Президентът прати в КС промените в Закона за държавната собственост
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) за последните промени в Закона за държавната собственост (ЗДС), с които управляващите въведоха по-леки процедури при отчуждаването на имоти, когато те попадат в бъдещи обекти с национално значение. От президентството не огласиха мотивите на искането до КС, а посочиха само, че Радев „отстоява своята позиция, изразена с наложеното вето върху законовите разпоредби“.
Поправките бяха приети в средата на май, след което държавният глава наложи вето, но то бързо беше преодоляно и миналата седмица депутатите гласуваха с пълно единодушие текстовете. Според новите разпоредби съдът с окончателно определение в 7-дневен срок може да допусне предварително изпълнение за отчуждаване на имот, когато се изгражда национален обект или обект с национално значение. Има едно изключение – не се допуска предварително отчуждение, ако имотът е единствено жилище, а в останалите случаи на собственика се дължи обезщетение, а инвеститорът плаща и гаранция.
Според Радев основният проблем е, че вече се допуска предварително отчуждение на обекти с национално значение, без да е ясно кои ще са тези имоти. Преди промените законът позволяваше отчуждение само за национални обекти, които са ясно изброени – пътища, железопътни линии, пристанища, летища и др. съоръжения, свързани с техническата инфраструктура. Според Закона за устройство на територията обаче обектите с национално значение не са изброени и се казва само, че това е обект, определен за такъв със закон или с акт на Министерския съвет. Още в мотивите си към ветото Радев беше посочил, че при липсата на критерии за обектите с национално значение, предварителното изпълнение може да засегне много частни имоти, без да има гаранции, че са обекти за общо ползване в обществен интерес.
Според държавния глава, собствениците на отчуждени имоти могат да не получат равностойно обезщетение, тъй като с промените инвеститорите ще дължат гаранция само до 1/3 от определеното обезщетение. Преди промените размерът на гаранцията не беше ограничен и се определяше от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 от ГПК).
Според Радев равностойното обезщетение следва да се изчислява не само според пазарната оценка на имота, но и да обхваща пропуснатите ползи и нанесените вреди. Той определи за съмнително дали изобщо тези промени ще доведат до ускорено изграждане на магистрали, пристанища, газопроводи и други национални обекти, тъй като изискването за обезщетяване с равностоен имот може да се окаже по-трудно, отколкото паричното обезщетяване.
3
Коментирайте
Браво, Радев!
Собствениците на отчуждените имоти не биха получили равностойно обезщетение с тези промени. Това накърнява правата им.
Е, президентът завидя за скоростното строителство на магистрала „Хемус“. Корнелия му е подшушнала да спре измененията в закона, защото Бойко обеща до 5 години да я завършат!