ВКС в решение за развитие на правото
Не е необходима покана за плащане на издръжка за дете, тя се дължи по закон
При искане за отнемане на родителски права съдът събира доказателства и след изтичането на преклузивните срокове
Не е необходимо да се изпраща покана за изплащане на издръжка на непълнолетно дете. Тя се дължи по силата на закона, като задължението възниква от момента, в който то е родено. Това заявява състав на Върховния касационен съд в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, в което отговаря на два въпроса за развитие на правото (пълния му текст виж тук).
Първият е дали за осъществяване на фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 Семейния кодекс (лишаване от родителски права, когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка) е необходимо условие родителят, който се грижи за отглеждането на детето, да е потърсил преди това от родителя-ответник даване на издръжка?
А вторият – длъжен ли е съдът служебно да събира доказателства и да допуска такива и след преклузивните срокове по искане на страните в производство за лишаване от родителски права?
Необходима ли е покана?
За да отговори на този въпрос, тричленният състав от Гражданската колегия на ВКС – Светла Цачева (председател), Албена Бонева (докладчик) и Боян Цонев, дава следното разяснение по тълкуването на чл. 132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс (СК): „Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. На това право съответства задължението на родителя да се грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца“.
Според върховните съдии невъзможността на родител да дава издръжка не погасява това му задължение изобщо. Още през 1954 г. Върховният съд е дал примери за това кога е налице обективна временна невъзможност родителят да плаща издръжка за непълнолетно дете – когато отбива редовна военна служба и не получава доходи за това или когато изтърпява наказание лишаване от свобода, но след преценка на възнаграждението, което получава по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и с другите му доходи и имущества, ако има такива.
„Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Недаването на издръжка, когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е и изрично поискана, е поведение, което попада във фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Законодателят е приел, че подобно поведение представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права“, изтъква ВКС.
Длъжен ли е съдът служебно да събира доказателства и след изтичането на сроковете?
По този въпрос върховните съдии са категорични – предметът на спора, а именно искане за лишаване от родителски права, изисква от съда във всички инстанции служебно да следи за интересите на детето. Това значи, продължава ВКС, че съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или да допусне доказателствено искане, независимо, кога е направено, щом е от значение за установяване на най-добрия интерес на децата.
„Именно поради това, както е разяснено в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и в множество решения по чл. 290 ГПК, въззивният съд не е обвързан от предметните предели на въззивната жалба по тези дела, произнася се служебно не само по валидността и допустимостта на първоинстанционното съдебно решение и за точното приложение на императиви правни норми, а също и изцяло за правилността на същото с оглед благополучието на детето. Длъжен е служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, а когато е нужно и сам да събира доказателства. За страните и във въззивна инстанция не съществуват преклузии да сочат обстоятелства и доказателства, както и да представят доказателства“, посочва още ВКС.
Казусът
В конкретния случай става дума за мъж и жена, които през 2008 г. заживяват заедно. Година по-късно се ражда синът им. А след още една година, след скандал, майката и детето напускат семейното жилище. През 2012 г. жената се омъжва и от този си брак има още две деца. През цялото време само тя и вторият баща на момчето полагат грижи за него. Биологичният баща нито го вижда, нито плаща издръжка. Двамата родители не са се и разбирали за размера на издръжката, за режима на контактите, нито са водили дела за разрешаването на тези въпроси.
През 2016 г. жената се обръща към съда с искане биологичният баща да бъде лишен от родителски права поради трайно неполагане на грижи за детето и неплащане на издръжка.
Първите две инстанции – Софийският районен съд и Софийският градски съд, отсъждат в полза на бащата.
ВКС обаче отменя решението на въззивната инстанция и се произнася в полза на майката.
Според върховните съдии СГС неправилно е обвързал даването на издръжка от бащата с покана да изпълни това от страна на майката. Самият баща е започнал да дава пари за детето седем месеца, след като е бил внесен искът за лишаването му от родителски права. Той е плащал по 107 лева месечно. От ВКС отбелязват, че съдът сам е трябвало да постанови привременни мерки за издръжка, при положение че такава не е била присъдена по-рано.
„Мерките се определят в интерес на детето, а не поради отправено нарочно искане от родителите, като съдът взема становището на дирекция „Социално подпомагане“ и при необходимост служебно събира доказателства за обстоятелствата, нужни му да се произнесе. При промяна на обстоятелствата, установяване на нови обстоятелствата, преценка на въздействието на вече определените мерки, ако интересът на детето налага, променя сам привременните мерки. Отчуждителното въздействие на единия родител също не съставлява обективна причина трайно (а в случая – с години) другият родител пълно да се дезинтересира от детето, да не изпълнява родителския си дълг, както неправилно е тълкувал закона Софийският градски съд. Родителят е този, който трябва да проявява настойчивост и да участва в грижите за детето, включително и в неговата издръжка, което е негово законово задължение и морална отговорност“, посочват върховните магистрати.
И добавят, че ако единият родител препятства по някакъв начин срещите на детето с другия, то той може да се обърне към компетентните органи, а не да не изпълнява законовото си задължение да дава издръжка и така да постави момчето в риск.
В конкретния случай ВКС посочва, че градският съд е допуснал нарушение с отказа да събере доказателства за това дали майката съзнателно е препятствала общуването между баща и син. Мотивите на СГС да стори това са, че се целяло установяване на отрицателни факти, а и вече била настъпила преклузия за допускане на доказателството.
ВКС казва, че преклузия за сочене и представяне на доказателства в този вид спор не настъпва. „От това дали твърденият факт, чието установяване се желае, е положителен или отрицателен пък не зависи нито неговата допустимост, нито за коя страна е тежестта на доказване. Подлежат на установяване както положителните, така и отрицателните факти, а тежестта на доказване се определя по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Няма никакво съмнение, налице е и многобройна съдебна практика как става доказването на отрицателни фактически твърдения – чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт“, изтъква съставът от ВКС. И заключава въз основа на доказателствата, че майката не е пречила на бащата да вижда сина им.
По делото няма спор, продължават върховните съдии, че мъжът по никакъв начин не е контактувал с детето, което не го познава, не го приема за баща, не познава роднините си по бащина линия. А при случайните им срещи, защото родителите живеят в съседство, нито бащата, нито неговите роднини проявяват каквото и да е внимание към детето, разминават се като непознати, посочва ВКС. И добавя, че няма данни през годините бащата да е предоставял каквато и да е издръжка, да се е интересувал от живота на детето, неговите интереси, да е искал да участва в развитието му.
С тези аргументи върховните съдии се произнасят в полза на майката като лишават бащата от родителски права. Наред с това обаче те изготвят и стриктен график на контактите между баща и син, а след анализ на доходите определят и 250 лева месечна издръжка за детето.
7
Коментирайте
Интересно как със 100 лева на месец може да се осигури нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
Не четеш ли, че ВКС вдига издръжката.
Как да чете като това е трол, чийто коментари под всяка публикация започват с „интересно“. По речника ще ги познаете.
Някои състави във ВКС, като говоря най-вече за ГК, се отличават, изпъкват като перли, сред останалите. Цачева, Бонева и Цонев са от тях. Не коментирам НК, защото не познавам практиката ѝ, но има случаи, с които се отказвам да чета решение, само заради състава. В случая с този състав е обратното – тук правото е на висота, логично, ясно, подредено, следвайки духа на закона.
аз съм изненадана от долните инстанции… при тази фактическа обстановка, при ТР 1/2013 да се хванеш за преклузии и да отсъдиш в полза на т. нар. баща?!
Така е, защото не сте наясно. Аз познавам и майката и бащата (страни по това дело). Свидетел съм как веднага след раздялата им бащата търсеше детето, а майката го дърпаше и правеше скандали на улицата. Искаше да и дава пари, но тя му отказа. Не е ходил да търси детето в дома им (въпреки че живееха в съседни блокове, защото майката имаше връзка с настоящия си съпруг паралелно, докато живееше с бащата на детето си и за това се разделиха. След година издирване по улиците, дърпане на детето и скандали се отдръпна, за да не стресира сина си. Искаше да… Покажи целия коментар »
В много случаи такива бащи въобще не плащат издръжка. Иди, че го съди. В крайна сметка това е въпрпс на чест и лична отговорност.