Правно издържани ли са мотивите на президента за вето върху 16 разпоредби от АПК
Безспорно е, че президентът разполага с един доказал се, висококвалифициран, ерудиран и опитен юридически екип.
Но държавният глава е преди всичко политическа фигура. И като такъв, много от действията му, включително по налагане на „вето“, са преди всичко политически обосновани, което неизбежно съдържа и известна популистка основа. В рамките на последното президентското вето върху разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) са изтъкнати всички възможни юридически аргументи в полза на поддържаните тези.
На фона на над 150 параграфа и стотици промени, налагането на вето на 16 от тях не е значително. Но някои от тях са съществени. С изключение на една, всички останали разпоредби, на които президентът налага вето, са подкрепени по доста категоричен начин от Пленума на Върховния административен съд.
1. В мотивите към ветото се отбелязва, че изразът „в случаите, предвидени в закон“ в чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК[1], създава впечатление за втора хипотеза на изключение от правилото, че актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите се разглеждат като първа инстанция от ВАС. Това излиза извън тълкуването на Конституционния съд“.
Не бих могла да се съглася с тези мотиви. Всеки е длъжен да се съобразява със задължителното тълкуване на Конституцията от КС. Следователно, след като в закон е предвидено актовете на министри или на министър-председателя да се обжалват пред административен съд, това означава, че законодателят в съответния специалния закон е преценил, че е изпълнено изискването на КС съответните актове да не са „издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление“ (Решение № 8 от 2018 г. на КС по тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията). Няма никакви правни основания в президентското вето да се презюмира, че със специалния закон Народното събрание ще наруши решението на КС. Ако се допусне, че в даден закон е нарушено тълкуването на КС, следва да се наложи вето на разпоредбата в специалния закон, а не на тази в АПК, която с нищо не нарушава тълкуването на конституционните съдии. Напротив – най-високата степен на конституционосъобразност и съответно на правна сигурност се гарантира, когато в тежката законодателна процедура се установява съответствието на законовите разпоредби с тълкуването на КС.
2. Във ветото на президента се възразява срещу възможността само в касационното производство, само пред тричленен състав, само когато страните не желаят делото им да се гледа в открито заседание, когато и прокурорът не желае делото да се гледа в открито заседание, когато това не е единствената съдебна инстанция и когато съдът е преценил, делото да се гледа в закрито заседание. Не е издържано юридически, че в президентското вето има позоваване на „Правото (курсивът е мой) на всеки човек на публично разглеждане на неговото дело е изрично посочено в чл. 10 от Всеобщата декларация за правата на човека и в чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).“ Забележете – „правото“, а не задължението. Защото в АПК всеки има право делото му да се гледа в открито заседание. Няма конвенция, която да предвижда задължение за страните делото им да се гледа в открито заседание. Стига страната да иска – според промените в АПК – делото ѝ ще се гледа в открито заседание. И тя няма как да пропусне това ясно прогласено право, защото, както в почти всички цивилизовани държави по света, пред касационната инстанция се ползва адвокатска помощ. Никой адвокат няма да пропусне възможността да поиска открито заседание, ако има и най-малката необходимост за страната. Всъщност, във ветото на президента се настоява да се въведе задължение за страните делото им да се гледа в открито заседание. И то при положение, че над 80% от делата във Върховния касационен съд (ВКС) се гледат в закрити заседания и в тях на практика почти винаги се решава съдбата на делото. В големия брой държави по света заседанията в касационните инстанции са закрити. И в Конституционния съд по начало заседанията са закрити, което не му пречи да правораздава.
Не отговаря на истината, че Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи изисква касационното заседание да е публично. Това много ясно е казано в мотивите на законопроекта, където е цитирана и най-съществената съдебна практика: „Следва да се има предвид, че страните вече са имали възможност да участват в публично устно състезателно производство в първата инстанция и касационният съд може да се запознае с протоколите от заседанията. Възприетото разрешение не противоречи на чл.6, ал.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Всички лица в България имат право (и задължение – бел на автора) на публично гледане на административните им дела пред първоинстанционния съд. Никъде в Конвенцията не се изисква всички съдебни инстанции да провеждат публични заседания. Конвенцията даже не изисква да има касационно обжалване на съдебните решения (В този смисъл Monnell and Morris v. United Kingdom (1988) 10 E.H.R.R. 205; [1987] E.H.R.C. 9562/81 и Ekbatani v. Sweden 10465/83; (1991) 13 E.H.R.R. 504; [1988] E.C.H.R. 10563/83).“
В момента при заседанията на ВАС като касационна инстанция средно за пледоарии се пада под една минута на страна. Естествено, страната може да пледира и повече, но в масовия случай това води до неодобрителни погледи от страна на съдиите, чиито график се нарушава, а и в повечето случаи страната не бива слушана внимателно при по-продължителна пледоария по същество със съдържание, сходно с изложеното в жалбата. Ако всички страни биха пледирали по нормалния начин, заседанията щяха да бъдат около 10 пъти по-дълги, което би довело до блокаж в работата на съда, който насрочва десетки дела за разглеждане в един и същи час.
Не мога да се съглася с изложено във ветото на президента, че откритите съдебни заседания са станали изключение. Напротив – по принцип те са открити – и в първата инстанция, и пред петчленните състави на ВАС, и пред тричленните – стига една от страните или прокурорът да е поискал това. Дори те да не са поискали делото да се гледа в открито заседание, съдът може да насрочи открито заседание, т.е. това може да стане, въпреки че страните не са поискали това и дори ако са против провеждане на открито заседание. Ако делото пред тричленния състав е единствена съдебна инстанция – то отново задължително се гледа в открито заседание. И ако всички тези предпоставки за открито заседание не са се сбъднали, едва тогава съдът би могъл да насрочи делото в закрито заседание и то ако сам прецени, че не е необходимо провеждането на открито такова. При толкова много императивни условия, за да има въобще възможност за закрито заседание, такова заседание не може да се нарече правило. На практика вероятност от закрити заседания ще има, само когато страните искат от съда делото да се гледа в закрито заседание, прокурорът не възразява и съдът не вижда причини за открито заседание.
Често разкарване на страните от далечни места в България до София е излишно, тъй като просто няма нужда от открито заседание. При това често то е напразно поради нередовно призоваване – особено когато в делото участват повече страни. И когато се стигне да възможност за пледоария, страните често остават изненадани, когато виждат чисто формалните пледоарии и фактическите ограничения във времето.
Конституцията е пределно ясна, че в закон може да се предвиди съдебните заседания да не са публични. Т.е. Конституцията стриктно е спазена.
3. В мотивите към президентското вето се казва, че „с регламентираните в §57 такси в касационното производство се ограничават съществено процесуалните възможности за пълноценна защита на гражданите и юридическите лица срещу незаконосъобразни актове на администрацията.“
На първо място следва да се отбележи, че касационното производство служи за защита не срещу незаконосъобразните административни актове, а срещу незаконосъобразните съдебни решения. Поради това, ако първоинстанцинното решение е в полза на гражданите и организациите, касационното обжалване с нищо не помага на гражданите и организациите, а може само да им навреди. Административните органи, съгласно промените в кодекса и в съответствие с конституционния и общоприет принцип за равенство на страните в процеса, вече са длъжни да заплащат такси. Т.е. оказва се, че таксите могат да бранят и правата на гражданите и организациите срещу обжалване на съдебно решение, което се вижда, че е правилно. Досега всички държавни органи обжалваха до край – за да не ги обвини някой, че са направили компромис. Без оглед дали смятат съдебното решение за правилно, или не. Таксите са и оръжие срещу неоснователните жалби, които целят изнудване на бизнеса – нещо, което се случва не съвсем рядко.
КС изрично се е произнесъл, че една от важните функции на таксите, наред с останалите, е да препятстват обжалването на съдебни решения, които обжалващия смята за правилни и въпреки това атакува, т.е. таксите са едно от оръжията срещу злоупотребата с процесуални права.
Пленумът на ВАС даже поиска таксите пред първата инстанция да са в размер на половината от таксите пред касационната инстанция, но правната комисия не прие предложението.
При сегашните символични такси за касационно обжалване, поставянето дори на най-занижените по-реалистични такси ще представлява увеличение „в пъти“. Ако една такса е нула, дори да се сложи такса една стотинка, увеличението ще е безкраен брой пъти. Подобни сравнения в брой пъти на увеличението при наличието на символични досегашни такси, като 5 лв., не са сериозен довод. За 5 лв. човек не би могъл да си купи една фланелка, но пък тази такса дава право на тежко и скъпо касационно производство. В големия брой държави по света таксите за касационно обжалване са многократно по-високи. В много от тях дори не се прави разлика между таксите за касационно обжалване по граждански и административни дела. Има и няколко държави с ниски такси за касационно обжалване, но в почти всички от тях има преценка за допустимост на обжалването, най-често правена от сътрудници, а не от съдии. А това прави процеса много по-бавен и скъп и в никакъв случай не гарантира достъп до правосъдие по същество.
В сравнителноправен план в много европейски държави, като например Германия, Италия, Испания, Унгария и др. има пропорционални такси при наличие на имуществен интерес, които достигат и до 6% (Унгария)!
Всъщност, досега действащите такси са определени в края на миналия век. И са се обезценили над два пъти спрямо инфлацията и около 8-9 пъти като се отчетат и инфлацията, и увеличението на доходите. Съгласно АПК по начало производствата пред административните органи остават безплатни, а таксите пред първата съдебна инстанция остават символични, макар и десетина пъти обезценени. Малко държави в света си позволяват лукса за подобен безпрепятствен достъп до правосъдие пред върховните си съдилища. Следва да се отбележи, че сега се въвеждат такси само пред касационната инстанция, т.е. за тези, които не са доволни от постановеното съдебно решение.
Само да напомня, че Конституцията (чл.60, ал.1) изрично постановява че „гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон“. Казано с други думи, именно Конституцията изисква таксите да се установяват в закон, а не някъде другаде. Текстът е ясен и императивен. Докато в мотивите към президентското вето се настоява в отклонение от Конституцията таксите да се определят от административните органи. Все пак Конституцията следва да се спазва. Обикновената такса в касационното производство – 70 лв. за граждани, не само, че е съобразена с доходите и имуществото на гражданите, но е и в много пъти под стойността на касационното производство. При производства за социално, пенсионно и здравно осигуряване таксата е практически символична – 30 лв. И дори и тя да се явява непосилна за гражданина, няма как той да бъде лишен от достъп до административно правосъдие поради липса на доходи или поради липса на имущество, защото за първи път с измененията на АПК се предвиди действен механизъм за пълно освобождаване от такси. Поради това аргументите, че ще се ограничи достъпът до административно правосъдие, са несъстоятелни. Даже пропорционалните такси са изключително ниски – 0,8%, като са ограничени до 1700 лв. за граждани и 4500 лв. за организации. В гражданското производство таксите за три инстанции по същество са 4%+2%+2%=8% и са без ограничения, като винаги едната страна влиза в производството против волята си. Защо няма искания да се намалят таксите в гражданското производство, които са десетина пъти по-големи, за да има по-лесен достъп за гражданите и организациите до правосъдие, вместо да решават споровете си по друг начин. Отговорът е – просто защото таксите са нормални.
Само да отбележа, че в един от действащите от няколко години закони – Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по-точно в чл.27, ал.6 – се предвиждат по-високи пропорционални такси при съдебно обжалване и то не само за касационната, но и за първата съдебна инстанция:
„При оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 1 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. За производства по глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс и за производства по частни жалби пред Върховния административен съд се събира пропорционална такса в размер 10 на сто от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от 100 лв.“
А никой не е атакувал този закон досега.
Една организация ще плати максималната пропорционална такса от 4500 лв. при наистина сериозния материален интерес от над половин милион лева. И 500 млн. лв. да е интересът, таксата остава до посочените максимални размери – за разлика от гражданското правораздаване. При 10 000 лв. интерес гражданинът, който е загубил делото си в първата инстанция и не е малоимотен или без доходи, ще плати 80 лв. пропорционална такса.
В мотивите на президентското вето се казва, че „въвеждането на пропорционални такси, които са типични за гражданското правораздаване, е несъвместимо с административното правосъдие, при което споровете са за незаконосъобразно осъществяване на държавно управление.“ Всяко правораздаване се занимава с преценка за законосъобразност, което не е основание да не се въвеждат пропорционални такси. При държавното управление също се засягат различни по размер материални интереси. Наличието на по-голям материален интерес означава и по-големи материални възможности за адресата на акта. Справедливо е правните субекти с по-големи материални възможности да не бъдат приравнявани на тези с по-ниски такива. Атакуването на акт с по-голям материален интерес изисква и по-голяма отговорност. Достатъчно високоцивилизовани държави са въвели в пъти по-високи пропорционални такси при съдебно обжалване на административни актове, което означава, че те не споделят мнението в мотивите към ветото, че пропорционалните такси били несъвместими с административното правораздаване, напротив – споделят изложените тук аргументи. С оглед да не се ограничи възможността за гражданите и организациите да обжалват акта, процентът от материалния интерес, представляващ таксата, е десет пъти по-малък от таксите в гражданското съдопроизводство. Освен това са сложени максимуми, които са съвсем приемливи и дават възможност за безпрепятствено обжалване на актове, засягащи огромен материален интерес. И да припомня – ако гражданите нямат доходи и имущество, те могат да бъдат освободени от такса. Поради това, няма как да се препятства достъпът до касационно административно правосъдие за недоволните от постановеното съдебно решение.
Не е състоятелен и аргументът как администрацията мачкала гражданите и те били неравнопоставени в производството. Един приличен адвокат с нищо не отстъпва на един юрисконсулт. Докато опасностите в гражданското производство са много по-осезаеми, когато един гражданин се изправи срещу мощна корпорация. А дали вредите са от административен или граждански характер за гражданина са все вреди.
При правораздаването най-сериозното посегателство срещу правата на гражданите и организациите е те да получат несправедливо съдебно решение или то да бъде постановено след години. Вредите от това са несравнимо по-големи от относително скромните такси, които в процеса на обсъждането на промените в АПК бяха редуцирани многократно. Все още има немалко противоречива съдебна практика, която няма как едновременно да е все правилна. За да се избегне това, съдиите от ВАС трябва да разполагат с достатъчно време, за да могат качествено да увеличат тълкувателната си дейност, което неминуемо ще доведе до единна и правилна съдебна практика. Разтоварването на съдиите чрез широк комплекс от промени, част от които са и таксите и извършеното с промените въвеждане на по-бързи срокове за произнасяне, ще премахнат случаите някои видове дела да се насрочват след около година.
Във връзка с административните услуги, които предоставят, организациите, предоставящи обществени услуги, се третират от кодекса както и държавните органи. Това е изискването на европейските регулации. Поради това, те се третират и по отношение на таксите по същия начин като държавните органи, но само в случаите, когато предоставят административни услуги. Когато действат като организации, извън качеството им на предоставящи административни услуги, те си плащат таксите, които са дължими от останалите организации – например ако обжалват административен акт, издаден спрямо тях. Т.е. тези организации са третирани равнопоставено в зависимост от качеството, в което действат.
4. Както вече имах възможност да посоча, ЕСПЧ не смята, че касационната инстанция е необходим стадий от административното правораздаване. В много от държавите касационното производство се допуска след преценка от сътрудници на съдиите. В англосаксонските държави и в много от останалите страни обжалването въобще не се извършва пред съд, а пред особени юрисдикции. АПК гарантира едно по принцип безплатно административно производство с редица гаранции за защита на гражданите и организациите.
Промените в АПК предвидиха неучастието на страната поради неуведомяване да е винаги съществено процесуално нарушение. Административните органи бяха задължени служебно да събират необходимите им доказателства, намиращи се във всички държавни органи. В административното производство има изключителната възможност страната да доказва всякакви факти и обстоятелства с декларация. Длъжностните лица носят сериозна административно-наказателна отговорност за всяко едно свое нарушение. Всичко това прави първата фаза на административния процес – пред административния орган, една пълноценна инстанция за защита на интересите на гражданите и организациите.
След това гражданите и организациите имат практически безплатен достъп до съдебно обжалване с пълна публичност на производството и служебно подпомагане на страните. В редица случаи практиката е безпротиворечива, казусите не представляват прекомерна сложност, а често и интересът не е прекомерен. Поради това, съвсем естествено е касационното обжалване да е излишно с оглед на едновременното наличие на изброените фактори. Разходите по касационното производство далеч не могат да се покрият и от въведените с промените такси и не винаги следва всички данъкоплатци да покриват съществени разходи за дело, при които има много висок процент на вероятност решението да е същото. Пленумът на ВАС, базирайки се на вече не малкия си опит, е точната институция, която най-добре може да прецени кои видове производства да са едноинстанционни. И Пленумът на ВАС е взел отношение по този въпрос.
Теоретично погледнато – колкото повече инстанции има, толкова по-прецизно може да се определи кое е правилното решение. Но всички държави по света много ревниво пазят върховните си съдилища от подобно отношение. След като в много държави решението на една особена юрисдикция е окончателно, защо едно съдебно решение да не може да е окончателно.
Задръстването на ВАС с дела води до най-сериозното посегателство върху правата на гражданите и организациите – противоречивата съдебна практика, т.е. несправедливо спрямо гражданин или организация съдебно решение. Не обжалванията, а безпротиворечивата съдебна практика ще осигурят най-съществената защита на правата на гражданите. А няма как един претоварен върховен съд да има време да уеднаквява практиката си. За съжаление, ВАС има много да наваксва в това отношение. Постановените тълкувателни решения от ВАС са много по-малко от тези на ВКС. Но за ВКС се поставиха много сериозни имуществени прагове за касационно обжалване и освен това достъпът до правосъдие по същество е много по-труден. Не е сериозно просто да се каже – дайте възможност за повече инстанции и нещата ще се оправят. Никъде по света нещата не се решават така.
Във ветото на президента се възразява срещу невъзможността за касационно обжалване на данъчно ревизионни актове с размер до 750 лв. при граждани и 4 000 лв. при юридически лица. При издаването на ревизионен акт гражданите и организациите имат право да направят възражение, което следва да се разгледа и да се изложат мотиви. След това издаденият ревизионен акт подлежи на обжалване пред особена юрисдикция в рамките на данъчната администрация, където спорът се разглежда в състезателно производство. После актът подлежи на съдебно обжалване. Да се разглеждат за четвърти път актове до 750 лв. за граждани и до 4 000 лв. за юридически лица, които три пъти са установявани, включително и по съдебен ред, е нещо, което го няма в никоя правна система. В повечето държави ревизионните актове подлежат на обжалване пред особени юрисдикции извън данъчната администрация и много рядко стигат до касационно обжалване. Да се гледат актове с толкова малък интерес от ВАС е не само излишен разход за всички данъкоплатци, но и за самите обжалващи – усилията и разходите при всички случаи многократно надхвърлят задължението в ревизионния акт. Само за сравнение – пред ВКС не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела.
Казаното не означава, че за отделни закони не може да се направи и евентуално по-точна преценка дали да има, или не нужда от касационно обжалване. Но това е въпрос на конкретен детайлен анализ, преценка и опит на съответните специалисти – и в съответната материя, и в правораздаването.
5. В мотивите към ветото на президента се казва, че „Конституционният съд в Решение № 8 от 2010 г. посочва, че вносителят на законопроекта няма право да прави предложения върху своя собствен законопроект“.
В Конституцията няма подобно изискване. В Правилника за организацията и дейността на народното събрание в сила от 2 май 2017 г. също няма такова изискване (чл.83). В същия правилник от 2009 г. (отм.) отново няма такова изискване. Да приемем, че в мотивите си КС е изразил съпътстващо теоретично виждане по въпроса, като този въпрос не е предмет на конституционното дело №8 от 2010 г. и няма причинно-следствена връзка с диспозитива на решението.
Но в случая със ЗИД на АПК това е без значение. Вносители на законопроекта са точно определена група народни представители. Само точно същата група народни представители евентуално не би могла да направи в този си състав предложения по внесения от тях законопроект. Може да илюстрираме с пример – ако всички народни представители в парламента внесат законопроект, тогава ако се приеме, че никой отделен народен представител или по-малка група депутати не биха могли да внесат предложения за промени между първо и второ четене, би се обезсмислила възможността за промени, която е основната причина да се гласува един законопроект на второ четене. Затова в същото това решение на КС (№8 от 2010 г.) се казва:“Когато народен представител заяви желание да направи предложение по текстовете на законопроекта в процедурата на второто четене, то следва да му се предостави тази възможност. Противното е несъвместимо със същността на законодателството в демократичната държава (чл. 62 от Конституцията)“. Много ясно становище, свързано с диспозитива на решението, което изключва възможността за неоснователно разширително тълкуване на понятието „вносител“.
Естествено е по такъв пространен законопроект да има много, често противоречиви, мнения. По света има и различни законодателни решения, които си противоречат. Хубавото на този законопроект е, че по него се дадоха десетки мнения от практически всички заинтересовани институции и лица. Правната комисия дълго и внимателно, с участие на много експерти, представители на държавни органи и съдии от ВАС, обсъждаше всеки един текст. И по мнението на специалистите по административно право и административен процес АПК ще стане един още по-успешен кодекс.
[1] „в случаите предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд“
31
Коментирайте
Нелоша дискусия. Значи все пак има хора, на които им дреме.
Авторката на статията няма реална представа от административното правораздаване – административните съдии са абсолютно сервилни и зависими от управляващите. Техните решения са винаги в полза на управляващите. Това е причината обикновените хора да пишат касационни жалби. Глупостите които е написала, че таксите ще възпират държавните органи да не подават касационни жалби са просто смешни – таксите се плащат в тези случаи от държавата на държавата, а не от джоба на юрисконсулта. Друг е въпроса, че в 98-99 % от случаите съдебните решения са в полза на администрацията, така че няма нужда от обжалване. Целта от въвеждането на високи такси е… Покажи целия коментар »
Жалбите на „обикновените хора“ се отхвърлят ….защото са неоснователни повече от 70 % от случаите , а не от сервилност и зависимост пред управляващите . Дреме ми на мене като съдия за шефа на Бюрото по труда или за началника на пенсионното в Тутракан. Имайте повече самокритичност към писанията си , четете повече , образовайте се . Съдът не съществува , за да ви „обслужва“ и да се съгласява с всичко текнало в празните ви кратуни . И не забравяйте , че в административните органи все пак има добре подготвени юристи. Кой разбира повече те или вие , които сте… Покажи целия коментар »
А ОТКЪДЕ РАЗПОЛАГАТЕ С ТЕКСТА НА ПРИЕТИЯ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ АПК, ТА ГО КОМЕНТИРАТЕ С ЦИТИРАНЕ?
АКО Е ВЪЗМОЖНО, ПРЕДОСТАВЕТЕ ГО НА ВСИЧКИ, ЗА ДА УЧАСТВАМЕ В ДИСУСИЯТА ПЪЛНОЦЕННО.
В сайта на НС са публикувани докладите на правната комисия, а и част от стенографските протоколи на пленарните заседания.
Ако беше съдия, щеше да знаеш, че за истинския съдия зидаромазачът е равен на президента и жалбата му трябва да се разглежда със същото внимание и добросъвестност.
Ако аз отида и ти налепя плочките в банята едва ли ще си особено доволен ….Уважавам зидаромазачите , но всеки да се съсредоточи към това , което може . За мен пред съд е задължително да ползваш АДВОКАТ /какъвто твърдиш , че си/. Така ще ми дадеш възможност да разгледам жалбата с внимание и добросъвестност . Дори и познанията ти да не са особено големи /в общия случай/ все пак предпочитам да чета написано на компютър от посредствен адвокат , отколкото драсканици на кариран лист , често напълно неразбираеми и без всякакъв смисъл и основание .
Макар че съм съгласен с повечето от крайните изводи, сори, но статията има изказ (а отчасти – и аргументация) на студент – първокурсник.
нали тези промени са цялостен гноцид спрямо пенсионерите?!!!
За пръв път се предвиди добре разписан ред за освобождаване от такси и най-вече пенсионерите ще се ползват от това. Освен това за пенсионните и осигурителните дела се предвидиха повече от 2 пъти занижени такси. Ако на това му казвате геноцид – тъй да е.
Ветото е несъстоятелно и политически мотивирано…Само тази глупост – че таксите трябвало да са в тарифа , а не в закон е достатъчна за до покаже до какво скудоумие могат да паднат съветниците на Радев и самият Радев . От десетилетия в административно-правната наука се МЕЧТАЕ за такси определяни в закон , а не в тарифа . Как административен орган ще определя таксите ….в негова полза . Абсурдно е . Отделно , безброй пъти ставаме свидетели на „юридически миш-маш“ – обжалване на тарифи , частична отмяна , пък докога действали , след коя дата са отменени . пълен хаос .… Покажи целия коментар »
опр. № 417/22.11.2016 г. по ад № 593/16 г. АС-Враца по моя жалба в преразглеждане собствено опр. в наложено ми наказание по моята защита и отхвърля жалбата ми в защита на кмета; в несправедлив процес.
Страхотни аргументи по всички линии. Таксите като препятствие за обжалване, сравнително -европейски анализи „за Унгария“ и тъй нататък. Мисля, че настана време някой юрист да публикува сериозна статия с подобна юридическа обосновка за възпитателната роля на публичните екзекуции, в древен Китай имало много такива разработки и въпросните автори се ценели като правни авторитети. А в страните от соцлагера освен в България изобщо нямаше не касационно, ами дори нямаше и обжалване на първа инстанция на административни актове. В СССР (както и в Унгария под крилото на СССР) тогава дори теоретичната постановка администрацията да греши, пък гражданинът да е прав и да… Покажи целия коментар »
E, все пак май има разлика между 70 лв. и 10 000 лв. Таксите са съвсем умерени и далеч не покриват разходите по съдебното производство. Едва ли е нужно да откриваме топлата вода – в цял свят таксите, освен другите им функции, имат за цел и да възпират срещу неоснователно обжалване на съдебно решение, което даже жалбоподателят смята за правилно. За пръв път и държавните органи ще плащат такси, за да обжалват, което ще ги спира от неоснователно обжалване – и те имат бюджет за обжалване.
Никъде таксите нямат за цел да възпират срещу неоснователно обжалване. Никой не знае дали жалбата е неоснователна, до произнасянето на съда. Таксата не е санкция, а цена за услуга.Напротив принципът е точно таксите да са ниски и прости като размер, за да няма бариера и отказ от правосъдие..И държавите с мъдри управници и правосъзнание имат винаги ниски такси. В Швеция въобще нямат такси за съдебно обжалване. Хайде да си оставите опорните точки в кухнята, а.
Това същата Марина Илиева, за която имаше статии че е била съдружник и член на бордове на дружества на Черепа или се бъркам ?
Е, онази не е е писала статия в живота си.
Много се радвам, че някой се зае да покаже какъв див популизъм представлява ветото на президента и колко е юридически несъстоятелно. В сериозните юридически среди тези неща са ясни и са разочаровани от ветото. Ветото е за въздействие върху несведущите и в полза на тези, които се занимават с изнудване на бизнеса. С такива действия президентът дърпа страната назад. Вето върху един от най-добре направените закони! В мотивите към ветото има твърде много общи приказки и твърде малко детайлен анализ и никаква практика на европейските съдилища. Може ли да твърди, че таксите трябва да са тарифи, като Конституцията изисква да… Покажи целия коментар »
Таксите в други държави сигурно са по-високи, но и доходите на хората не са смешни като нашите.
Икономиката в дадената държава определя равнището на материалния интерес. В развитите държави той е много по-висок. Но освен това и процентът на таксата е по-висок в немалко от тези, а и в други държави.
стандарта на живот?!! ………
Напълно съм съгласен със статията -Радев за пореден път се изложи и показа , че може да кара самолет , но не и да бъде президент . Коментираните промени в АПК са много правилни и отдавна трябваше да се приемат . Няма принцип за „напълно безплатно правосъдие“ , нито принцип „всяко съдебно решение трябва да се обжалва до последно“ , нито „открито заседание за всичко и за всеки“. Това си е българска народопсихология – да обжалваш до последно , за се заяждаш с всеки постановен съдебен акт и винаги да не си съгласен , да ходиш да си кажеш глупостите… Покажи целия коментар »
решение № 293/23.01.2001 г. по адм д. № 1155/99 г. ВАС-ІІІ в отмяна мълчалив отказ на министъра, обезщетение в ограничен обем по АДС и променен начина за обезщетение против закона, доказано злоупотреба с права по поръчка.
протокол от 17.01.2008 г. по адм.д. № 2166/03г. ВАС състава се отвежда в съучастие по поръчката при участие на отвел се съдия.
протокол от 18.06.2008 г. по адм.д. № 2166/03г. ВАС състава отказва отвод в съучастие по поръчката при участие на отвел се съдия; несправедлив процес
Глупости. Всяка страна в един процес си има собствени мотиви дали да обжалва или не. И в България в много случаи страните-граждани не обжалват, докато юрисконсултите на общини и министерства са длъжни до обжалват до дупка, щото как шефовете им ще признаят веднъж, че са сгафили или бръкнали в кацата с меда. А именно в нормалните държави се приема обжалването не като народопсихология, а като нормален достъп до правораздаване. Имал си право на хартия, обаче нямаш право да обжалваш произвола -тогава и правото ти не струва пукната стотинка. Имай си го правото тогава. И ходи да се жалваш на „господари… Покажи целия коментар »
На баба Пена спирането на изпълнението й е безплато, обжалването пред съд 10 лв. Ако е недоволна от съдебното решение и тя и децата й нямат 70 лв – ще се възползва от реда за освобождаване от такса.
Ти пишеш глупости . Обжалването „до последно“ – било от баба Пена , било от административен орган не е признак на цивилизованост и развита правна система . Достъпът до съд може да се реализира и в една инстанция и това всъщност е нормалното . Много често обжалването до последно и последващите го молби за отмяна , заяждане със съда за какво ли не са си една откровена патология . Има хора , които освен собствените си интереси и мнение друго не зачитат …независимо от възможностите им /доста надценени/. Българинът все си мисли , че е прав , а като загуби… Покажи целия коментар »
Наистина дългите пледоарии са изнервящи. А освен това нарушават графика на заседанията.
Безспорно е, че АПК имаше нужда от промени поради редица пропуски в него.
докато не видя текстовете в ДВ, което няма как да стане с ветото ми е трудно да преценя за откритите заседания, но ако представеното в статията е коректно не виждам проблем. пред ВАС явяването да не кажа в 90, но поне в 75% от случаите е безсмислено. все пак това е съд по правото имаш жалба, отговор, писмени бележки
Признавам, че най-много ме притеснява премахнатият достъп до касация, не толкова за ревизионните актове, а като принцип. Той няма да е страшен, а напротив ще ускори разглеждането на делата, само ако има един върховен съд, който стриктно следи практиката на малките админиостративни съдилища и не допуска да безобразничат и да натворят глупости. Без тази гаранция, наистина има рискове. ВАС ще го направи ли, никой не знае.
Конституционният съд неведнъж е посочвал, че по начало таксата се заплаща за извършена услуга и размерът й се определя с оглед на разходите по извършване на услугата (Р. 10/2003 г. ; Р. 11/2003 г.; Р./1996 г.). А таксите в административното производство след така нареченото увеличение не могат да покрият и една десета от разходите. Даже в гражданското производство, където таксите са десетина пъти по-големи от актуализираните в ЗИД на АПК такси, не могат да се покрият разходите. И след това да се казва, че таксите били високи. Трябва да има баланс между достъпа не до правосъдие, а до касационно правосъдие… Покажи целия коментар »