията, дадени в Решение № 113 от 18.12.2020 г. по т. д. № 2217/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС по повод измененията в чл. 137 от Търговския закон („ТЗ“)[3]), това ТР е запазило действието си, тъй като действащата към момента правна уредба не се различава принципно от режима на чл. 97, ал. 1 или 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК отм.), към което препращаше чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Приемаше се, че искът е установителен, като правната последица от него се реализираше по реда на чл. 498 ГПК (отм.). Последното действие обаче е само технически акт по реализация на последиците на исковото решение, постановяващо заличаване.
В настоящата правна уредба този режим е възпроизведен в чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), който се явява процесуалният способ за защита срещу порочни вписвания в Търговския регистър, предоставен на всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност или недопустимост на конкретно вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. Последица от уважаването на иска по чл.29 ЗТТРЮЛНЦ е уреденото в чл. 30 ЗТТРЮЛНЦ заличаване на вписването, което по същество преповтаря смисъла на чл. 498 ГПК (отм.). При наличието на решение, установяващо пороци на вписването, се провежда охранително производство[4] по заличаване на порочното вписване по партида на съответното юридическо лице.
Макар правната уредба, изяснена и с посоченото Тълкувателно решение, да изглежда напълно ясна, в практиката се откриват някои проблеми, които заслужават самостоятелно изследване.
Първият от тези проблеми е свързан с последиците от заличаване на едно или повече конкретни вписвания, за които е установено, че са порочни, спрямо други вписвания – следващи ги по време, но предхождащи датата на постановяване на съдебното решение по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Засягат ли се те от заличеното вписване и ако да – как?
Вторият проблем е свързан със самото охранително производство по заличаване на порочното вписване като служебно задължение на Агенция по вписванията.
Последователно ще разгледам тези въпроси и отговорите им в практиката:
Първият въпрос за последиците при заличаване на порочно вписване спрямо последващи вписвания принципно се решава още при преценка на правния интерес за ищеца от предявяване на иска по чл. 29 ЗТТРЮЛНЦ. Така в практиката на Върховния касационен съд на Република България (ВКС) трайно се приема, че преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца (например Решение № 311 от 6 февруари 2019 г. по т. д. № 2742/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС). Така и в Решение № 234 от 23 декември 2016 г. по т. д. № 54/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС изрично е прието, че „Съответствието на информацията в търговския регистър с действителното правно положение не е достатъчно да обоснове активната легитимация за провеждане на иска, поради което, наличието ѝ следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права и доказано.“ Така например в Решение № 21 от 7 юли 2016 г. по т. д. № 3010/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е прието, че за ищеца не е налице правен интерес от разглеждане на установителния иск за заличаване на увеличение на капитала чрез апорт, тъй като заличаването „ползва само трети лица – търговското дружество, от което се твърди, че имотът е „изваден“. С други думи, тогава, когато заличаване на самото вписването няма да доведе до качествена промяна в правната сфера на ищеца, предявяването на такъв иск е недопустимо.
Извън преценката за правния интерес, наличието на последващи вписвания има отношение и към основателността на иска. Така например в Решение № 1934 от 29 декември 2014 г. по т. д. № 6361/2014 г. на Софийски градски съд изрично се приема, че: „Заличаването на вписаното обстоятелството, че лицето е било освободено като управител обаче, не означава възстановяването му като управител, предвид наличието на последващи лица вписани като управители, въз основа на следващи по време актове.“ Последното е пряка последица от възприетото в задължителното ТР № 1/2002 г. на ВКС, а именно липсата на обратно действие на заличаването на вписани обстоятелства в ТР. Освен това, изложеното е логично и с оглед естеството на самия ТРРЮЛНЦ.
За разлика от режима на вписванията в ТР, който действаше към приемането на принципното ТР № 1/2002 г., понастоящем самото охранително производство по отразяване на обстоятелствата в ТР има много по-детайлна уредба. Така например, съгласно чл. 64 от ЗТРРЮЛНЦ, за всеки търговец, клон на чуждестранен търговец или ЮЛНЦ, се открива електронна партида, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон. Към електронната партида се води дело в електронна форма, а самата електронна партида – съгласно чл. 65, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, се състои от две части – част „Вписани обстоятелства“ и част „Обявени актове“. Съгласно правилото на чл. 65, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, информацията в двете части се „систематизира и организира хронологично за всяко вписване, заличаване и обявяване с възможност за проследяване на историята на вписванията, заличаванията и обявяванията.“ Нещо повече, съгласно чл.71, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, във всяко поле на партидата на съответния търговец се визуализира последното извършено (актуалното) вписване, съответно обявяване, а съгласно чл.71, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ – когато е извършено заличаване на вписване, обстоятелството не се визуализира. Това разбиране на законодателя не е случайно, тъй като то е проявление на принципа на истинност на ТР, както и защита на доверието в него. В този смисъл, отразяването на заличаването, респективно: на последиците от заличаване, ако междувременно са извършени други вписвания на обстоятелства от същото поле, може да се отрази само и единствено при проследяване на хронологията на вписванията и заличаванията. В този смисъл е и изричната норма на чл. 71, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда, че ТРРЮЛНЦ осигурява възможност за проследяване в хронологичен ред на вписванията и заличаванията, формиращи актуалното състояние на търговеца или клона на чуждестранния търговец, съответно юридическо лице с нестопанска цел или клон на юридическо лице с нестопанска цел към определена дата и назад във времето.
С други думи, уважаването на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ има за последица само и единствено заличаване, но не и вписване на някакво ново обстоятелство, което разбиране плътно следва вече посоченото и възприето в съдебната практика естество на иска като установителен иск. Следва да се посочи, че уважаването на иск по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за заличаване на конкретно вписване не води като последица до заличаване на други вписвания по партида на същия търговец, дори те да са „производни“ на атакуваното вписване[5].
Последното се дължи и на обстоятелството, че обхватът на търсената защита при исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е ясно и точно определен: заличаване на атакуваното вписване като такова, а самото охранително производство по заличаване на вписването по реда на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ е проява на съдебно управление на гражданските отношения, която – както посочва проф. Мингова – „се изчерпва в съдействието, което се оказва на определено лице, без това съдействие да представлява същевременно по своите последици посягане върху правната сфера на друго лице“[6]. Последиците на съдебното решение по чл. 29 ЗТТРЮЛНЦ не може и не следва да се смесват с тези при уважаване на исковете по чл. 74 ТЗ или чл. 71 ТЗ. В този смисъл са и задължителните разяснения в т. 3 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК, съгласно които при иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, проверката не следва да се простира по отношение на законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Именно по тази причина и в практиката се допуска обективно съединяване на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 74 ТЗ – когато са налице предпоставките за това.
Въпреки посочените ясни и принципни разбирания относно заличаване само на атакуваното вписване и то, без да му се придава обратно действие и без да се засягат други вписвания, в практиката се откриват проблеми, свързани с обхвата на самото заличаване. Така вторият поставен проблем се дължи според мен на инцидентно възникнала неправилна практика, например мотивите на Решение № 6 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 3860/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, в което се приема, че „Основната правна последица от уважаването на този иск е заличаване на вписването – чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и възстановяване на юридическото и фактическо положение от преди извършването му, което обаче по силата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ има действие за в бъдеще“. Така в стремежа да „възстанови“ юридическото и фактическо положение преди извършване на порочното вписване, Софийският градски съд стига до там, че задължава Агенцията по вписванията не само да заличи порочното вписване, но и да отрази последиците от това в група „Основни обстоятелства“ (виж Решение № 260031 от 8 януари 2021 г. по т. д. № 2500/2020 г. на Софийски градски съд като в рамките на анализа на поставения проблем, не бяха открити други съдебни актове, които да възприемат такъв contra legem подход).
Както посочихме по-горе, ТРРЮЛНЦ е система от хронологични вписвания, заличавания и обявявания. Ако всяко заличено вписване се отразява в група „Основни обстоятелства“ това от една страна ще компрометира хронологичния ред на вписванията, а от друга: по същество ще представлява ново вписване и то в нарушение на Наредбата, която изисква вписване да се извърши въз основа на заявление, придружено с изискуемите документи (чл. 6 и чл. 6 от Наредбата). В тази насока, нито ТРРЮЛНЦ, нито Наредбата допускат вписване въз основа на съдебно решение по чл. 29 ЗТРРЮНЦ, а ако такова бъде извършено, то същото ще бъде порочно, тъй като надхвърля пределите на установителното съдебно решение. От практическа страна, подобно вписване би довело и до заблуда в търговския оборот и би довело до засягане на принципа на истинност на ТРРЮЛНЦ. Съдебното решение може да доведе като последица само до заличаване на порочно вписване, но не и до ново вписване дори тогава, когато със същото ще се „възстанови“ въпросното фактическо и юридическо положение. Това следва ясно и от характера на самото производство по заличаване на вписването по реда на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ – като охранително такова, при което се заличава самото вписване, а не се отменя самият акт, въз основа на който е допуснато[7].
Ето защо критика заслужава и възприетото от съда в Решение № 260052 от 14 октомври 2020 г. по т. д. № 328/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което се приема, че съдебното решение, с което се заличава „заличаване“ на съдружници, влече и заличаване на вписването, извършено като последица от порочното вписване – това, че дружеството има едноличен собственик на капитала. Въпросното решение на Апелативен съд – Варна представлява интерес поради особеното мнение на съдия по него, в което правилно – по мое мнение, е посочено, че независимо от съществуващата връзка между прехвърлянето на дружествени дялове и промяна в състава на съдружниците или едноличния собственик на капитала за вписване се заявяват различни обстоятелства, които се вписват в отделни основни полета[8].
От изложеното следва, че във всички хипотези на уважаване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и при условие, че заличаването няма обратно действие, то практическите последици от съдебното решение се изразяват единствено и само в отразяване на заличаването в хронологията на вписванията и заличаванията на съответното поле по партида на търговеца по смисъла на чл. 65, ал. 4 от Наредбата. Съвкупността от всички вписвания и заличавания отразява актуалното състояние на търговеца, без по силата на съдебното решение по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ да се извършва друго отразяване извън самото заличаване на вписването.
Нещо повече, следва да се държи сметка, че заличаването на вписано обстоятелство не води до промяна и в обявения дружествен договор/устав на дружеството (ако обявяването на последния също не е атакувано по съдебен ред). Доколкото съобразно чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредбата при промяна на основни обстоятелства по партидата на дружество с ограничена отговорност към заявлението се прилага препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството, ако се допусне промяна на основните обстоятелства по партидата на дружеството ex officio – въз основа на съдебното решение по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, ще се стигне до ситуация, при която е налице несъответствие между вписванията в поле „Основни обстоятелства“ и съдържащата се в дружествения договор/устава на дружеството информация (сходен проблем е разгледан в Решение № 132 от 2 юли 2018 г. по т. д. № 22/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново).
С оглед изложеното може да се приеме, че процесуалните последици от уважаване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ се простират само до заличаване на атакуваното порочно вписване и в рамките на охранителното производство по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията не може да извършва други заличавания/вписвания извън посочените в диспозитива на самото съдебно решение.
[1] Тези, при които е налице порок при самото охранително производство или тези, при които са вписани несъществуващи обстоятелства
[2] Сега Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел – ТРРЮЛНЦ
[3] В цитираното решение се приема, че съдебно решение, с което се обявена нищожност на решение на общото събрание на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ, има установително действие. Вписването на такова решение в търговския регистър е вписване на несъществуващо обстоятелство и същото е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му.
[4] За характера на производството като охранително такова виж Решение № 175 от 17.07.2013 г. по гр. д. № 23/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Определение № 382 от 20.05.2011 г. по ч. т. д. № 371/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС; Определение № 86 от 18.02.2013 г. по гр. д. № 23/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС;
[5] В този смисъл изрично са и мотивите на Решение № 289 от 07.10.2016 г. по т. д. № 423/2016 г. на Окръжен съд – Бургас: Принципът залегнал в разпоредбите на чл. 30, ал. 2 от ЗТР е да се заличи само вписването, чиято порочност е установена по несъмнен начин, при това само ако вписването не е заличено към момента на изпълнение на процедурата по чл. 30, ал. 2 от ЗТР на друго основание. Недопустимо е да се заличава вписване, извършено въз основа на неатакувано по съответния ред като незаконосъобразно, решение на орган на търговец, тъй като такава правна последица в българското законодателство не съществува. Последователните вписвания в електронния търговски регистър могат да бъдат заличавани последователно, само ако по отношение на всяко едно от тях поотделно са налице предпоставките на чл. 30, ал. 2 от ЗТР, респ. на чл. 29 от ЗТР
[6] Мингова, А., Охранителни производства – В: „Българско гражданско процесуално право“, Девето преработено и допълнено издание, Сталев Ж. Мингова, А., Стамболиев, О., Попова В., Иванова Р., София, Сиела, с. 1244;
[7] Решение № 35 от 20.04.2010 г. по т. д. № 546/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС;
[8] „При липсата на постановено решение по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, с което да е установено че промяната на едноличния собственик на капитала или в състава на съдружниците да е несъществуващо обстоятелство, въз основа на решението по търг.дело № 1851/15 г. с предмет установяване на несъществуване само на договора за прехвърляне на дружествени дялове, агенцията не може служебно да впише заличаване на И. С С като едноличен собственик на капитала и съответно да впише първоначалните съдружници в дружеството В. и М.“
28
Коментирайте
За да сме полезни на хората, ще дам пример за успешно проведен иск по чл 29 срещу фирма , посочила фалшив адрес-и то при изрично несъгласие на собствениците на имота, като предложението ми е (а и омбудсвана подкрепя) заличаване на неверен фирмен адрес да може да се случва по заявлени е на собственика на адреса до АВ, без да се налага да води отделен иск. Въпрос на едно изречение в ЗТР. Също така в ТЗ да се запише,че при регистрация на фирма доказваш правно основание за адреса-собственост или съгласие на собственика. Но е мажно при многото заварени случаи да може… Покажи целия коментар »
Ще посоча и присъда на съд, според която регистрацията на фирма на фалшив адрес е престъпление, като подчертавам, разполагам с прокурорски акт, но от друга прокуратура според който прокурорски акт за отказ за образуване на ДП-това не е престъпление. Тоест прокуратурата не е наясно, и има противоречива практика-престъпление или не е да регистрираш фирма на фалшив адрес. Дали ще бъде внесе ОА прии сходен казус зависи от вътрешното убеждение на прокурора(а и колко е учил търговско право, щото това е неясна материя за прокуратурата…) Р Е Ш Е Н И Е гр.Монтана, 23.02.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД –… Покажи целия коментар »
Хайде, форумни „герои“. Ето ви правна тема. Кажете нещо смислено. Няма шанс, нали? Защото друго си е, не е като да пишеш общи „умни“ приказки в стил „баба Пена от Мирково Койнаре“ под лежерни статийки с новини. На мама форумните мишки, колко сте сладки.
Ето нещо, което може и да бъде счетено за смислено: да се пожелае на автора да осмисли , доколко е вярна тезата му, че правните последици на решението, признаващо, вписано обстоятелство за несъществуващо, се изчерпват със заличаването му. Причината законът да не предвижда заличаване по решение на съда, е в даденато на ищеца по чл.29 право да поиска заличаване на вписани обстоятелства, функция на признатото за несъществуващо обстоятелство. Например: нищожно решение на ОС за замяна на управител в ООД. Когато „освободеният“ управител е и мажоритарен съдружник, не би ли могъл той да поиска вписването си като управител!? Заличаването е вписване,… Покажи целия коментар »
Аз съм в момента най-добрият адвокат, в София, което ме изхвърля и в страната, защо ме нарекохте форумна мишка, това е глупаво – даже насън не можете да решите казус, седите си в някаква стаичка и сте в мислите си някакъв – но не сте – то истинският джедай е спокоен, а Вие сте нервен, не можете да уцелите мишената, стремите се към калабалъка, да се направите на интересен, барем Ви се обадят от „Кока-Кола“.
Ха.
Седя си да, но в съдебна зала САС и ВКС. А резултата от това седене, предполагам и Вие го получавате със съдебната практика, която Ви пращат от Българско прецедентно право – 290caselaw.com.
А и под колко мои коментари сте били плюсове без да знаете, че става въпрос все за един и същ списвач, е отделен въпрос.
Успех пожелавам на най-добрия адвокат в София и страната /нали така сте се оценили/. Аз не искам да съм най-добрия, а да съм успешен по дела.
Този изключителен мръсник още ли е жив?
Явно да.
Браво за статията
Хубаво разказано от проф. Стамболиев, само да има кой да чете.
Абсолютно
Чети си, но не пречи на другите да не четат!
Да, изключително полезна информация.
Така беше и със законите – КС отмени разпоредба и се връщаше старата. Но наскоро промени практиката си
Това какво общо има с материала
Само че практиката се мени
Абсолютно
Правото е живо!
Какво искате да кажете?
Не мога да си обясня защо при такива ясни норми и ТР и при такива казуси може да има проблем. Напомня на случаите от преси седмици , в които СГС спираше вписването
Какво стана с искането на Янаки Стоилов за тълкуване. Не помня дали имаше развитие
Е, лято е…
Е да, после пандемия…
ЛОшо, нещата въобще не ни върват на добре.
Никой нищо не помни, в тази държава
Или по-скоро се прави, че не помни.
В България има ли Конституция? Има.
Има ли в нея написано точно и ясно кога и как и при ккави условия се спазва и прави нещо? Пише си всичко
Следи ли някой за изпълнението на тези закони? Не.
Еми ето ти. Как така при налична конституция, ние пак си правим каквото ни скимне.
Ще си позволя да предложа де леге ференда, което има връзка с темата на автора. Законодателят да предвиди възможност някои вписвания да бъдат заличавани без съдебна намеса-с иск по чл 29, и дори служебно. Визирам гнусната практика напоследък да се регистрират фирми не чужд адрес-без съгласието на собственика на имота, или дори при изричното му несъгласие. В момента лицето трябва да води иск, и дори и да постигне заличаване, това са фирми с капитал 2 лева, и няма да си върне разноските по делото, а и няма пречки неверния адрес да бъде вписан наново. И така до безкрай. При гражданската… Покажи целия коментар »