В становище БИПИ предлага
Начинът на формиране на заплатите на магистратите да залегне в ЗСВ
От института подкрепят промените в ЗСВ, с които се премахват кариерните бонуси и се закриват спецсъда и спецпрокуратурата
Начинът на формиране на заплатите на магистратите да залегне в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Това предлага Българският институт за правни инициативи (БИПИ) в становището по проекта за промени в ЗСВ, с които се закриват специализираните съд и прокуратура и се премахват кариерните и финансови привилегии за кадровици и инспектори.
Както БИПИ, така и „Правосъдие за всеки“ подкрепят предлаганите изменения като това са първите публично известни положителни становища по законопроекта.
В останалите становища промените в ЗСВ не срещат подкрепа. Срещу измененията са изразили позиция Специализираният наказателен съд и Апелативният специализиран наказателен съд (виж повече тук), двете спецпрокуратури, ръководството на държавното обвинение (виж тук) и ВСС (виж тук).
В становището си (виж пълния текст тук) БИПИ дава някои идеи за заплатите в съдебната система и призовава при закриването на спецструктурите да се подходи внимателно към борбата с организираната престъпност.
Бонусите
Според БИПИ при обсъждането на темата за кариерните бонуси, чието отпадане институтът подкрепя, трябва да се помисли и в ЗСВ да влязат критерии за определяне на заплатите на магистратите. От организацията изтъкват, че начинът, по който се формират възнагражденията в голяма степен е оставен на дискрецията на ВСС, защото според закона Пленумът е този, който определя размера им.
Същевременно в чл. 218, ал. 1 от ЗСВ се определя единствено формирането на заплатите на тримата големи в съдебната система – председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главния прокурор. Техните възнаграждения са 90% от заплатата на шефа на Конституционния съд.
„През годините възнагражденията на магистратите се актуализираха с единна ставка между 5 и 10%, която при сега действащата уредба на практика означава непропорционално увеличаване на възнагражденията и едновременно с това увеличение на разликата в заплащането между най-високото и най-ниското ниво в съдебната система. Към момента тази разлика е малко над 2500 лв. Налице е ясно заявена потребност за реформа в тази област, която вече неколкократно се повтаря в препоръки на Европейската комисия и на ГРЕКО. Мотивите към предложенията за едно или друго увеличение на заплащането в съдебната система (залагани в държавния бюджет за всяка година) са по правило лишени от конкретика, без детайли и адекватна обосновка. Отделно внимание заслужава и фактът, че недобре обоснованото и непрозрачно увеличение на възнагражденията води до задълбочаване на негативното отношение на обществеността към представителите на съдебната власт, засилва и напрежението вътре в системата“, пишат от БИПИ.
От института напомнят, че ВСС е осъзнал проблема, защото в модела на пилотен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на дейността на ВСС, за пореден път отчита необходимостта от „Изработване на обективни критерии за определяне на заплатите в съдебната система от ВСС, като се гарантира, че определянето и промяната на възнагражденията се основават на общ стандарт, който не включва оценка на индивидуалната работа на магистратите и който съответства на ролята им в обществото“.
В първия доклад на ЕК за върховенството на правото в ЕС от септември 2020 г. се отправят серия от препоръки, сред които и свързани с допълнителните трудови възнаграждения на магистратите. Според ЕК сегашният модел за определянето на премиите създава риск от нежелано влияние върху тях, защото основна роля играят административните ръководители. Затова ЕК настоява да има по-детайлни, ясни и обективни критерии за определяне на допълнителните възнаграждения като се ограничи именно ролята на шефовете в системата.
За да изпълни тази препоръка, ВСС създаде работна група, която да промени правилата за отпускане на премии, но вече над година няма резултат от дейността ѝ.
От БИПИ припомнят още, че Венецианската комисия, Комитета на министрите на Съвета на Европа, CEPEJ, Европейската мрежа на съдебните съвети и др. също са давали препоръки и предложения за залагане на ясни и обективни стандарти при определяне на заплатите като гаранция за независимост на съдиите, ефективно осъществяване на дейността и съобразени с отговорността, която те носят.
„Независимо от това, процесът по формиране на основното трудово възнаграждение на магистратите остава по-скоро субективен и непрозрачен, а безспорен факт е, че справедливото и адекватно заплащане на труда на съдиите, прокурорите и следователите е може би най-силната антикорупционна мярка в рамките на съдебната власт“, се казва в становището на института и той предлага чл. 218 от ЗСВ да се допълни като се разпише начинът, по който се формират заплатите на магистратите.
Преди време във ВСС беше сформирана специална група, която трябваше да обсъди именно начините, по които да се формират заплатите в съдебната система, но работата замря. Същевременно БИПИ, съвместно с членове на съвета, са разработили три модела за определяне на възнагражденията.
Модел 1 предлага основните заплати на инстанциите под върховната да бъдат уредени като процент от нормативно определеното възнаграждение от 90% на „тримата големи“ спрямо възнаграждението на председателя на КС. „Какви ще са тези проценти е въпрос на преценка и изчисления, но те могат да варират между 60% за младшите магистрати до 80 или 85% за магистратите от апелативното ниво“, пише БИПИ.
Модел 2 предвижда основна сума, която да е еднаква за всички магистрати над младшите, сума за ръководните длъжности и допълнително възнаграждение за комплексност на делата при двете най-високи инстанции. „Основната сума е обвързана с възнаграждението на народните представители и се изчислява като процент от него. При този модел се предлагат и по-високи ставки за отделните рангове в системата, отколкото са сегашните. Обвързването със заплатата на народните представители дава възможност за балансиран растеж на възнагражденията в системата и за затваряне на ножицата в по-висока степен“, посочват от БИПИ.
Модел 3 не се различава концептуално от втория вариант. Характерното за него е няма завишаване на сумите за отделните рангове (посоката е по-скоро надолу от сегашните им размери), но за сметка на това се включват 13 и 14 заплати, които ще се дават на всички магистрати в средата и в края на всяка година.
Спецправосъдието
От БИПИ подкрепят закриването на спецсъда и спецпрокуратурата и такава е била позицията им от 2012 г. насам. Според тях е необходима специализация в други сфери на правото, но не и в тези, заради които бяха създадени спецорганите.
„Един от водещите мотиви за създаването на тези специализирани органи беше, че това е изискване на Европейската Комисия. Тук е необходимо да се отбележи, че в своя доклад по механизма за сътрудничество и проверка от юли 2009 г. ЕК препоръчва „да се създадат специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения по дела за корупция по високите етажи и дела, отнасящи се до организираната престъпност, като тези структури трябва да разполагат със съответната функционална и политическа независимост“. Комисията не говори за създаването на самостоятелни специализирани органи в рамките на съдебната система“, пише в становището.
Според организацията създадената специализация не е успяла да постигне целите, посочени в мотивите на първоначалния законопроект, а именно „… постигне по-качествено правораздаване (постановяването на законосъобразни и правилни съдебни актове), от една страна, а от друга, да се създаде възможност за образуване, разглеждане и решаване на наказателни дела в разумни срокове“.
Нещо повече, отбелязват от института, спецструктурите се оказали постоянен генератор на обществено напрежение и скандали, а липсата на ясни и категорични резултати не оправдавала специализацията и големия публичен ресурс, инвестиран в тези съдилища и прокуратури.
„За съжаление през годините не беше извършено преосмислянето на дефинициите за организирана престъпност, борбата с която беше в основата на създаването на специализираните съдилища и прокуратури. Самата специализация на структурите също бе поставена под въпрос, чрез разширяването на компетентността им с реформите от 2015 и особено от 2017 г., когато в нея бяха включени дела по корупционни състави, свързани с лица, заемащи висши публични длъжности. Последното създаде опасения, че специализираните структури имат потенциала да се превърнат в инструмент за политическа репресия, като борбата с организираната престъпност ще бъде оставена на заден план. Смесването на различни компетентности, създаде и зловредни практики, като тази за „избор на компетентност“ от специализираното обвинение, при която механично се свързват лица, уж обединени от извършването на общо престъпление, с цел съответното разследване да попадне в специализираните органи“, изтъкват от БИПИ.
От там обаче призовават закриването на спецсъда и прокуратурата да бъде направено като се обърне сериозно внимание на борбата с организираната престъпност.
БИПИ призовава да се обсъдят възможности за създаване именно на специализирани структури (по формата на екипи и/или звена) за разследване, които да обединяват усилията на лица от различни органи за ефективно противодействието на сложни форми на престъпност по места, като трафик, разпространение на наркотици и други, които могат да се окажат предизвикателство за разследващите по места.
От „Правосъдие за всеки“ изцяло подкрепят промените в ЗСВ като предлагат да се предвиди съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебни производства от прокуратурата, когато има пострадали или щета от евентуално извършено престъпление (виж повече тук).
24
Коментирайте
в ЦЕЛИЯ ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ ЗАПЛАТИТЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ СА МНОГО ВИСОКИ, ЧУВСТВИТЕЛНО ПО- ВИСОКИ ОТ ЗАПЛАТА НА МИЖАВ ПРЕПОДАВАТЕЛ В УНИВЕРСИТЕТ. И ТАКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ
Заплатите на магистратите са уредени в ЗДържС и във съответните военни закони. Магистрат-това е висш чиновник, или висш военен! Ама научете какво значи магистрат. Кмветът на Район Триадица е магистрат. Кметът на село Сурсулево е магистрат. Няма дискусия нспример каква е заплатата на директорът на агенцията за градушките, който е по дефиниция магистрат. Шефът на на специалните сили е магистр,т по дефиниция. А заплатите на инсталираните по ЗСВ следва да са процент от заплатите на препадавател в СУ по следното очевидно правило: Професор от СУ да получава поне 30 процента повече съдия от ВКС и поне 40 процента повече от… Покажи целия коментар »
Страшна каша от дефиниции Ви в главата. Времето на Древен Рим е свършило отдавна, но ако мислим в тази посока, трябва да споменем задължително, че магистратите в Рим са до един изборни длъжности (сред членовете само на определено съсловие) и за времето на изпълнението им възнаграждение няма – това е въпрос на чест. Ако продължа великата Ви мисъл, то младшите съдии трябва да взимат 50% от заплатата на хигиенистка в селско училище.
Щом ще се действа на поразия…и се цели да ни вменят беднотия, окей, тогава всичко това ще се стовари върху нашата “независимост”.
Много искам отказите да подлежат на съдебен контрол. Ще настане „забава“ в съда.
Ще задръстят съда, което неминуемо няма да доведе до по-добро правосъдие, но реформаторите тях не ги интересува, той Хр.Иванов във съд не е стъпвал, както и повечето НПО-та джии, като такива те по- голямата част не са пеналисти, ама и да са няма да са на техните глави отказите, те могат всичко да си пишат в жалбите, направо да направя съд за откази.
Факт.
БИпИ са тунеядци, българомразци и жалки соросоиди.
И що така? Нещо конкретно?
Щото така…какво по конкретно искаш…
Доста добри предложения относно заплатите, особено модел 1, но няма да се приемат
Бе от къде на къде ВСС ще определя парите
Да видим какво ще стане
Подкрепям да не се вземат тези решения от ВСС, особенно в сегашния му вид
Ма Модел 1 е много секси
Ами по-добре да е регламентирано, а не ВСС да определя.
Е то ВСС и хляба и ножа държи
Да видим ще се случи ли.
Добро предложение
От Спецсъд и Спецпрокоратура файда няма
НПО-тата обслужват частни корпоративни интереси, а знаем, че който плаща, той поръчва музиката. А иначе за спецпрокуратурата донякъде са прави, те всъщност цитират оценки, дадени от Европейската комисия, но това не би трябвало да се превръща в повод за неоценяване на труда на тези прокурори и съдии, които са си вършили съвестно работата и са постигнали определени резултати.