Нов закон ускорява признаването на присъди и трансфера на осъдени в ЕС

Lex News 27 декември 2018, 8:36 4330 4

Нов закон ще регламентира кога и как се признават и изпълняват присъдите на други държави от ЕС у нас и как българските власти ще изпращат собствените си решения, с които е наложен затвор.

Нормативният акт се нарича Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода и проектът за него беше огласен за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието (пълния текст на законопроекта виж тук).

С него в българското законодателство се въвеждат изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз. Ако страната ни не ги въведе, е заплашена от наказателна процедура.

Една от основните промени в сравнение с действащия режим, уреден в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), е, че съдебните власти на държавите вече ще общуват директно без посредничеството на Министерството на правосъдието. Освен това се въвежда максимален срок от 90 дни, в който трябва да приключи производството по признаване и изпълнение. „Това значително ще съкрати продължителността му в сравнение с тази на досегашния ред за извършване на трансфер на осъдени лица както и признаване и изпълнение на присъди на чужд съд по НПК“, обясняват от Министерството на правосъдието.

Когато друга държава е поискала у нас да бъде призната и изпълнена нейна присъда, по искането ще се произнася окръжният съд по местоживеенето на осъдения. Ако то е неизвестено или не е в България, компетентен да признае акта ще е Софийският градски съд.

Както и сега, условие за признаването е деянието, за което е наложена присъдата, да е престъпление и по българското законодателство. В проекта обаче са изброени 32 случая, при които няма да се изисква двойна наказуемост. Те са, когато присъдата е за престъпления като тероризъм, участие в организирана престъпна група, корупция, трафик на хора, измама, убийство, търговия с органи, ксенофобия. Като се поставя условие в издаващата държава те да са наказуеми с не по-малко от 3 години затвор.

За разлика от действащата уредба, вече ще е възможно, по преценка на съда, и когато са налице съответните предпоставки, чужди граждани да бъдат трансферирани в България.

Законопроектът предвижда в 7-днeвен срок от получаване на съдебното решение съдът да образува дело и да насрочи открито заседание за неговото разглеждане с призоваване на лицето и неговия защитник. Така осъденият в друга държава ще може да изрази становището си за искания трансфер. То задължително трябва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението. Делото се разглежда в състав от трима съдии с участието на прокурор. Неявяването на осъдения, чийто трансфер се иска, когато е редовно призован, не води до отлагането му.

Освен това законопроектът дава възможност на съда да адаптира наказанието, наложено в чуждата държава, за да го приспособи към най-близката по вид и характер санкция, предвидена за подобни деяния в българското законодателство. Като затвор не може да бъде заменен с глоба или друга парична санкция.

Авторите на законопроекта посочват, че след като новите правила заработят, това ще доведе до увеличаване на броя на затворниците, които изтърпяват наказанията си у нас. Данните показват, че всяка година средно по 50 българи са трансферирани в родината си, за да излежат присъдите си. А прогнозата е, че броят им ще се увеличи на 200 души годишно.

Изчислено е, че за това ще сa необходими над 3.3 млн. лв. на Министерството на правосъдието.