С истински нормативен и административен хаос се сблъска кметът на Варна Иван Портних и поиска Върховният административен съд (ВАС) да го прекрати.

Той е свързан с одобряването на организацията на движението в населените места.

От една страна наредба, съществуваща от 20 години, вменява това задължение на кметовете, но от друга съвсем наскоро ВАС посочи, че заповедите за одобряване на генералните планове за организацията на движението (ГПОД) са нормативни административни актове (определението виж тук), но кметовете нямат право да издават такива.

Същевременно различни общини в страната прилагат разнообразни подходи за организиране на движението в градовете, но никъде това не е станало чрез наредба.

В опит да излезе от създалата се ситуация, Иван Портних се обърна към ВАС с искане за отмяна на две разпоредби от Наредба №1 за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство през 2001 г., с които се вменява на кмета да одобрява ГПОД, защото противоречат на актове от по-висока степен.

Как започва всичко

В края на 2019 г. Иван Портних издава заповед, с която актуализира генералните планове за организация на движението в местността „Салтанат“, която обхваща част от Приморския парк във Варна. Разпореждането на кмета е на основание чл. 15, ал. 7 от Закона за движение по пътищата и чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 15 от Наредбата за организиране на движението по пътищата. Портних забранява преминаването на автомобили през определени със знаци места, като изключение от това правило е въведено за хората, които живеят там, за доставчиците на магазини и за обслужващи лица, които имат документ за инвалидност.

Три организации обжалват заповедите пред административния съд във Варна. Той обаче казва, че спорът е родово подсъден на ВАС, защото според Административнопроцесуалния кодекс там се разглеждат жалби срещу подзаконови административни актове, освен срещу тези на общинските съвети.

Тричленен състав на ВАС обаче не е съгласен и заявява, че е компетентен е АдмС-Варна, защото оспорената заповед има характер на общ административен акт.

Така спорът за подсъдност стига до петчленен състав на съда, който казва, че делото трябва да бъде разгледано от ВАС, защото става дума за нормативен административен акт.

С обжалваната заповед е регламентиран начинът на преминаване през част от територията на град Варна посредством пътни превозни средства, или адресати на същата могат да бъдат както неопределен, така и неограничен кръг от лица, с оглед правото на гражданите на свободно придвижване на територията на страната. Съществен за спора е отговорът на въпроса дали оспореният акт е с еднократно или многократно правно действие. Независимо от обстоятелството, че Генералният план за организация на движението се изработва със срок на валидност до 5 години, съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената по-горе наредба, настоящият съдебен състав счита, че въведените с него правила за организация на движението, имат многократно правно действие. Това е така, тъй като чрез въведените с него ограничения и забрани за преминаване през процесната територия с пътни превозни средства, важащи за продължителен период от време, се налага трайно и повтарящо се поведение, което следва да се спазва от неограничен брой лица. Или с оглед на своето съдържание, характер и правни последици, оспорената заповед представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, тъй като именно това са елементите, които определят правната същност на акта, а не неговата форма, наименование или издател“, мотивира се ВАС.

А сега накъде

Определението на петчленния състав на съда обаче изправя кмета на Варна пред дилема – как да изпълни част от своите задължения, вменени му с наредба, като по закон не може да издава наредби.

Заради това Иван Портних се обръща към ВАС с искане за отмяна на две разпоредби от Наредбата за организиране на движението по пътищата. По-специално той иска отмяната на чл. 15 и чл. 17 от нея. Според първия текст „Окончателният проект на главния план за организация на движението се одобрява от кмета на съответната община/район“, а според втория – „Проектът за организация на движението за местни пътища се одобрява от кмета на съответната община“.

В жалбата си до съда Иван Портних напомня за определението на ВАС във връзка със спора за подсъдност и изтъква: „Съгласно чл.44, ал.2 от ЗМСМА, в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. Той не е сред органите, оправомощени да издават нормативни административни актове, което становище е категорично поддържано както в теорията, така и константната съдебна практика на всички съдилища.

След като кметът не може да издава подзаконови административни актове, а същевременно актът, с който се одобрява проектът за ГПОД и за неговата актуализация представлява подзаконов административен акт, то задълженията, вменени на кмета с процесната Наредба противоречат на нормативни актове от по-висока степен“.

Става дума за чл. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК, където се казва, че нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон, като тази компетентност не може да се прехвърля. Самата Конституция пък изброява органите, овластени с нормативна компетентност и кметът не е сред тях.

Това положение създава значителни затруднения и на практика води до невъзможност за изпълнение на вменените на кмета и общинската администрация задължения. Възникналият прецедент създава опасност и относно стабилитета на множество подобни актове на територията на страната. Процесната наредба е приета преди близо 20 години, въпреки което практиката по прилагането й е твърде разнообразна, стигайки до пълни противоположности в подходите“, посочва в жалбата си ВАС Иван Портних.

Всяка община с различен подход

Той е направил проучване как е уреден въпросът в други общини и е установил, че в немалка част от тях въобще няма одобрен генерален план за организацията на движението. А там където има, са използвани разнообразни подходи – в едни одобряването на ГПОД е станало чрез вътрешноведомствен акт, в други – чрез индивидуален административен акт, в трети – чрез общ административен  акт. Някои общини пък са в процес на одобряване на генерални планове за организацията на движението.

Проучването обаче не открива случай, в който кмет да е одобрил ГПОД с подзаконов административен акт.

С голяма степен на вероятност предполагам, че за територията на автомагистралите и републиканските пътища, вкл. и в пограничните райони на страната, където според наредбата компетентни да одобряват проекти за организация на движението са изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Пътища“ и директорите на съответните областни пътни управления също не са налице подзаконови административни актове…

Предвид гореизложеното, кметът, като орган, на когото обжалваната понастоящем наредба е вменила задължения по организация на движението, както и администрацията, стопанисваща пътищата (според редица разпоредби на специалните нормативни актове, уреждащи тази материя) са поставени в невъзможност да ги изпълнят. Това е така, тъй като по силата на Конституцията, ЗНА, АПК и т.н. кметът не може да издаде подзаконов акт. Това положение рефлектира отрицателно върху авторитета и доверието на гражданите в институциите и органите, натоварени с това задължение, като нанася вреди от имуществен и неимуществен характер.

Считам, че 20 години след приемане на наредбата е крайно време да се внесе яснота по въпросите: кой орган, с какъв акт и по какъв ред следва да одобрява ГПОД“, пише Иван Портних в жалбата си до ВАС.

Той изтъква, че по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация безспорно общината е собственик на пътищата. Няма спор, че тя е и стопанин на пътя, предвид наредбата за организация на движението по пътищата и ЗДвП.

Но също така е безспорно, продължава Портних, че съдилищата ангажират именно отговорността на общината, когато пътят не е добре стопанисван, като магистратите изтъкват, че това е нейно задължение.

В този смисъл действително логично е именно кметът да е органът, който одобрява този акт, като акт, уреждащ дейност по стопанисване на пътищата – публична общинска собственост. Въпреки това, към момента това се оказва невъзможно, поради което считам, че следва да се инициира промяна или в нормативната уредба, която да предостави възможност на друг орган, разполагащ с нормативна компетентност да одобрява ГПОД, или в становището на ВАС, че този акт представлява подзаконов административен акт. Поставения въпрос не е никак маловажен и не следва да бъде подценяван нито от министъра, на който законодателят със ЗДвП е възложил задача да го уреди нормативно, нито от ВАС, който именно разполага с възможността да внесе яснота по отношение на правилния от правна страна подход, при одобряване на ГПОД и е призван да прилага и тълкува неясна или противоречива нормативната уредба с цел изясняването й. Касае се за създаване на система от правила, която в крайна сметка засяга всяко едно лице, пребиваващо на територията на страната“, се казва още в жалбата.

В нея се прави следното заключение: „Не следва да се подхожда пренебрежително спрямо усилията на органите и администрацията да намерят правилния начин за справяне със създалото се положение на безизходица, а напротив – именно органите с нормотворчески функции и правоприлагащите органи следва да обезпечат и гарантират възможността за законосъобразна дейност на администрацията“.

Върховният административен съд ще разгледа делото на 7 април 2021 г. и до тогава към него могат да се присъединят и други общини и организации, които докажат, че имат правен интерес.

17
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
кико
кико
29 ноември 2021 14:08
Гост

Петчленен състав решава, че е нормативен акт, после 3-членен решава, че е общ и после 5-членен решава, че е нормативен. Според последното решение кметът създава норми. Има нормотворческа функция, а в този конкретен случай, без дори санкцията на Общинския съвет. Кой може да оправи тази каша?

Анонимен
Анонимен
27 юли 2021 17:55
Гост

Върховен административен съд, 5 – членен състав се произнесе по въпроса:

Кметът трябва да издаде нормативен административен акт, с който да одобри генералния план за организация на движението (адм.д. 3773/2021г.).

И сега един въпрос – колкото сериозен, толкова и закачлив:

На какво мнение сте – дали ВАС би потвърдил нормативен административен акт издаден от кмет?

Анонимен
Анонимен
01 януари 2021 17:23
Гост

Платена статия, Лекс. Бг – излагате се!!!Как така кмет да няма право да издава подзаконови нормативни актове?Защо въвеждате в заблуда? Това Десислава Атанасова ли го писа или кой гений на правото?

АнонименАдвокат
АнонименАдвокат
31 декември 2020 1:39
Гост

Малко е деликатна материята – още един пример, че законите са един вид нещо важно, писмени правила за поведение, така нататък. Че имаме лоши пътища – не е тайна, че сме бедни – не е тайна, че се въртят далавери около ремонтите на пътя – не е тайна – тайната е може би в смеските за асфалта – ако са качествени – не би трябвало да имаме проблем с амортизацията. За самото регулиране на движението – не е тайна и това, че все повече градове се стремят да освобождават от автомобили поне централните си градски части и да се правят… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
30 декември 2020 10:22
Гост

Нивото на повече от половината съдии във ВАС е общо взето еднакво с това на прокурорите. Дебилизацията на магистратите, която съвсем съзнателно се цели и насърчава, е проблем, който близките десетилетия няма да бъде решен…

Анонимен
Анонимен
30 декември 2020 9:14
Гост

Ако всяка община има собствена практика, както твърди Портних, не трябва ли държавата, а не съдът, да уеднаквят правилата и за всички да е ясно кой какво и как прави.

Анонимен
Анонимен
30 декември 2020 9:18
Гост

Не може. По-лесно е да се плащат обезщетения

Красимира
Красимира
30 декември 2020 9:41
Гост

И аз мисля, че държавата трябва да се намеси и да регулира процедурите. Но пък точно сега няма как да стане, защото вече като че ли сме в предизборна кампания.

Анонимен
Анонимен
30 декември 2020 12:08
Гост

За наша сметка естествено.

98765
98765
30 декември 2020 9:09
Гост

Аз ли нещо бъркам, но напоследък много проблеми изникват покрай решения на Върховния административен съд. Или трябва да плаща стотици хиляди, защото не зачита европейското право, или с решенията си създава такава неразбория в практиката, че после нещата излизат извън контрол. Нещо сбъркано има.

Ивайло
Ивайло
30 декември 2020 9:33
Гост

Причините са няколко според мен. От една страна ВАС се напълни с хора, които не са на нужното ниво. Други пък са много високомерни, нали най-добре разбират, а трети просто претупват работата. Но откъдето и да го погледнеш, нивото много падна.

хахаха
хахаха
30 декември 2020 9:43
Гост

Отговорът е един – всички във ВАС са чипирани от Бил Гейтс 🙂

хмхм
хмхм
30 декември 2020 9:54
Гост

Ти се шегуваш, но има хора, които наистина мислят така, не за съдиите, а по принцип. И честно казано въобще не мога да проумея как може да има такива глупави хора

Анонимен
Анонимен
30 декември 2020 9:56
Гост

А проумяваш ли, че това са гласоподаватели

Анонимен
Анонимен
30 декември 2020 8:48
Гост

При многото дела по ЗОДОВ срещу общини не лъсна ли този проблем?

Кирил
Кирил
30 декември 2020 8:50
Гост

Май ВАС е оплескал нещата и сега ВАС ще трябва да ги оправи

Анонимен
Анонимен
30 декември 2020 12:11
Гост

За кой ли път?