Aдвокатурата за исковете по чл. 422 ГПК
При недоказана предсрочна изискуемост, искът се уважава за вноските с падеж до заявлението по чл. 417 ГПК
Не следва да се съобразяват вземанията, чиято изискуемост е настъпила в хода на процеса, е становището на ВАдС по тълкувателно дело
Няма пречка при недоказана предсрочна изискуемост на целия кредит, да бъде уважен иск по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за вноските с настъпил падеж до подаването на заявлението за издаването на заповед за незабавно изпълнение. Не следва обаче да се съобразяват вземанията, чиято изискуемост е настъпила в хода на съдебния процес. Това становище застъпва Висшият адвокатски съвет по тълкувателно дело №8/2017 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
Основният въпрос по тълкувателното дело е: „Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ?“
В момента съдилищата нямат единна практика по въпроса. Част от тях са на мнение, че след като длъжникът не е надлежно уведомен за това, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, вземането, посочено в заповедта за изпълнение, не е възникнало на твърдяното в исковата молба основание – именно предсрочната изискуемост. Понеже нито в заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, нито в исковата молба след това се прави разграничение между падежирани и непадежирани вноски, искът трябва да бъде отхвърлен.
Други съдии са на мнение, че в тази хипотеза той може да бъде уважен само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на банката. Те приемат, че когато предсрочната изискуемост на кредит не е могла да настъпи валидно, изискуеми са само вноските по кредита (и другите акцесорни вземания), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги.
Според адвокатурата правилно е второто становище. ВАдС обяснява, че предсрочната изискуемост на кредита променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването ѝ, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. И подчертава, че според чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
„Разглеждането и уважаването на иска по чл. 422, ал.1 ГПК само спрямо вземания с падеж преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не е препятствано от недоказаното в исковото производство настъпване на предсрочна изискуемост за останалата част от кредита в хипотеза на позоваване от страна на банката-ищец на предсрочна изискуемост на целия кредит или на непогасения остатък от него. Разглеждането и уважаването на иска по чл. 422, ал.1 ГПК досежно вноските с настъпил падеж не е в нарушение на диспозитивното начало в процеса, а постановяване на решение съобразно всички установени факти по делото и произнасяне по спорния предмет, като уважаването на иска досежно вноските с настъпил падеж представлява частично уважаване на исковата претенция, която е установена в своето основание, но е изискуема само в една своя част, т.е. исковата претенция е доказана в своето основание, но е частично основателна по размер“, пише в становището на адвокатурата.
По тълкувателното дело се поставя и въпрос в тази хипотеза за кои вноски трябва да бъде уважен искът – дали за тези с падеж, настъпил до подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, или и за тези, които са падежирали до края на устните състезания пред първата или втората инстанция.
„Ако не е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение“, заявява ВАдС. И обяснява, че разбирането, че се съобразяват и вземанията, чиято изискуемост е настъпила в хода на процеса, почива на чл. 235, ал. 3 ГПК, според който съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
„Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК не може да бъде приложена от съда по отношение на падежираните след подаване на заявлението вноски за главница и други акцесорни вземания, тъй като се установява съществуваване на вземане по издадена заповед за изпълнение и няма как да се уважи положителният установителен иск за вземане, което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало към датата на подаване на заявлението. Оттук следва и заключението, че не следва да се съобразяват вземанията, чиято изискуемост е настъпила в хода на процеса – след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК“, пише адвокатурата.
В становището си тя посочва още, че за уважаване на иска по чл. 422 ГПК за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, не е условие вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК.
4
Коментирайте
Редно е предсрочната изискуемост да има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти (неплащането на определен брой вноски), обуславящи настъпването й.
Има случаи, когато волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, включително в хода на исковото производство
Противоречивата практика в случая е защото в исковата молба не се прави разграничение между падежирани и непадежирани вноски, което е от съществено значение.
При тези договори уловката се крие в дребния шрифт-общите условия.