Нанасянето на средна телесна повреда от роднина да се преследва по тъжба на пострадалия, но тя да е до прокурора и делото да не може да бъде прекратявано по искане на жертвата. Това предлагат в проект за изменение на Наказателния кодекс 18 депутати от БСП, начело с лидерката на партията Корнелия Нинова.

Проектозаконът, който от левицата обявяват за алтернатива на ратификацията на Истанбулската конвенция, беше внесен в Народното събрание.

Той предвижда изменение на два текста от НК. Първият е особената разпоредба на чл.161, чиято първа алинея в момента предвижда, че „за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия“.

Сега от левицата предлагат преследването на средната телесна повреда, причинена от роднина, да бъде уредно във втората алинея на чл.161 НК. И разпоредбата да придобие следната редакция: „За телесна повреда по чл. 129, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, както и за престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139 – 141 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане“.

„Към момента умишлените средни телесни повреди по чл. 129, извършени между лица с родствена връзка са престъпления от частен характер, т.е. наказателното им преследване се извършва по тъжба на пострадалия, подадена до районния съд. Ако такава тъжба не е подадена или впоследствие бъде оттеглена от пострадалия, то това престъпление може да остане ненаказано. Със законопроекта се предлага същите вече да се определят като престъпления от общ характер. Това ще означава, че: първо, за започването на наказателно производство отново ще е необходима тъжба на пострадалия, но подадена до прокуратурата, а не до съда; второ, за разлика от същинските престъпления от частен характер, тъжбата няма може да бъде оттеглена по искане на подалото я лице и трето – за разлика от частните, при които тази фаза се пропуска, сега вече по наказателното делото ще се провежда досъдебно производство“, мотивират се от БСП.

Вносителите сочат като основен аргумент за това изменение „отношението между извършителя и пострадалия, съществуващите между тях близост и родствени връзки и докъде може да навлезе в тях намесата на държавата“. „Освен продължителната и ясна българската наказателноправна традиция телесните повреди между лица от най-близкия семеен кръг да са престъпления от частен характер, не е самоцелна. На практика в тези случаи пострадалият е затруднен в ефективното събиране и представяне на доказателства  свидетели, снабдяване с книжа и други документи, релевантни към доказването на престъплението. По-лесно и по-ефективно тези действия се извършват от разследващите органи или прокурора. Освен това факт е, че близостта между извършител и пострадал, наличието на зависимост, страх и други подобни причини, могат да направят трудно, най-често практически невъзможно организирането на обвинението от страна на пострадалия“, пише още в мотивите.

Другото изменение, което предлагат от БСП, е да се създаде квалифициран, по-тежко наказуем, състав на престъплението по чл.296, ал.1 НК. Той предвижда, че „който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева“. От левицата предлагат, ако някой повторно попречи или осуети изпълнението на решение на съда или на заповед за защита от домашно насилие, наказанието да от една до пет години затвор.