Проблеми на юридическото образование в новата наредба от 2022 г.
Анализът на проф. Русчев
По време на конференция, посветена на 130 години юридическо образование в България (повече за събитието виж тук), проф. Иван Русчев направи критичен анализ на новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“.
„Лекс“ представя доклада на проф. Русчев.
С настоящия доклад си поставям за цел да разгледам някои от проблемите в юридическото образование, да изкажа отношение по публикуваната тази година Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. Да обърна внимание най-вече на разрешенията в нея относно приема за обучение и на провеждането на обучението по специалността „Право“. И да представя някои мои разсъждения към подобряване на обучението, препоръки и предложения за повишаване качеството на юридическото образование.
Както е широко известно, от въпросите на обучението (и в частност – това по специалността „Право“), както от футбол и от медицина, разбират всички. Едва ли съм изчел всичките публикувани и споделени в мрежите мнения, но си дадох труда, в хода на приемането на Наредбата, да изчета написаното в сайта на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. За да се убедя за сетен път колко актуална е темата и колко, освен безумни, още и интересни, логични, практични, оригинални идеи и предложения са публикувани.
Създадената със заповед на министъра на правосъдието работна група, в състава на която бяха включени представители на академичната общност, на адвокатурата, магистрати, неправителствени организации, студентски организации и експерти от Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката, обсъди проекта на среща с представителите на организации на студенти, обучаващи се в специалност „Право“, (не и с широк кръг преподаватели), но затова пък с представителите на деканското ръководство на юридическите факултети в страната (като една по-представителна тяхна извадка), както и бе публикувана анкета с цел получаване на информация относно мнението на обучаваните лица за актуалното състояние на юридическото образование и необходимите промени в неговата уредба (отново не с преподаватели!).
В навечерието на обнародването на новата Наредба ние с моя уважаван учител проф. Огнян Герджиков и с колегата проф. Иван Тодоров – преподавател по административно право и процес, се опитахме да доведем до знанието на широката правна общност чрез една обща публикация в lex.bg от 30 май 2022 г. някои свои опасения, бележки и препоръки (бел. ред. – статията на тримата професори виж тук). Но министърът мълниеносно даде зелена светлина за публикуването на Наредбата, предполагам без дори да ни е чела, заета с други изключително важни държавнически задачи. Но и това, че се стигна до обнародване на Наредбата, все пак е нещо, в сравнение със съзерцателния исихазъм на нейните предшественици!
Донякъде моето мнение, като част от колективното на трима ни, Ви е познато от цитираната публикация. Тук аз ще се опитам да споделя личното си мнение, на „скитащ“ проповедник (защото както казва моят приятел адв. Валентин Брайков – блестящ рицар на фината словесност, „правото не се преподава, то се проповядва!“), гледната точка на „проповядващ“ повече от 40 години по университетите, кръстосвайки пътищата на България, професор. Като такъв не мога да скрия удоволствието си, че след злощастната участ на Наредбата на проф. Герджиков, най-после нова такава бе приета. Разбира се, като всяко човешко творение, и тя е белязана с много недостатъци, но фактът че я има, вече означава много, означава едно ново начало (доколкото разбира се, тя бъде приложена), както за нас – преподавателите, и още повече за тези, които „ще пазят правото от закона“, за тези, които ще бранят справедливостта и доброто, както стана актуално напоследък да се казва.
С цел да осигури непрекъснатостта в юридическото образование, приетата с ПМС № 165 от 12.07.2022 г., обн., ДВ, бр. 55 от 15.07.2022 г. Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, която отмени многострадалната такава още от 1996 г. (изпъстрена с немалко изм. и доп.), предвиди студентите, приети преди влизането ѝ в сила, както и тези, приети в първи курс „Право“ през учебната 2022/2023 г., да завършат обучението си по учебните планове и програми, при действието на които са приети, т.е. по старата наредба.
Новата, прогласена със сакралната дума „реформа“, наредба, трябва да влезе в сила от учебната 2023-24 г., като до края на учебната 2022-23 г. на юридическите факултети в страната се дава възможност да приведат учебните си програми в съответствие с новите изисквания за задължителни учебни дисциплини и минимален хорариум. А в срок до 31 декември на годината, предхождаща тази на първото провеждане на държавни изпити по реда на новата наредба (съгласно § 6 от нейните ПЗР) пък трябва да бъдат утвърдени списъците на хабилитираните преподаватели, магистрати от върховните съдилища и прокуратура, както и адвокати, които могат да участват в изпитните комисии на държавните изпити. В същия срок министърът на правосъдието трябва да утвърди и единния държавен конспект за провеждането на трите национални държавни изпита (по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки).
I. Прием за обучение по специалността „Право“
Известно е, че бяха обсъждани различни варианти и до последния момент имаше колебание как да се влиза „право“. Новата наредба предвиди приемът по специалността „Право“ да се извършва при условията на чл. 68 от Закона за висшето образование (чл.68 Приемането на студенти и докторанти да се извършва чрез конкурсен изпит), като оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература да е задължителен балообразуващ елемент. При образуването на състезателния бал на кандидат-студенти, чиято диплома за средно образование е издадена преди въвеждането на държавни зрелостни изпити и нямат оценка от държавен зрелостен изпит по български език и литература, за балообразуващ елемент се взема общият успех от дипломата за средно образование.
Т.е. на университетите бе предоставено правото сами да избират дали ще осъществяват приема по оценка от матурата, или чрез конкурсен изпит. Ако изберат да провеждат изпит, те следва сами да утвърждават конспектите за него. А съдържанието му ще се определя в съответствие с учебните планове и програмата в гимназиалната степен на образование (чл.3, ал.1). Т.е. какво ще включва и какво ще представлява кандидат-студентският изпит, ще решават самите университети, тъй като в наредбата вече не е регламентирано, че той е по български език и по история на България, както бе до момента.
Приемът чрез конкурсен изпит е вариант, който съм застъпвал и поддържал винаги. Да се приема бъдещ юрист само и единствено въз основа на балообразуващи оценки от матурата (както бе през предходните две години, и както бе предвидено с последното изменение на старата Наредба (ДВ бр. 39, от 27.05.2022 г.) включително и за настоящата академична година), е неприемливо. Този критерий, оставен през последните три години като единствен, е неудачен, защото не отчита годността, респ. – специфични качества на кандидатите за специалността „Право“, а само общообразователни критерии. За трета година той вече доказа своята пълна непригодност. Местата в специалността „Право“, както за държавна поръчка, така за платено обучение, особено във водещите университети, бързо се заемат от кандидати с пълно отличие от матурата, които в хода на обучението и изпитите нерядко показват сериозна неподготвеност, да не кажа – функционална неграмотност за изучаваните правни материи.
За всички нас, които вече трета поредна година влизаме в такава аудитория, е ясно за какво говоря. Но по повод на човешкия фактор, не по-малко важен е и въпросът за другата страна – тази зад катедрата. Въпрос, който и най-съвършената нормативната уредба няма как да преодолее – за Духа и Пламъка, който преподавателят носи. Защото Чиновник души не пали, затова и Мумия право не проповядва!
Имаше интересна идея, застъпвана и от много мои колеги, която ме провокира да разсъждавам над нея, да я доразвивам – да се въведе проверка на способността за логическо мислене, а защо не и за възпроизвеждане на голям обем фактически материал – нещо, което често се налага да прави практикуващият правник. (Нещо като преразказ, близък до текста, с който ни приемаха преди много години във Френската, а и в други езикови гимназии!). Но тя не намери място нито в публикувания за обсъждане вариант, нито в приетия текст на Наредбата.
Следва да се оцени като особено важно нововъведение профилирането и задълбочаването на подготовката в отделни области на правото да се осъществява и в специализирани магистърски програми в образователната и квалификационна степен „магистър“, за придобиването на която се изискват не по-малко от 60 кредита. В специализирани магистърски програми по специалността „Право“ ще могат да се обучават лица, придобили висше образование в професионалната квалификация „юрист“ (с образователно-квалификационната степен „магистър“, за придобиването на която се изискват не по-малко от 300 кредита). Така новата Наредбата възприема предвиденото в чл.1, ал.3 от приетата през 2017 г. (но невлязла в сила) Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ ценно допълнение. Вместо обучението на вече придобилите магистърска степен право колеги, да се крие под килима на формално позволените магистърски програми единствено след бакалавърска степен (напр. международни отношения), каквато специалността „Право“ не различава. Беше крайно време това, доказало удачността си и събиращо широк кръг вече дипломирани юристи специализирано обучение в магистърски програми, в обхвата на образователната и квалификационна степен „магистър“, да се облече в нормативна форма.
Друг е въпросът, че Наредбата не урежда станалия вече болезнен въпрос за валидността на дипломите от „общата“ магистърска програма по право, следвана от лица, вече придобили друга бакалавърска степен – каквато е масовата практика в много университети. И той да се разреши по нормативен път, а не по преценка на МОН (т.нар. неиздаване на стикери, валидиращи с държавна санкция издадените вече от висшите училища дипломи).
II. Провеждане на обучението по специалността „Право“
Съгласно приетата Наредба, формите на обучение за придобиване на висше образование по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „магистър“ са редовна и задочна. Така продължилата повече от 5 години активна съпротива от повечето университети (и не само второразрядни, но и такива от българската „Бръшлянена лига“), да се запази задочната форма на обучение (а и магистърските програми по специалността право за студенти, получили бакалавърска степен), накрая успя. Но слава Богу, в един относително приемлив вариант, при който обучението за придобиване на висше образование по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „магистър“ в редовна и задочна форма на обучение е с продължителност не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум 3500 учебни часа.
С удовлетворение виждам, че е прието разбирането ни за изравняване хорариума по дисциплините за редовна и за задочна форма на обучение. Това е справедливо, правилно и недискриминационното решение, за което от години съм настоявал. Във вида, в който задочното обучение съществува все още, то е непълноценно, неефективно, преподаване на класиката по комикси и съкратени помагала – Livres de Poche, адаптиран, а не интегрален задълбочен университетски курс. Единственото, което позволява силно намаления хорариум, произвеждащ юристи второ качество.
Макар според приетата Наредба, обучението по специалността „Право“ в образователната и квалификационна степен „магистър“ да се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини, в нея за съжаление часовете не са определени съобразно предложеното от преподавателския корпус, нито в съответствие с реалните нужди на завършилите специалността. Хорариумите по голямата част от задължителните дисциплини са запазени, което означава, че служителите от Министерството на правосъдието не са си направили труда да поработят върху коригирането им. Други пък са неоснователно завишени, за да се намери работа на преподаватели от т.нар. параклинични, метаправни, най-вече чисто теоретични или конституционноправни дисциплини, разроени до абсурдност. Къде е практическата насоченост и колцина са тези студенти, на които ще се наложи да се занимават с проблемите на конституционното правосъдие, на Народното събрание, на администрацията на президента? И колко се тези, които ще се занимават с гражданско – облигационно, вещно, семейно, наследствено, търговско или наказателно право? Ще Ви кажа: 90/100! Възможно ли е дисциплина като облигационното право (обхващаща и обща и особена част, плюс изключително тежката и широко прилагана в практиката материя на извъндоговорните източници – деликти и неоснователно обогатяване) да се чете два семестъра с лекционен курс от 120 часа, а доста по-малката по обем и по сложност такава на наказателното право, да се дели на една двусеместриална – обща част и на още една – едносеместриална – особена част?
Очаквам да ме обвинят в пристрастие, но това е мнение, което съм затвърдил с много години преподаване в немалко университети, което пък на самостоятелно основание ми дава правото да взема отношение по тези въпроси. Огромната материя на облигационното право, изисква, по подобие на наказателното право, и на не по-малкото по обем – търговско право, също да бъде разделена на две дисциплини – обща и специална част. Облигациите са едни от най-трудните и абстрактни правни фигури, които съдебната практика непрекъснато доразвива със задължителна практика. И тяхното изучаване представлява определена трудност за студентите и изисква по-продължителен процес на усвояване. Нима с 60 часа лекции в рамките на само един семестър може да се обхване, дори и частично, огромното и изключително сложно вещно право – съставляваща огромната част от делата пред гражданските съдилища!
Всъщност не толкова броят на часовете е важен, а съотношението между тези часове в зависимост от сложността и приложимостта на материята.
Друга област, на която обръщам внимание не само аз, но и колегата ми проф. Иван Тодоров, на базата и на направените предложения по публикувания Проект за Наредба (тук ще спомена и Становището в обем от 18 стр. от проф. д.ю.н. Райна Николова – преподавател по административно право и административен процес в Нов български университет), е административното правораздаване. То обхваща близо една трета от съдебните дела, обема производствата по издаването на стотици хиляди административни актове и наказателни постановления всяка година, в издаването на които са ангажирани и огромен брой юристи. Отделна система от съдилища, начело с Върховния административен съд (ВАС) гледа само административни дела. Повечето прависти в държавната и общинската администрация и около една трета от останалите, основно се занимават с различните видове административно право, но това въобще не се отразява пропорционално в учебната програма – останала почти така, както си е от времето на социализма. Естествено материалното и процесуалното административно право трябваше да се разделят – досегашното им обединяване беше израз на правна неграмотност да се съединяват два правни клона – материалноправен и процесуалноправен, в една дисциплина
Чудесно е, че правото на ЕС ще се изучава в повече. Само че следва да се отчете, че правото на ЕС включва правни норми от различни клонове на правото, като относително най-голямата част от него е административно право – главно производства пред различните административни органи на ЕК и производства по административно обжалване на тези актове пред съдилищата на ЕС. Немалка част от работата на съда на ЕС са и производствата по преюдициални запитвания по административни дела. И съответно разпоредбите на правото на ЕС следва да се изучават в съответните правни дисциплини. Няма смисъл да се увеличава рязко хорариумът на т. нар. дисциплина Право на ЕС, която се преподава всъщност като Конституционно право на ЕС, т.е. принципи, основни органи – тяхното формиране и основни правомощия, източници. Неправилно е то да се отъждествява с преподаването на цялото европейско право. Защото то прониква във всички клонове на действащото право, като правопорядък от друг ранг, който се отчита задължително при преподаването на всяка отделна дисциплина, която има отношение към него. В този смисъл това раздуване на хорариума на дисциплината „Конституционно“ право на ЕС, противоречи на предвиденото в чл.6, ал.3 от Наредбата, че „ В програмите на учебните дисциплини, които имат за предмет изучаването на правната уредба на области на обществени отношения, в които съществува хармонизирано законодателство на ЕС, се включва преподаване на относими въпроси от материалното право на Европейския съюз. Тези часове не се включват в минималния хорариум по ал. 2, т. 20.“
Чудесно е, че в Наредбата се акцентира на правата на човека (като задължителна дисциплина). Но правата на човека са във всеки един клон на правото и трябва да се изучават в неделимо единство с насрещните задължения и механизмите за реализация в съответните правни дисциплини. Да се извадят правата на човека в една дисциплина, не е правно издържано. Все едно в друга дисциплина да се изкарат задълженията на човека. Вече отдавна и доктрината, и съдебната практика широко се позовават на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, на решенията на съда в Страсбург, на правото на ЕС и на решенията на Съда на ЕС. А основните права на човека далеч не са залегнали само там. Още повече, че в част от най-големите юридически факултети, напр. този на СУ „Св. Климент Охридски“, от две години е въведена и се ползва с интерес магистърска програма по правата на човека, осъществявана от преподаватели от различни катедри на факултета. Това дъвчене на една и съща материя, както се премята като грахово зърно в устата на беззъба баба (цитирам Чудомир, разбира се) само обременява излишно студента, губейки му времето за усвояване и на други, с широка практическа насоченост, правни дисциплини.
Изучаването на още един вид основни икономически граждански права трябваше да фигурира сред задължителните дисциплини –интелектуалната собственост. В нашия все повече информационен и дигитален свят това е повече от необходимо. Абсолютно задължително е увеличаването на хорариумите по общата дисциплина „Право на интелектуалната собственост“, както и въвеждането на по-детайлно изучаване на широко прилаганите нейни части – авторско право, правото на търговски марки, защитата на ноу-хау и търговската тайна, съчетани със специфичните процесуални способи за защитата на различните обекти на интелектуалната собственост.
Но се вижда, че като цяло това е оставено на преценката и предложението на факултетния съвет и в съответствие с правилника на висшето училище в учебния план на специалността „Право“ да могат да се въвеждат и други задължителни учебни дисциплини. (чл.6, ал.4). Учебният план и включените в него задължителни, избираеми и факултативни дисциплини за обучението в специалност „Право“ се определят от висшите училища (чл.6, ал.6).
Задължителните избираеми дисциплини според Наредбата са: римско частно право, право на интелектуалната собственост, криминалистика, криминология, банково право, наказателно-изпълнително право, правен режим на държавната служба, правен режим на обществените поръчки, потребителско право, екологично право, правен режим на здравеопазването, правен режим на защита на конкуренцията, правен режим на Вътрешния пазар на Европейския съюз, академично писане (???), организация на правосъдието и правозащитните институции, информационно право, правен режим на защита от дискриминация и медиация.
Не приемам предвиденото в Наредбата Правото на интелектуалната собственост да бъде включено в задължително избираемите дисциплини, по подобие на криминологията, на банковото право, правния режим на държавната служба, потребителското и екологичното право. Особено мощното развитие на интелектуалната собственост, чиито обекти са вече не по-малко значими от класическите обекти на гражданското право – вещи, УПИ, вземания, налични пари и класически ценни книги. Те са обекти с огромно икономическо присъствие и императивно налагат включването на Интелектуалната собственост като задължителна дисциплина със значителен хорариум.
Абсурдно е въвеждането на задължително избираема дисциплина Академично писане, предвидена в програмата на докторантското училище. А все пак сред целите на Наредбата не е упоменато всички завършващи специалността право да стават докторанти.
Новата наредба запазва правилото, че поне половината от хорариума трябва да е за лекции. (Чл.6, ал.5 предвижда съотношението в учебния план между лекционни курсове, семинарни упражнения и учебна практика се определя от висшето училище съгласно неговия правилник, като часовете за лекции не могат да бъдат по-малко от половината хорариум).
Кардинална грешка в Наредбата е часовете за лекции да не могат да бъдат по-малко от половината хорариум. Така студентите се обричат да останат без правни умения. А има и правни дисциплини, които се състоят само от лекции – такива са почти всички задължително избираеми.
Във все повече водещи университети по света вече не се водят лекции, а само семинарни занятия или казано с други думи – упражнения. Студентите четат учебници, монографии, съдебна практика преди занятието и на него се дискутира, тълкува, изяснява, решават се казуси, изготвят се юридически актове.
Подновявам предложението си всеки титуляр на дисциплина задължително преди започване на лекционния му курс (в началото на семестъра, или преди началото на раздел от учебната програма) да предостави на студентите си (вкл. в електронен вариант) актуализиран учебен курс. Контролът върху което трябва да се осъществява от деканското ръководство.
Но именно на семинарните занятия студентите придобиват уменията да прилагат правото. А и така то се разбира и запомня много по-трайно. Самата лекция трябва да е само акцент върху „тесните места“ по темата, а цялостно върху нея акцентът да пада върху упражненията и решаването на казуси въз основа на вече прочетеното. Най-елитните ни преподаватели в края на академичната си кариера намираха истинско удовлетворение именно в това да водят упражнения. За нас това беше проф. Огнян Герджиков. И тези семинари бяха паметни – събираше се почти целият курс! Не съм горещ привърженик на практиката студентите да бъдат задължавани да изготвят отделни актове – договори, пълномощни, съдебни искови молби, решения, поне не в часовете, определени за семинари. Университетът именно затова е „Универс-итет“, за да се преподава в него универсалното, а не занаят, изготвяне на „сламки“. Нещо, което спечелилите конкурса за младши магистрати, задължително ще учат в Магистратското училище, а останалите – по канторите и в администрацията. И вместо да се губи време за това, по-удачно е да се усвояват и коментират повече решения от съдебната практика, които подтикват студента да мисли.
За първи път в чл.6, ал.7 от Наредбата се регламентират практически умения и компетентности, които трябва да осигури обучението по „Право“. Между тях са: формулиране и защитаване на правна теза; анализ на съдебната практика; решаване на казуси; извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи; подготовка и провеждане на преговори по юридически казус; подготовка на проекти на юридически документи, включително на нормативни актове, договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, жалби, подготовка на пледоарии, административни актове, актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления, съдебни актове и други процесуални документи; юридическа професионална етика.
В чл. 9, ал.1 на Наредбата се съдържа задължение, звучащо като пожелание – от втори до пети курс студентите да провеждат учебна практика не по-малко от 40 часа годишно по дисциплини, определени от факултетите, осъществяващи обучение по специалността „Право“, изучавани през съответната година. Която учебната практика, съгласно ал.2 се осъществява по програма и ред, определени от факултетите, осъществяващи обучение по специалността „Право“. Но не се създава никаква организация, контрол и материални стимули за водещите практиката. Което ще означава, че нещата въобще няма да се променят и студентите на практика няма да имат практика. Нито се възлага задължение на съдиите, прокурорите, административните органи, където се провежда практиката, да отделят специално внимание на стажуващите студенти-юристи, чрез съответни стимули, напр. намаляване натоварването им с дела.
Продължавам да настоявам, имайки предвид нерядко недостатъчната подготвеност у практикуващите, да се въведе, както в медицинските специалности, допълнително обучение и изпити (вкл. държавни такива), с които вече придобилите магистърска степен юристи, да придобиват и съответната специалност (гражданско и търговско), наказателно, публично право. Полагането на държавните изпити по тези области на правото далеч не е достатъчно.
На следващо място се запазва текстът на чл.10а от отм. Наредба – в чл.10 от Новата наредба отново е дадена възможността към юридическите факултети на висшите училища да се създават правни клиники за практическо обучение на студентите по специалността „Право“ (ал.1). В които да се осигурява възможност на студентите да придобият умения, необходими за упражняване на юридическата професия, чрез лекции, симулации и работа с реални казуси по програма, определена от съответния юридически факултет (ал.2).
Новост в приетата Наредба е изрично отразеното в чл. 11: Висшите училища, задължително да включват като избираема дисциплина и обучение по чужд език – общо езикова подготовка или специализирано обучение по чужд език с юридическа насоченост, в зависимост от нивото на владеене, при условия и по ред, определени от висшите училища. Изискването по изр. първо се счита за изпълнено и когато съответната дисциплина е включена като задължителна в учебния план.
III. Провеждане на единни „национални“ държавни изпити
Те отново ще са по публичноправни, гражданскоправни и по наказателноправни науки и е регламентирано, че се провеждат в две изпитни сесии в периодите октомври-декември и март-май. Държавният изпит е писмен и устен и се провеждат от една и съща комисия.
Единният изпит не е новина. Мисля, че все още помним как преди пет години и половина – през пролетта на 2017 г. МС прие нова наредба за обучението по право, с която освен изискванията за повече практическо обучение, въвеждането на нови дисциплини, премахването на задължителните писмени изпити с назубрени теми по български език и литература, премахване на задочната форма на обучение (което в края на краищата отнесе главата на иначе добрата наредба на проф. Герджиков), бе въведен и единният държавен изпит.
За съжаление само частично е вярно, че се въвежда единен държавен изпит за всички завършващи. Само писменият изпит е с общ казус. Би следвало да се определи как точно ще се тегли жребият за избор на преподавателите, създаващи изпитните казуси, при условията на публичност. За да се осигури, на случаен принцип преподаватели от други ВУ да изпитват студенти не от тяхното ВУ. След това би следвало да се уреди процедура за комисията, която създава казуса, осигуряваща да не изтече информация.
Самото провеждане и на писмените, и на устните изпити при новите и усъвършенствани методи за преписване и комуникация, поставя голям и неразрешим засега, поне в университетите, проблем.
Липсва единно изискване за успешното полагане на писмения изпит, което всъщност създава единните критерии за знания и умения при завършване. И сега на писмените изпити често се дават (преработени) казуси от практиката на върховните съдилища, но оценяването се прави от всяка комисия по собствени критерии. И в новата Наредба ситуацията е почти същата.
Всяка година до 30 юни министърът на правосъдието ще утвърждава списъците с членове на изпитни комисии, както и конспекта за трите изпита, въз основа на предложения от юридическите факултети. Писменият държавен изпит е анонимен и ще се състои в решаване на казус. Той се провежда в сградата на съответното висше училище и продължава 4 астрономически часа. Комисия, определена със заповед на министъра на правосъдието след публичен жребий измежду включените в списъка с преподаватели и представители на практиката разработва по 3 казуса за съответния държавен изпит. „Казусът се базира на постановено окончателно съдебно решение на върховна инстанция и не може да засяга случаи, при които съществува противоречива практика. Казусът е един и същ за студентите по специалност „Право” от всички висши училища и се изтегля в деня на изпита в Министерството на правосъдието“, гласи новият регламент. При разработването на казусите, комисията подготвя и решения към тях. Решението на казуса, който се е паднал на писмения изпит, се публикуват на сайта на МП още в деня на провеждането му. Писмените отговори на казуса се проверяват от държавната изпитна комисия, която обявява резултатите с протокол до 10 дни след приключването на изпита. Оценката е „издържал“ или „неиздържал“ и не подлежи на преразглеждане.
За устния държавен изпит наредбата предвижда, че се провежда в сградата на съответното висше училище в срок до 10 дни след обявяването на резултатите от писмения изпит. При него студентите се оценяват по шестобалната система.
След като писменият изпит трябва да гарантира „пресяване“ на онези, които все още не са придобили достатъчно знания, за да станат юристи, според възприетите единни критерии, би следвало при решаването на казуса да се поставят примерно от 7 до 10 въпроса и студентите да отговорят правилно на всички въпроси, за да са взели изпита. И това следваше изрично да се запише в новата Наредба. След като по казуса няма противоречива съдебна практика, това е съвсем осъществимо за достатъчно подготвени студенти.
Възниква основателното питане, което поставих и в публикацията в Lex.bg: при едновременно провеждане на писмения изпит за всички юридически факултети по начина, уреден в Наредбата, дали са направени нужните разчети? Девет факултета провеждат изпити едновременно. Да допуснем, че всеки има средно 3, а големите факултети – 5-7 изпитни комисии. Това прави не по-малко от 30-35 изпитни комисии, т.е. 60-70 хабилитирани преподаватели. Ще се намерят ли толкова хабилитирани по наказателноправните, по гражданските или по публичноправните дисциплини едновременно – налични и готови да участват в държавни изпити?
Но това е по-малкият проблем. За да има единни критерии при писмения изпит, би следвало всяка работа да се оценява от всеки един от двама избрани с електронен жребий хабилитирани преподаватели и само при разминаване в оценките, да се прибягва до оценка от трети хабилитиран преподавател, чиято оценка да е окончателна. Оценяването на писмените работи може да е подобно на матурите, които в цял свят, а и у нас те се утвърдиха като успешна система. Писмените работи е най-добре да се изписват на компютър и да се изпращат по електронен път до съответния преподавател. Компютри има вече достатъчно, а системи за сигурно електронно изпращане – също. Липсата на Интернет връзка по време на изпита е лесно преодолима. Отдавна живеем в света на Интернет и е срамно да се действа по досегашния ръкописен ред, където често разчитането на писмената работа е основен проблем. Ето защо е наложително Наредбата да създаде изискване от 2025 г. писмените изпити да се провеждат по този ред, за да има време висшите училища да се подготвят.
В комисиите за държавни изпити следва да участват хабилитирани преподаватели, които имат право да участват в комисиите по защита на докторски дисертации – да отговарят на минимални изисквания за цитируемост, т.е. за научна и преподавателска разпознаваемост.
Както споменах, Наредбата предвижда всяка комисия да се определя от министъра на правосъдието чрез жребий. В нея влизат по двама хабилитирани преподаватели от областта съответно на публичноправните, гражданскоправните или наказателноправните науки, както и един представител на практиката – съдия от Върховния касационен съд или от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура или от Върховната административна прокуратура или адвокат с юридически стаж не по-малко от 15 години.
Нормално е членове на комисиите да бъдат съдии от двете върховни съдилища и от двете върховни прокуратури. Те са минали през съответните конкурси, за да стигнат до там. Но не е сериозно да се изисква член на комисията да бъде адвокат с поне 15 години стаж. Това е все едно да се изисква член на комисията да бъде съдия с 15 години стаж, дори и да е от районния съд. Или пък член на комисията може да е асистент, който е и адвокат с 15 години стаж. Въобще не подценявам адвокатите. Напротив – и там има немалко блестящи юристи. Но в една формална процедура следва да има и формални критерии, които да представляват гаранция за компетентност. А стажът не е такъв критерий. Ежегодно се издават международно признати юридически справочници като напр. Legal 500 или Chamber’s. Там има класация на адвокатите и на адвокатските кантори по държави. Би могло като членове да се привличат напр. адвокати с 12 години стаж, които са класирани в тези справочници или са съдружници в адвокатски кантори, класирани в тези справочници. Може да се включат и адвокати, които имат 12 години стаж и са доктори по право в съответната материя. Естествено е Висшият адвокатски съвет да посочи адвокатите, но само които отговорят на подобни изисквания. Добре е да се определи в какво съотношение ще са участващите в изпитите съдии, прокурори и адвокати.
За съжаление уреденият в наредбата държавен изпит, поради липсата на единен характер, няма как да служи и за изпит да правоспособност, и за подбор на магистрати, и за адвокати. А можеше да се организира по такъв начин и щеше да създаде единен стандарт за оценяване на всички юристи и да създаде реални гаранции срещу изтичане на информация, което в момента е реалност.
И както моят колега доц. Христо Христев казва в едно свое интервю: „Крайно време е да си дадем сметка, че никоя промяна, никоя реформа не може да удовлетвори и да се хареса на всички. Тогава тя не би била реална промяна.“ Но се надяваме, загърбвайки скептицизма си, че новата Наредба ще въведе действени промени, които ще накарат преподаватели и студенти да разберат, че ако студентите не са придобили необходимите знания и умения по време на обучението, те не могат да станат юристи. Отделен въпрос е да разберат, че в една правова държава само знаещият и можещ да прилага правото юрист ще е успешен и съответно само изискващият високи критерии юридически факултет ще е успешен. Добре е да се има предвид, че некомпетентният юрист е опасен. И няма как да се изгради правова държава без компетентни юристи. И да не се забравя, както удачно е посочено в мотивите към проекта на Наредбата, че специалността „Право“ като специалност от регулираните професии и предвид отговорността на юриста с оглед на ролята му да способства и съблюдава върховенството на правото, е натоварена с очаквания да отговаря на високи изисквания.
Това е накратко моят личен поглед върху „новата“ Наредба 2022, като не претендирам, че съм абсолютно прав. Представих мнението си както чрез посочване на силните страни, така не спестих и слабостите, и проблемите и пробойните. Там, където съм успял да помогна още във фаза проект, както казва блестящият Валентин Брайков в книгата си „Тревога и надежда“, важи старата мъдрост „Чешмата не е творецът на водата“, а за моите различни от Вашите възприятия, разчитам, че бихте могли да разберете проф. Иван Русчев, без да е необходимо да се съгласявате с него.
49
Коментирайте
Your post is both informative and engaging. I’ll definitely bookmark this page for future reference. Thank you for sharing this post New York State Divorce Documents
News and all challenge is formed for the approval of the terms. The style of the foot traffic data united kingdom are compressed for all issues. The reforms r done for the applied forces for the joyful end and stories for the citizens.
Great post! Thanks for sharing visit my site
divorcio de mutuo acuerdo en virginia beach
https://srislawyer.com/abogado-divorcio-sin-oposicion-virginia-cronologia-divorcio-sin-oposicion-va/
1. Проф. д-р Даниел Вълчев, СУ „Св. Климент Охридски“ – Предизвикателства пред юридическото образование през 21 век
2. Чл. кор. проф. дюн Иван Русчев, СУ „Св. Климент Охридски“ – Проблеми на юридическото образование в новата Наредба от 2022 г.
https://www.dunkinrunsonyou.run/
Професорът май не е разбрал, че проектът е изпратен до факултетите, за да стигне до преподавателите и студентите и да се върнат обобщени мненията към МНО.
В нашия факултет организацията беше отлична и всеки се произнесе.
Според мен трябва и малко по-засилено да се преподават публичноправните дисциплини – АПП, ФДП, КП…на държавния изпит като питаш студента – каква е структурата на финансовоправната норма – и той ти отговаря, без да се замисля: Ами хипотеза, диспозиция и санкция. И си докарва Слаб 2. Правилният отговор е – ХИПОТЕЗА и ДИСПОЗИЦИЯ. Тъй като финансовата правна норма обикновено няма САНКЦИЯ, финансовото право НЕ разполага със своя санкционна система, а обикновено санкцията е изведена в други закони. И това е силата на финансовото право, че ако нарушиш правилата му, може да те сполети някоя от 4-те вида санкции в правото-… Покажи целия коментар »
Брей, брей, брей веднъж да съм съгласен с Русчев почти на 100%. Тц тц тц, за кандидатстването изпитът трябва да е както досега – писмен, а не някакви матури и прочие. Това е ок, интелектуалната собственост също, похвално, семинарните занятия трябва да са повече наистина. Единственото нещо, което не одобрявам е да се омаловажи Наказателното право обща част за сметка деликтите, сори, но вината с интелектуалния и волеви момент са много подробно развити и от статията на Русчев за сроковете за обжалване на сделки , сключени по чл.31 от ЗЗД си личеше, че има пропуски и противоречия. Още повече, НП… Покажи целия коментар »
С изключението, че писмения по история и БЕЛ не показваше колко и как знаеш, а колко си наизустил. Липсва логическото мислене, че и творческия почерк. Нещо, което може да се установи с тестове, както е в целия цивилизован свят. А това да се влиза право с матура е просто нелепо и се възползват хора, които наистина не са за това поприще…
Русчев не ми е преподавал и не мога да се анагажирам с мнение за професионалните му качества. Имаше някои негови публични изяви, обаче, които го дискредитираха и в момента думите му не се ползват с особена тежест. Макар и голяма част от постановките в статията да са аксиоматична истината. Не мога да доумея поради що министерство на правосъдието не прозря, че устните държавни изпити са проблема, а не писменият за допускане. Как никой не се сети да вклчи резултатите от писмения изпит при формиране на крайната оценка? Една бърза илюстрация; студент, който е решил абсолютно безгрешно казуса, се пада в… Покажи целия коментар »
Привет на всички. Въпреки, че съм само 3-ти курс и все още едва ли не съм леко недорасъл да се изкажа по някои от точките на проф. Русчев, мога да заява, че не съм съгласен с него в частта, че в университетът не трябва да се преподава как да се оформят правни документи, като това щяло да се научи в канторите и т.н. И точно тук, мисля по абсолютно противоположен начин от този на професора. Много хора забравят, че университетът освен една академична общност е и място, където се учи и занаят(или поне такова е моето разбиране). Изключително много професионални… Покажи целия коментар »
Правилно, разбира се – прекалената практика ще те ограничи – защото трябва да можеш да маневрираш при всички положения, тоест – от теб като адвокат се изисква да спечелиш едно дело на всяка цена, а не – само по течението – едната страна казала това – другата това – трябва да се предвиждат събитията. Тоест – своевременно трябва да се учат и безсмислени неща, защото са важни. Но трябва да знаеш какво съдържа един Запис на заповед, как се пише разписка за заем – и това е важно и е фатално понякога, договорите са също важни да се напишат грамотно.… Покажи целия коментар »
Номерът е в Университета да те научат да можеш да си напишеш сам договора, защото ако ти даде някой професор „сламка“ ще си я ползваш цял живот….
Университетът е едно, но всичко се решава на практика, като ти дадат казус за решение ще го решаваш, какво сложно има – да прочетеш данните по едно дело или каквото е там.
Сигурен съм, че много професори, без злоба го казвам – не са годни реално за цялостно обслужване на един казус, това е друг вид умение – практическото.
В къщи можеш да убедиш всеки в правилността си – но на практика е изключително различно, както и да е, успех на всички студенти, успява се с хитрост и разум, не с връзки – връзкарите животът им помага – но не безкрайно.
Професорът Русчев ми е чел лекциите по Вещно право. Мощна резачка беше там. От 200 човека – само на 60 писа тройки, другото всичко – 2
Това какво значение има във връзка с темата?
Русчев е винаги забавен, даже и когато плещи глупости на търкалета и дори си вярва в собствените сбърканящини.
А интереса ти Русчев?! Личния, преподавателски, колегиален … или ПреподавателЯт е последната инстанция по въпроса за качеството на юридическото образование?!
В Царството на слепите и Русчев е Цар!
Къде ти е огледалото за обратно виждане, Русчев?
И заради теб, Герджиков …
Студентите били такиз, онакиз, а Вий, Вий, Цоциалистическите Вечни и неизменни преподаватели и „авторитети“?
Кой ще оценят Вас? Кой?
Или сте непогрешими и незаменими и затуй сега сме …. А Вий обикаляте и оценете кат … Катунари от Катуница на цар Киро.
Проблемът е, че няма практика – реален стаж и решаване на казуси в университета като дисциплина. Няма помагала за това какъв е механизмa за решаване на казуси, как се структурира изложението. Проблем е,че има изпит за юридическа правоспособност и после пак изпит за адвокатска колегия, който е спънка за много хора, не защото не знаят, а защото не искат да има адвокати. Адвокатите, които са станали адвокати без изпит сега не знам дали биха издържали адвокатския изпит. Да не говорим, че трябва да се носят цял куфар закони и съдебна практика, а може просто да има електронен достъп до правната… Покажи целия коментар »
Прав е Русче, облигационното право е твърде сложно и обемно, за да се изучава в два семестъра. Според мен само общата част трябва да се изучава в 2 семестъра и още толкова и специалната. Наказателното право е лесно и логично, един път схванеш ли терминологията, ще ти е песен. Докато гражданскоправните науки са си сложнички, особено облигационното и търговското. В публичноправните отрасли ми се струва, че финансовото и данъчното най-мъчат студентите, особено данъчното и данъчния процес.
*Русчев
Радвам се, че проф. Русчев е забелязал и още повече – донякъде последвал, структурата на коментара ми в портала за обществено обсъждане на Наредбата. Пролича си класата на дългогодишния „проповедник“ над моя бегъл очерк! Не зная защо не е засегнал темата за дисертационния труд като начин на специализация заедно с избираемите дисциплини, ще очаквам с нетърпение следващите трудове на многоуважаемия професор.
Проф. Русчев ме изпитваше на държавния изпит. Говорих по въпросите, последния не го знаех много добре, не ме питаше допълнителни въпроси и ми писа 5:)))). Готин е като цяло.
На държавния ми изпит Русчев заяви на Росен Карадимов на всеослушание, че никой в стаята не разбира българското авторско право. Изглежда позицията му се е изострила, че изобщо никой не го разбира. Остава въпросът дали реално се нуждаем от повече обучение на тази тема или всъщност се нуждаем от компетентен законодател…
Оле, какво се оплакват сегашните студенти?! Ние едно време знаете ли, че трябваше да учим и т. н. – идеологически дисциплини като История на БКП, Диалектически и исторически материализъм, Политикономия и накрая в 4-ти курс черешката на тортата – Научен комунизъм. По право ли да се готвиш, по комунизъм ли?
А сега пишете тълк. решения във ВКС и ВАС – нали.
Каква ирония на съдбата.
E, точно на празника ли трябваше да направи този критичен анализ на новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“?
За мен е в точното място и на точното време.
Докато бъдещите юристи в ЮФ се обучават и подражават от/на преподаватели като проф. Георги Близнашки, мммм, няма как да се променят нещата към по-добро.
Искам да попитам – Защо в новата наредба нелогично е занижен хорариума на учебната дисциплина „Финансово право“?! На какво основание?! Финансовото право е изключително актуално и важно, това е буквално – Парично право! Най-важният ресурс на всяка държава – финансите. И му занижават хорариума?! После се чудим защо студентите на държавен изпит бъркат прихващането и давността във финансовото право с гражданското право, а тия два института на ФП, си нямат нищо общо с ГП.
Защото са ни толкова кадърни нормотворците.
Маса хора се преориентираха и напуснаха страната
И с право. Къде ще се бориш с шуробаджанащината в родните ни съдилища.
Надявам се, че положението не е толкова драматично
Жалко е, но трябва да се реформира нещо. Не е само проблема в образованието, но и в заплатите
Надявам се да се рязрешат проблемите, но ще е трудно
Ще трябва време и търпение, защото са трупани с години.
Най-големия проблем на юридическото образование у нас е, че много хора зарязват образованието си и решават да станат програмисти. Заради заплатите.
Така е защото нямат реализация. Трябват им връзки.
Чудесно е, пе се повдигат тези въпроси
Остава и да се решат.
Умни хора са в тези среди. Дано решат проблемите
Искрено се надявам.
Определено казусите не с малко
Радвам се, че обръщате внимание на тези проблеми
Да има ги
Thank you for sharing this information. The article has explained all the details clearly. The language is easy to understand and I understood the whole matter. pikashow apk