Освобождаване – ролята на социалните норми и закона
Спомням си как веднъж, в края на 80-те години на миналия век, докато бях гостуващ професор в правния факултет на Колумбийския университет, минавах по коридора и близо до моя кабинет забелязах една студентка да разговаря с по-възрастен от нея преподавател. За мое удивление, преподавателят галеше косата на студентката.
Стори ми се, че видях, само за миг, гримаса на лицето ѝ. Беше само за миг. Когато той си тръгна, се обърнах към нея: „Това беше напълно неуместно. Той не трябваше да го прави.” Нейният отговор беше съвсем небрежен: „Всичко е наред. Той е възрастен човек. Наистина няма проблем.”
Трийсетина минути по-късно се почука на вратата ми. Беше студентката. Плачеше. Каза ми: „Той прави това непрекъснато. Ужасно е. Приятелят ми смята, че трябва да подам официално оплакване, но аз не искам. Моля Ви, не искам да вдигам шум. Не говорете с него за това и не казвайте на никого.”
Социалните норми бяха наложили задръжки пред това, което студентката смяташе, че може да каже или да направи. Тя мразеше действията на преподавателя, чувстваше се тормозена. Но нормите в онова време притискаха сексуално тормозените студенти да мълчат (Естествено това е валидно и днес, макар и в по-малка степен). В резултат, тя не искаше да казва или да прави нищо. Моят кратък коментар я беше освободил, поне дотолкова, че да ми каже какво мисли в действителност.
В този случай ме интересуват две различни хипотези. Първата е, че пропукването на съществуващите социални норми често освобождава хората, тоест позволява им да изразят вярванията и предпочитанията си и да действат според желанията си. По тази причина новите или възникващи социални норми и законите, които обозначават, гарантират или подсилват тези норми, могат да доведат до преоткриването на вече съществуващи вярвания, предпочитания и ценности. Това откритие може да бъде разтърсващо. Понякога хора и цели общности сякаш се променят с едно щракване с пръсти.
Втората хипотеза е, че преразглеждането на нормите може да конструира нови предпочитания и ценности. Нови или възникващи норми или законите, които обозначават, гарантират или подсилват тези норми, могат да дадат живот на вярвания, предпочитания и ценности, които не са съществували дотогава. Нищо не е отключено или освободено, а са създадени нови предпочитания.
Да започнем с феномена на освобождаването. Когато дадени норми са в сила, много хора се преструват за предпочитанията си или ги таят в себе си. В резултат на това, външните наблюдатели, дори приятелите и роднините им, може да не са в състояние да разберат какво точно мислят и желаят те. Когато нормите биват преразгледани, хората разкриват вече съществуващите си предпочитания и ценности, които са били успешно потискани от нормите. Това, което не е можело да бъде казано, се казва, а това, което не можело да бъде помислено – се прави.
В контекста на сексуалния тормоз, тази равносметка е в голяма степен точна. На жените не им е било приятно да бъдат тормозени, дори са мразели това и пропукването на старите норми повишава вероятността да се почувстват свободни да изразят открито своите чувства и вярвания. Законът често играе значима роля, за да се стабилизират съществуващите норми или да се отключи разпадът им. Да разгледаме знаковия ефект от избора на нов лидер или на влизането в сила на ново законодателство. Този знаков ефект може да бъде ключов и дори трансформиращ, когато хората научат как мислят останалите. След като този знак е видян, нормите може да се изменят, защото хората се влияят от това, което си мислят, че останалите хора мислят. Един от ефектите на съдебните решения срещу сексуалния тормоз е приносът им към процеса на преразглеждане на социалните норми и освобождаването на хората, за да могат да изразят това, което мислят в действителност.
Но в други, интригуващо различни, случаи преразглеждането на нормите и на законите не освобождава нищо. Когато нормите започнат да се изменят, хората започват да споделят или да се държат сякаш споделят, предпочитания и ценности, които никога преди не са били техни. Нищо не е било скривано или премълчавано. В тези случаи преразглеждането на нормите и последващите правни реформи, не разкриват потискани желания, а създават нови желания или поне думи и действия в съответствие с тези нови желания.
Разбира се в някои случаи картината е смесена и двете явления функционират едновременно. За някои хора в дадена група или общност предпочитанията и ценностите биват потискани. През 40-те и 50-те години на миналия век например на много непушачи не им е било приятно да се намират около пушачи, дори и да са мълчали по въпроса и да не са възразявали пред обществото. Но по същото това време на много непушачи не им е пречело да се намират сред пушачи. С промяната на нормите, тези, чиито предпочитания са били потискани, изведнъж ще изразят това, което мислят, по този начин ще се създада нещо като „нормативна лавина”, която лесно може да увлече хора, които всъщност не са имали проблем със статуквото. Днес много непушачи възразяват срещу пушенето и тъй като не бихме могли да знаем дали те щяха да възразят при действащите норми от 40-те и 50-те, то имаме всички основания да смятаме, че възходът на законите срещу пушенето е създал нови предпочитания за много хора, дори и като се приеме, че е освободил вече съществуващи предпочитания за много други.
В този смисъл нека разгледаме идеята за „политическата коректност”, поначало свързвана със социалните норми от левия спектър, която ограничава изразяването на възгледи, оспорващи доминиращия ляво-центристки канон и по този начин принуждава хората да премълчават. Политическата коректност означава, че хората не могат да кажат това, което наистина мислят, те са принудително заключени в определена рамка. Никой не бива да се съмнява, че подобно принудително премълчаване се случва често. Но в същото време е и вярно, че както в ляво, така и в дясно, че политическата коректност може да конструира предпочитания и ценности, като направи определени възгледи немислими (за добро или лошо). В крайна сметка немислимото може да стане непомисляно. Да ви побият тръпки? (Понякога да, но понякога не. Не би било толкова ужасно, ако никой не мислеше с мислите на нацистите.)
Има ли значение дали преразглеждането на нормите, чрез индивидуално поведение или чрез закон, освобождава хората да разкрият техните вече съществуващи предпочитания и ценности или вместо това конструира нови предпочитания и ценности? За постигането на разбиране за социалните феномени и ролята на закона, определено да. Ако предпочитанията и ценностите са скрити, то това са точните обстоятелства за бърза социална промяна – но това може да бъде трудно или дори невъзможно да се предвиди. Когато хората премълчават своите предпочитания и ценности и когато демонстрират фалшиви такива, е много трудно да се каже какво мислят в действителност. Външен наблюдател трудно би могъл да идентифицира предпочитания, които хората прикриват. Ако хората са огорчени или недоволни, но не го изразяват и ако започнат да се държат различно, когато нормите са оспорени и променени, то тогава са възможни широкообхватни поведенчески промени – но може никой да не е в състояние да ги предусети.
Възникването на норми срещу сексуалния тормоз е добър пример (което съвсем не означава, че сексуалният тормоз и премълчаването са изчезнали). Частичното отхвърляне на нормите, които позволяват и поощряват дискриминацията на транссексуалните, може да бъде разгледано от сходна гледна точка. За много транссексуални ефектът от това е, че се предотвратява премълчаването и преиначаването на предпочитания. Подобна динамика помага да се разберат и падането на комунизма, арабската пролет и избирането на Доналд Тръмп.
Когато преразглеждането на нормите създава нови предпочитания, такава бърза промяна също е възможна, но механизмите като цяло са различни. Тези, които предизвикват подобна промяна („създателите на норми”) не целят да освободят вече съществуващи предпочитания, вярвания и ценности.
Промяната на нормите съвсем не освобождава хората. Под влиянието на нови или възникващи норми и със знанието за тях, те развиват напълно нови мисли и чувства или поне се държат сякаш имат такива. Появата на нацизма е традиционно сложна за обяснение и силно противоречива, но би могла да бъде разбрана от тази гледна точка, или поне ако допуснем, че много германци по време на възхода на нацизма не са се дразнели от евреите, не са ги мразели и не са имали никакви предубеждения спрямо тях, докато Хитлер не издига тази концепция. Продължавайки тези разсъждения, смятам, че множеството атаки срещу паметници и символи свързвани с робството и с Юга от времето на гражданската война се дължи много повече (разбира се не единствено) на новите норми, отколкото на освобождаването на скрити предпочитания и ценности.
На индивидуално ниво можем също да открием междинни случаи, при които хората нямат точно определени предпочитания, потискани от нормите, но чуват упорит, натрапчив глас в себе си. Глас, който често отхвърлят с мисълта: „Защо да се занимавам с това?”. Но когато нормите започнат да се променят, този въпрос получава отговор: „Може би ми се казва нещо важно или нещо, което може да отразява истинските ми чувства и убеждения.”
Тези общи положения имат много по-широко приложение. Те помагат да се обяснят много социални движения, провокирани от възникващи норми, които освобождават потискани предпочитания, създават нови такива или и двете. Помислете например за тютюнопушенето, използването на предпазни колани, зелената енергия, хомофобията, Брекзит, консумацията на органични храни, социалната ангажираност, демонстрацията на превъзходство на бялата раса, веганството, използването на нови езици, възраждането на стари езици (като ирландски и иврит), полиаморията (любовна връзка с повече от един по едно и също време), религиозните вярвания и практики, употребата на наркотици и престъпността. Във всички тези случаи нормите могат да ограничат съществуващите предпочитания; новите норми и закони могат да ги освободят или вместо това да спомогнат за създаването на нови предпочитания (или поне за проявяването на такива). Преразглеждането на нормите понякога предизвиква широкообхватни промени за поразително кратко време, в това число правни реформи, които могат да гарантират и затвърдят това преразглеждане.
Често е трудно, както за участниците, така и за наблюдателите, да направят разлика между случаите, когато новите норми задвижват социални вълни и освобождават съществуващи предпочитания и другите, в които създатели на норми успешно конструират изцяло нови такива. И в двата случая шокиращите изненади са почти неизбежни.
*Кас Сънстейн е професор в Университета Робърт Уолсли в Юридическия факултет на Харвардския университет. Автор е на десетки статии и книги. Получил е докторска степен по право в Харвард през 1978 г. Статията е препечатана от блога на Harward law review.
10
Коментирайте
а докъде се докараха америкаците с техмите закони срещу сексуалния тормоз – пълна лудст
До къде се докараха? Сритаха в топките миризливите чички 😀
и ги натириха в ъгъла, където им е мястото
Примерът с пушенето е добър – законите срещу пушенето насъскаха дори непушачите, които преди не мислеха, че им пречи
Пречеше им, ама повечето си траеха. После дойде освобождаването
Да
всичко зависи от законотворците, когато ретроградти типове вдят парада – резултатът е ясен. вижте сащ при тръп, вижте българи при борисов, валери симеонов и сие
Ефекът дори само от обсъждането на някои промени в законите у нас – справка готвените промени в НК, е далече от освобождаващ….
Прав сте. Дори в много случаи е сковаващ!
Еех, кога ли ще се разчупят най-сетне нормите, които отричат правото на всяко дете на пълноценен сексуален живот с по-опитен партньор..