Парламентът отхвърли ветото на президента и за НПК, и за ЗУТ
Парламентът прие повторно на второ четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за устройството на територията (ЗУТ), които бяха върнати от президента Румен Радев.
От дебатите в Народното събрание и по двата законопроекта стана ясно, че дори и според вносителите и поддръжниците им от мнозинството, те може и да не са идеални, но били най-добрите възможни в момента.
С промените в НПК окончателно беше създадена фигурата на прокурор, който ще разследва главния и неговите заместници.
Като наложи вето на промените, държавният глава посочи поне пет проблема в измененията, свързани нарушаване на независимостта на самите прокурори, превръщането на спецсъдилищата в извънредни, липсата на ефективно разследване, нарушено равенство пред закона и на предварително обществено обсъждане на промените (подробности виж тук).
Крум Зарков от БСП каза, че основният проблем е, че прокуратурата функционира по начин, който позволява намеса на главния прокурор във вътрешното убеждение на останалите, както и от влиянието му във Висшия съдебен съвет.
„Ако нямаше такъв проблем, нямаше да има проблем с разследването на главния прокурор“, каза Зарков и добави, че според него управляващите могат да решат проблема, защото е описан подробно и в решенията на Европейския съд по правата на човека, и в становищата на Венецианската комисия, но не искат.
„Ще станем за смях, не искате и няма да решите този проблем“, добави Зарков.
Христиан Митев от „Обединени патриоти“ и Красимир Ципов от ГЕРБ му опонираха, че комплексното решение на проблема е изисквало промени в Конституцията, но времето е било изпуснато, когато парламентът отказа да свика Велико Народно събрание по предложените конституционни промени от управляващите.
„Единственият начин за решаване на модела минава през конституционни промени, а единственото възможно решение сега е настоящият законопроект“, каза Митев.
Ципов пък допълни, че всички международни препоръки за реформа са изисквали сериозни промени в конституционния модел.
„Да бъдем откровени и да кажем, че за да бъде постигната исканата от всички нас съдебна реформа, дебатът трябва да се води за промени в Конституцията. Можем ли днес, слагайки ръка на сърцето си, да кажем, че ще постигнем този консенсус? Това е възможното решение“, заяви и Ципов, след което промените бяха приети със 124 гласа на ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“ и четирима независими депутати, а от БСП и ДПС гласуваха против.
Според приетите изменения в НПК разследващият главния прокурор ще се избира от Пленума на ВСС с мнозинство от 15 от общо 25 гласа. Мандатът му ще е 5 години и след края му той ще може да избере дали да се върне в прокуратурата, или да стане съдия.
Обвиненията срещу главния прокурор и заместниците му ще се внасят в Специализирания наказателен съд (СНС). Новият прокурор ще може да възлага отделни действия по разследването на следовател към спецпрокуратурата, а когато е във фактическа невъзможност сам да извърши дадено действие, шефът на спецпрокуратурата ще определя един от подчинените му обвинители, който да го направи. Ако откаже да образува досъдебно производство, пострадалият, ощетеното юридическо лице или подателят на сигнала ще могат да обжалват пред СНС.
„Дайте да го приемем, пък ще видим после“
На същия принцип депутатите преодоляха и ветото на президента върху промените в Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Както „Лекс“ писа, още преди приемането на въпросните разпоредби срещу тях остро възразиха от Националната асоциация на строителните предприемачи, като заявиха, че с тях строителството се превръща в заложник на бездействието на общините (повече за възраженията им можете да си припомните тук).
Държавният глава поиска да бъде преосмислено създаването на нова ал. 3 в чл. 39 от ЗУТ. С нея за промяната на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, вече ще се изисква предварително писмено съгласие от съответния министър. След като бъде сезиран, министърът е длъжен в 14-дневен срок да изрази писмено съгласие или отказ, който трябва да е мотивиран. Проблемът е в това, че всъщност се отменя принципът на мълчаливото съгласие и се заменя с нова процедура.
На същия принцип според друго изменение в ЗУТ във връзка с разрешенията за изменение на подробните устройствени планове, когато се търси промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти – собственост на държавата и общините, които са „обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти“.
Радев искаше да бъде преразгледана и новата процедура, с която се дава възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове. Както е известно, необжалваемостта на ОУП беше обявена за противоконституционна (повече за решението на Конституционния съд виж тук). Това наложи да се приемат и промени в ЗУТ, но според президента с тях възможността за обжалване е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти.
Друга спорна промяна беше новата ал. 16 на чл. 148 от ЗУТ. Според нея разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот ще се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. Именно тя стана повод строителният бизнес да заяви, че го превръщат в заложник на бездействието на общините и на практика предприемачите ще са поставени в зависимост от това дали общината ще си свърши работата и ще отчужди, попадащите в регулация частни имоти, за да могат те да строят.
В дебата днес Младен Шишков и Александър Ненков от ГЕРБ се спряха на някои конкретни текстове, като изрично казаха, че мълчаливото съгласие не е панацея за борбата с корупцията. Шишков дори обобщи, че има нужда от изцяло нов закон.
Според Александър Ненков спорният въпрос за уличната регулация е решен предимно в полза на гражданите, които често изпадали в ситуация да си купят жилище, до което няма улица.
„Този параграф защитава гражданите и няма да си купят жилище на картинка без улица и инфраструктура. Не е направен този текст толкова за бизнеса, колкото за гражданите“, каза Ненков.
Искрен Веселинов от „Обединени патриоти“ пък добави, че това е най-мащабната промяна на ЗУТ и „смел опит за реформа в тази сфера“.
„Ако има нужда от прецизиране, законодателят в следващия мандат може да го преработи“, каза Веселинов.
Любомир Бонев обаче опонира на управляващите, че точно текстът за уличната регулация е сред най-скандалните и противоречиви. По думите му хората ще се сблъскат с необходимостта да правят инвестиционни намерения в собствените си имоти и ще трябва да изпълняват улици за своя сметка, което иначе е задължение на общината.
„Дайте да го приемем, пък ще видим после какъв ще бъде анализът. Не е това начинът, още има време за корекции, за да гарантираме правата на хората“, призова Бонев, но промените бяха приети със 121 гласа на ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“.
17
Коментирайте
Половинчати работи от милите ни нормотворци. Нищо ново под слънцето.
Какво значи най-добрите възможни в момента? Все пак се касае за нормативната ни уредба.
Кръпка до кръпка. Жалко, че отхвърлиха ветото на Радев.
Има ли смисъл от тая институция „Президент“ и от институцията Народно събрание с 240 депуатат?
От Народното събрание-твърдо НЕ!
Не ме изненадва. Ветото на Радев е нелепо
Радев налага вето и само това прави. Нищо градивно от него
Егати цирка
Радев е дебил!
Теи тия в народно събрание не са по-читави!
О, спор да няма
А Пеевски кога? Още си вее байряка този.
Пълна пародия е това. Пълна. Това не е управа!
И така ще си подават закони до второ пришествие ли ?
Аз имам идея – създаване на Тълкувателен върховен съд, който да тълкува тълкувателните решения и постановления на ВКС и ВАС, в смисъл дали са правилна или не, и това да е единствената му функция.
Председателят му да се избира отново от Пленума на ВСС.
Или Върховен тълкувателен съд.
Ами, да си спазват международните препоръки за реформа. А не да си правят Конституцията на бързо и на крак.