„Тихото“ промъкване на една промяна в Закона за МВР през правителство, парламентарни комисии и пленарна зала на Народно събрание не може да прикрие сериозните ѝ недостатъци. В какво се изразява тя? Предвижда се създаване на нова главна дирекция в МВР с наименование „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ като основна структура на МВР. Накратко: прокарва се идеята отрядът за борба с тероризма (т. нар. барети или СОБТ), чийто командир е на пряко подчинение на главния секретар на МВР, и дирекция „Жандармерия“, която е част от националната полиция, да бъдат обединени в нова главна дирекция. Тя ще бъде с вертикална структура и с национален обхват, а по този начин се изгражда ново фундаментално звено по аналогия на противопожарната дейност, борбата с организираната престъпност и граничната охрана. Мотивите на правителството са лаконични и се свеждат до: повишаване ефективността при предотвратяване и пресичане на терористични действия, освобождаване на заложници, задържане на особено опасни престъпници, опазване на обществения ред при масови мероприятия, възстановяване, поддържане и опазване на обществения ред при масови безредици.

Намирам идеята за създаване на национална жандармерия като самостоятелно звено за неудачна и ще формулирам своите контрааргументи.

Първо, погледнато в сравнителен план, аналогиите с други държави ще бъдат неуместни. Да напомня, че национални жандармерии имат редица страни от ЕС: „Корпус Карабинери“ в Италия, „Гвардия Сивил“ в Испания, „Жандармерия“ във Франция и пр. Турция (извън ЕС) също е типичен пример за държава с развита жандармерия. Макар и да откриваме специфики, типичните белези на изброените звена са следните: а) става дума за извънградска (провинциална) полиция, чието наличие е продиктувано от огромните територии на държавите, а тази полиция се е „родила“ исторически във времена, когато тези държави са били империи; б) във всички примери става дума за звена, които са военизирани, подчиняват се на военна йерархия от въоръжените сили с военни звания, не са част от МВР, а от армейския корпус. Видно е, че България не е страна с огромна територия и с имперско наследство, за да е нужно да изгражда извънградска полиция, отделно от националната полиция. Видно е също, че прокарваната идея не предвижда създаване на армейско звено, което също не предполага аналогии с посочените примери.

Второ, нека се вгледаме в българската институционална традиция. Винаги, когато на дневен ред политическата класа е извеждала необходимост от създаване на жандармерия, това е обслужвало конюнктурни интереси. Първоначално, през 1881 г. жандармерията е създадена като военен корпус, като „правителствена стража с военна организация“. При управлението на Александър Стамболийски преди сто години жандармерията е обслужвала необходимост за „промъкване“ между злощастните клаузи на Ньойския договор, който на практика забранява наличие на армия в страната ни. В началото на 1944 г. правителство и парламент създават държавна жандармерия с основен мотив „борба с нарастващото съпротивително движение“. Вярно е, че това движение се разширява предвид загубите на германската армия на Източния фронт. Ала в същото време държавната жандармерия е „наследство“ от политиката на починалия няколко месеца преди това Цар Борис ІІІ, който на най-високо ниво, включително и пред нацисткия водач Хитлер, е преувеличавал размера на партизанското движение с единствен благороден мотив – да не се изпращат български войски срещу руската армия, за което Хитлер категорично е настоявал.

А какви са проекциите на жандармерията по време на тоталитарния период от 1944 г. до 1989 г.? В първия етап те са „специални части“, а през 1951 г. се създават вътрешни войски към МВР, в които млади момчета отбиваха военната си служба. Ала най-показателни са „проявите“ на жандармерията след 1985 г., когато тя внезапно е „възродена“ – вътрешните войски към МВР са основното оръжие на тоталитарната власт за обезвреждане и репресии срещу надигащата се съпротива към т. нар. „възродителен“ процес! Длъжен съм да кажа, че именно тези подразделения на вътрешни войски „наследи“ държавата през 1989 г. и до днес това са основните „носещи конструкции“ на жандармерията към МВР. След 1989 г. конюнктурата също запращаше жандармерията ту към идеята за национална служба, ту към част от националната полиция.

Трето, откъсването на звената „жандармерия“ от дейностите на националната полиция, областните дирекции на МВР и ГДБОП е грешна стъпка и от професионално гледище. Това е така, защото съществуващите осем жандармерийски поделения на територията на страната не са нищо повече от обикновена полиция и са призвани да се намесват при сериозни опасности за обществения ред, когато класическите звена на традиционната полиция не могат да се справят. Да, такава необходимост от „подсилване“ на традиционната полиция понякога се появява, особено когато става дума за стратегически обекти. Ала това в никакъв случай не означава да създаваме отделно полицейско звено с изключителни правомощия. За мен няма съмнение, че жандармерията, макар и в ограничен обем, трябва да е част от националната полиция, за да може, първо, да бъде ползвана при съответната необходимост, преценена от ръководството на националната полиция, и, второ, за да не се превръща в „държава в държавата“ и своеобразен репресивен орган, неподчинен на общата политика за охрана на реда и противодействие на престъпността. Ще напомня, че полицаите от жандармерията имат същите полицейски правомощия като останалите полицаи. С оглед на казаното, анализирайки внимателно критериите, по които се изграждат вертикални дирекции с национален обхват в българското МВР, със сигурност може да се обобщи, че създаването на национална жандармерия не издържа и на най-елементарна критика. Ако следваме подобна логика, несъразмерно по-голяма специфика има дейността на разследващите полицаи, но това не означава, че прибързано следва да ги обособим като самостоятелно вертикално звено на територията на цялата страна.

Четвърто, включването на СОБТ (т. нар. барети, т. е. отряда за борба с тероризма) в нова главна дирекция също намирам за нелогично. Този отряд следва да бъде запазен на подчинение на висшето професионално ръководство в лицето на главния секретар, а не да бъде включван в нова главна дирекция. Това е така, защото контролът върху това проблемно звено трябва да е на най-високо ниво, което само в неотложни случаи следва да го привежда в действие, преценявайки общополицейски ситуации. Едва ли ще разкрия голяма тайна, ако кажа, че през последните три десетилетия СОБТ винаги създава управленско напрежение. Ще напомня, че това е звеното, което, заради ред управленски грешки, „сътвори“ втория по значение най-голям провал (след операцията „Белите брези“ през 1994 г.) в полицейската история на България – акцията в Лясковец през 2014 г. Ще споделя, че като управленски екип едва сме удържали неистовите пориви на полицейски началници да изграждат свои звена от „барети“, а обсъжданата промяна в закона предвижда създаване на такива специализирани звена не само в ГДБОП, в националната полиция и в граничната полиция, но и в областните дирекции, които, обърнете внимание, ще бъдат извън новата главна дирекция „Жандармерия“! Освен това: след като се създава нова вертикална главна дирекция с профил „антитерор“ със свои местни представители, като алтернатива на съществуваща ГДБОП, това означава, че звената от ГДБОП с антитерористични правомощия ще бъдат откъснати от нея и подчинени на нова структура. Не искам да коментирам въобще идеята да се „откъсва“ самоцелно явлението „терор“ от явлението „организирана престъпност“. Но и в аспекта „противодействие“ подобно разпокъсване през следващите месеци вещае единствено и само напрежение, а от управленска гледна точка предвещава големи проблеми в бъдеще. Не искам да изброявам и другите преки последици от създаването на нова главна дирекция с вертикална структура в МВР, имащи финансово изражение, като нови администрации с по-висок ранг и пр.

Още веднъж ще кажа, че осемте жандармерийски управления трябва да се запазят на подчинение на Главна дирекция „Национална полиция“. Изразеното от мен до тук многократно бе анализирано в периода от 2009 г. до 2013 г. на най-високо политическо и професионално ниво. Препотвърждавам, че взетите тогава управленски решения бяха правилни. Дори в средата на 2012 г. бе променено наименованието на дирекция „Жандармерия“ с наименованието „Специализирани полицейски сили“, защото звеното бе запазено като част от националната полиция, макар и с по-специфични задачи. Старото име навяваше реминисценции за „силовашки“ подход на една полицейска структура, която всъщност не бива да се отличава особено от общата полиция (това не попречи след две години при нова конюнктура старото наименование да бъде върнато). Нещо повече, крайно време е да се намери политическа и експертна воля цялостните „явления“ като „комендатура“, „ОДЧ“ (оперативни дежурни части и центрове) и други подобни, които са се вкоренили дълбоко в структурите на МВР през последните 70 години и в момента са част от жандармерията, да бъдат преосмислени и реформирани, защото това са непознати явления не само в ЕС, но и в повечето страни с тоталитарно минало, от които са копирани.

Ала петият аргумент, който ще изложа, намирам за най-важен, защото има обществено-политически характер. Става дума за функционирането на демокрацията, вземането на политически решения, характера на парламентарната република, в която по политически квоти Народното събрание избира правителство. Как функционира демократичният процес? Партиите предлагат свои предизборни програми; ние, гласоподавателите, правим своя избор съобразно предизборните идеи; изборните резултати предопределят парламентарни пропорции и коалиции, които избират министри и премиер. Обаче: създаването на нова главна дирекция „Жандармерия“ в МВР не е предвидено нито в предизборната програма на ПП ГЕРБ, нито (което е по-важно) в правителствената програма за управление на страната за периода 2017 г. – 2021 г. Ще напомня, че сегашният вътрешен министър Младен Маринов е представител на партия ГЕРБ, което означава, че следва нейната политическата програма и най-вече – програмата на правителството. Надявам се това да е обект на подробни обсъждания между министър и парламентарни групи всеки вторник, това беше мое политическо задължение, което се опитвах да изпълнявам неотклонно като зам.-министър и министър. Категорично не приемам никакви аргументи за провеждане на „реформи“, които не са заложени в каквито и да е правителствени програми. Министерският пост е най-ефимерното нещо на този свят, а единственият спасителен пояс е известно обществено доверие, основано на смислени реформи за цялото общество. Всяка реформа се осъществява законодателно и организационно в първите управленски месеци, следва около година за утвърждаване, тъй като неминуемо среща съпротива, за да може на третата и четвъртата година да се почувстват полезните ѝ последици от всички. И нещо много важно: обсъждане, задълбочено обществено обсъждане!

Не мога да намеря аргументи за прокарване на сегашната реформа на фона на важните (съдържателно важните!) проблеми на МВР. Влизайки в повечето областни дирекции, управления, участъци и приемни, гражданите се озовават в петдесетте години на миналия век. Информационните системи на МВР са непоправимо остарели и често са пред срив. Дигитализацията на услугите е нещо непознато – всеки ден в МВР една планина от хартия се премества от едно бюро върху друго. Таксата самооблагане, събирана всеки месец от полицейските служители заради липсата на хартия, тонер за принтери и всичко останало, увеличава своя размер, ползването на лични компютри за служебни цели е нещо неизбежно. Прокараната преди четири години и половина антиреформа пенсионери да упражняват най-тежката първа категория труд като пожарникари, полицаи и военнослужещи със забрана да бъдат освобождавани от длъжност до навършване на 60-годишна възраст (последното се отнася само за МВР) е най-демотивиращият фактор в българската армия и в МВР – това се знае отлично на най-високо ниво в държавата, но никой няма смелост да признае тази огромна грешка, камо ли да я поправи. Впрочем, тази пенсионна „реформа“ потопи и синдикалната дейност в МВР, доколкото почти всички синдикални лидери внезапно заеха тройна роля: упражняват първа категория труд като полицаи или пожарникари, получават пенсия от НОИ (която в огромен размер се субсидира от бюджета) и изпълняват синдикална дейност, а в този хронологичен ред синдикализмът от само себе си отива на заден план.

Ще напомня за наличието на няколко базисни пункта в програмата на правителството, съдържащи се и в програмата на ГЕРБ, тъй като са изключително важни и засягат всички български граждани. „Рестартиране“ на фонда за пътна безопасност, за да се ограничи войната по пътищата – тенденцията за сериозно ограничаване жертвите по пътищата, която бе реализирана от 2009 г. до 2013 г., не само не може да бъде продължена вече шест години, но и достигнатото с упорит труд ниво от 2013 г. не може да се запази. „Изграждане на полицейски офиси за обслужване на граждани във всички РПУ-та с еднотипно брандиране, бързо и грижливо обслужване, предоставяне на електронни услуги при издаване на всички служебни документи“ и т. н., и т. н.

Нито една от посочените задачи, чието изпълнение ще бъде забелязано мигновено от българските граждани, не само не е доведена до край, но изпълнението им дори не е започнало. Не смея да предполагам, че промяната в Закона за МВР, реализирана сега, е повод за прокарване на прикрити идеи, които не се съдържат в мотивите към законопроекта. Надявам се, че няма да се стигне до ситуация, при която „внезапно“ новата национална жандармерия ще бъде ползвана непропорционално за потушаване на социални напрежения. Надявам се също така тази нова структура да не се превърне в едно ново „НСО“ със задача да „обслужва“ управленския елит. Мисля, че държавни звена за охрана на висши управленски фигури и на магистрати имаме предостатъчно: едното е „класическото“ НСО, което, поне на хартия, е „към“ президента и което, само по себе си, се нуждае от драматична реформа, второто е „квази НСО“, иде реч за главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, която охранява съдии, прокурори и следователи.

Накрая, изразявам надежда този мой анализ да не се възприема като лично отношение към политически фигури, като отношение към партии или институции. Разбирам тежестта на обществената роля, която са поели, трудностите са огромни. Опитвам се да поставя на обсъждане само принципни въпроси. Мисля, че имам право на това, доколкото, винаги работейки в екип, професионалният ми път е свързан повече от четвърт век със следствието и МВР във всичките им трансформации, а в един период от време ме отведе до политическото ръководство на най-трудното българско министерство. Като днес, от дистанцията на времето, някои от взетите решения бих оценил самокритично, но голямата част от тях бих взел по същия начин.

43
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Стефани
Стефани
23 март 2021 12:19
Гост

И аз бих желала да изразя мнението си. Аз съм студентка от Югозападен университет „Неофит Рилски“ гр. Благоевград. Изучавам специалност „Национална сигурност“, първи курс. Професор Вучков има дар слово от Бог. Преподава изключително взискателно, предоставя информации, които наистина имат обществено значение и го слушам с интерес и възхищение! Не съм доволна от факта, че не успявам да комуникирам с тази чудна личност лице в лице, но се надявам това скоро да се случи. Аз съм възхитена от възгледите, начина и методите на преподаване! Много смели заключения и изказвания в лицето на автора. Благодаря на Господ, че има такива личности, които… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
08 септември 2020 23:36
Гост

Относно информационните системи: Истинско чудо е че системите са живи и даже продължават да се развиват. Това се дължи на все още наличните IT специалисти. Министерството, обслужвайки лобистки интереси, 2014 закри развойното си звено Институт по компютърни технологии, като го трансформира в отдел в голяма дирекция и така от 80 служителя, понастоящем са под 38, с ужасяващо висока средна възраст и постоянно намаляващ брой.
Е, ако на едно министерство са му важни информационните системи, то такива реформи ли прави?

Н.Д.
Н.Д.
08 септември 2020 19:38
Гост

Адмирации към автора за точния анализ. Имал съм възможността да ми преподава лично, както и възможността да чуя разсъжденията и идеите му за проблемите в МВР и системата ни за сигурност в неформален разговор. Респект г-н Вучков, никой не обича хората с критично мнение особено по важни въпроси засягащи пряко ежедневието на всеки един гражданин. Надявам се все пак някой ден в обозримото бъдеще да видим истински реформи в работата на струкгурите на МВР, което пряко ще се отрази и на чувството за липса на справедливост, наболяло в обществото ни в момента.

Р.М.
Р.М.
24 януари 2020 23:08
Гост

Впечатляващо аргументирана и смела статия. Рядко има такива! Всяка дума носи смисъл и професионализъм, нищо излишно или шаблонно.

Foft
Foft
21 януари 2020 0:43
Гост

Много глупости, но пък за сметка на това събрани на едно място, при това от бивш министър на ВР…..
„Държава в държавата“…. На подобна глупост популярната реакция в интернет е WTF?!? Какво било по царско време- пак WTF?!?
Поредно доказателство какви хора стават министри……

Лил
Лил
22 януари 2020 16:02
Гост

Кварталните инспектори напълно подкрепяме Вучков!

RANGEL
RANGEL
16 януари 2020 12:10
Гост

Поздравления професор Вучков! Вие познавате много добре системата и благодарение на Вас някой безумици не се осъществиха. До колкото си спомням Жандармерия и СОБТ бяха обединени в годините, но това не показа проблем в управлението им-т.е. от Жандармерията не са се месели никак и не им е било позволено от СОБТ и висшето ръководство. Използваха това общо ръководство, за да „разкарат“ неудобни кадри от СОБТ в Жандармерията.
Надявам се да се прочете, осмисли и осъзнае становището Ви и да не се допусне абсурд за пореден път!

Нико
Нико
14 януари 2020 23:52
Гост

Това да пипнат СОБТ, тоест да го поставят в някаква си нова дирекция ведно с жандармерията би било поредната управленска глупост! Това, че двете подразделения ги дели една ограда не го прави едно. Ще настане каша в „употребата” на новото формирование и СОБТ ще се ползва за щяло и нещяло.
Така че, намирам статията и аргументите в нея за стойностни и на място.
Не пипайте СОБТ!!!
Пипнахте транспортна Полиция като я пратихте в жандармерията и не мисля, че това даде добри резултати от към превенция на престъпленията свързани с ЖП-транспорта… (последното е друга тема)

Пенсионер, ДС по чл. 142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР
Пенсионер, ДС по чл. 142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР
14 януари 2020 19:07
Гост

Тезата на автора: „Прокараната преди четири години и половина антиреформа ПЕНСИОНЕРИ ДА УПРАЖНЯВАТ НАЙ-ТЕЖКАТА ПЪРВА КАТЕГОРИЯ ТРУД като пожарникари и полицаи“ НЕ ПРОСТО ТЪРПИ КРИТИКА, ТЯ НЕ Е ВЯРНА! Аргументите за това се съдържат в разпоредби на ЗМВР и КСО: Чл. 183, ал. 3 ЗМВР – Трудът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 при пенсиониране се зачита като първа категория. ЗАЧИТА СЕ, но не е първа категория. Чл. 102, ал. 5 КСО – (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При преизчисляване на пенсията осигурителният стаж, положен… Покажи целия коментар »

Благоевград
Благоевград
14 януари 2020 17:58
Гост

Поздравления, професоре, и от ЮЗУ!

фокус
фокус
14 януари 2020 17:56
Гост

Абсолютно правв е Вучков, защото кой ще осигурява оперативно срещу тероризма новата ГД, след като жандармерията е само охранителна част понастоящем?!

фокус
фокус
14 януари 2020 17:30
Гост

Аз си спомням как още на първия месец Вучков представи план за реформи със срокове и средства, но вижте кои му станаха наследнци. Дори и това, което направи за малкото време, бе провалено от тях.

фенове
фенове
14 януари 2020 17:15
Гост

Баща ми е служител на МВР и му е горещ фен, а аз последната година слушах лекции на проф. Вучков в НБУ след смъртта на проф. Манев – чест и почитания! Толкова задълбочено, практическо и интересно, с много примери и доста исторически сведения!

Разумен
Разумен
14 януари 2020 16:55
Гост

Тъй като съм работил дълго време в „системата“, мога единствено да поздравя автора! А инак все ще се намерят недоволни и мрънкащи, особено по форуми. Но тогава защо някой не излезе и не защити позиция с аргументи, както е направил Вучков? Това е много добра статия и да вземат да я прочетат повече хора.

Русчо
Русчо
14 януари 2020 16:08
Гост

А нещо за частното НСО дали ще кажете, професоре?

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 13:03
Гост

Наистина СОБТ винаги е създавал управленско напрежение.

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 12:28
Гост

Ясно личат пенсионерите сред коментиращите 😉

Дедовия
Дедовия
14 януари 2020 18:48
Гост

Ясно личи… дедовия.

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 12:27
Гост

В коментарите ясно си личат пенсионерите 😉

Дедовия
Дедовия
14 януари 2020 18:49
Гост

Ясно личи… дедовия.

Ясен
Ясен
14 януари 2020 11:19
Гост

Мястото на СОБТ е в новосформираното Съвместно комадндване за специални операции. Именно това е целта на реформата-дане бъде влючен СОБТ, където му е мястото.

Борислав
Борислав
23 януари 2020 20:54
Гост

Къде му било мястото? Момче, ти правиш ли разлика между въоръжени сили и правоохранителни органи?! Това са две коренно различни организации и като предназначение и като национално и като международно законодателство. Там където работят едните, другите нямат работа.

Д.С.
Д.С.
14 януари 2020 11:17
Гост

Абсолютно хаотично сглобено,лесно оборими повечето аргументи.Автора на статията се е постарал да прочете нещата отгоре отгоре,но изпуска най-важното нещо-не е носил униформа и 10 сек през живота си което му пречи да види защо много от нещата които е написал не са така.Не мисля че ще ми стигне място за писане ако тръгна да ги изброявам.Г-н професоре по наказателноправни науки,управлението на силова структура не е НПК,така че оставете цялата тази работа на професионалистите.И най-важното..не смесвайте създаване на нова Главна Дирекция и изобщо всякакви реформени рокади в ПОЛИЦИЯТА с политиката,защото точно в случая въпросната рокада е чисто професионална и среща голяма… Покажи целия коментар »

Стоянчо
Стоянчо
14 януари 2020 9:19
Гост

През 2015 г. той даде старт на реформите, но закона не се спази, а се „дообработи“ в полза на една група хора. На една шепа служители на МВР отнеха права (визирам тези по &86) а на други дадоха много. И настана време разделно в МВР. Реформите са за едни – последните велможи от старото време и всичко е в това да се отварят младите и да напускат България. И се постига успешно. Младите аут, ренесанс за пенсионери….

Vae Victis
Vae Victis
14 януари 2020 9:11
Гост

Професор, който още във втория абзац има правописна грешка и изписва контрааргумент „контра-аргумент“…но за да се уверя, че не греша, дочетах жалкото подобие на анализ. Плеонастично еквилибриране с репресивен орган на тоталитаризма, държава в държавата и тем подобни глупости. Знанията, практиката и компетенциите на този човек са единствено в сферата на Правото и преподаването. Беше слаб министър, който сътвори парадокси, не промени нищо, не рационализира и реформира положително МВР, а в статията си така вещо пише и критикува, изброява проблеми и притеснения…Така и не се научиха, че с МВР трябва да се занимават хора, които са започнали от най-ниската длъжност… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 11:23
Гост

Какъв е бил ,какъв не е бил,не знам ,но това което е анализирал е исключително издържано,копетентно,явно Вие не сте в състояние да го направите.Той е професор и не е редно по такъв долен начин с вмъкване на правописна грешка ,един интригант и кариерист да вменява своите неиздържани по никакъв начин,не обективни обстоятелства.

Vae Victis
Vae Victis
14 януари 2020 13:13
Гост

Още с първото Ви изречение, сам оборихте цялата си теза. Поздравления! Ами, след като не знаете, замълчете. За разлика от Вас, аз знам. Защото, освен теоретик, съм и практик. Този човек, макар интелигентен и преподавател, е нищо повече от теоретик в областта, която е обект на този труд. Ако аз завърша Икономика на търговията и придобия докторска степен, без нито един ден практически стаж, дали ще ми поверите бизнес за милиони? А дали ще съм наясно с действителните проблеми, особено технологичните. Ако Ви дам да прочетете как се извършва литография на монолитен силициев кристал, след като прочетете, дали ще можете… Покажи целия коментар »

Колко ми е чадо пенсията?
Колко ми е чадо пенсията?
14 януари 2020 20:28
Гост

А как ще коментирате факта, че полицай, пожарникар или военен може едновременно да взема и пенсия, и заплата, при положение че идеята зад пенсията е да служи като обезщетение за загубената работоспособност. Значи едновременно получава обезщетение за това, че не може да работи, но си взема и заплата като напълно работоспособен. Е, в това има ли логика и справедливо ли е? Да не би на управленско ниво да е взето именно от хора практици със стаж в системата?

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 9:09
Гост

Изключително силни контра-аргументи! И то в противовес на лаконичните мотиви на правителството.

Филип
Филип
14 януари 2020 9:06
Гост

Напълно излишно е двете дирекции да се обединяват. Те спокойно могат да работят индивидуално и просто да си сътрудничат.

Gero
Gero
14 януари 2020 9:10
Гост

Факт е, че жандармерийските ни поделения не са нищо повече от обикновена полиция.

Стойчо
Стойчо
14 януари 2020 8:52
Гост

Като заместник на Цветанов и после като министър Вучков беше доста слаб, но за това си има обяснение.
Сега когато може да си каже, каквото иска нещата изглеждат доста по-добре само дето няма властта да ги направи … един порочен кръг до безкрай.

Миньо Петров
Миньо Петров
14 януари 2020 11:31
Гост

„Свестните днес считат за луди“.Такива като него немогат да виреят във фалшива демокрация,чието мото е външните интереси не националните.Миньо

Димитър
Димитър
14 януари 2020 8:45
Гост

Според него Вучков не трябва „да се „откъсва“ самоцелно явлението „терор“ от явлението „организирана престъпност“ или с други думи Вучков счита, че терора е част от организираната престъпност, което е абсурдно. Всеки мафиот е организиран престъпник, но никой от тях не желае да взривява самолети, кули-близнаци и т.н. Терора тероризира държави, целта му е да всява паника, страх и да отказва държавни ръководства да вършат нещо. Затова считам, че терора и организираната престъпност са отделни неща и към тняхното неутрализиране трябва да има различен подход.. Вучков счита, че жандармерията е част от полицията и затова не трябва да се откъсва… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 8:12
Гост

Ясна и аргументирана позиция. Само историческата конотация за силовашкия армейски привкус на подобно начинание е достатъчен. Като се добавят и професионалните аргументи, работата става ясна.

синдикати ли?
синдикати ли?
14 януари 2020 7:49
Гост

Да си го кажем честно – тези реформи, които имат смисъл – съществено важните, както ги нарича Вучков, искат мнооооого пари. Във ведомство, в което плащането по левче на час отгоре за час нощен труд се приема за голяма победа на синдикалната дейност, не виждам как ще станат. Но докато си плащаш, за да можеш да работиш – визирам самооблагането за хария и тн., какво да говорим. Тази „реформа“ с новата ГД ще струва пари и най-малкото това трябва да светне крушката на синдикатите в МВР, които трябва да следят изкъсо всеки харч

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 7:54
Гост

имаш обяснение защо това не се е случило, а вече са 9 ли 10 ли и аз не им хващам бройката

Диof
Диof
14 януари 2020 7:43
Гост

Лекс, не познавам автора, но за този текст – шапки долу!

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 7:42
Гост

Чест и почитания за професора, който познава МВР отвътре.

питанката
питанката
14 януари 2020 7:39
Гост

Дали тук не се крие желанието на някое шефче да се види начело на национална дирекция?

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 7:44
Гост

Питанка, ако питаш мен – нещата са доста по-сериозни от това. Някаква имперска амбиция съзирам аз на по-високо ниво. особено като се има предвид ашладисването на жандармерия с барети

нсо
нсо
14 януари 2020 7:37
Гост

НСО-тата станаха като РПУ-тата – първо, второ, трето… Явно това е скритата цел да се пазят някои свои хора, а жандармерията е нещо съвсем друго – полицейска част, а не охрана. Дали има връзка с промените в ЗНСО, които бяха внесени?

Анонимен
Анонимен
14 януари 2020 7:32
Гост

Като човек започнал кариерата си в МВР, ще кажа, че точно това липсва на това министерство – интелигентен и компетентен цялостен подход и анализ! Поздравления, г-н Вучков.