Петима представители на петте съсловни организации и 11 магистрати, които не са членове на нито една от тях, щя влязат в състава на новия Съвет за партньорство. Това реши днес Висшият съдебен съвет, който девет месеца след публикуване на проекта на наредба за Съвета за партньорство, най-сетне я прие.

По този начин кадровият орган изпълни законовото си задължение да създаде Съвет за партньорство, регламентирано в чл. 217, ал. 3 от ЗСВ. В разпоредбата се казва, че съветът се състои от трима членове на ВСС, определени от пленума, от представители на всяка от съсловните организации, чийто членски състав е не по-малък от 5 на сто от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите, както и от представители на съдиите, прокурорите и следователите, нечленуващи в такива организации.

До един месец от влизането в сила на наредбата професионалните организации, желаещи да участват в Съвета за партньорство, трябва да подадат заявление, удостоверение за актуално състояние и документ, с който да посочат кой ще е техният представител в него.

В същия срок заявление трябва да подадат и онези магистрати, издигнати от колегите си, които не са членове на нито една професионална организация.

Съветът за партньорство се учредява от Пленума на ВСС в двумесечен срок от влизането в сила на приетата днес наредба.

Единственият спорен въпрос на днешното заседание на ВСС беше текстът от нея, който дава възможност на всеки представител на съсловна организация и на нечленуващ в такава член на съвета да има повече от един глас при вземане на решения, като броят на гласовете на всеки е различен.

Предложението на правната комисия беше базирано на броя на членовете във всяка професионална организация. Основавайки се на данните в регистъра по чл. 195а от ЗСВ, който се поддържа от ВСС, става ясно, че пет съсловни организации отговарят на законовото изискване и могат да имат по един представител в Съвета по партньорство.

Съюзът на съдиите е с 582 членове, което е 23.7% от общия брой на съдиите, Асоциацията на българските административни съдии наброява 235 магистрати (9.5%), Българската съдийска асоциация – 185 (7.5%), Асоциацията на прокурорите – 381 (21.4%) и Камарата на следователите – 169 (33.5%).

1552 магистрати пък не членуват в нито една организация и на база тези данни правната комисия предложи в Съвета по партньорство да влязат 6 съдии, 4 прокурори и един следовател. За да стане това обаче всеки един от тях трябва да бъде подкрепен чрез подписка от поне 100 свои колеги. Ако кандидатите са повече, но с равен брой гласове, тогава ще се тегли жребий.

Основавайки се на тези данни правната комисия предложи и вариант за изчисляване на броя на гласовете, с които всеки един член на Съвета разполага. Ако един магистрат е подкрепен от 100 свои колеги, то той ще има един глас, а ако в подписката са участвали 300, тогава ще има три гласа.

Ето как Атанаска Дишева обясни предложението: „Прокурорите и следователите са 2019, 5% от са 101 души. Според декларациите в регистъра съдиите са 2347 души като 5% от тях са 117, т.е. и двете цифри са около 100, а 100 подписа за един несдружен магистрат ще съответства на същата представителност, която се дава на професионалните организации по силата на закона“.

Но именно тази идея предизвика и сериозни спорове в съвета.

Пламена Цветанова предложи този текст от наредбата да отпадне, защото магистратите няма да са равнопоставени при гласуването в Съвета по партньорство.

Представителят на Съюза на съдиите, в който членуват 582 души, ще има 5 или 6 гласа, на Асоциацията на прокурорите – 3 или 4 гласа, а същевременно членовете на ВСС имат по един глас. Така представителите на професионалните организации може да предрешат решенията на съвета с голямо мнозинство“, заяви Цветанова.

Представляващият ВСС Боян Магдалинчев пък изрази загриженост за това как съветът ще разбере дали някой магистрат не е изключен от организацията, в която членува или пък я е напуснал. И понеже остана неразбран от колегите си, той каза, че ще бъде директен: „Говори се, че примерно в ССБ продължават да водят като членове лица, които са още от учредяваното на организацията, които обаче са напуснали и не плащат членски внос. А ако самото сдружение пък подаде заявление, че са еди колко си членове, как ще разберем дали това е така“.

Преди две години може и да е било вярно това, което казвате. От две години ВСС води регистър по чл. 195а ЗСВ. Сега данните са изведени от декларациите, които всеки магистрат е подал. Всеки, който не се счита за член, трябва да предприеме съответните действия или най-малкото да декларира, че повече не е член на такава организация, както гласи чл. 195а от ЗСВ“, поясни Атанаска Дишева и добави, че магистратите сами се определят като членове на организации.

По въпроса за гласовете тя заяви, че ако представителите на организациите имат по един глас, независимо от числения си състав, това означава ВСС да даде правото на неорганизираните магистрати да бъдат по-добре представени в Съвета по партньорство.

В крайна сметка с 13 гласа „за“ и 4 „против“ мнозинството реши всеки член на Съвета да има по един глас, след което беше приета и цялата наредба.

А според нея дейността на Съвета по партньорство ще е фокусирана върху професионалните интереси на магистратите, организация на тяхната квалификация, реформата на съдебната карта, кариерното израстване, възнагражденията, препоръки за дейността на ВСС, становища по законодателни промени и дейности, свързани със защита на професионалните им интереси, политики, програми и проекти в помощ на съвета.

4
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
08 ноември 2018 14:03
Гост

Боян Магдалинчев е абсолютно прав да се опасява от некоректно отношение, въпреки направения регистър.

Минувач
Минувач
08 ноември 2018 14:00
Гост

Поредната организация, която ще пази интересите на магистратите.

Анонимен
Анонимен
08 ноември 2018 13:55
Гост

А броят на гласовете как ще се определя.

Анчо
Анчо
08 ноември 2018 13:57
Гост

Ако един магистрат е подкрепен от 100 свои колеги, то той ще има един глас, а ако в подписката са участвали 300, тогава ще има три гласа. Но това ми се вижда несправедливо, понеже дава възможност за субективизъм.