Правилата в ГПК срещу лошия език в съда вече са в Държавен вестник
Вече е факт новата разпоредба в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която ще опита да сложи край на недопустимия език пред съда. В Държавен вестник днес бяха обнародвани промените в ГПК, посветени на този проблем (виж тук).
Те ще влязат в сила след три дни. Това означава, че от 4 август 2020 г. всички процесуални действия, които съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации, ще се считат за нередовни.
Тогава ще започне да действа новият чл. 100а „Съдържание“ в ГПК, който гласи:
„ал. 1 Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се смятат за нередовни.
ал. 2 Алинея 1 не се прилага, когато използваните заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.“
Както „Лекс“ писа, измененията в ГПК бяха внесени от група депутати от БСП, начело с Крум Зарков, но бяха подкрепени от всички парламентарни групи.
Подходът за справяне с обидите, заплахите и нецензурните думи, които страните използват една спрямо друга и спрямо съда, който беше възприет от Народното е събрание, е различен от това, за което настояваха съдиите.
Те искаха недопустимият език да води автоматично до връщане на исковата молба. С разписаната нова разпоредба в ГПК обаче съдът ще трябва първо да даде указания на страната да преустанови използването на недопустим език и едва, ако тя не се „поправи“, действията, извършени по този начин, ще се приемат за нередовни.
Този вариант беше предпочетен, за да няма съмнение, че не е спазен един от общите принципи на гражданския процес – за дължимост на защита и съдействие (чл. 2 ГПК).
17
Коментирайте
Браво! Не стига, че се наслушаха на диалекти, ами и търпяха обиди по свой адрес.
Като този, който беше нарекъл Панов пе…..т.
Дори не трябваше да се дава възможност на съда първо да даде указания на страната да преустанови използването на недопустим език.
Лошият език и обидите в съда са недопустими.Ако някой е решил да ползва каруцарски изрази, да го прави навън.
Не разбирам защо не е прието предложението на съдиите този тормоз да се спре още на ниво искова молба. Правата на гражданите не се нарушават или най-малкото те нямат право да обиждат и заплашват в искова молба или пред съда.
Само за заплахите е по-ясно положението.
Не съвсем, особено, ако не са преки и недвусмислени като „Ще те убия“.
Тук пък опираме до психология – колко заплашен се е почувствал обекта и дали казаното го стресира.
Манаф, уйруспия и парясница според книжовния език не са обиди, но реално са и се използват в този контекст. На какво основание обаче един магистрат ще ги определи като обиди?
ами сигурно трябва да се допита до Института за български език на БАН и да се образова какво е контекст, подтекст, книжовна форма, тропи и т.н. Глупости.
В българския език и най-вече в диалектите има толкова много мръсни думи и обиди, които официално не са такива, че не виждам как съдията може да ги прецени като такива.
А ако мръсните думи са написани с многоточие или са произнесени с намек, какво правим? Например к.р?
Езикът на премиера Борисов как се определя според промените в ГПК?
Кабинетно банкински книжовен.
Това няма да проработи докато липсват критерии кое е недопостум език, кое е обида и т.н., много е разтегливо.
Важното е страните по делото да знаят, че вече не може да обиждат безнаказано и ще има някакви последствия. Отделно могат да бъдат глобени от съда за неуважение.
А гнусното отношение на съдиите към останалите – адвокат съм, резултатите говорят – че съм добър, просто няма време да говоря – каква касапница е съдебната система, обидно и неграмотно поведение, което аз трябва да коригирам със жалби, разплакани клиенти, унищожени съдби, раковите отделения работят предимно с пострадали от съдебната машина, отнети от ЧСИ имущества, елате вижте – частните жалби в Съдебната палата на СГС – погребани жалби, точат се месеци и години.
Каквото и да говорят – по-добре до съд да не стигаш – примитивно е някак.