Председателят на Венецианската комисия:
Надявам се България да подсили Конституционния съд с индивидуална жалба
Ако през 1990-те години срещахме голям ентусиазъм за демократични реформи, напоследък в някои страни се забелязва дори регрес, казва Джани Букикио в интервю за "Лекс"
Джани Букикио
Джани Букикио е роден на 19 ноември 1944 г. в Италия. Преподавал е международно публично право в университета в Бари. Работи в Съвета на Европа от 1971 г.
Букикио е избран е за председател на Венецианската комисия през 2009 г. и е преизбиран още три пъти – 2011 г., 2013 г. и 2015 г.
Той е в България по случай чествaнията на 140-тата годишнина от приемането на Търновската конституция и е официален гост на провеждащото се днес тържествено заседание на Конституционния съд във Велико Търново. Букикио ще бъде удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Преди това той се съгласи да отговори на въпросите на „Лекс“.
Г-н Букикио, Вие сте в България, за да бъдете удостоен със званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ заради силната Ви подкрепа за установяването и развитието на демократичния ред в страната. Как гледате на това признание?
За мен лично е чест, но това признание се разпростира и върху работата на самата Венецианска комисия, която председателствам. Венецианската комисия работи в тясно сътрудничество с България, която се присъедини към нея през 1992 г. Оттогава Венецианската комисия изготви много становища за вашата страна. Те са свързани със законодателството в областта на наказателното право, политическите партии и изборите, отнемането на имущество. Но все пак, от 1999 г. насам основният акцент остава върху съдебната власт.
Действително Венецианската комисия даде становища за всяка конституционна поправка в България, включително и на тези, свързани със съдебната власт. Не всички обаче бяха приети. В тази връзка какво е мнението Ви за състоянието на демокрацията и върховенството на правото в страната?
Становищата на Венецианската комисия не са задължителни, те са само препоръки. Действително не всички препоръки за България бяха възприети и ние винаги се надяваме на по-голям напредък. Комисията изготвя препоръките си според клиента – държавата, за която се отнасят и опитваме да представим убедителни аргументи защо трябва да бъдат възприети. Понякога държавите решават да ги приложат на по-късен етап. И ние винаги сме готови да им помогнем в изпълнението на препоръките. Надявам се, че Конституционният съд на България може да бъде допълнително подсилен, по-специално чрез предоставяне на широк индивидуален достъп до него.
Не би било пресилено да се каже, че сте посветили десетилетия от живота си на Венецианската комисия, а през последните 10 години непрекъснато сте преизбиран за неин председател. Промени ли се този специфичен орган през годините и как?
Венецианската комисия наистина се е променила много. Тя не само нарасна от 18 до 61 държави-членки в Европа и извън нея, но и се адаптира към нуждите на държавите-членки. През 90-те години и началото на новия век срещахме голям ентусиазъм за демократични реформи. Напоследък забелязахме, че в някои страни се наблюдава дори регрес. Венецианската комисия осъжда подобни тенденции, не с политически, а с правни аргументи и оставаме неутрални и безпристрастни.
В някои случаи поне успяхме да забавим това отстъпление. Нашата роля в такива случаи става все по-важна. Успоредно с това се стремим към сътрудничество с държави, които активно продължават реформите на техните конституции и законодателство. Нашата работа в Западна Европа се увеличи, било при поискване от съответната страна или от органите на Съвета на Европа. Въз основа на основните ценности на Съвета на Европа – демокрацията, защитата на правата на човека и върховенството на закона, с течение на времето изградихме важна доктрина, основана на нашето общо конституционно наследство. Този опит ни помага да се справим с новите предизвикателства.
Комисията има ли някакви механизми, за да гарантира, че правителствата на страните изслушват и следват препоръките ѝ? Трябва ли тя да разполага с подобни средства?
Венецианската комисия дава препоръки, които носят морална стойност. Тя няма правомощия да налага изпълнението на тези препоръки. Понякога обаче други международни участници, като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, ЕС, ОССЕ или наскоро Международният валутен фонд, както и отделни правителства, призовават съответната държава да следва съветите, които сме дали. Това често води до изпълнение на препоръките. Ние не сме политически, а правен консултативен орган и уважаваме това, че окончателно решение трябва се вземе от демократично избрания парламент. Ето защо не считам, че самата Венецианска комисия трябва да разполага със средства за налагане на изпълнението на нейните препоръки.
В комисията членуват 61 държави-членки със свои собствени представители, има и наблюдатели, и асоциирани членове. Как успявате да намерите баланса между различните интереси на държавите, които участват в процеса на вземане на решение? Има ли някакви опити да се използва комисията за политически цели?
В рамките на Венецианската комисия съществува дух на колегиалност. С няколко изключения, почти всички становища и доклади се приемат с консенсус (членът на засегнатата държава не участва в тези дискусии). Когато членовете на комисията не са единодушни, ние провеждаме сериозно обсъждане и се опитваме да намерим решение, което е приемливо за всички. Това обаче не е просто намиране на общия знаменател, защото на практика членовете на комисията се гордеят с качеството на мненията и дадените съвети. Разбира се, правителствата се опитват да използват становищата на Венецианската комисия за своите политически цели. Ето защо изготвяме нашите становища и препоръки възможно най-ясно, за да избегнем погрешно тълкуване.
Една от основните теми в ЕС е създаването на специален механизъм за спазването на върховенство на закона. Има предложения Венецианската комисия да участва в прилагането на механизма. Какво е мнението Ви по въпроса?
Венецианската комисия заема важно място в съществуващия механизъм за върховенство на закона и дори процедурите по чл. 7 се отнасят до нашите становища. Подобрената процедура би била част от правната рамка на ЕС. Като част от Съвета на Европа, Венецианската комисия ще продължи да предоставя независими правни консултации при поискване. Разбира се, ЕС и други участници в тези процеси могат да се позовават на нашите становища, които са публични. Важното е, че всеки нов механизъм не трябва да губи от опита на Венецианската комисия, а да се възползва от разработените от нас инструменти, по-специално нашия списък с принципите на правовата държава (Rule of Law Checklist).
В продължение на години Венецианската комисията не се възприема само като европейски орган, а има глобално международно признание. Вашите мнения се търсят от страни от Азия, Латинска Америка, Африка. Какви са бъдещите перспективи пред комисията?
От 2002 г. насам ние преминаваме през период на географско разширение и сега имаме 61 държави-членки. От няколко години това разширяване се забави и мисля, че по-скоро съществуващите наблюдатели, като Канада, ще се присъединят към Венецианската комисия. Дори ако работим активно в Централна Азия, например в Казахстан, Киргизстан или Узбекистан, или с държавите от Магреб, нашият приоритет остава Европа.
Освен това Венецианската комисия действа и като Секретариат на Световната конференция по конституционно правосъдие, която спомогнахме да се създаде и в която вече членуват 114 съдилища, включително, разбира се, Конституционният съд на България. Тя вероятно ще продължи да расте и да насърчава диалога между конституционните съдии на световно равнище.
Преди месец Комисията публикува доклад за финансирането на неправителствения сектор, който се занимава с важни въпроси за НПО. Каква роля трябва да играе гражданският сектор днес?
В нашите становища ние редовно настояваме, че диалогът с гражданското общество е от съществено значение не само за конституционните реформи, но и за приемането на важно институционално законодателство. Политическите участници трябва сериозно да възприемат гледната точка на гражданското общество и да се опитат да възприемат идеите, разработени от гражданите. Гражданското общество е също важен наблюдател на властите; контролът от страна на гражданското общество и медиите е от ключово значение за избягване на корупцията. Трябва да бъдем много бдителни, за да гарантираме, че властите не се опитват да заглушат гласовете на критиците в гражданското общество под претекст, че тези сдружения се финансират от чужбина.
6
Коментирайте
Добре е, че се търси начин за превенция срещу използватнето на становищата на Венецианската комисия от правителствата за политическите им цели.
Хубаво е, че Венецианската комисия дава препоръки, които носят морална стойност. Но точно това по някога пречи на изпълнението им.
Защото отношението от другата страна е безотговорно. Ако глобяваха като от ЕС, със сигурност щяха да изпълняват препоръките им.
И все пак е итересно да се чуe и тяхното мнение, особено когато отпаднат мониторинговите доклади на Брюксел. Иначе ще слушаме едни и същи гласове и самопохвали.
В началото на демокрацията в България Венецианската комисия беше нещо като Европейската комисия за правосъдието. Днес обаче, за съжаление, влиянието й е доста отслабено и е по-скоро формално.
Добре е да се канят чужди светила в правото. Добре е и да се отразява в медиите това, което казват, че да стига до повече хора. Обаче оттам насетне стои въпросът дали това, което са казали, е толкова важно, актуално или дори правилно.