Парламентът отхвърли окончателно ветото върху промените в АПК

Дебатът беше прекъснат заради изчезнал подсъдим - брат на депутат от БСП

Lex News 13 септември 2018, 11:22 3946 5

Парламентът отхвърли окончателно президентското вето върху част от промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Със 146 гласа „за“, 69 „против“ (на БСП) и нито един въздържал се депутатите подкрепиха измененията.

Така те ще бъдат изпратени повторно на държавния глава Румен Радев, който повече няма право да отказва обнародването им.

„Подготвили сме и сме подписали жалбата до Конституционния съд и в деня, в който този закон бъде обнародван, я внасяме“, заяви на финала на двучасовата дискусия лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Част от времето, което трябваше да бъде посветено на дебата по ветото на президента, премина в дискусия за това дали трябва в пленарната зала да бъдат изслушани министърът на вътрешните работи Валентин Радев и главният прокурор Сотир Цацаров заради липсващ обвиняем по дело за организирана престъпна група. Става въпрос за брата на депутата от БСП Георги Стоилов – Илия Стоилов, който е обявен за издирване. Илия Стоилов е обвинен като член на организирана престъпна група за отвличане, принуда и изнудване. В края на август 2018 г, когато обвинителният акт срещу групата е внесен в Специализирания наказателен съд, Стоилов иска да бъде освободен от ареста и съдът му налага мярка за неотклонение „подписка“. Впоследствие – на 29 август, той заминава за Чехия с голяма сума пари. След протест на прокуратурата Апелативният специализиран наказателен съд отменя подписката и отново налага арест на Илиев, но той вече е извън страната.

След отклонението от темата за АПК, придружено с няколко гласувания по предложения да бъдат изслушани и други представители на институции – шефът на антикорупционната комисия Пламен Георгиев (по въпроса купил ли е премиерът Бойко Борисов къща на любовницата си в Барселона) и транспортният министър Ивайло Московски (за преминаването без проверка на пътници от Ливан на летище „София“), дебатът се върна към административното правораздаване.

В подкрепа на ветото се изказаха и гласуваха единствено представили на левицата. Дебатите откри Крум Зарков. Той посочи, че върнатите текстове в законопроекта за АПК трябва да бъдат обсъдени повторно, като по думите му по някои може да се намери друго решение, а други са концептуално грешни. (Какви са основните промени в АПК виж тук).

Както Зарков, така и останалите му колеги от БСП, поставяха три основни въпроса – за увеличението на таксите за касационно обжалване, за промените, свързани с разглеждането на делата в открито или закрито заседание и за това, че се предвижда някои производства вече да се гледат на една съдебна инстанция. „Защо след като в останалата си част АПК достигна до качествени текстове, сега се упорства по тези“, каза Зарков. Като изложи тезата, че чрез тях се засяга достъпът до правосъдие.

Християн Митев от Обединени патриоти отхвърли извода на Зарков като неверен. „Достъпът до правосъдие съществува. Къде прочетохте, че се увеличават таксите за първа инстанция или че се ограничава възможността да бъдат оспорени административни актове пред съд. Няма такова нещо“, каза той.

Хамид Хамид от ДПС заяви, че парламентарната група ще подкрепи промените в АПК. „Аргументите във ветото не са нови за нас, повече от година ги разглеждаме в правната комисия. По този законопроект, внесен на 1 юни 2017 г., се работи постоянно, не знам дали някой може да каже колко заседания имаше правната комисия, колко много научни работници и съдии работиха по тези текстове и искам да изтъкна водещия принос на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков, на Асоциацията на българските административни съдии и на проф. Иван Тодоров. Наистина се получи важен за обществото закон“, каза той.

Хамид подчерта, че близо от половината от приетите текстове са предложени от опозицията – от БСП или ДПС. „Две години този законопроект не беше политизиран и няма да позволя сега да се използва за политически цели“, заяви той.

По време на дебата представителите на БСП от една страна, и на ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС от друга излагаха позициите си по основните три теми, по които има възражения от страна на левицата.

По отношение на новите такси за касационно обжалване Крум Зарков заяви: „Че таксите подлежат на промяна само по себе си не е проблем, въпросът е с колко“. „Една такса от 5 лв. става 70 лв., никой обаче не прави сметката на бай Пенчо от село Сини Вир, община Каолиново, който вместо да идва до София и да харчи 500 лв., ще изхарчи 3,50 лв. за автобус до Шумен, където вече ще се гледа делото му“, репликира го Хамид Хамид.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов пък припомни, че за първи път в АПК се регламентира възможност за освобождаване на гражданите в затруднено материално положение от такса. Като подчерта, че условията за това са доста по-облекчени от тези в ГПК и например имуществото се доказва само с декларация. Той обясни, че по т. нар. социални дела гражданите ще заплащат не 70 лв., а 30 лв. такса за касационно обжалване.

„Ако вашият съсед претендира собственост за вашето жилище, предяви иск и то е, да кажем с оценка 100 000 лв., той ще внесе за три инстанции общо 8000 лв. такси, сравнете тези такси с административното производство“, заяви Кирилов.

По въпроса за публичността на заседанията възражението на левицата е, че то се превръща от правило в изключение, по думите на Филип Попов. „Създава се усещането, че съдебният контрол се прави на тъмно“, каза той.

„Гражданинът има право на открит процес и ние сме го гарантирали. В АПК сме казали: Когато, уважаеми гражданин, искаш открит процес, казваш искам и той автоматично става открит“, обясни Данаил Кирилов. Той отговори и на опасенията на Крум Зарков, че може и двете страни, например по концесионен договор, да ги „устройва“ делото да не се разглежда в открито съдебно заседание, а да е от обществен интерес да бъде разгледано в открито такова. „Тогава съдът съблюдава обществения интерес и дори и нито една от страните да не е поискала разглеждане на делото в открито заседание, той ще го направи“, посочи Кирилов.

Административнопроцесуален кодекс вето