В разрез със закона при последните промени в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа за преводачите на практика е установен регистрационен режим. Това е констатирала прокурор Милена Беремска от Върховната административна прокуратура (ВАП) и е поискала да бъдат отменени две разпоредби от него.

Тя е атакувала във Върховния административен съд (ВАС) чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от правилника (виж карето), в които е предвидено, че Министерството на външните работи поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на легализирани документи и други книжа от български на чужд език или обратното. При включване в него дирекцията „Консулски отношения“ на министерството издава потвърждение с пореден номер, с идентификационни данни, включително ЕГН.

Разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от правилника противоречат на чл. 4, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, твърди прокурор Беремска.

В протеста си до Върховния административен съд тя заявява, че въпросните текстове от правилника, трябва да бъдат отменени, защото с подзаконов нормативен акт се установява регистрационен режим. Освен това, без да е предвидено в закон, на МВнР се възлага да определи условията за включване на преводачите в списъка.

Прокурор Беремска обяснява, че дейността на преводачите е стопанска дейност, защото те извършват услуга с личен труд срещу заплащане, с цел печалба. И сочи защо въпросният списък в МВнР представлява регистрационен режим. „Това е видно и от чл. 21а, ал.1 от правилника. Чуждестранен документ, преведен на български език по реда на правилника на територията на Република България, когато е предназначен за ползване в Република България, следва да бъде с нотариално удостоверен в Република България подпис на преводача. Преводачът е длъжен при удостоверяване на подписа да представи пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2 от правилника. Следователно без да е вписан в списъка по чл. 18, ал. 1 и без да притежава документа по чл. 18, ал. 2 от правилника, преводачът не може да извършва стопанска дейност – превод с цел печалба на документите, посочени в чл. 18, ал. 1“, мотивира протеста си обвинителката от ВАП.

По него вече е образувано дело във Върховния административен съд и всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването до началото на устните състезания. Първото заседание по него е насрочено на 25 септември 2018 г.

6
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Гражданин
Гражданин
01 юни 2018 17:05
Гост

А на мен кой ми гарантира, че фирма, която ми е взела двойно и тройно за легализация, носи някаква отговорност при калпаво изпълнение на превода?

Анонимен
Анонимен
01 юни 2018 17:11
Гост

не и списъкът към консулската дирекция

Anonimen
Anonimen
01 юни 2018 12:32
Гост

Доводите на прокурор Милена Беремска са напълно логични. Легализацията и преводите са вид търговия, върху която трябва да се упражнява административния контрол.

Гражданин
Гражданин
14 януари 2019 14:40
Гост

Ами контролът се упражнява от НАП по Търговския закон. Каква работа има там МВнР…

Anonimen
Anonimen
01 юни 2018 12:23
Гост

Такъв списък с оторизирани фирми наистина трябва да има. Човек така може да бъде сигурен в компетентността им.

Тончо
Тончо
01 юни 2018 12:25
Гост

На мен веднъж така ми преведоха документите, че 3 пъти ми ги връщаха после заради допуснати грешки.