Конституционният съд допусна за разглеждане делото за Изборния кодекс

Lex News 15 март 2023, 16:24 2066 18

Конституционният съд (КС) допусна частично за разглеждане делото за промените в Изборния кодекс (ИК), с които беше върната хартиената бюлетина, а машинното гласуване на практика беше обезсмислено (пълния текст на определението виж тук).

Измененията в кодекса бяха атакувани в КС от 71 депутати от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ (пълния текст на искането им виж тук) . КС образува делото в края на януари и за докладчик по него беше определена Мариана Карагьозова-Финкова.

Вносителите обявиха тогава, че имат три основни аргумента, за да атакуват промените в ИК. На първо място те посочиха, че само част от българите живеещи в чужбина ще имат избор дали да гласуват с хартиени бюлетини, или с машини. Това е така, заради текста на чл. 212, ал. 5 от ИК, в който се казва, че машинно гласуване не се провежда в чужбина, когато са подадени под 300 заявления или на последните избори в секцията са гласували под 300 души. За да отхвърли искането в тази му част, Конституционният съд пише, че вече се е произнасял по въпроса с посочва Решение №9 от 2021 г., когато обяви, че машинното гласуване не е противоконституционно.

Искането на ПП и ДБ беше за обявяване на противоконституционни на общо 11 разпоредби от Изборния кодекс, като за останалите десет, КС казва, че искането на депутатите трябва да бъде допуснато. Аргументът на КС е, че след предишното му произнасяне, тези разпоредби са променени, поради което предметът на новото дело е различен от този на предишното.

„Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение за недопустимост по искане за установяване на противоконституционност на другите оспорени по настоящото дело разпоредби (или части от разпоредби) от действащия ИК, в сегашната им редакция, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 от Закона за Конституционен съд“, се казва в определението (виж тук).

Сред останалите основни аргументи на вносителите беше превръщането на машинното гласуване в отпечатване на бюлетини. В искането на ПП и ДБ се казваше, че с оспорените промени в Изборния кодекс правното значение на машинното гласуване юридически е сведено до средство за отпечатване на нов вид „хартиена бюлетина от машинно гласуване“, тъй като беше въведено изискване броенето на бюлетините от машините да не става автоматично, а да се извършва от комисиите.

Третият им аргумент е, че промените в кодекса са приети, след като той е „тотално прекроен“ на второ четене и така основните промени са приети само веднъж през пленарна зала – на второто четене. „Лекс“ вече е посочвал серията от правонарушения, допуснати при приемането на промените в Изборния кодекс (статията можете да си припомните тук).

Според вносителите последните промени в ИК противоречат на основни принципи и стандарти в Конституцията и в решения на КС: принципа на правовата държава, принципа на равенството на гражданите пред закона и принципите и стандартите за защита на избирателното право.

След гласуването на измененията, президентът Румен Радев наложи вето, като посочи, че създават опасност за нарушаване на тайната на вота, правна несигурност и предпоставки за произвол (аргументите на държавния глава виж тук), но мнозинството в предишното Народно събрание го отхвърли.

Като заинтересовани институции по делото са конституирани президентът, Министерският съвет, министрите на вътрешните работи и на правосъдието, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Централната избирателна комисия, омбудсманът и Висшият адвокатски съвет. Покана за становища е отправена до „Асоциация прозрачност без граници“, „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори“ и “Институт за развитие на публичната среда“.

Да изразят правното си мнение за промените в Изборния кодекс са поканени проф. д.ю.н. Вихър Кискинов, проф. д.ю.н. Нели Огнянова, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Михаил Константинов, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Мартин Белов.