Конституционният съд (КС) прие да се произнесе по две дела, свързани с актуални политически въпроси – дали Кирил Петков е бил все още канадски гражданин, когато е назначен за министър и дали министърът на правосъдието има право да иска освобождаването на главния прокурор. Заедно с тях за разглеждане беше допуснато и друго дело, което пък ще засегне целия граждански оборот у нас – срещу мораториума за придобиването по давност на държавни имоти. Определенията и по трите дела са приети единодушно.

С пряко отражение върху политическия живот е делото за Кирил Петков. Заради това, че той от 14-годишна възраст има двойно гражданство – българско и канадско, ГЕРБ атакуваха в КС указа на президента за назначаването му в служебното правителство. Причината е, че по Конституция министрите трябва да са единствено български граждани.

През август Петков показа заявлението си за отказ от канадско гражданство, което е от 21 април 2021 г., т.е. преди назначаването му за служебен министър на икономиката. И съобщи, че от Канада са го уведомили, че не е неин гражданин. Големият въпрос, който стои пред КС по това дело, не е правен, а фактически – от коя дата канадските власти са уважили отказа на Петков от гражданство и дали тя е преди или след назначаването му в служебния кабинет (повече за искането на ГЕРБ виж тук).

Затова КС реши да изиска допълнително серия от доказателства. Първо от президента Румен Радев – заверено копие от декларацията (по чл. 110, във вр. с чл. 65, ал. 1 от Конституцията) на Кирил Петков, подадена от него  преди издаването на указа за назначаване на служебното правителство. Второ – от министъра на правосъдието проф. Янаки Стоилов документ, удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на Кирил Петков Петков към момента на издаване на указа на президента за назначаване на служебно правителство. Трето от министъра на външните работи Светлан Стоев, „който по дипломатически път да поиска писмена информация от компетентен държавен орган на Канада, удостоверяваща наличието или липсата на канадско гражданство на лицето Кирил Петков Петков към 10 май 2021 г.“.

И последно от самия Кирил Петков – да представи „официален писмен документ, от компетентния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождаване от канадско гражданство с посочена дата на това освобождаване“.

За правно мнение са поканени проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и доц. д-р Наталия Киселова.

Докладчик по това дело е Таня Райковска.

Другото дело, което днес КС допусна до разглеждане, е тълкувателно и е по питане на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов. Той постави пред конституционните съдии следния въпрос: „В правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията?“.

До него се стигна след като Стоилов внесе във Висшия съдебен съвет искане за освобождаване на главния прокуроре Иван Гешев, но съветът го прие за недопустимо. Един от аргументите, изложен и от самия Гешев, беше, че министърът няма право да иска той да бъде освободен, а могат да го направят само членовете на ВСС (повече виж тук).

КС конституира като заинтересовани институции по делото Народното събрание, президента, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и Камарата на следователите.

И покани за становище Съюза на съдиите, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите и Съюза на юристите. КС поиска правното мнение по делото на проф. д-р Васил Мръчков, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и доц. д-р Наталия Киселова.

Докладчик по това дело е Филип Димитров.

Последното дело, което днес конституционните съдии допуснаха за разглеждане, е по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). То е за продължаващия вече 15 години мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Той беше въведен през 1996 г. и оттогава непрекъснато бива удължаван, като последно това стана през 2018 г. с обещанието, че привилегията за държавата и общините ще отпадне от 2023 г.

В България от 1951 г. до 1 юни 1996 г. действа тотална забрана за придобиване на каквато и да е вещ държавна или общинска собственост. Тогава с промени в Закона за собствеността тя отпадна (законодателят я остави само по отношение на публичната държавна и общинска собственост) и така до 2006 г., когато малко преди да изтекат 10-те години, които позволяват да се придобие имот и при недобросъвестно владение, беше въведен първият мораториум по отношение на държавната и общинската собственост.

В продължение вече на 15 години държавата го удължава, като всеки път мотивът за това е, че още не е приключил процесът по регистриране и актуване на имотите ѝ, както и този на общинската собственост. Последното удължаване дори беше направено със задна дата – изменението в ЗС, с което беше регламентирано, беше прието през януари 2018 г., но влезе в сила от 31 декември 2017 г. (повече за искането на адвокатурата виж тук).

КС поиска становища от Национално сдружение на общините, Нотариалната камара, Съюза на юристите, Българския хелзинкски комитет и фондация „Български адвокати за правата на човека“.

За правно мнение са поканени голям брой изтъкнати представители на науката – проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, проф. д.ю.н Иван Русчев, проф. д-р Венцислав Стоянов, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Люба Панайотова, проф. д-р Павел Сарафов, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Таня Йосифова, доц. д.ю.н Красен Стойчев, доц. д-р Венцислав Петров, доц. д-р Захари Торманов, доц. д-р Златимир Орсов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Траян Конов.

Докладчик по това дело е Константин Пенчев.

По всички тези дела се очаква КС да се произнесе в новия си състав. Той трябва да бъде обновен в средата на ноември. По един конституционен съдия трябва да изберат Народното събрание (вторият, когото трябва да избере, ще е с мандат от 22 февруари 2022 г.) и върховните съдии, също един трябва да назначи президентът Румен Радев. Парламентът обаче не се очаква въобще да се занимае с избора на нов член на КС преди разпускането си. Така на 16 ноември съдът ще продължи работа в намален състав от 11 души.

23
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 16:07
Гост

Техническа грешка ли е, че Фил е докладчик по конституционно дело?

Анонимен
Анонимен
10 септември 2021 8:44
Гост

Грешка е, че е съдия по принцип!

Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 15:11
Гост

Министъра на правосъдието може да предложи да освободят както главния прокурор така и ВСС, ако резултатите от техните действия не удовлетворяват гражданите. Ясно е записано в КРБ, че са „неприкосновени“ САМО по време на изпълнение на задълженията си, но са отговорни за резултатите. А ВСС са длъжни да обосноват постигнатите резултати като ДОБРИ, ако не могат се освобождават. Какво толкова ще тълкува КС. Всички текстове в КРБ се отнасят за всички „изпълнители“ без изключения в рамките на съдебната власт. Оставаше да има текст с уточнение за главен прокурор, все пак е конституция не е закон (ЗКПО – сергии и маси… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 15:45
Гост

Доста фриволно тълкуване на Конституцията. При това личи, че не е от юрист. Пази боже!

Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 15:07
Гост

Оня ден стана ясно как преди 2 години позорният ВСС назначи за председател на СГС лице, което няма българско гражданство. След това ВАС, начело с представляващия интересите на задкулисието Чолаков, отказа да изследва по същество този въпрос. Добре, че се намери достоен юрист като проф. Янаки Стоилов, за да извади наяве този скандален факт. Отново той реши да потърси отговорност на позорния главен прокурор с каскета, но ВСС не даде дума да се издума по въпроса, точно както предния път. Сега на ход е „Братиньо-вския“ съд, който бавно и методически беше попълват с кадри на пряко подчинение на Доган сарай.

адвокат от САК
адвокат от САК
09 септември 2021 12:48
Гост

“…Конституционният съд (КС) прие да се произнесе по две дела, свързани с актуални политически въпроси – дали Кирил Петков е бил все още канадски гражданин, когато е назначен за министър и дали министърът на правосъдието има право да иска освобождаването на главния прокурор. …“ Е- хайде, лекс.бг- не бъркайте чисто юридическите казуси с политическите такива. Цитираните казуси са ЧИСТО ЮРИДИЧЕСКИ- не ви приляга да не можете да отграничите приложното поле и обхвата на правото от приложното поле и обхвата на политиката. Не се подвеждайте и вие по политизирането на чисти юридически казуси и по внушението, че те не са юридически,… Покажи целия коментар »

Красимир
Красимир
09 септември 2021 12:20
Гост

Явно ще трябва да се променя Закона за собствеността.

Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 12:15
Гост

Висшият съдебен съвет отново избяга от отговорност и отхвърли искането на Янаки Стоилов.

Прометей
Прометей
09 септември 2021 12:16
Гост

Много ми е интересно КС какво ще отсъди.

Гери
Гери
09 септември 2021 12:11
Гост

Е, не са ли могли да проверят дали Кирил Петков е с двойно гражданство и после да го назначат.

Цигулков
Цигулков
09 септември 2021 11:50
Гост

И държавни имоти ще се окаже, че може да се придобиват по давност.

Ники
Ники
09 септември 2021 12:11
Гост

Ще чакаме решението.

Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 11:49
Гост

Винаги тръгваме ударно и после всичко затихва.

Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 11:49
Гост

Определено не очаквам шокиращо решение от КС

Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 11:49
Гост

Нещо промяната не се задава зад ъгъла ми се струва.

Petraga
Petraga
09 септември 2021 11:48
Гост

В България положението е доста лошо, а имаме толкова много потенциал.

Емилиева
Емилиева
09 септември 2021 11:48
Гост

Тоталната издънка на ИТН и ДБ беше, че след добри резултати на 2 вота не успяха да премахнат Гешев.

Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 15:48
Гост

И как се маха главния прокурор? То ако беше толкова лесно теб отдавна да те бяха изгонили в Монголия!

Анонимен
Анонимен
09 септември 2021 11:47
Гост

Не очаквам да се произнесат, че министър на правосъдието може да направи нещо на главния прокурор

Чмивес
Чмивес
09 септември 2021 11:47
Гост

Чакаме решението, което ще е фрапантно

Кивиински
Кивиински
09 септември 2021 11:34
Гост

Ако не министърът на правосъдието, то кой да иска оставката на главния прокурор?

Medieval
Medieval
09 септември 2021 11:34
Гост

Това с Кирил Петков е пълна простотия. А не харесвам служебния кабинет изобщо.

Чавдар
Чавдар
09 септември 2021 12:13
Гост

А предният да не беше по-хубав.