Новият критерий за допускане на делото до касационно обжалване – поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение, не е противоконституционен.

Това реши днес Конституционният съд (КС) с 8 на 4 гласа (пълния текст на решението виж тук).

Съдиите Цанка Цанкова, Кети Маркова, Анастас Анастасов и Таня Райковска са подписали решението с особено мнение (пълния му текст виж тук).

Делото беше образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС), начело с зам.-председателката му и ръководител на Гражданската колегия Светла Димитрова и членове Геника Михайлова и Даниела Стоянова.

Основанието „очевидна неправилност” на обжалваното въззивно решение беше предвидено от законодателя в чл. 280, ал. 2, пр. 3 на Гражданския процесуален кодекс  (ГПК) с последните изменения от октомври 2017 г. То се прилага не само за касационните жалби, но и за частните касационни жалби, подадени след 31 октомври 2017 г.

Според тричленния състав този нов критерий е неясен и неизясним и прилагането му води до субективизъм.

ВКС е призван да разкрие точния смисъл на „очевидна неправилност“

„Не може да бъде споделен доводът, че предпоставката „очевидна неправилност” е неясна и особено – че е неизяснима. За правната теория и съдебната практика основанието „неправилност” на съдебното решение/определение има ясно и утвърдено съдържание“, заявява КС в решението си.

И посочва, че всяко от регламентираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване и отмяна на решението като неправилно, има своя утвърден точен и ясен смисъл.

„В чл. 281, т. 3 ГПК неправилността е определена изчерпателно чрез три основания за обжалване и отмяна, всяко от които също има бланкетен характер. Конкретното съдържание на всяко от тях е извлечено по тълкувателен път. Правната теория и съдебна практика по безспорен и несъмнен начин са изяснили всяко от трите правни понятия, обозначаващи основанията за обжалване и отмяна на решението като неправилно – „нарушение на материалния закон”, „съществено нарушение на съдопроизводствените правила” и „необоснованост”, пише КС. Като обяснява, че с добавянето на определението „очевидна“ към „неправилност“ законодателят е създал ново правно понятие, което действително не е легално определено, но това не означава, че предпоставката „очевидна неправилност” е с неизяснимо съдържание.

„Тя е бланкетно формулирано правно понятие, съдържаща се в относително определена правна норма, чието попълване с конкретно съдържание е правно възможно чрез допустимите методи на тълкуване. Правовият ред познава и използва бланкетни правни понятия. Законодателят е този, който  преценява необходимостта от използването на такива понятия и предоставя на правоприложителя тълкуването и изпълването им с конкретно съдържание. Законодателят не може да обхване в хипотезата на правната норма цялото разнообразие от житейски случаи, при които действа правната норма и се пораждат предвидените в нея правни последици“, се казва в решението.

В него КС дори дава примери за използвани от в правото бланкетни понятия – за да се постанови развод, трябва да е налице „дълбоко разстройство на брака“; за да се прекрати дружество, трябва да са налице „важни причини“; за да бъде окачествено като надлежно изпълнението на задължението, то трябва да е станало с „грижата на добър стопанин“. Изброяват се и използваните в ГПК „нищожно решение”, „недопустимо решение”, „съществено нарушение на съдопроизводствени правила”, „вероятно основателен” и „вероятно неоснователен”, „убедителни писмени доказателства”, които от години са изяснени от практиката и правната теория и имат утвърден точен и ясен смисъл.

„Като използва бланкетни понятия, нормативният акт неизбежно възлага на съдилищата функцията да ги изпълнят с конкретно съдържание. Така съдебната практика става, съобразно волята на самия законодател, съпричастна в конкретизацията на нормативния акт, без която той не може да бъде приложен“, пише КС.

И напомня на съдиите, че именно правораздавателните органи изпълват абстрактните разпоредби с конкретно съдържание в процеса на тяхното прилагане, а чрез тълкуване се преодоляват неизбежните несъвършенства на нормативните актове. Като заявява в прав текст: ВКС е призван да разкрие правния смисъл на законовия критерий „очевидна неправилност”, като приложи утвърдените методи на тълкуване и осигури съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор“.

Какво е очевидна неправилност на решението

В решението си Конституционният съд сам изяснява новия критерий за допускане на делото до касация.

Като първо посочва, че „чрез изричната уредба на „очевидната неправилност“ като предпоставка за селекция на касационните жалби, законодателят е предоставил допълнителна възможност на касатора. А очевидната неправилност на въззивното решение е условие то да се допусне до обжалване пред ВКС, без това да е обусловено от формулиране на правен въпрос според изискванията на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

„В приложното поле на новата предпоставка „очевидна неправилност“ от разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, законодателят е включил всички пороци на решението, обуславящи неговата неправилност. Неправилни са въззивните решения, когато са засегнати от порок, който може да бъде подведен под някое от трите основания за касационно обжалване, формулирани в чл. 281, т. 3 ГПК – „нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, обяснява Конституционният съд.

9
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Т. Йорданова
Т. Йорданова
06 ноември 2018 20:27
Гост

Прокурори и съдии, адвокати… Много мнения, много знания…
Осъден Невинен, не може да се пребори със системата, въпреки документирани нередности в ДП, в съдебна зала…. Въпреки многото жалби….. Защото съдебната система работи на принципа – гарван, гарвано око не вади….

Христо
Христо
06 ноември 2018 13:37
Гост

С това си решение КС създава благоприятни условия за субективизъм, което е в разрез със справедливото правораздаване.

неанонимен
неанонимен
06 ноември 2018 13:20
Гост

Хахаха КС дава юридически консултации на ВКС-„напомня“ на ВКС,че ВКС тълкува закона, а не КС… Предлагам да пратят и сметка от 60 лв за правната консултация-КС тълкува Конституцията, а не закона. ВКС , ако не му е ясен закона да си го изтълкува и самоизясни,чрез тълкувателен акт-с маса тълкувания дописаха закона, кой ги спира и сега …

Цецко
Цецко
06 ноември 2018 12:40
Гост

Колегата демонстрираше неуважителното си отношение на 1 февруари, когато в залата се отбелязваше паметта на жертвите на Народния съд.

"r
"r'f
06 ноември 2018 12:29
Гост

Малко са смешни нещата с тази „очевидна неправилност“. За един опитен въззивен , да не говорим за касационен съдия , само да погледне едно дело и му става ясно дали решението е правилно или неправилно . Как се определя очевидност или неочевидност на тази неправилност ???? За мен е очевидно , че се свалят изискванията към касационните жалби и се връщаме към по-стари времена , в които съдът бдеше за всичко , независимо от знанията и уменията на адвокатите . Очевидно се толерира некадърност между адвокатите , което не е добре ….

Лаик
Лаик
06 ноември 2018 12:36
Гост

Няма лошо върховните съдилища да започнат отново да си вършат работата по надзора, стига са се отървавали от дела и работа.

Мечтател
Мечтател
08 ноември 2018 18:43
Гост

Аз пък си мисля, че правосъдието не е за мерене на адвокатски умения, а за постигане на справедливост и в този смисъл всеки облекчен достъп до касация би следвало да е приветстван. Доколкото очевидно неясната нова дефиниция би могла единствено да разшири достъпа до касация, аз съм склонен да не я нареждам сред най-големите законодателни простотии от последната година.

Анчо
Анчо
06 ноември 2018 12:27
Гост

Абсолютно съм съгласен с колегите от ВКС, че критерият е неясен и неизясним.

Анонимен
Анонимен
06 ноември 2018 12:20
Гост

Поздравления за съдиите с особени мнения.